5 юли 2016 г.

Сборникът „Културна и медицинска антропология“ в чест на проф. д.м.н. Минчо Георгиев

На 28 юни в зала 19 на ИЕФЕМ беше представен сборника

„Културна и медицинска антропология“

в чест на 70-годишния юбилей на проф. д.м.н. Минчо Георгиев.



Сборникът е посветен на 70-годишнината на професор доктор на медицинските науки Минчо Георгиев. Неговите професионални компетенции в областта на две на пръв поглед несвързани полета на човекознанието – медицината и историята – му дават възможност да реализира важни научни приноси в историята на медицината, знанието и разбирането за традиционната народна медицина, и за ритуала като форма на архаичен дискурсивен опит. В сборника колеги и приятели на проф. Минчо Георгиев излагат свои изследвания по културна и медицинска антропология, в които фокусират вниманието си върху значими антропологични теми като жизнен цикъл, общностен живот, памет, медицина. Съставител е доц. д-р Евгения Троева.

                                          Минчо Георгиев 1 

Проф. Минчо Георгиев е специализирал история на медицината в Полша, философски проблеми на естествознанието в БАН. Завършил е и история в Софийския университет. Говори старобългарски. Работил е близо 30 години в Катедрата по социална медицина към Медицинския факултет в София и 30 години в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН. Занимава се с проблемите на българската народна медицина като дял от нашата традиционна култура. Дисертациите му са върху българската средновековна медицина и народната медицина у нас. Съставител на енциклопедия на нашата народна медицина, която получава първа награда от Министерството на образованието и науката.

Проф. д.м.н. Минчо Георгиев работи в Медицинска академия (1971–1991) и в Българската академия на науките (1991–2010). Той е автор на научни публикации по теория и история на медицината, медицинска и културна антропология, между които и на книгите „Увод в медицинската антропология“ (2007), „Ритуалният дискурс“ (2007), „Старобългарската медицина“ (2011). Съставител и редактор е на енциклопедията „Българска народна медицина“ (1999), на енциклопедичния речник „Митология на човешкото тяло“ (2008) и на сборника „История на българската медицина“ (2009).

8 юни 2016 г.

Изложбата „Престилки и природа“ събира удивителната култура и възхитителната природа на България

На 26 май, четвъртък, от 18:00 ч. в централното фоайе на Княжеския дворец Националният етнографски музей към ИЕФЕМ – БАН откри изложбата

„Престилки и природа“

Изложбата съчетава по-голямата част от богатата колекция български престилки на Тома Белев, представена по нестандартен начин, и фотографии на защитени територии в България от различни автори. Престилките от почти всички райони на страната са изложени заедно с красиви пейзажи от национални, природни паркове, защитени местности и природни забележителности. Освен образователно намерение и естетическа наслада за посетителите, изложбата цели да засили вниманието към типичната от векове за българите зелена икономика.
Докато опознават престилките и природата, посетителите ще слушат ведра народна музика, ще видят четири кратки филма за зелената икономика в България от поредицата „За Балкана и хората“ и ще могат да проверят знанията си от изложбата с интерактивна образователна игра.







Кои са общите неща между престилката, като част от традиционната българска носия, и защитените природни територии, като най-безценни части от българската природа? Кое ни вдъхновява да ги съберем в единна изложба, освен фактът, че колекционерът Тома Белев е председател на Асоциацията на парковете в България?

Безспорно престилката е най-колоритният, изразителен и наситен с богата символика елемент от българската носия. Върху нея са изобразени най-важни символи за жената, рода и общността. Подобно, защитените територии включват в себе си най-ценните, емблематични и живописни кътове от българската природа, най-характерните растителни и животински видове, природни феномени и екосистеми.

