Изложба-базар "Мартеници"

Тази година 1 март ще е различен!

От 18 февруари до 5 март 2011 г. Националният етнографски музей при ИЕФЕМ-БАН организира в залите си изложба-базар „Мартеници”.

Когато навсякъде около нас ще се продават фабрични копия на традиционните амулети, които българите от векове подаряват на най-близките си на първия пролетен ден, в залите на Националния етнографски музей всеки ще може да види и купи оригинални произведения на майсторки на народните художествени занаяти.

Традиционните мартеници не са просто евтин подарък, те са символ на надеждата за здраве и радост, за плодородна година, символ на обич и доброжелателство. Вплетената в тях символика съхранява вековната културна история на българина и мечтите на стотици поколения. Уникалният обичай, днес разпространен само в България, заслужава да бъде пазен.

За тези, които искат сами да изработят своите мартеници, както са правели техните баби и прабаби, на 23 и 25 февруари между 10:30 и 12:30 ч. организираме ателие, в което майсторките ще могат да споделят знанията и уменията си с всеки желаещ. Вземете със себе си бял и червен конец и елате с въображение и вдъхновение – обичаните от вас хора ще оценят подаръка! А ако занаятите не са в кръвта ви, посетете изложбата, за да научите повече за мартеницата и българската традиционна 1-мартенска обредност!

Майсторки на народните художествени занаяти:

Величка Георгиева, Цветанка Абаджиева, Мила Чуклева, Нина Нейкова, Райна Сотирова, Параскева Стоянова и Светлозара Станева

Куратори на изложбата:

доц. д-р Надежда Тенева и Веска Борисова,  ИЕФЕМ-БАН


---
Публикувал: Л. Гергова

За творците в изложбата "Рефлексия на въображението"

Зохре Мирахмади

Зохре Мирахмади е изтъкнат преподавател по каламзани в Института за произведения на занаятчийското изкуство в Техеран.

Участия в изложби:

· Седми конгрес на министрите на туризма от Ислямската конференция;

· Туристическо изложение Рей – Мека – Техеран;

· 23-ти Международен панаир на книгата в Техеран;

· 1-ви Пролетен туристически фестивал в двореца „Саад Абад”;

· 1-во Изложение на произведения на занатчийството в двореца „Саад Абад”;

· Изложба на каламзани в галерия „Афаринеш-е нур”;

· Международен ден на занаятите.

Сорая Рудегериан Бабали

През 1991 г. започва да се занимава любителски с гравиране на метали по метода скрач борд. При създаването на своите произведения използва различни похвати в изкуството. Тя „помирява” боите с медта чрез рисуване върху този метал, като по този начин създава изящни картини. Участвала е в повече от 22 национални и международни изложби. Носител на 16 почетни плакета от различни форуми. Нейните произведения биват сочени за стандарт в сферата на рисуването върху метал. Голяма част от творбите й са записани в Националната библиотека на Иран.

Марджан Хашеми Хакики
Завършва бакалавърска степен по „Графика” в университета „Ал-зехра” през 1997 г. Възпитаник е на Сдружението на калиграфите ( специалист е в сферите на логотипията и типографията). Почетен член на Иранския център за развитие на приложните изкуства и на отдела по изкуствата в към кметство Шамиранат. Преподава в Центъра за интелектуално развите на деца и юноши, както и във Факултета по изкуства и архитектура на Ислямския свободен университет.
Участия в изложби:
· Изложба в центъра „Барбикан”, Лондон;
· Изложба в двореца на културата „Найаваран”;
· Изложба на стъкло и акварел в Москва.

 

Фариде Татхири Могадам

Фариде Татхири Могадам е родена през 1955 г. в гр. Техеран. През 1978 г. завършва приложни изкуства във факултета по Изящни изкуства на Техеранския университет. Г-жа Могадам е изтъкнат специалист по иранска миниатюра. От 1987г. до сега е организирала 15 самостоятелни и е участвала в повече 30 съвместни изложби в Иран и по света. Лауреат е на награда за особен принос към изкуството от Първото биенале за художници на Музея за съвременно изкуство в Техеран. Носителка е и на награда за принос към грънчарството от второто издание на фестивала за художнички, провеждан в двореца Найаваран.  Носителка на почетен плакет и награда от Шестото биенале за грънчарство на Музея за съвременно изкуство. Правила е изследвания в сферите на рисуването върху глина, реставрацията на обекти на културното наследство от списъка на ЮНЕСКО, иранското изобразително изкуство.   

 ---
Публикувал: Л. Гергова

Петко Христов: Балканската култура на гурбета (лекция)

На 9 февруари 2011 г. от 17:30 в Центъра култура и дебат Червената къща (София, Ул. „Любен Каравелов” 15), зала "Пеша Николова", доц. д-р Петко Христов (Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей -БАН) ще представи лекция на тема "Балканската култура на гурбета".

Лекцията е част от семинара на Центъра за либерални стратегии "Стопанска (социална) България: бъдещето през културата на миналото".

Изложба на произведения на иранското занаятчийско изкуство „Рефлексия на въображението”

ОТКРИВАНЕ

08.02.2011 г. в 18:30

Национален етнографски музей 

(ИЕФЕМ-БАН)

Участници:

1. Марджан Хашеми Хакики  - калиграфия

2. Сорая Рудегериан Бабали -  гравиране и рисуване върху мед

3. Фариде Татхири Могадам - иранска миниатюра

4. Зохре Мирахмади - каламзани
(вж. повече за участниците тук)

За занаятите:

Миниатюра

Миниатюрата или традиционното изобразително изкуство на Иран е позната и ценена в цял свят. Най-важната функция на миниатюрата е била илюстрирането. Тя е давала визуална представа за литературния сюжет, правела го е по-забавен и разбираем. Миниатюрата e дълбоко свързана с поезията. Тя се е развивала под формата на съжителство между художествения и поетическия езици.

Каламзани

Изкуството „каламзани” (коване на желязо) има седем-хилядна история в Иран. То е взаимствало и продължава да взаимства мотиви от други видове изкуства като дърворезба. Понастоящем, това изкуство се практикува ръчно, като най-известните школи се намират в гр. Исфахан.

Минакари (вид емайлиране)

Основният елемент в този занаят е металът мед, който служи за основа на творбата. При почистването на медта с киселина се получава вещество, служещо по-късно за емайлиране на съда. Занаятът „минакари” датира хилядолетия назад.

Калиграфията

Традиционното иранско калиграфско изкуство е клон от ислямското калиграфско изкуство и се ползва със значимо влияние както на територията на Иран, така и на територията на други съседни държави в Средна Азия и Индийския полуостров, повлияни от персийската култура. Това, което е познато като ирански калиграфски стил, е художествено изписване предимно на нерелигиозни текстове, в това число сборници със стихове, отделни художествени откъси и официална кореспонденция.

---

Публикувал: Л. Гергова