Експерти на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей подготвиха 5 от българските кандидатури за ЮНЕСКО

Женска и детска група за пеене „на високо” от Сатовча.
Снимка: Николай Вуков.

 

През последните три месеца по поръчка на Министерство на културата експертни екипи от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) под ръководството на директора му проф. д.изк. Лозанка Пейчева подготвиха 4 кандидатури за Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството и 1 кандидатура за Списъка на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

В изпълнението на тази „отговорна и престижна за българската държава задача”, както се изрази през декември 2012 г. зам.-министърът на културата Митко Тодоров, се включиха четири високоекспертни екипа от Института. Кандидатурата „Високо многогласно пеене от Долен и Сатовча” беше подготвена от самата проф. д.изк. Лозанка Пейчева и екип, включващ двама от малкото сертифицирани от ЮНЕСКО специалисти в България и Югоизточна Европа – доц. д-р Николай Вуков, който е и единственият в региона със статут обучител на ЮНЕСКО, и гл.ас. д-р Лина Гергова. Този екип подготви безвъзмездно и кандидатурата на Събора за народно творчество в Копривщица за признаване от световната организация за ключова практика в националната политика по опазване на фолклорното ни наследство. 

Кандидатурата на празника Сурва в Пернишко беше изработена от екип в състав: доц. д-р Ваня Матеева, гл.ас. д-р Милена Любенова и уредник Иглика Мишкова в тясно сътрудничество с местния специалист Цветана Манова. Номинацията на известния Неделински двуглас подготвиха доц. д-р Анна Щърбанова, която има основна заслуга за включването на феноменалните Бистришки баби в Представителния списък на ЮНЕСКО, и гл.ас. д-р Радка Братанова – основен познавач на специфичното родопско пеене. Документите за номинирането на майсторството за изработване на чипровски килими изработиха проф. Мила Сантова, гл.ас. д-р Ива Станоева и гл.ас. д-р Миглена Иванова. 

Всички екипи работиха в тясно сътрудничество с локалните общности, носители на традицията, местните власти, образователни и културни институции. От ключово значение беше подкрепата на Българската национална телевизия и Българското национално радио, както и на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство за страните от Югоизточна Европа. 

Към всяка от петте кандидатури е подготвен 10-минутен филм и 10 фотографии, част от които ИЕФЕМ-БАН съвсем скоро ще покаже на гостите на Етнографския музей, за да може всеки изкушен от народното творчество да се докосне до шедьоврите на нашето нематериално културно наследство. 

Сериозната работа на експертните екипи от ИЕФЕМ-БАН в изпълнението на престижната държавна задача за пореден път демонстрира потенциала на Българската академия на науките да подпомага държавната културна политика и да работи в полза на българското общество.

 На сцената на Събора за народно творчество в Копривщица, 2005.
Снимка: Лина Гергова.