Call for Papers - Conference: "Balkan and Baltic States in United Europe: History, Religion, Cultures II"

Dear colleagues,
You are kindly invited to participate in the second edition of the international conference “Balkan
and Baltic States in United Europe: History, Religion, Cultures II” which will be held in Sofia,
Bulgaria on the 1 – 3 October 2014.
The conference continues the discussions, which began in Sofia at the Institute of Folklore,
Bulgarian Academy of Sciences, dedicated to the processes of Euro-integration in the regions of
the Balkans and the Baltics during the conference “Balkan and Baltic States in United Europe:
History, Religion, Cultures” (October 2009).
The recent developments that occurred in the fields of history, culture, migrations and identities in
the new EU member states have turned out to be important research topic in the European Research
Area. Both the region of Еastern Europe, defined as Balkans, and the Baltics, consist of diverse
states with a great variety of ethnic and religious communities and cultures. The study of the
dynamic national, ethnic, religious and migration processes in the mentioned above regions is of a
particular interest for scholars coming from these regions, as well as for researchers in other EUcountries.
We have been observing processes of national consolidation, on one hand, and of
revealing of ethnic and religious diversity, on the other. While there have been endeavours for
maintenance of “the most conservative” elements of the national, ethnic and religious cultures, at
the same time dynamic processes of innovations and emergence of new “foreign” elements and
cultures occur.
Considering the specifics of the various communities and cultures, we believe that there are certain
commonalities in the processes and developments in the individual nation-states that allow us, on
one hand, to talk about regions (based on common historical heritage and recent developments)
and, on other hand, about comparison of the two regions in the course of state-building and Eurointegration
process after 1989.
The conference aims at attracting researchers interested to present their investigations concerning
these processes. Moreover, it hopes to provoke discussion and encourage the scientific contacts
between researchers from both regions and the European Research Area as a whole, as well as with
USA, Russia and counties from the post-soviet space, and thus enlarging their theoretical,
methodological end empirical approaches.
The conference is targeted at scholars and researchers from all disciplines and background who are
interested to present papers, related to the topic of the conference. Recent PhDs and other young
researchers are also encouraged to participate. The themes of the presentations may vary, without being limited to:

•  History and its interpretations;

• Religion and religious communities’ diversity;

•  Culture and all its aspects: traditional, contemporary, cultural heritage, sub-cultures, etc.;

•  Migrations: historical and contemporary dimensions;

•  Identities and their transformations.

Languages:
Working languages of the conference are English and Russian. Applications and presentations
could be done in either of both languages. We intend to publish conference papers (after editing
and peer-review) in a special issue.
Conference venue:
Balkan Ethnology Department
Institute of Ethnology and Folklore Studies with Ethnographic Museum
Bulgarian Academy of Sciences
Organizing Committee:
Balkan Ethnology Department, IEFSEM - BAS
Associate professor, Dr. Ekaterina Anastasova (Head)
Assistant professor Sofiya Zahova, PhD (Secretary)
Assistant professor Mila Maeva, PhD
Assistant professor Yelis Erolova, PhD
Assistant professor Svetoslava Toncheva, PhD
Conference fee: 80 Euros
Further information concerning registration, conference activities and publication plans will be
provided within a Second Circular in April 2014. The travel and accommodation costs should be
covered by the participants. The organizers will search funds, which could enable reduction of the
fee for some of the approved participants.
Deadline:
The deadline for proposals is 30 January 2014. Please send a title of your paper, an abstract (not
more than 500 words), your first and last names, academic degree, academic affiliation, address
and e-mail to: balkanbaltic2014@gmail.com.
Please note that only selected participants will receive e-mail with a confirmation of their abstracts.
Response with acceptance of the papers: 31 March 2014.
For further information please write to: balkanbaltic2014@gmail.com.
We are looking forward to see you in Sofia!
Sincerely,
The Organising Committee