Престилката е символ на работа и на защита. Както престилката предпазва детеродните органи на жената, а бабата акушерка поема новородената рожба в своята престилка, така и паркът или резерватът съхраняват живото лоно на Майката Природа и приемат в защитените си граници уязвимите новосъздадени животни и растения. Както престилката служи на жената за работа, така и защитената територия е създадена, за да служи на природата и на хората. Както от красотата и изкусната изработка на престилките се разпознават областите и дори отделни села в България, така от прелестите на защитените територии много често зависи избора на пътуващия турист ценител коя страна да посети през своята ваканцията.







Ето и посланието на колекционера:

„Аз съм Тома Белев и съм лесовъд, който работи за опазване на българската природа. Убеден съм, че опазването на природното и културното наследство са в основата на всеки национален просперитет. Не вярвам, че някой може да си представи България без съхранената ни природа и културното ни многообразие и богатство. В тези зали представям част от личната си колекция от автентични престилки от българската носия от края на 19 до средата на 20 век, които събирам и изучавам през последните 15 години в свободното си време. Надявам се тези пъстри тъкани създадени от българската жена да пренесат до Вас  усещането за красота, хармония и празничност, с които са създадени.“

Съхраняването на нашата идентичност и развиването на устойчива печеливша икономика зависят пряко от едновременното съхраняване и облагородяване на удивителното културно наследство и на безценното природно богатство на нашата страна.

Такъв е призивът, който изложбата „Престилки и природа“ отправя към българското общество и посланието, което пращаме към гостите на Националния етнографски музей днес.

През цялото време в пространството на изложбата до 24 август гостите ще могат да се срещат с Лидия Раева – майсторка тъкачка от Задругата на майсторите, и да видят как се тъче на малък вертикален стан.

Изложбата „Д-р Евдокия Петева–Филова – завръщане в Двореца“ – пътуване към неуморимото сърце на българската етнография

На 11 май, 2016 г. Националният етнографски музей откри емблематичната за българската етнография изложба "Д-р Евдокия Петева–Филова – завръщане в Двореца". Планира се експозицията да остане в залите на музея до месец май, 2017 г.

Д-р Евдокия Петева-Филова е сред основателите и най-изтъкнати учени на Народния етнографски музей в България от неговото създаване през 1892 г. Огромна част от днешните етнографски изследвания се основават върху нейната работа като учен от европейска величина – от началото на втората до края на третата четвърт на миналия век. Въпреки мащабната ѝ дейност в областта на етнографията, д-р Евдокия Петева-Филова е слабо позната като изследовател на широката общественост у нас.







Изложбата е посветена на 110-годишнината от основаването на Националния етнографски музей. С нея ИЕФЕМ – БАН поставя началото на кампанията „Да възродим Националния етнографски музей“ под патронажа на Президента на Републиката г-н Росен Плевнелиев. Изложбата е част от Дните на културното наследство в ИЕФЕМ – БАН 2016.











Основната концепция на изложбата е да бъде представена научната работа на д-р Евдокия Петева-Филова заедно със самите експонати, които тя изследва, налични до днес във фонда на Националния етнографски музей. Кураторите на изложбата д-р Анита Комитска и Георги Царев композират пространството в залите в три основни тематични кръга: 1) Биография; 2) Трудове и експонати от българските етнически територии; и 3) Международна дейност. Уводният текст за изложбата е преведен на английски, немски, руски, италиански и японски език.
1)      Биография
Евдокия Василева Петева е родена на 21 март 1901 г. в Шумен. Баща ѝ Васил Петев е български офицер, началник на военното училище (1903 и 1905 г.), военен наставник на престолонаследника княз Борис. Майка ѝ Неда произхожда от видния казанлъшки род Папазоглу – крупни производители и износители на розово масло с кантори в Лондон, Виена, Лайпциг, Ню Йорк и др.

Евдокия Петева завършва история на изобразителните изкуства във Вюрцбург – Германия с титла доктор на философските науки. Специализира в Мюнхен и Париж. Кандидат-учителка е в Трета девическа гимназия в София (1924-1925). От 9 юли 1925 до 1 април 1940 г. е уредник в Народния етнографски музей в София.

