Странджа пее 2011

На 18-19 юни 2011 г. в с. Граматиково под патронажа на Съвета на Европа се проведе Националният фолклорен събор-надпяване „Странджа пее”, организиран от Община Малко Търново и Министерство на културата на България в сътрудничество с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, Българската национална телевизия, Българското национално радио и Национална телевизия СКАТ.

Съборът беше открит от зам.-кмета на общ. Малко Търново - г-жа Катя Куюмджиева, и с концерт на ансамбъл "Странджа".

Две тричленни журита от ИЕФЕМ-БАН с председатели проф. д.изк. Лозанка Пейчева и доц. д-р Веселка Тончева оценяваха участниците в три възрастови групи според няколко предварително обявени критерии: спазване на локалните специфики, старинност и майсторство на изпълнението.

Сред отличените изпълнителски групи, певци и свирачи бяха ДФГ „Нестинарче”, Смесената фолклорна група и Георги Илиев от Царево, ФФ „Тракийче”, Наталия Владимирова, Стиляна Тюлева и Мария Тодорова от Бургас, Велислав Стоянов от с. Русокастро, Стоян Георгиев – гайдар от Малко Търново, Стойчо Иванов – гъдулар от Средец, групите от с. Венец, Карнобатско, с. Кукорево, общ. Тунджа, с. Пет могили, Шуменско, представили обреди на сцена, както и певческите групи от с. Черница, Сунгурларско, и с. Дъбовик, Генерал Тошевско, за представяне на автентичен фолклор. Бяха връчени и две специални награди на кмета на общ. Малко Търново – на Зорница Георгиева от М. Търново и на Костадин Михайлов от с. Бродилово, Царевско. (Пълен списък с наградените виж тук.)

В рамките на събора се състоя и концерт на лауреатите от минали издания на "Странджа пее", сред които Янка Рупкина, Калинка Згурова, Златка Ставрева, Пейчо Пейчев, Тома Янчев, сестри Ирена и Росица Станкови, Лазар Налбантов и др. След концерта публиката наблюдава нестинарски игри.

Сътрудници от ИЕФЕМ-БАН направиха пълно фото и видео заснемане на конкурсната програма и на концерта на лауреатите от минали издания на „Странджа пее”, състоял се вечерта на 18 юни. Кметът на общ. Малко Търново – г-н Иван Иванов – връчи на директора на ИЕФЕМ-БАН проф. д.изк. Лозанка Пейчева плакет в знак на благодарност за успешното сътрудничество.

---

Публикувал: Л. Гергова

ИЕФЕМ-БАН получи Златен печат за съвременен европейски мениджмънт

На 16 юни 2011 г. на тържествена церемония директорът на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН проф. д.изк. Лозанка Пейчева получи Златен печат и грамота, свидетелстващи за високия престиж, публичната разпознаваемост и продуктивната съвременна научна дейност на института.

Наградата е знак за признанието на мястото на ИЕФЕМ-БАН на европейската научна карта.

Нова книга

Излезе от печат книгата “Нашата Европа. Български представи за своето и чуждото 1870-1945”, съдържаща студии от съвместен научен проект на нашите колеги Петър Петров и Доротея Добрева и мюнхенските етнолози Катерина Гел, Клаус Рот и Габриеле Волф.

Представянето на книгата ще се състои на 13 юни, понеделник, от 18 ч. в галерия “Снежана”, София, ул. Иван Денкоглу 30.

Книгата ще бъде представена от Георги Господинов.

Нашата Европа.
Български представи за своето и чуждото 1870-1945

(издателство "Сиела")

След политическите промени от 1989 г. и особено след разширяването на Европейския съюз на изток понятието „европеизация“ отново стана актуално. Новата му употреба днес в значителна степен се редуцира до „присъединяването към ЕС“, което води до едно пренебрегващо историята стесняване. В много по-широк смисъл това понятие се използва в Югоизточна Европа още от ХІХ в. Основният му израз е свързан с чувството за необходимост да се определи отношението между „същинска Европа“ и нейната югоизточна периферия.

В центъра на настоящите изследвания са социокултурните измерения на историческото „европеизиране“ на България от последните десетилетия на XIX в. до средата на XX в. Те разкриват очертаващия се в градската култура на България образ на Европа, едновременно желана и „чужда“, в неговите различни форми и фасети. Отношението към тази „Европа“ от самото начало, а и до днес, е амбивалентно и е белязано от чувството за едностранна, отхвърлена любов. Антиевропейските дискурси през XIX в. и началото на XX в., както и съвременните скептични нагласи спрямо ЕС се дължат до голяма степен на това чувство. От тази гледна точка историческият поглед към „европеизирането“ може да осигури полезно познание за настоящето, а и за бъдещето. Той може да разкрие както разлики между вчера и днес, така и прилики в усвояването на „Европа“ и в отношението към нея.

---

Публикувал: Л. Гергова