----------


Международная конференция
Балканы и Прибалтика в объединенной Европе: история, религия,
культуры ІІ
1-3 октября 2014 г., София, Болгария
Уважаемые коллеги,
приглашаем вас принять участие в международной конференции „Балканы и
Прибалтика в объединенной Европе: история, религия, культуры ІІ”, которая
состоится 1–3 октября 2014 г. в городе София, Болгария.
Конференция продолжит дискуссии, начавшиеся в Институте фольклора
Болгарской академии наук во время международной конференции „Балканы и
Прибалтика в объединенной Европе: история, религия, культуры” (октябрь
2009).
Изменения в культуре, миграционных процессах и идентичностях,
перемены в восприятии и интерпретации истории, которые наблюдаются в
странах, недавно вошедших в Европейское сообщество, являются актуальной
темой для европейского исследовательского пространства. Балканы и Балтика,
два восточноевропейских региона, известных своим этническим, религиозным и
культурным разнообразием – один из самых интересных объектов для
исследования в свете современной ситуации в Европе. Изучение динамики
национальных, этнических и религиозных процессов на Балканах и в Балтике
существенно не только для „местных” ученых, но и для европейской и мировой
науки.
Процессы национальной консолидации с одной стороны, и стремление к
сохранению многоликой этнической картины обоих регионов, с другой, были и
остаются центральными объектами научных исследований. Наряду с изучением
наиболее консервативных элементов в национальных, этнических и религиозных
культурах, актуальны исследования инновационных влияний, которые
определяют облик этих регионов в последние десятилетия, и, в особенности,
после 1990-х гг. Исследование развития отдельных балканских и балтийских
обществ и культур высвечивает сходные процессы, которые позволяют, с одной
стороны, анализировать регионы в рамках общей типологии (опираясь на
общеисторическое наследие и современное развитие), а с другой, сравнивать их,
выделяя индивидуальные особенности каждой из стран в общем процессе
европейской интеграции.
Цель конференции – привлечь исследователей, заинтересованных в
изучении как традиционных основ, так и современных процессов, происходящих
на Балканах и в Прибалтике. Мы надеемся, что конференция даст возможность
для широкой дисскусии и создаст условия для продолжения научных контактов и
установления новых связей не только между учеными Балкан и Прибалтики, но и
между исследователями стран ЕС, России, стран пост-социалистического
пространства, США и др. регионов, расширяя и объединяя теорию и методологию
изучения, углубляя эмпирические знания о Балкано-Балтийском регионе.
Мы приглашаем представителей всех научных дисциплин,
интересующихся проблемами Балкано-Балтийского региона. Участие молодых ученых и аспирантов приветствуется. Конференция открыта для самой широкой проблематики, включая такие темы как:

• История и ее интерпретации;

•  Религия и разнообразие религиозных общностей;

•  Культура во всех аспектах ее проявления: традиционная и современная культура, культурное наследие, субкультуры и т.д.
•  Миграции: исторические и современные аспекты;
•  Идентичности и их трансформации.

Языки конференции:
Рабочие языки конференции – английский и русский. Всю документацию, связанную с участием в конференции, в том числе и доклад, необходимо представить на одном из этих языков. Одобренные к участию в конференции доклады (после процесса рецензирования) будут опубликованы.
Организаторы конференции:
Сектор „Балканская этнология”
Институт этнологии и фольклористики с Этнографическим музеем (ИЭФЭМ БАН)
Болгарская академия наук
Организационный комитет:
Сектор „Балканская этнология“ ИЭФЭМ БАН
доцент д-р Екатерина Анастасова - председатель, гл. ассистент д-р София Захова – секретарь, гл. ассистент д-р Мила Маева, гл. ассистент д-р Йелис Еролова, гл. ассистент д-р Светослава Тончева.
Организационный взнос: 80 Euros
Информация о регистрации, программа конференции, требования к оформлению публикациий, будут присланы во Втором циркулярном письме Организационного комитета в апреле 2014 г.
Расходы на проезд и пребывание – за счет участников. Организационный комитет ищет гранты, чтобы ограничить расходы (освободить от взноса) участников.
Сроки:
Крайний срок для подачи заявок: 30 января 2014 г. Пожалуйста, пришлите тему и резюме Вашего доклада (не более 500 слов), укажите Ваше имя и фамилию, ученую степень, должность и звание, Ваш почтовый и электронный адрес по адресу: balkanbaltic2014@gmail.com.
Подтверждение об участии подавшие заявки получат по электронной почте до 31 марта 2014 г. По всем вопросам, касающимся конференции, обращайтесь, пожалуйста, по адресу: balkanbaltic2014@gmail.com
Ждем Вас в Софии!
С уважением,
Организационный комитет

