16 юли 2012 г.

Нови книги



Любомир Миков 
Османска архитектура и изкуство в България.
Избрани студии. Том 1

Студиите, включени в този том, представляват опит за културно-историческо надграждане на досегашното изследване на османските паметници у нас. Те са плод на многогодишни теренни проучвания на автора в цялата страна и частично на Балканите. Документирани са стотици култови (религиозни) и граждански архитектурни обекти, част от които са представени с прилагане на интердисциплинарен подход. Съществено място е отделено и на архитектурния декор както на разгледаните, така и на някои други османски паметници у нас и в чужбина. В тома са включени 14 студии, публикувани в различни научни издания (списания и сборници). Те са допълнени и основно редактирани с оглед подобряване на тяхната научна стойност. Изданието съдържа 21 плана и приложение с 253 цветни илюстрации. Книгата е предназначена за студенти, докторанти хуманитаристи и всички, които се интересуват от османското културно наследство (архитектура и изкуство), съхранено до днес в България.

Градът: обживяване на пространството 
Съставител и отговорен редактор: 
Гатя Симеонова

Седмият том от поредицата “Проблеми на българската градска култура” изследва града като пространство, избрано и обживяно от човека чрез средствата на градоустройството и архитектурата. Под “обживяване” в случая се разбира тип поведение на градската общност, чиято цел е непрестанната адаптация към изискванията на времето спрямо менящото се по обхват и степен на усвоеност градско пространство. Изследваният проблем е разположен в широк времеви хоризонт – от мимоходом напомненото начало, локализирано в праисторията (Русе), през античността и средновековието (София), Възраждането и следосвобожденския период (Трявна, Русе, София) до близкото историческо минало, утвърдено в науката с названието социализъм (Димитровград). Обект на изследване са различни типове градове – стари  и нови, многолюдни и малки, столични (множественото число е напомняне на факта, че Русе през втората половина на ХІХ в. е столица на Дунавския вилает) и провинциални, при цялата условност на тези показатели.  Изследователският екип включва представители на всички възрастови групи (от хора, които приключват трудовия си стаж, до докторанти пред защита) от научната среда на бившия Етнографски институт с музей при БАН, сега Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Този авторски състав потвърждава факта, че проблематиката има своите традиции и че тя е привлекателна както за утвърдените, така и за начинаещите учени. Което пък е обнадеждаващо с оглед на бъдещите научни интереси, насочени към българския град и българската градска култура.

2 юли 2012 г.

ИЕФЕМ - БАН навърши две години!


EIGHTH ANNUAL CONFERENCE OF THE SIEF WORKING GROUP ON THE RITUAL YEAR: MIGRATIONS

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН беше домакин на Осмата годишна конференция на работната група The Ritual Year („Ритуална година”) към Международното общество за етнология и фолклор (SIEF), провела се в Пловдив в периода 26-29 юни 2012 г. Партньор на ИЕФЕМ-БАН беше Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. 
Събитието беше открито с приветствено слово на декана на Философско-историческия факултет на университета доц. д-р Мария Шнитер, на директора на ИФЕМЕ-БАН проф. д.изк. Лозанка Пейчева, прочетено от научния секретар доц. д-р Екатерина Анастасова, и на председателя на работната група „Ритуална година” – проф. Емили Лайл. 
В разнообразните панели, които тази година бяха обединени от темата „Миграции”, се включиха около 50 учени от САЩ, Швеция, Естония, Латвия, Косово, Гърция, Норвегия, Великобритания, Литва, Русия, Румъния, Франция, Италия, Холандия, Чехия, Израел, Полша, Словения, Унгария и, разбира се, България. В рамките на форума беше представен сборникът „Migration and Identity. Historical, Cultural and Linguistic Dimensions of Mobility in the Balkans” със съставител Петко Христов, издание на ИЕФЕМ-БАН от настоящата 2012 година.


Следващата годишна конференция на „Ритуалната година” ще се проведе в Сегед, Унгария, и ще бъде на тема „Политики, празници, фестивали”.

---
Публикувал: Л. Гергова