5 октомври 2016 г.

Научна конференция за 60-годишнината на България в ЮНЕСКО

Научна конференция с международно участие,

посветена на 60 години от присъединяването на България към ЮНЕСКО

30 септември – 2 октомври 2016 г., ИЕФЕМ – БАН

 

На 30 септември 2016 г. от 15.30 часа в зала 19 на ИЕФЕМ беше открита научната конференция с международно участие „Нови моменти в концепциите за опазване на културното наследство: теоретична обосновка и практически решения”. Тя се организира от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей в сътрудничество с Българския национален комитет на ИКОМОС, с подкрепата и под патронажа на Националната комисия за ЮНЕСКО – България. Конференцията е посветена на 60 години от присъединяването на България към ЮНЕСКО. В продължение на три дни антрополози, архитекти, фолклористи, етнолози, музеолози, езиковеди и др., представители на различни научни и културни институции, дискутираха актуални проблеми на опазването на материалното и нематериалното културно наследство. 

Програмата на конференцията можете да видите тук:

4 октомври 2016 г.

Още пет дни за изложбата „Национално по форма, социалистическо по съдържание“

До неделя, 9 октомври посетителите на Националния етнографски музей могат да видят изложбата „Национално по форма, социалистическо по съдържание“.

Експозицията по идея на Димитър Василев представя част от промените в народното творчество и приложното изкуство от 1948 до 1956 г, като показва част от налаганата политика в културната сфера.





Изложбата е ориентирана към публиката, родена след демократичните промени, която не е живяла във времето на социализма, както и към хората с ярки спомени от това време. Гостите от чужбина ще могат да се докоснат до непозната за тях тематика, или пък да направят паралели с културните изменения при подобните политически системи в техните страни. Всички основни текстове са цитати от изкуствоведи и художници от това време и представят идеите, които се налагат през този период.


Представени са 28 експоната от фонда на музея Националния етнографски музей, изработени в периода 1948 – 1956 г., голяма част от които се представят за първи път на публиката. Чрез техники като дърворезба, точена керамика, кована мед, тъкачество, филингран (ювелирна техника) посетителите могат  видят как се предава  налаганата идеологическа постановка от това време. Култът към вожда, чрез образите на Сталин и Георги Димитров, символи като петолъчка, сърп и чук, послания като „мир“, „труд“ и „дружба“ са част от тематиката изобразена върху предмети от традиционния бит на населението. Бъклици, хурки, стомни, медни сахани, обредни хлябове, сребърни бижута, килим, писан сандък са сред експонатите, включени в изложбата. Като акцент могат да се видят и предмети, част от изложбата „Българското народно творчество“ от 1951 г., подготвена да представи на вътрешната и международна сцена новото лице на българското народно и приложно изкуство, „национално по форма и социалистическо по съдържание“.




Един от включените в изложбата цитати, класически за времето на културни трансформации:
Ние говорим за изкуство национално по форма. Говорим за наше, самобитно приложно изкуство, свързано с народа и отразяващо реалистично неговите мисли и въжделения, неговия пълнокръвен живот, неговия труд и борбата му за изграждане на социализъм.
Димитър Друмев, 1951 г.

Изложбата се реализира с подкрепата на Министерство на културата.

Екип на изложбата:
Автор: Димитър Василев
Екип: Илиана Страхилова, Силвия Божилова
Дизайн: Силвия Божилова


„С две родини, два езика, две култури…“

На 4 октомври /вторник/ от 17:00 ч. в зала 19 на ИЕФЕМ-БАН се състоя премиерата на книгата на гл. ас. д-р Таня Матанова

„С две родини, два езика, две култури…“
Поколението от смесен брак – идентичност и етнокултурни характеристики




Страниците на това първо за авторката българско монографично издание запознават читателя, от една страна, с някои аспекти от общностния живот на руснаците и украинците в България и  техните етнични мигрантски институции. От друга страна, е обърнато внимание на поколението, родено в българо-руски и българо-украински бракове в България, сключени от втората половина на ХХ век до началото на ХХІ век, както и на общуването, дейностите и социалната свързаност на младежките структури към етничните дружества на мигрантските руска и украинска общности в страната. В текста се разглеждат някои особености на индивидуалната и колективната идентификации на анкетираните личности с биетничен произход, техните представи за родина, но също и пространствата за контактуване с културите на родителите им в семейна среда, в мигрантската общност или в българското общество.

Тъй като  децата от смесените бракове (не само от украино-български и руско-български) остават досега извън полезрението на българските изследователи като обект на научни разработки, представените в тази книга резултати и разработен изследователски инструментариум могат да бъдат ползвани и за бъдещи изследвания върху биетничните личности в по-широк славянски и европейски контекст.





 Таня Матанова е родена в гр. Сливен. Завършва етнология в Хайделбергския университет „Рупрехт-Карл” и защитава дисертацията си като редовен докторант към Института за Етнология и Фолклористика с Етнографски музей при БАН. В същия институт работи като етнолог, средоточвайки своите изследвания върху смесените бракове и тяхното поколение. Работата й е насочена към изследването на представите за родина на български мигранти, български мигрантски институции в чужбина, както и същите на руснаци и украинци в България. По време на следването си в Германия придобива опит в работата с български мигранти в Германия и деца от най-различен интеретничен произход. Интересите й са насочени също и към изследвания в областта на кулинарната антропология, материалната култура, българското културно наследство и православните поклоннически практики.


„Две углянские рукописи конца XVII века из Закарпатья“

 На 3 октомври 2016 г. в заседателната зала на ИЕФЕМ на ул. „Акад. Г. Бончев“ секция „Сравнителни фолклористични изследвания“, ИЕФЕМ – БАН, организира поредната сбирка на семинара по проекта „Потиснати гласове“. Този път лектор беше д-р Светлана Вашичкова (Славистичен институт „Ян Станислав“, САН, Братислава). Гостенката е изследовател на апокрифната книжнина от Закарпатието. Тъкмо на това беше посветена и нейната лекция:

„Две углянские рукописи конца XVII века из Закарпатья“






Работният език на семинара за първи път от неговото начало беше руски, а представянето разшири хоризонта на българската академична публика, посетила семинара, с информация относно „народната книжнина“ от една географски близка, но символически силно отдалечена – поради ред причини – зона.

Архетипът на Космическото дърво при русалиите

На 29 септември 2016 г. се състоя поредната отворена лекция по проекта „Семинари по аналитичнопсихологическа антропология“ на тема:

„Архетипът на космическото дърво
в традиционния български лечебен ритуал русалии“


Лекцията представи традиционния български лечебен ритуал русалии – лекуване чрез музика, танц и наричания в особени периоди от традиционния български календар, считани от народа за опасни от разболяване от „русалска болест“ или причинени от караконджори и водещи до полудяване. В сърцевината на ритуала са залегнали дълбинни архетипни форми на лечебна интервенция, сравними със съвременните концепции и похвати на аналитичната психотерапия. Ще бъдат обсъдени някои архетипни форми на ритуала, свързани с образа на митологичното Космическо дърво (Axis Mundi), което в човешката психика е свързано с архетипа на Себето (Цялостната личност).



Водещата Михаела Виденова е психотерапевт под супервизия към Българско общество по аналитична психология „Карл Густав Юнг“, докторант в Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, където изучава българския традиционен лечебен ритуал русалии и калушари. С научни интереси в сферата на психологическата антропология.
Вход: свободен, 16:00 ч., зала 19 на ИЕФЕМ-БАН, ул. „Московска“ 6А.