Представяне на книгата "Хърватските бугарщици и техните български съответствия"

На 23 февруари 2016 г. от 16:00 ч. в зала 19 на ул. „Московска 6А“ бе представена книгата на проф. Стефана Стойкова

„Хърватските бугарщици и техните български съответствия.

Статии и материали“

Представянето на книгата е част от семинара „Фолклорна словесност – традиции, състояние, тенденции“, организиран от секциите „Антроплология на словесните традиции“ и „Сравнителни фолклористични изследвания“ при ИЕФЕМ – БАН.

Книгата е посветена на хърватските бугарщици, които представляват особен дял от южнославянската епическа традиция. Поместени в хърватски ръкописи от XVI до средата на XVIII в., бугарщиците са най-старите записи на южнославянски юнашки песни. В сборника проф. Стойкова представя на едно място статии и изказвания на български автори по въпроса за бугарщиците. Публикува всички събрани през втората половина на XX в. у нас и в голямата си част необнародвани теренни материали и анализира връзката на тези песни с българската епическа традиция.

Проф. Стефана Стойкова е виден български фолклорист, изследовател на българския фолклор. Дългогодишен заместник директор на Института за фолклор при БАН, ръководител на секция „Словесен фолклор“ и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на книгите „Българските народни гатанки“ (монография, 1961 г.), „Български народни гатанки“ (1970, 2 изд. 1984, 3 изд. 2011), „Българска народна поезия и проза Т. 3. Хайдушки народни песни“ (1981), „Български пословици и поговорки“ (2007), и е сред авторите на следните значими сборници с фолклорни материали: „Български юнашки епос“ (1971), „Български народни балади и песни с митически и легендарни мотиви“. Ч. 1-2 (1993-1994), „Български хайдушки и революционен песенен фолклор“ (2001) и др. Носител е на международната награда „Йоан Готфрид Хердер“ (1983).

„Мартеници“ – изложба базар с ателие от 13.02 до 08.03

С над 10-годишна традиция, изложбата базар „Мартеници“ отново кани своите малки и големи почитатели да купят или изработят мартенички за любимите си хора, за животните, дома. Изложбата се организира от Задругата на майсторите на народни художествени занаяти – София и ИЕФЕМ – БАН, и ще продължи от 13 февруари до 8 март в Националния етнографски музей. 

Екипът от етнографи и майсторки – Николина Нейкова, Светлозара Станева, Величка Георгиева, Елизабет Иванова, Елена Бутакова, Надежда Генчева и Златка Асенова, изработват на традиционните български мартеници предимно от естествени материали: вълна, вълнена прежда и памук. Те могат да предложат на посетителите над 300 различни вида мартеници, както и да им съдействат да си ги направят сами, напълно безплатно.

През целия период ателието е отворено за обучение на групи деца и ученици. Майсторките от Задругата ще разказват за символиката на мартеницата и ще показват на гостите как да изработват сами мартенички за закачане на дрехите, на стената вкъщи, гривни, гердани, и дори за домашните любимци.

Медиен партньор на изложбата е сп. „GoBio“

Заповядайте!

Представяне на книгата „Българите от Голо бърдо, Албания“, част III, Песни и песенна традиция

На 16 февруари 2016 г. в Големия салон на Българската академия на науките се състоя представянето на книгата на

доц. д-р Веселка Тончева

„БЪЛГАРИТЕ ОТ ГОЛО БЪРДО, АЛБАНИЯ“, ЧАСТ 3,
ПЕСНИ И ПЕСЕННА ТРАДИЦИЯ
София, 2016, Рекламно-издателска къща „Род“

Книгата „Песни и песенна традиция“ е трета част на поредицата „Българите от Голо бърдо, Албания“ и се явява естествено, необходимо и по-тясно специализирано продължение на предходните две части (2009, 2011). За разлика от първа и втора част, които са по-общо етнологически, тук изследването е фокусирано върху песента, нейната роля и значение в общността и музикалните ѝ белези, подходът е музикалноантропологически и етномузикологически.

В книгата е включен и особено ценен дял „Приложения“, съдържащ 134 нотирани песенни образци, които за първи път се записват и публикуват не само в България, но и на Балканите, и имат и висока практическа стойност.

 

 

Българите от Голо Бърдо живеят вече повече от един век административно и териториално като албански граждани. Традиционната им култура, функционирала относително пълноценно в изолирано, затворено пространство до 1991 г., се трансформира след демократичните промени в Албания. Миграцията в градовете е причина за забравяне на традиционните песни, на обредността, на локалното фолклорно знание. Затова и поредицата „Българите от Голо Бърдо, Албания“ е важна като документ, фиксиране и трансмисия на тази стара българска фолклорна култура.