ПОКАНА ЗА КОНФЕРЕНЦИЯ „ЕТНОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ” (Научни четения в памет на Христо Вакарелски и по случай 40-годишнината от издаването на „Етнография на България”)

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската

академия на науките (ИЕФЕМ-БАН) има удоволствието да ви покани на Научни

четения в памет на проф. Христо Вакарелски. Те са замислени като първа проява от

серия подобни общоинститутски Научни четения в чест на видни български етнолози и

фолклористи и ще се проведат на 13-14 май 2014 г. в ИЕФЕМ-БАН.

Христо Вакарелски (1896 – 1979) е един от най-изтъкнатите български етнографи, учен

с национален и международен авторитет. Той завършва славянска филология в

Софийския университет „Св. Климент Охридски” и специализира славянска и обща

етнография в Полша. Христо Вакарелски работи в Народния етнографския музей, по-

късно Етнографския институт с музей, с известни прекъсвания от 1927 г. до 1962 г.

Многопосочните му изследвания имат изключително значение за полагане на

академичните основи и развитието на българската етнография и фолклористика.

Христо Вакарелски е директор на Народния етнографски музей – София в периода

1945-1948 г. С негова помощ е осъществена огромна събирателска и възстановителна

дейност и е построена нова сграда на музея. Христо Вакарелски е почетен член на

етнографските дружества в Полша, Унгария, Австрия и на Международното общество за етнология и фолклор (SIEF). През 1965 г. е удостоен с Хердерова награда и е

нейният първи български лауреат.

Неговата проучвателска и събирателска работа обхваща практически всички български

региони от Вардарска и Егейска Македония, през Беломорска Тракия и централните

български земи до Добруджа пр. Автор e на първата цветна карта на български носии.

Творчеството му включва над 1200 научни статии и публикации у нас и в

чужбина. Първият му публикуван научен труд е "Библиография. Съчинения по

славянска филология и литературна история и критика в българския печат от 1910

включително до 1920 година" (1921 г.). Сред по-известните му творби са: ”Бит и език

на тракийските и малоазийските българи" (1935 г.), "Български народни гатанки" (1936

г.), "Понятия и представи за смъртта и душата" (1939 г.), "Български носии" (1941 г.),

"Български празнични обичаи" (1942 г.), „Насоки за събиране на етнографски

материали” (1945 г.), „Кратки бележки по етнография на българите” (1959 г.),

„Български народни обичаи” (1960 г.), „Българско народно изкуство” (1963 г.),

"Етнография на България" (1974 г.), „Български погребални обичаи” (1990 г.) и много

други. В последните години от живота си той работи усилено върху "Етнография на

Македония", от която в архива му остава сериозен подготвен корпус.

Идеята на организаторите в Научните четения да се представят разработки от всички

онези дялове на културата, които е засегнал проф. Христо Вакарелски през своя дълъг

етнографски път:

- Методически и практически насоки за събиране на етнографски материали;

- Веществена култура – единство на описание, образ, терминология и ритуална роля на

предметите;

- Български празнични обичаи;

- Погребални обичаи и обреди;

- Народно творчество;

- Народно изкуство;

- История на българската етнография;

- Дейци и проблеми на славянската етнография.

Организационен комитет:

Проф. д. изк. Лозанка Пейчева

Проф. д.и.н. Рачко Попов

Доц. д-р Еля Цанева

Гл. ас. д-р Мила Маева

Гл. ас. д-р Пламена Стоянова

Анита Комитска

Андрей Тонев

Заявки на теми и кратки резюмета (до 500 знака) за участие в конференцията се приемат до 14 февруари 2014 г. на ел. адрес: vakarelski2014@gmail.com
Одобрените кандидати ще получат потвърждение до 20 февруари 2014 г.

Аудиогид към изложбата „Имало едно време у дома”

От 15 януари 2014 г. Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН (пл. „Александър I” 1) предлага на своите посетители възможността да разгледат изложбата „Имало едно време у дома” с аудиогид в ръка и слушалки на уши.

