На 12 ноември 2015 г. в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН се проведе втората поредна
лекция от цикъла семинари по проекта „Семинари по
аналитичнопсихологическа антропология“ към секция „Историческа
етнология“ на ИЕФЕМ, и с идейното партньорство на Българското Общество
по Аналитична Психология „Карл Густав Юнг“.
Лекцията „Между аналитичната психология и структурната
антропология: идеите на Карл Густав Юнг и Клод Леви-Строс“ с водещ Михаела
Виденова е част от проекта „Семинари по аналитичнопсихологическа антропология“
към ИЕФЕМ-БАН и с идейната подкрепа на Българското общество по аналитична
психология „Карл Густав Юнг“. Лекцията е естествено продължение на предишното
събитие – отворената лекция на д-р Ана Стефанова „Аналитичнопсихологически
подход към нестинарския обреден комплекс. Инициация“ от 1 октомври 2015 г. и
предлага теоретичен преход към следващото събитие на 3 декември „Архетипът на
ковача“ с водещ проф.д.ф.н. Анатол Анчев.
В лекцията чрез множество примери бяха демонстрирани
близките виждания на К. Г. Юнг и К. Леви-Строс за понятията за несъзнавано,
несъзнаваните структурни единици на психиката (архетипите) (концепция,
разработвана преди това и от Л. Леви-Брюл, А. Бастиан, М. Мос, и др.), за
бинарната същност на дълбинните структурни психични принципи и динамиката на
енантиодромията, за природата на символа и знака и концепциите за мита и
човешката култура. Десетилетия преди К. Леви-Строс Юнг е публикувал своите
открития за структурата на човешката психика като притежаваща дълбинния пласт
на колективното несъзнавано, както и своите виждания за архетипа, чрез който
„гласът на цялото човечество звучи в нас“. Години след това Леви-Строс заявява,
че „етнологията черпи своята оригиналност от несъзнателната природа на
колективните явления" и че езикът и културата са
две паралелни разновидности на дейност, отнасяща се към по-дълбок слой на
човешкото съзнание.
Независимо от причините на техните твърде близки идеи, и
двамата учени в своето научно развитие са вдъхновени от „общия дух на времето“,
в което творят и от идеите на А. Шопенхауер, З. Фройд, Л. Леви-Брюл, М. Мос, Е.
Дюркем, Ж. Пиаже и др. И Юнг, и Леви-Строс се опитват да открият и обяснят
скрития ред в психичния и културния живот на човечеството, и двамата
предполагат универсалност и колективност на човешката природа в нейните
най-дълбинни архаични нива в духа на историческия и културния релативизъм в
социалните науки и всеки един от тях е искал да покаже есенциалната структура и
модела на човешките психични процеси чрез анализ на човешките културни продукти
като изкуство, музика, митология, сънища и особено езика.
Свободният мост на позоваването на съвместните им
теоретични постановки позволява преодоляването на „Стената на не-общуването“ на
Исак Кива между френско- и немскоезичната наука и разкрива теоретичния и
изследователски понятиен инструментариум на научната дисциплина
аналитичнопсихологическа антропология. Представените идеи в лекцията са полезни
за всички български специалисти, развиващи се в полето на аналитичнопсихологическата
антропология, за етнолози, антрополози, психолози, психотерпевти и широкия кръг
привърженици на идеите на аналитичната психология.
Заповядайте на следващата лекция по проекта "Архетипът на ковача", която ще бъде представена от проф. Анатол Анчев на 3 декември (четвъртък) от 16.00 ч в зала 19 на ИЕФЕМ - БАН, ул. "Московска" 6А.
Заповядайте на следващата лекция по проекта "Архетипът на ковача", която ще бъде представена от проф. Анатол Анчев на 3 декември (четвъртък) от 16.00 ч в зала 19 на ИЕФЕМ - БАН, ул. "Московска" 6А.
Няма коментари:
Публикуване на коментар