На 17 ноември Секция „Сравнителни фолклористични изследвания“ направи поредната среща от семинара „Потиснати гласове“ на тема: „Маниерният език“. Лектор беше гл. ас. д-р Богдан Дичев.
С понятието „маниерен език" се обхваща един сравнително хомогенен в културно-психологическо, комуникативно-мотивационно, стилистично, лексикално и в интонационно отношение модел на определен речеви изказ. На второ място, това е високопарен, псевдомъдър, фалшив, нерядко (но не винаги) наукообразно утежнен и кичозно орнаментиран модел, чиято цел е да представи носителя си като човек с – най-общо казано – големи интелектуални дадености. Маниерният език е позьорски – той не съответства на действителния културен фон на говорещото лице, а като в дивата природа, подобно на едно шарено оперение, има за цел да „продаде" по-скъпо носителя си и да го утвърди в някои от сферите на обществения договор според ценностните предпоставки за предимствата на образованата и начетена личност. Още по опростено – в най-крайната си форма маниерният език е най-често езикът на парвенюто, нагло препоръчващо се за личност с широк и богат културен светоглед.
- той съществува в пъстрата
си разнородност и в много области на общуването;
- той е подчертано
комерсиален, натрапващ се, парвенюшко декларативен, като изгражда целенасочено
идеологическо внушение;
- проявява се количествено
различно у отделните хора, изкушени да го използват съзнателно или неволно – от
изтървана реплика до цели изказвания;
- смешен е в почти всичките
си форми, но не е безобиден, защото е заразен и води до затлачване на усета към живото, образно слово;
- не е субстанционален, а
функционален феномен, маниерността не е заложена в определени думи, а в начина
им на използване;
-
той е ролеви език – основното
му въплъщение е високопарността, но в по-редки случаи може да се прояви в
подробно развита, културно и психологически различна игрова концепция на
отделна, цялостно изградена устойчива роля, която разиграва пред
публиката си в продължение на години добре обмислен социален или
политически сценарий;
- различен е от досега
познатите подобни езикови явления, но има допирни точки с езика на лъжата и с тарикатския
език;
- трябва да се разобличава
с подхода и инструментариума на детайлния филологически (лингвостилистичен и
прагматичен) анализ;
- поддава се на
непосредствена фолклоризация, имаща в отношението си към него явен хумористичен код;
- изследването му и
развенчаването му разчита не на последно място и на взаимодействието между
отделните научни дисциплини, за да се разкрие комизмът му в езиков, но и в обществен
и културен план.
Няма коментари:
Публикуване на коментар