Нови книги

Любомир Миков 

Османска архитектура и изкуство в България.
Избрани студии. Том 1
Студиите, включени в този том, представляват опит за културно-историческо надграждане на досегашното изследване на османските паметници у нас. Те са плод на многогодишни теренни проучвания на автора в цялата страна и частично на Балканите. Документирани са стотици култови (религиозни) и граждански архитектурни обекти, част от които са представени с прилагане на интердисциплинарен подход. Съществено място е отделено и на архитектурния декор както на разгледаните, така и на някои други османски паметници у нас и в чужбина. В тома са включени 14 студии, публикувани в различни научни издания (списания и сборници). Те са допълнени и основно редактирани с оглед подобряване на тяхната научна стойност. Изданието съдържа 21 плана и приложение с 253 цветни илюстрации. Книгата е предназначена за студенти, докторанти хуманитаристи и всички, които се интересуват от османското културно наследство (архитектура и изкуство), съхранено до днес в България.

Градът: обживяване на пространството 

Съставител и отговорен редактор: 

Гатя Симеонова

Седмият том от поредицата “Проблеми на българската градска култура” изследва града като пространство, избрано и обживяно от човека чрез средствата на градоустройството и архитектурата. Под “обживяване” в случая се разбира тип поведение на градската общност, чиято цел е непрестанната адаптация към изискванията на времето спрямо менящото се по обхват и степен на усвоеност градско пространство. Изследваният проблем е разположен в широк времеви хоризонт – от мимоходом напомненото начало, локализирано в праисторията (Русе), през античността и средновековието (София), Възраждането и следосвобожденския период (Трявна, Русе, София) до близкото историческо минало, утвърдено в науката с названието социализъм (Димитровград). Обект на изследване са различни типове градове – стари  и нови, многолюдни и малки, столични (множественото число е напомняне на факта, че Русе през втората половина на ХІХ в. е столица на Дунавския вилает) и провинциални, при цялата условност на тези показатели.  Изследователският екип включва представители на всички възрастови групи (от хора, които приключват трудовия си стаж, до докторанти пред защита) от научната среда на бившия Етнографски институт с музей при БАН, сега Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Този авторски състав потвърждава факта, че проблематиката има своите традиции и че тя е привлекателна както за утвърдените, така и за начинаещите учени. Което пък е обнадеждаващо с оглед на бъдещите научни интереси, насочени към българския град и българската градска култура.