Разширено издание на полски език на книгата на Катя Михайлова "Странстващият сляп певец просяк във фолклорната култура на славяните"

На 2.11.2010 в Полския институт в София се състоя премиерата на книгата на нашата колега доц. д-р Катя Михайлова Dziad wędrowny w kulturze ludowej Słowian (Варшава, 2010). На 22.11.2010 Институтът по славистика при Полската академия на науките организира в седалището на ПАН премиера на книгата и във Варшава. Публикацията e разширено и преработено издание на монографията  „Странстващият сляп певец просяк във фолклорната култура на славяните” (София, 2006). Книгата представлява сравнително славистично изследване, в което въз основа на огромен материал от всички славяни се представя явлението странстващ певец просяк като типичен пример за професионализъм във фолклора и се анализира като типология, семантика, функции и репертоар. Авторката разглежда странстващите певци просяци от Средновековието насам не само като изключително славянско явление, а ги анализира в контекста на двата големи клона на европейската култура – византийско-славянската и западноевропейската, като поставя акцент на религиозните песни в репертоара им и проблемите на народното християнство. Особено ценно е обширното приложение към монографията, състоящо се от фолклорни текстове, нотни примери, цветни и черно-бели илюстрации, рисунки и др. Към полското издание са прибавени нови непубликувани досега материали.

Книгата е преведена на полски език от Ханна Карпинска, издадена е от научното издателство „Oficyna Naukowa” и е изцяло спонсорирана от полското Министерство на науката и висшето образование в дял „университетски учебници”.

---

Публикувал: Л. Гергова

Празникът: идеи и терени

Кръгла  маса    ИТЕФА’10

Празникът: идеи и терени

http://itefa.dir.bg

На 25 ноември 2010 г. (четвъртък) в Заседателната зала на ИЕФЕМ - БАН (ул. "Акад. Г. Бончев", бл. 6, ет. 7) ще се проведе годишната кръгла маса по проект Идеи и терени в етнологията, фолклористиката и антропологията (ИТЕФА).

Каним всички желаещи да присъстват и участват в дискусиите.

Програма

І заседание	Председател: М. Иванова
10 ч	Николай Вуков, Лина Гергова. Фестивалът на мазните борби и празникът на град Одрин.
10:30 ч	Станислав Инчовски-Търнин. Динамично пресемантизиране на традицията – случаят Еньовден.
11–11:30 ч	Почивка
ІІ заседание	Председател: Н. Вуков
11:30 ч	Божидар Алексиев. Северногръцка празнична сюита.
12:00 ч	Веселка Тончева. В търсене на себе си: новите празници.
12:30–13:15 ч	Обяд
ІІІ заседание	Председател: Б. Алексиев
13:15 ч	Вихра Баева. Стратегии за легитимиране на празника в религиозния дискурс (По материали от Мелник).
13:45 ч	Даниел Фокас. Нова поклонническа практика в Софийско: Буховска икона Богородица Достойно Ест.
14:15–14:35 ч	Почивка
ІV заседание	Председател: В. Тончева
14:35 ч	Мариянка Жекова. 11 май в Чепеларе – тези и контратези.
15:05 ч	Миглена Иванова. Графити хепънингите – между спонтанността и пиара. --- Публикувал: Л. Гергова

ИЗЛОЖБА „ЕСТОНСКИ БАГРИ В РЪКАВИЧКИ”

Национален етнографски музей
София, пл. "Княз Александър І" №1
16 ноември – 14 декември 2010 г.

Откриване:

16 ноември 2010 г., 17:00 ч.

София, пл. „Княз Александър І” №1

Национален етнографски музей

Организатори:

Посолство на Република Естония в България

Национален музей на Естония

Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН

Поради северния климат ръкавиците с един пръст са съществен елемент от живота на естонците. Те притежават не само практическа стойност, но играят и съществена роля в естонската фолклорна култура – тези ръкавици ясно показват регионалните различия и развитието на методите в плетенето в Естония през вековете. Днес традицията, свързана с плетенето на ръкавици с един пръст е все още жива.

Уменията, свързани с плетенето, са били възприети в Естония по време на кръстоносните походи. Открити са парчета от ръкавици с един пръст, датиращи от края на ХІІІ – началото на ХІV в. – това са най-старите плетива, запазени в северна и източна Европа. Според научни изследвания през ХVІІ-ХІХ в. ръкавиците с един пръст са служели за обменна стока – изнасяни са за Швеция и Латвия.