Evdokiya PS

През 1932 г. сключва брак с проф. Богдан Филов, виден български археолог, председател на Българската академия на науките (1937-1944), министър-председател (1940-1943), регент (1943-1944) на малолетния цар Симеон Втори. Осъден на смърт и разстрелян на 1 февруари 1945 г. Като съпруга на министър-председателя и регент Богдан Филов през 1940-1944 г. д-р Петева е близка на Двореца и особено на Царица Йоанна.

След Деветосептемврийския преврат и ареста на Б. Филов, имуществото им е конфискувано от новата власт, а Евдокия е уволнена от Етнографския музей.  В семейното им жилище с проф. Б. Филов, на ул. „Кракра“ 26, се настанява сестрата на комунистическата функционерка Лиляна Димитрова. През май 1945 г., заедно с всички близки на осъдените и убити от Народния съд, втората дама на България е набързо изселена от София – първо е въдворена в колиба с пръстен под в Дулово, Добруджа (1946), а после в Русе и Ловеч. През 1957 г. я преместват в Самоков, където живее почти до смъртта си. Понеже комунистическият режим ѝ забранява да работи официално, тя се издържа с преподаване на уроци по немски и френски. Отказват ѝ да се завърне обратно в София, въпреки непрестанните ѝ жалби. През 1965 г. група български културни дейци, сред които Дечко Узунов, Гаврил Кацаров, Кръстю Миятев и Стефан Малденов молят председателя на Софийския градски народен съвет да даде софийско жителство на д-р Петева. Молбата им е уважена и в края на живота си тя получава разрешение да се приюти при роднини в София. Умира от хепатит през 1973 г. в София.

Първата част включва фотографии от детството и живота на Евдокия Петева, документите за постъпването и напускането ѝ на Народния етнографски музей, за нейната благотворителна дейност за църкви и сиропиталища – благодарствени писма от църковното настоятелство на черквата „Св. Св. Петър и Павел“, от католическото сиропиталище „Княгиня Евдокия“ и от Музея на Възраждането в Самоков.

2) Трудове и експонати от българските етнически територии

Д-р Петева е първият български етнограф – изкуствовед, автор на ред трудове (самостоятелни и в съавторство със Ст. Л. Костов), посветени на традиционната българска култура и изкуство, организира етнографски изложби, участва в научни форуми извън България. Член е на клуба на българските писателки.

Изследванията на д-р Петева включват: българското златарство, животинските и човешките фигури в текстилната орнаментика, софийските шевици и накити (съвместно със Ст. Л. Костов). За първи път Евдокия Петева търси и открива приликите между българското традиционно изкуство и традиционното изкуство в Средна Азия и Поволжието; за първи път тя изследва шевицата в Западна България и Македония.

Десетина години в Самоков и региона д-р Петева издирва оригинални документи и архиви за възрожденския художник и иконописец Никола Образописов. Книгата ѝ за творчеството и личността му е издадена посмъртно от БАН през 1994 г.

3)      Международна дейност

Третата част на изложбата представя международната дейност на д-р Евдокия Петева-Филова. Включени са документи от изложбите в Прага и в Хага, както и нейни публикации в немски, италиански, сръбски и скандинавски издания.

Сред най-ценните експонати в изложбата са трънският костюм с манофил (сукман) на над 200 години; сукай (част от невестинско забраждане) от с. Вранче, Прилепско; шевиците от Софийско и Смоковско; невестинските покривала за глава от с. Порече, Македония; старинните игли за глава – „чомалушка“; битолската сватбена престилка – „чултар“; сукманът от с. Еникьой, Узункюприйско, с декорация от човешки фигури и др.

Изложбата „Д-р Евдокия Петева-Филова – завръщане в Двореца“ е едно вдъхновяващо пътуване към неуморимото сърце на българската етнография през лоното на аристократичната висота и люлката на европейския научен и културен дух от началото на XX век до днес.