21 ноември 2016 г.

Изложба „Етнографски етюди. На Димитър Маринов – посвещаваме!” по случай 110 години Национален етнографски музей

През 2016 г. Националният етнографски музей отбелязва своята 110 годишнина. Неговото създаване като самостоятелна културна институция се дължи на видния общественик, книжовник, политик, духовен водач, етнограф и музеолог – Димитър Маринов. Изложбата

„Етнографски етюди. На Димитър Маринов – посвещаваме!”

е своеобразен културно-исторически пътеводител за делото на Димитър Маринов – личност, етнограф и музеолог от национално значение. Официалното откриване и тържествената церемония за награждаване на колеги от Националния етнографски музей за цялостен принос в българската етномузеология бяха на 14 октомври от 18:00 ч. в централното фоайе на Княжеския дворец.

plakat

Изложбата, заедно с конференцията „Жива старина: Научното наследство на Димитър Маринов (1846-1940)“ през същия ден, поставя началото на Дните на културното наследство в ИЕФЕМ – БАН от 14 (Петковден) до 26 октомври (Димитровден).

През далечната 1903 г. Димитър Маринов, тогава завеждащ Етнографския отдел при Народния музей, отправя до Министъра на народното просвещение Рапорт с подробна програма за „събиране на етнографически материали” за бъдещия Етнографски музей. Желанието на неуморния и ненадминат народовед се сбъдва и през 1906 г. той е назначен за директор на новосъздадения самостоятелен Етнографски музей. Това е и първият в България център за музеоложки изследвания. Само за няколко години първият директор успява да организира работата в музея по европейски модел, да заложи основите на водещите етнографски колекции, да създаде печатен орган „Известия на Етнографическия музей в София” и най-важното – да промени у обществеността отношението към българската народна култура.


 Целта на изложбения проект е чрез уникални музейни експонати да представи забравеното знание за ония славни исторически времена, когато в началото беше само идеята за Етнографически музей, а днес тя вече е на 110 години. Експозицията се гради въз основа на етнографски предмети от основния фонд на Националния етнографски музей (облекло, накити, шевици, дърворезба, керамика, медникарство, музикални инструменти и пр.). Включването на копия в изложбата както и голям обем писмена информация е сведено до минимум. Единствено ще бъдат изложени на показ гипсови отливки на български обредни хлябове. Планира се обособяването на специална стая за показ на кратки филми за българската обредна култура. Документалната част на изложбата е изградена от материали, предоставени от Централния архив на БАН и Централната библиотека на БАН както и от Държавния архив. Особено място в изложбата заемат въвеждащите текстове и етикетите към отделните експозиционни композиции. Те са кратки, ясни и в повечето случаи са извадки от трудове и кореспонденции на Димитър Маринов.

%d0%b4-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2

 За изследователя на живата народна старина Димитър Маринов Бонов най-добре разказват неговите „Спомени из моя живот или моята биография”, които ученият пише през 20-те години на ХХ век. Десетки страници той посвещава на детството си, изпълнено с радост и разочарования; на срещата с духовния си наставник Неофит Рилски; на ученето в Цариград и Белград; на педагогическата си дейност в Лом, Русе, София; на участието си в политическия живот на страната, на етнографските издирвания и идеята за Етнографски музей.

Дългото животоописание Митко Маринов започва със споменаването, че е роден в с. Армалуй (днес гр. Вълчедръм, област Монтана) на 14 октомври, на Петковден, през 1846 година от баща Върбан и майка Наца. Но съдбата му отрежда други родители, които да го възпитат и отгледат – Марин и Вълкана Бонови, семейство на търговци от гр. Лом. Своя разказ за живота Димитър Маринов продължава с обреда на осиновяването и училището, с юношеските мечти и желание за знания, с първите лични сътресения след загубата на родителите си и намирането на душевен покой в християнската вярата. Всеки един от тези биографични факти изиграва огромна роля при формирането на Димитър Маринов като учител, общественик, книжовник, журналист, политик, народовед, музеолог и духовен водач.

Експозицията започва с няколко ключови моменти от биографията на Димитър Маринов: осиновяване, школуване, стремеж към ученето и бащиния завет за силата на християнската вяра. С помощта на различни музейни експонати са оформени кратки композиции, препращащи към детството и юношеството на етнографа, който, описвайки ги, започва с думите: „Колко живо помня това!”.

Изложбата е реализирана по проект, финансиран от Министерство на културата.

