2 септември 2016 г.

Изложбата „Дантелено чудо от хартия“ за Националния празник на Украйна

На 30 август, 2016 г. в Централното фоайе на Княжеския дворец Националният етнографски музей и Посолството на Република Украйна откриха изложбата „Дантелено чудо от хартия“. Специални домакини на откриването бяха Негово превъзходителство г-н Микола Балтажи, посланик на Украйна в България и председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров. Двамата, заедно с директора на ИЕФЕМ – БАН доц. д-р Петко Христов, получиха специални подаръци от изкусните майсторки на днепропетровските  витинанки.


Сред различните видове на украинското народно декоративно изкуство, което има дълбока и богата традиция, важно място заема художественото изрязване от хартия (на украински – „витинанкаˮ). Искуството представлява орнаментално изрязани изделия от тънка хартия, които са украсявали  интериора на традиционното украинско жилище.

“Витинанката” е своеобразна дантела от хартия на която присъстват флорални, зооморфни, атропоморфни и тематични приказни, старинни и обредни мотиви. Изрязват се с ножица или нож, от бяла или цветна хартия, прегъната няколко пъти. Украинците традиционно ги използват за украса на рафтове, тавани, стени, прозорци, етажерки, комини, печки, както преди празници така и във всекидневния живот.

Днес активно се популяризира този вид народно творчество от майстори, които са съхранили и развиват традицията. Съвременните изделия изрязани от хартия вече не са предназначени само за украса на дома – те се представят на изложби, допълват интериора на обществени сгради, превръщат се в част от полиграфическата продукция, елементи от пощенските картички и календари, оригинално допълнение към декора на театрални постановки и др.


Изложбата „Дантелено чудо от хартияˮ, създадена от Днепропетровска къща на изкуствата, открива възможност да се запознаем с различни авторски стилове на това изкуство. Експозицията в Националния етнографски музей представя около 70 изделия, изрязани от хартия, най-доброто от различни майстори на този занаят. В тези произведения са изразени най-характерните за Поднепровието мотиви, техники и форми. Изложбата е нашият художествен подарък за двайсет и петата годишнина от независимостта на Украйна.

Представените изделия от хартия имат своята особена художествена структура, орнаментика и техника. Изложбата добре илюстрира различните мотиви на този тип изкуство:
– света на растителни форми, стилизирани цветя;
– старинните символи, народните традиции, празници и обреди;
– антропоморфни мотиви;
– зооморфни образи, често фантастинчни;
– сюжетно-тематични композии на литературни творби.

Местните особености на изделията са представени най-изразително в творчеството на представителя на Националния съюз на майсторите на народно изкуство на Украйна – Наталия Авдеенко. Тя принадлежи към творческо семейство, в което това изкуство се практикува вече трето поколение. В творбите си тя следва най-добрите традиции, присъщи на петрикивската „витинанкаˮ. Наталия Aвдеенко показва сгънати хартиени декорации – сложни мащабни произведения на изкуството, създадени от отделни орнаментални елементи, хармонично съчетани помежду си и подредени в единна декорация.

Основният символ в нейните творби е „Дървото на животаˮ. Представени са също така традиционни композиции от растения и цветя: „килимчеˮ , „ клонˮ, „ кърпаˮ, „букетˮ. Повечето от творбите са симетрични, изработени от няколко цвята. Традиционният набор от елементи, които стилизирано отразяват природата (цветя, листа, пъпки, клонки, плодове, птици) представляват безкрайно богатство на симетрични композиции и рисунки. Авторката съвършено владее техниката, проучва и предава традиционните мотиви на Петрикивка, но въвежда и нови елементи, като им придава съвременен облик.




Творческото наследство на професионалния художник Андрий Пушкарьов е пример за друг начин на развитие на “витинанки”. Майсторът съчетава постиженията на народните хартиени декорации, съчетавайки ги с апликация и графика. Неговият авторски почерк включва и оцветяване на хартията с восъчни пастели, както при графичното изкуство. Освен с технологични иновации, художникът експериментира в композиционните сюжети. Образите на неговите изделия са ангели, казаци, жени-пазителки, коне. За тях са характерни схематичност, сдържана стилизация, прецизна отчетлива контурно-силуетна форма, асиметрия, ритъм на дребния щрих, ограничена цветова гама.