Ръкавиците били изплитани от местна вълна. Момичетата започвали да се учат да плетат още от десетгодишна възраст и създавали голяма част от плетивата за цялото семейство. Орнаментите, украсяващи ръкавиците, са се запазили през вековете, предавайки се от поколение на поколение в рамките на едно село. Ръкавиците са играели съществена роля по отношение на вярванията и традициите на естонците. Някои мотиви, като кръстът, триъгълникът, обрамченият четириъгълник, ромбът, назъбената или вълнообразна змиевидна линия, звездата с четири лъча са предавали магическите послания. Хората разчитали на ръкавиците при почти всяко едно начинание, като вярвали, че вплетените орнаменти ще им донесат късмет и ще ги предпазват от злини. Мъжете затъквали чифт ръкавици в коланите си дори и в топлото лятно време, когато трябвало да пътуват надалеч от дома. Ръкавиците играели важна роля за магията на плодородието. Докато се подготвяла за сватбата си, булката изплитала дузини чифтове ръкавици, понякога дори от 50 до 100. Както булката, така и младоженецът носели ръкавици по време на сватбената церемония, и не ги сваляли дори и на празничната трапеза. Към важите дейности винаги ритуално се подхождало с ръкавици на ръцете, например построяването на къща.

Съвременните естонци са забравили традициите, свързани с ръкавиците, както и по-голямата част от наименованията на техните десени. Плетенето като умение все пак се е запазило и от момичетата се изисква да изплетат поне един чифт ръкавици в училище. Естонците от 21 в. все още обичат топлите вълнени ръкавици с геометрична орнаментика, които са незаменими през снежните зими.

Изложбата „Естонски багри в ръкавички” се организирана от Националния музей на Естония, Посолството на Република Естония в България и Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Тя представя само малка част от огромната колекция от ръкавици с един пръст и свързаните с тях истории, съхранявана в Националния музей на Естония, основан през 1909 г. Показаните ръкавици с един пръст на копия на музейните експонати, изплетени от студенти и възпитаници на националните занаяти в Академията за култура „Вилянди” към Университета в Тарту. В експозицията ще бъдат включени и традиционни за България плетени чорапи – най-доброто от колекцията на Националния етнографски музей.

Изложбата ще бъде открита на 16 ноември 2010 г. в 17:00 ч. в Националния етнографски музей (пл. „Княз Александър І”, №1 – Княжеския дворец) с приветствено слово на Посланика на Република Естония в България Негово превъзходителство Рейн Ойдекиви. Събитието включва и представянето на две издания на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, резултати от първата по рода си научна конференция, посветена на балкано-балтийската проблематика: “Balkan and Baltic States in United Europe: Histories, Religions, and Cultures” (съст. Екатерина Анатасова и Маре Къйва, изд. Парадигма) и брой 3-4 от 2009 г. на сп. „Български фолклор”.

Изложбата ще остане в залите на Националния етнографски музей до 14 декември 2010 г. Заповядайте!

---
Публикувал: Л. Гергова

Спомени и размисли за Петър Динеков. 100 години от рождението му

На 9 ноември (вторник) 2010 г. от 17 часа в Университетската библиотека “Св. Климент Охридски” ще бъде представена книгата “Спомени и размисли за Петър Динеков. 100 години от рождението му” (Акад. издателство “Проф. Марин Дринов”, София, 2010), която включва текстове на автори от България и от чужбина, повечето непубликувани. Сборникът е съставен от Стефана Стойкова, Лиляна Грашева, Стоянка Бояджиева, Катя Михайлова и Кирил Топалов и излиза от името и със съдействието на Института за литература, Института за фолклор и Кирило-Методиевския научен център при БАН, и Факултета по славянски филологии на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

За книгата и за големия български учен ще говори проф. Валери Стефанов.

Заповядайте!

---
Публикувал: Л. Гергова

КРЪГЛА МАСА „ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ НА СЪВРЕМЕННА БЕСАРАБИЯ”

Текст: Константин Панайотов, ИЕФЕМ - БАН.
Снимки: доц. д-р Светла Петкова, ИЕФЕМ - БАН.
 