Партньори:
Исторически музей – Лом
Национален музей на образованието – Габрово
Централна библиотека на БАН
Национален архив на БАН
Държавна агенция „Архиви“
Куратор: д-р Елена Водинчар

Международна конференция „110 години Национален етнографски музей – минало, настояще и перспективи“

Дните на културното наследство в ИЕФЕМ – БАН завършиха с двудневната международна конференция, организирана от института и Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО
„110 години Национален етнографски музей
– минало, настояще и перспективи“

%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%b5%d0%bd-%d0%bc%d1%83%d0%b7%d0%b5%d0%b9

През 1892 г. – в София се създава Народният музей, един от основните отдели на който е Етнографският. 1906 г. – музеят се отделя като самостоятелен под названието Народен етнографски музей (НЕМ). Негов първи директор е Димитър Маринов. Заслугата за обособяването на етнографски музей е на тогавашния министър на образованието проф. Иван Шишманов.

В музея работят такива изявени изследователи и общественици като Димитър Маринов, Антон Попстоилов, Евдокия Петева-Филова, Стефан Костов, Кръстю Миятев, Христо Вакарелски, Любомир Милетич и др. Музейният живот привлича и други известни представители на българската интелигенция, сред които писатели и поети като Иван Вазов, Дора Габе и Елин Пелин, композитора Добри Христов, художника Иван Мърквичка, изкуствоведа Асен Василиев.



В годините на XX и XXI век историята на музея е изпълнена с трудности и предизвикателства – бомбардировките през Втората световна война, социалистическия период и прехода. На 25 и 26 октомври етнолози, музеолози и други специалисти от България, Хърватия, Македония, Румъния и Сърбия ще се съберат да изведат заедно поуките от историята на първия национален етнографски музей на Балканите и да очертаят перспективите пред него и пред другите културни средища.


Изложбата „Неувяхващият цвят на гейшата“ в Дните на японската култура в България

В последния ден за изложбата „Неувяхващият цвят на гейшата“ посетителите можеха да си харесат и закупят експонат от нея – някое от прекрасните цветя канзаши.

plakat-geysha


Тази година за първи път в България бяха представени реплики на цумами канзаши – красивите цветя от плат, които носят японските гейши. В рамките на двайсет и седмите Дни на японската култура в България, от 11 до 25 октомври в Националния етнографски музей разцъфна изложбата „Неувяхващият цвят на гейшата“. Изложбата бе организирана със съдействието на Посолството на Япония в България. Цветята канзаши са подредени в Огледалната зала на музея, където е била приеманата на царица Йоанна Българска. Куратор на изложбата беше д-р Анита Комитска от ИЕФЕМ – БАН.

Още от древността японките са украсявали косите си с канзаши, като в началото те са били съвсем обикновени, а през периода Едо са станали по-изящни и сложни. Като повечето неща в Япония и те са подчинени на идеята за сезонността и за всеки месец има определени цветя или предмети, чиито образи се използват. Изработката им е дълга и трудоемка, тъй като всяко едно листче на цветовете е отделно квадратче плат, сгънато и залепено с оризово лепило. Макар по традиция да са носени само от маико-сан, т.е. обучаващи се гейши, в днешно време техни по-опростени варианти се радват на голяма популярност сред широката публика, включително под формата на обици, брошки и други.

dsc_0194


В рамките на тази изложба се представиха реплики на традиционните канзаши, както и модерни варианти на това древно изкуство. Посетителите научиха повече за него и за самите гейши по време на лекцията „Гейшите – мит и реалност“. Репликите и лекцията представиха Марта Илиева и Анета Димитрова.
Марта Илиева е завършила 18 СОУ „Уилям Гладстон“ с изучаване на японски език. Повече от 10 години практикува японска чаена церемония. Занимава се също така с калиграфия и кири-е. Анета Димитрова повече от 10 години се занимава с различни източноазиатски езици, култури и традиции. Завършила е специалност Кореистика в СУ и практикува различни японски изкуства като кири-е и чаена церемония. Двете изработват канзаши от четири години.

10344423_10202661887127039_5195104275505990946_o


„Всяка година посетителите на Дните на японската култура очакват да видят нещо ново и интересно. Ние искаме да им дадем възможност да се докоснат до една традиция, непоказвана досега в България, която набира популярност не само в Япония, но и на запад. Основната тема на тази изложба са маико канзаши, но представяме и модерните варианти, които обикновените момичета ползват, за да могат посетителите да видят разликата. Смятаме, че красотата и екзотиката на това изкуство ще привлече много посетители от всякаква възраст. Същевременно поради свързаността на това изкуство с гейшите искаме да използваме възможността да разсеем някои от митовете, свързани с тях, като в рамките на събитието авторите на изложбата ще изнесат лекция на тази тема.“