В представените творби на друг представител на Националния съюз на майсторите на народно изуство на Украйна – Юлия Датченко са съчетани флорални, зооморфни и антропоморфни мотиви. В декоративните пана, измайсторени от нея, елементите са разположени предимно симетрично. Фигурите на хора, животни, птици са разположени и от двете страни на стилизираното дърво или цвете. Изделията на Юлия Датченко са с дълбок смисъл, особена емоционалност и хармония.

С особено съвършенство и ясна графична рисунка се различават изделията на майсторката Олга Иващенко.  Тя представя фини, изящни илюстрации както на народните празници, така и на поетичните творби на Тарас Шевченко. Авторката умело съчетава визуалната визия на безсмъртното наследство на Великия Кобзар с техниката на традиционната единична (създадена от един лист хартия) декорация, изрязана от хартия. Украсата на Великденското пано – цикъл „Великденски яйцаˮ – визуализира традиционни за украинците празници от народния календар, връзката с народните вярвания и легенди.

Образният орнаментално-символичен език е присъщ и на творбите на младия майстор, представител на Националния съюз на майсторите на народно изкуство на Украйна и на Националния съюз на художниците на Украйна – Дмитро Король. Майсторът изработва както традиционни едноцветни изделия, така и многоцветни. Неговите творби от хартия привличат с философската си дълбочина, предадена чрез фини дантелени елементи. При създаването на уникалните си изделия той умело използва древните символи, елементи от народната култура, обръща се към менталната памет на украинския народ, черпейки от източниците на националната духовност.

В експозицията е представено и творчеството на Юлия Дунаева, която в творбите си използва народните мотиви и отразява прекрасната природа,  работейки с особена техника – откъсване (техника, при която фигурките не се изрязват с ножица, а парченца хартия се отстраняват с ръка). Нейните изделия (на украински – „вириванкиˮ) показват творческите търсения на съвременните художници в областта на апликацията.


Посетителите на изложбата ще останат очаровани от  разнообразието на невероятното украинско дантелено чудо от хартия, което носи в себе си дълбока традиция и е белег за високата орнаментална култура на украинския народ. Най-вече тези изваяни от хартия чудеса са носители на добрата енергия и топлината на ръцете на техните създатели.

Ръководител на проекта е изкуствоведът Валентина Слобода, куратор на изложбата е д-р Анита Комитска. Прекрасните витинанки ще могат да се видят в Огледалната зала на музея до 10 септември, 2016 г.

5 юли 2016 г.

Сборникът „Културна и медицинска антропология“ в чест на проф. д.м.н. Минчо Георгиев

На 28 юни в зала 19 на ИЕФЕМ беше представен сборника

„Културна и медицинска антропология“

в чест на 70-годишния юбилей на проф. д.м.н. Минчо Георгиев.



Сборникът е посветен на 70-годишнината на професор доктор на медицинските науки Минчо Георгиев. Неговите професионални компетенции в областта на две на пръв поглед несвързани полета на човекознанието – медицината и историята – му дават възможност да реализира важни научни приноси в историята на медицината, знанието и разбирането за традиционната народна медицина, и за ритуала като форма на архаичен дискурсивен опит. В сборника колеги и приятели на проф. Минчо Георгиев излагат свои изследвания по културна и медицинска антропология, в които фокусират вниманието си върху значими антропологични теми като жизнен цикъл, общностен живот, памет, медицина. Съставител е доц. д-р Евгения Троева.

                                          Минчо Георгиев 1 

Проф. Минчо Георгиев е специализирал история на медицината в Полша, философски проблеми на естествознанието в БАН. Завършил е и история в Софийския университет. Говори старобългарски. Работил е близо 30 години в Катедрата по социална медицина към Медицинския факултет в София и 30 години в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН. Занимава се с проблемите на българската народна медицина като дял от нашата традиционна култура. Дисертациите му са върху българската средновековна медицина и народната медицина у нас. Съставител на енциклопедия на нашата народна медицина, която получава първа награда от Министерството на образованието и науката.