Изложбата връща посетителите в позабравения свят на традиционния селски дом и им разказва за строежа на къщата и огнището, изработването на някои знакови предмети от домашната покъщнина, приготвянето на хляба, характерните женски и мъжки домашни занятия и детските игри.

Аудиогидът обогатява музейното преживяване с допълнителна информация за изложените предмети от домашната покъщнина и любопитни подробности за свързани с тях вярвания и ритуални употреби. Включени са и записи на традиционни детски броилки и строителни благословии, събирани по време на теренните проучвания на етнолози и фолклористи, съхранявани в архива на Националния център за нематериално културно наследство при ИЕФЕМ–БАН. В аудиогида посетителите ще чуят още автентични песни, записани от Тодор Джиджев между 1964 и 1980 г. в различни селища на Тракия, събрани в сборника „Народни песни от Тракия” (Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, 2013). Аудиогидът е закупен по проект "Открит музей", финансиран от НФНИ.

Аудиогидът се предлага на български език на цена от 2 лв.

Откриване на изложбата "България за Япония" - празник по случай 55 години от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Япония

Вечерта на 15 януари в Националния етнографски музей беше своеобразен празник както за Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей и специалност Японистика към СУ „Св. Климент Охридски“, така и за всички посетители, които бяха гости на официалната церемония по повод откриването на изложбата „България за Япония“.  Чествахме 55 години от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Япония.

На събитието присъстваха както студенти от специалност Японистика, техни преподаватели, представители на държавни институции, колеги от ИЕФЕМ,  приятели на Националния етнографски музей, почитни гости, така и Негово Превъзходителство Такаши Коидзуми, посланик на Япония в Република България, заедно със съпругата си Томоко Коидзуми.

Официалната церемония беше открита с приветствените слова на проф.д.изк. Лозанка Пейчева, директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките, а Негово Превъзходителство Такаши Коидзуми отправи сърдечни благодарности към всички български приятели на Япония, които са част от тази инициатива. Посланикът подчерта, че е изключително щастлив от факта, че именно това събитие е първото в календара на новата 2014г.

Приветствия отправиха и доц. д-р Гергана Петкова от СУ „Св. Климент Охридски” - отговорник по специалност „Японистика”, Ангел Обрецов, директор на Дирекция "Америка, Азия, Австралия и Океания" при Министерство на външните работи и проф. дфн Александър Федотов, директор на Центъра за източни езици и култури на СУ "Св. Кл. Охридски“.

Проф. дфн Бойка Цигова представи юбилейния сборник „България – Япония - Светът“ /Университетско издателство, 2013/ и първото в страната студентско списание за научни разработки в областта на японистиката „Кръг“ /Университетско издателство, 2013, бр. 1/.

Андрей Тонев, главен уредник в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките водеше официалната церемония, а Анита Комитска, куратор на изложбата и истински любител на японската култура, гостоприемно посрещаше всички посетители.

В Огледалната зала, където е разположена изложбата „България за Япония“, която можете да посетите до 7 февруари, беше направена демонстрация на опаковане фурошики, докато в аудио-визуален кът имаше слайд-шоу, илюстриращо инициативи на специалност „Японистика“ за популяризиране на японската култура в България, както и кадри от Япония през обектива на студенти-специализанти.

Гостите разгледаха тематичните витрини, представящи японската традиционна култура /жилище и околна среда, култура на хранене, култура на опаковане фурошики /. Витрините включват предмети от бита, кратки описания и макети, изработени от студенти японисти, както и тематичния стенд, представящ студентски преводи на откъси от средновековното произведение Исе Моногатари. Произведението, както и жанрът ута-моногатари се представят за първи път в България.

Част от изложбата е интерактивеният кът-изненада, чрез който публиката става съпричастна към традиционната японска култура и да може сама да се превърне в активен участник в изложбата.

Можете да научите повече за изложбата като я посетите до седмия ден от месец февруари.

Още информация тук.

 Още снимки от вечерта във фейсбук страницата на ИЕФЕМ тук

Събитието се извършва със съдействието на „ДЖАЙКА“ и „Дружеството за приятелство България Япония“.