„Между аналитичната психология и структурната антропология: идеите на Карл Густав Юнг и Клод Леви-Строс“

На 12 ноември 2015 г. в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН се проведе втората поредна лекция от цикъла семинари по проекта „Семинари по аналитичнопсихологическа антропология“ към секция „Историческа етнология“ на ИЕФЕМ, и с идейното партньорство на Българското Общество по Аналитична Психология „Карл Густав Юнг“.

Лекцията „Между аналитичната психология и структурната антропология: идеите на Карл Густав Юнг и Клод Леви-Строс“ с водещ Михаела Виденова е част от проекта „Семинари по аналитичнопсихологическа антропология“ към ИЕФЕМ-БАН и с идейната подкрепа на Българското общество по аналитична психология „Карл Густав Юнг“. Лекцията е естествено продължение на предишното събитие – отворената лекция на д-р Ана Стефанова „Аналитичнопсихологически подход към нестинарския обреден комплекс. Инициация“ от 1 октомври 2015 г. и предлага теоретичен преход към следващото събитие на 3 декември „Архетипът на ковача“ с водещ проф.д.ф.н. Анатол Анчев.

 

В лекцията чрез множество примери бяха демонстрирани близките виждания на К. Г. Юнг и К. Леви-Строс за понятията за несъзнавано, несъзнаваните структурни единици на психиката (архетипите) (концепция, разработвана преди това и от Л. Леви-Брюл, А. Бастиан, М. Мос, и др.), за бинарната същност на дълбинните структурни психични принципи и динамиката на енантиодромията, за природата на символа и знака и концепциите за мита и човешката култура. Десетилетия преди К. Леви-Строс Юнг е публикувал своите открития за структурата на човешката психика като притежаваща дълбинния пласт на колективното несъзнавано, както и своите виждания за архетипа, чрез който „гласът на цялото човечество звучи в нас“. Години след това Леви-Строс заявява, че „етнологията черпи своята оригиналност от несъзнателната природа на колективните явления" и че езикът и културата са две паралелни разновидности на дейност, отнасяща се към по-дълбок слой на човешкото съзнание. 

Независимо от причините на техните твърде близки идеи, и двамата учени в своето научно развитие са вдъхновени от „общия дух на времето“, в което творят и от идеите на А. Шопенхауер, З. Фройд, Л. Леви-Брюл, М. Мос, Е. Дюркем, Ж. Пиаже и др. И Юнг, и Леви-Строс се опитват да открият и обяснят скрития ред в психичния и културния живот на човечеството, и двамата предполагат универсалност и колективност на човешката природа в нейните най-дълбинни архаични нива в духа на историческия и културния релативизъм в социалните науки и всеки един от тях е искал да покаже есенциалната структура и модела на човешките психични процеси чрез анализ на човешките културни продукти като изкуство, музика, митология, сънища и особено езика. 

Свободният мост на позоваването на съвместните им теоретични постановки позволява преодоляването на „Стената на не-общуването“ на Исак Кива между френско- и немскоезичната наука и разкрива теоретичния и изследователски понятиен инструментариум на научната дисциплина аналитичнопсихологическа антропология. Представените идеи в лекцията са полезни за всички български специалисти, развиващи се в полето на аналитичнопсихологическата антропология, за етнолози, антрополози, психолози, психотерпевти и широкия кръг привърженици на идеите на аналитичната психология.

Заповядайте на следващата лекция по проекта "Архетипът на ковача", която ще бъде представена от проф. Анатол Анчев на 3 декември (четвъртък) от 16.00 ч в зала 19 на ИЕФЕМ - БАН, ул. "Московска" 6А.