Проф. д.м.н. Минчо Георгиев работи в Медицинска академия (1971–1991) и в Българската академия на науките (1991–2010). Той е автор на научни публикации по теория и история на медицината, медицинска и културна антропология, между които и на книгите „Увод в медицинската антропология“ (2007), „Ритуалният дискурс“ (2007), „Старобългарската медицина“ (2011). Съставител и редактор е на енциклопедията „Българска народна медицина“ (1999), на енциклопедичния речник „Митология на човешкото тяло“ (2008) и на сборника „История на българската медицина“ (2009).

8 юни 2016 г.

Изложбата „Престилки и природа“ събира удивителната култура и възхитителната природа на България

На 26 май, четвъртък, от 18:00 ч. в централното фоайе на Княжеския дворец Националният етнографски музей към ИЕФЕМ – БАН откри изложбата

„Престилки и природа“

Изложбата съчетава по-голямата част от богатата колекция български престилки на Тома Белев, представена по нестандартен начин, и фотографии на защитени територии в България от различни автори. Престилките от почти всички райони на страната са изложени заедно с красиви пейзажи от национални, природни паркове, защитени местности и природни забележителности. Освен образователно намерение и естетическа наслада за посетителите, изложбата цели да засили вниманието към типичната от векове за българите зелена икономика.
Докато опознават престилките и природата, посетителите ще слушат ведра народна музика, ще видят четири кратки филма за зелената икономика в България от поредицата „За Балкана и хората“ и ще могат да проверят знанията си от изложбата с интерактивна образователна игра.







Кои са общите неща между престилката, като част от традиционната българска носия, и защитените природни територии, като най-безценни части от българската природа? Кое ни вдъхновява да ги съберем в единна изложба, освен фактът, че колекционерът Тома Белев е председател на Асоциацията на парковете в България?

Безспорно престилката е най-колоритният, изразителен и наситен с богата символика елемент от българската носия. Върху нея са изобразени най-важни символи за жената, рода и общността. Подобно, защитените територии включват в себе си най-ценните, емблематични и живописни кътове от българската природа, най-характерните растителни и животински видове, природни феномени и екосистеми.

Престилката е символ на работа и на защита. Както престилката предпазва детеродните органи на жената, а бабата акушерка поема новородената рожба в своята престилка, така и паркът или резерватът съхраняват живото лоно на Майката Природа и приемат в защитените си граници уязвимите новосъздадени животни и растения. Както престилката служи на жената за работа, така и защитената територия е създадена, за да служи на природата и на хората. Както от красотата и изкусната изработка на престилките се разпознават областите и дори отделни села в България, така от прелестите на защитените територии много често зависи избора на пътуващия турист ценител коя страна да посети през своята ваканцията.







Ето и посланието на колекционера:

„Аз съм Тома Белев и съм лесовъд, който работи за опазване на българската природа. Убеден съм, че опазването на природното и културното наследство са в основата на всеки национален просперитет. Не вярвам, че някой може да си представи България без съхранената ни природа и културното ни многообразие и богатство. В тези зали представям част от личната си колекция от автентични престилки от българската носия от края на 19 до средата на 20 век, които събирам и изучавам през последните 15 години в свободното си време. Надявам се тези пъстри тъкани създадени от българската жена да пренесат до Вас  усещането за красота, хармония и празничност, с които са създадени.“

Съхраняването на нашата идентичност и развиването на устойчива печеливша икономика зависят пряко от едновременното съхраняване и облагородяване на удивителното културно наследство и на безценното природно богатство на нашата страна.

Такъв е призивът, който изложбата „Престилки и природа“ отправя към българското общество и посланието, което пращаме към гостите на Националния етнографски музей днес.

През цялото време в пространството на изложбата до 24 август гостите ще могат да се срещат с Лидия Раева – майсторка тъкачка от Задругата на майсторите, и да видят как се тъче на малък вертикален стан.