На 28.10. 2010 г. се проведе кръгла маса на тема: „Изследователи на съвременна Бесарабия”. Събитието традиционно се организира от Държавна агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), в навечерието на Деня на бесарабските българи (29 октомври). Негов координатор бе д-р Елена Николова – експерт в ДАБЧ. Кръглата маса бе открита с кратко слово от д-р Йордан Янев (зам.-председател на ДАБЧ) – водещ и на двете работни заседания.

На проявата присъстваха представители на културно-просветно дружество за връзка с бесарабските и таврийски българи „Родолюбец”, журналистът и преводач от радио „България” – Мая Даскалова, както и малка група българи от Крим, специализанти в „Департамент по информация и усъвършенстване на учителите” при СУ „Св. Климент Охридски”.

Академичната общност бе представена от учени, разработващи широк проблематичен кръг, свързан с българската диаспора, живееща на територията на съвременна Украйна. От катедра „Етнология” при Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” в проявата взеха участие: проф. д.и.н. Иваничка Георгиева, доц. д-р Таня Бонева и доц. д-р Красимир Стоилов. Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) при БАН бе представен от научноизследователските екипи на ст. н. с. д-р Светла Петкова и  ст. н. с. д-р Женя Пимпирева.

Първото заседание беше изцяло посветено на мултимедийните презентации на изследователските групи от ИЕФЕМ. Ст. н. с. д-р Женя Пимпирева представи работата по финансираните от ФНИ проекти: „Междуетнически отношения: взаимодействие на културите. Българските преселници в Бесарабия – традиции и идентичност.” (2004-2008) и „Бесарабските българи в постсъветското пространство – култура, политика и идентичност” (2009-2011). Ст. н. с. д-р Светла Петкова също презентира два научни проекта, разработвани в рамките на двустранни договори между БАН и Националната Академия на Науките на Украйна (НАНУ): „Фолклорът в съвременния културен контекст (Българо-украински паралели). Етнофолклорни типологически изследвания на традиционната култура на славяните: украино-български връзки” (2005-2007) и „Фолклорно наследство и идентичност в контекста на съвременните социо-културни процеси в България и Украйна” (2008-2010). Презентацията на ст. н. с. д-р Светла Петкова разшири дискусионния кръг въпроси като фокусира вниманието на присъстващите върху проблематика, отнасяща се до българите, живеещи в Крим и гагаузите от Бесарабия.

По време на кафе-паузата, присъстващите на кръглата маса имаха възможност да разгледат фото-изложба, озаглавена „Теренни дневници от Бесарабия”. Експозицията – дело на научноизследователската група, ръководена от ст. н. с. д-р Женя Пимпирева, се прие като естествено продължение на нейната презентация.

Втората част на кръглата маса се откри с дискусия по представените проекти и оповестени резултати. Присъстващите изслушаха и докладите на:

- Лана Мумджиева (старши експерт в ДАБЧ) „Българската общност в Бесарабия в края на ХХ век – параметри на етнокултурното развитие”;

- Йонко Бонов (КПД „Родолюбец”) „Ловчанският владика или бела на Ловчанския сахатчия” – ракурс към книжнината, печатана в училищната печатница в Болград през втората половина на 19 век”;

- д-р Елена Добрева (ДАБЧ) „Бесарабските българи - типология на изследователския интерес”.

Силен интерес предизвика работата на Мая Даскалова по превода на книгата „Имиграцията в Бразилия: бесарабски българи и гагаузи” от бразилският автор с български произход Жорже Косиков. В нея се разглеждат миграционните вълни сред българи и гагаузи в посока Южна Америка от началото на ХХ в., проблемите, с които заселниците се сблъскват в новата си родина, методите и стратегиите, които използват за тяхното решаване и вписване в обществото.

Работата на кръглата маса завърши с прожекцията на документалния филм „Един изстрел” със сценарист и режисьор Васил Барков – бесарабски българин, завършил НАТФИЗ. Филмът е вълнуваща хроника на краткия жизнен път и трагичната кончина на Михаил Хаджийски - човекът, писателят и поета – организирал и осъществил преселването на част от таврийските българи в Царство България по време на Втората световна война.

Цялостната работа на кръглата маса беше наблюдавана и медийно оповестена от информационна агенция „Фокус” (http://www.focus-news.net/?id=n1454397; http://focus-news.bg/?id=f16226). Информация е поместена и на официалния сайта н ДАБЧ (http://www.aba.government.bg/?show=38&nid=626).

---
Публикувал: Л. Гергова