30 октомври 2015 г.

Предтавяне на сборника "Празникът на Кирил и Методий - пространства на духа"

На 29 октомври 2015 г., 17.00 часа, в зала №19 на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей се състоя представянето на първият по рода си интердисциплинарен научен сборник за празника на Кирил и Методий. В навечерието на Деня на народните будители и в чест на 1200-годишнината от безсмъртието на Методий, екипът на проект „Празникът на св. Кирил и Методий – от националното към европейското духовно пространство. История, тенденции, перспективи” (Фонд научни изследвания, ДОО2 – 315/12.2008) представи двутомното издание „Празникът на Кирил и Методий – пространства на духа”.


Двата тома представят празника на Кирил и Методий в широка национална и европейска перспектива. Първият том е посветен на честванията му в Европа, вторият – в България. В изданието участват 27 автори – етнолози, фолклористи, социолози и музеолози. Двутомникът е резултат от проекта „Празникът на Св. Св. Кирил и Методий – от националното към европейското културно пространство. История, тенденции, перспективи“. Сборникът е първото интердисциплинарно изследване в широка славяно-европейска перспектива, осъществено от интердисциплинарен екип от специалисти (български и от чужбина), което отразява съвременните реализации и тенденции на развитие на празника в пост-модерния период.







22 октомври 2015 г.

Представянето на "Веда Словена - 140 години по-късно"






На 19 октомври 2015 г. от 18 часа в зала 19 на ул. Московска 6А беше представена книгата на доц. д-р Пламен Бочков „Веда Словена – 140 години по-късно". Представянето беше в рамките на семинар „Фолклорната словесност – традиции, състояние, тенденции", организиран от секция „Антропология на словесните традиции" при ИЕФЕМ – БАН. Събитието започна с експозе от автора на книгата, в което бяха засегнати основни аспекти на научните дебати около автентичността на „Веда словена" и бяха разкрити интересни моменти, свързани с подготовката на това ново изследване за сборника. Експозето представи някои от изказаните в книгата хипотези – за функционалното и смислово единство на двата тома на сборника, за смисъла на текстовете в него като разказващи фолклорната история на една локална общност, за ролята на Ст. Веркович и И. Гологанов в събирането, обработката и интерпретирането на тези текстове. Основен акцент беше аргументираната необходимост от анализи, които да отидат отвъд продължилите вече 140 години спорове и да разглеждат този сборник като феномен за своето време и с оглед на цялостния културен контекст, обграждащ неговата поява. Последвалата дискусия с участието на изявени учени в полето на фолклористиката, славистиката и културната история (проф. Валерия Фол, проф. Албена Георгиева, проф. Анатол Анчев, доц. Владимир Пенчев, доц. Валентина Ганева-Райчева, Любен Ботушаров и др.) открои значимостта на поставените в книгата въпроси и хипотези, и препотвърди необходимостта от нови завръщания и съвременни прочити на такива знакови за българската културна история текстове като „Веда словена".
доц. д-р Николай Вуков






20 октомври 2015 г.

Откриване на изложбата "Магия от Тракия" на РИМ Ямбол

От 16 октомври 2015 до 30 март 2016 г. Регионалният исторически музей на Ямбол гостува на ИЕФЕМ – БАН София с изложбата „Магия от Тракия” – вълшебно ушити женски носии и мистично обаятелни кукерски маски и костюми. Официалното откриване на 16 октомври започна с шумен и пъстър ритуален танц на кукерите от Ямбол и местна ямболска народна песен, изпълнена от колегата от ИЕФЕМ  д-р Галин Георгиев.


 
Изложбата представя традиционни женски костюми, тъкани и шевици от Ямболско /първите десетилетия на ХХ век/. Сукманената носия, характерна за региона, впечатлява с цветове, шевици и орнаменти, разкриващи вродено чувство за хармония. Всяка част е обобщено познание за света, както и визуален знак за възрастови и семейни различия.

 

Украсата е съсредоточена по полите, пазвата и ръкавите на сукмана и ризата, като най-ярката декоративна част е престилката. Различният начин на украса води до обособяване на няколко типа сукмани: белкосници; копринници; елховски и везани сукмани. Всички те са представени в изложбата, включени в различни композиции – сватба, лазарки, всекидневие и др. Цветната феерия се допълва и от няколко костюма на преселници от Одринска и Беломорска Тракия, както и от шевици, украсяващи елементи на женския костюм и разноцветни тъкани, внасящи уют в традиционния ямболски дом.



Магичното излъчване на изложбата се засилва и от представяне на кукерските игри от Ямболско, отличаващи се с многообразие, устойчивост и старинност. Архивни снимки от първите десетилетия на ХХ век запознават посетителя със старинни образци на кукерски костюми и маски. Представени са и основните персонажи в кукерската дружина, както и елементи от обредни действия. В изложбата са включени оригинални кукерски костюми, маски и атрибути, характерни и използвани от кукерските групи в миналото.

13 октомври 2015 г.

Представяне на книгата "Веда Словена - 140 години по-късно"

На 19 октомври /понеделник/ от 18:00 ч. в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН ще бъде представена  книгата на доц. д-р Пламен Бочков „Веда Словена – 140 години по-късно“ .

Книгата прави аналитичен преглед на столетните спорове около „Веда Словена“ и предлага съвременен прочит на този сборник от гледна точка на културния контекст, обграждащ неговата поява. Въз основа на богат корпус от архивни материали от времето на Ст. Векович до днес е представено функционалното и смислово единство на двата тома на сборника и е изведена хипотезата, че те „разказват“ фолклорната история на една общност със сложна съдба, еднакво свързана с предхристиянската основа на българската култура и религиозната митология на християнството и исляма.




Доц. д-р Пламен Бочков е ректор на Нов български универтситет. Научната му кариера е свързана с департамент „Антропология“ на НБУ и със секция „Теория на фолклора“ в Института за фолклор при БАН. Автор е на книгите „Непознатият юнак“ (1994), „Увод във фолклорната култура“ (2002) и „Ние и другите. Студии по етнология“ (2009). Професионалните му интереси са свързани с изследване на юнашкия епос и фолклорната история, миграции и културна идентичност, етнични общности и култури.


6 октомври 2015 г.

Изложба „От Киноцентъра до музейната витрина. Реквизит от филма „Капитан Петко войвода"


На 9 октомври 2015 г. от 17.00 ч. в залите на Националния етнографски музей – БАН открихме изложбата:  „От Киноцентъра до музейната витрина. Реквизит от филма „Капитан Петко войвода", създадена от Ивелина Неделчена и Пламен Събев от Исторически музей гр. Попово.





Изложбата показва пътя на създаването на един знаков за българската памет филм и припомня историята на българите преселници от Беломорска Тракия. Тя ще ни даде поглед зад завесите в процесите на създаването на  филма „Капитан Петко войвода", който пресъздава събития от живота на легендарния български революционер Петко Киряков. Филмът е посветен на честванията на 1300 годишнината от създаването на българската държава. След излъчването на сериите  по Националната телевизия изпълнителят на главната роля във филма – Васил Михайлов е посрещан като герой из цяла България – с множество почитатели, пити хляб и сол. Но кои са хората, които създават филма? За малцина от широката публика обаче е известен кинооператорът, който стои зад него – Димо Коларов (1924 – 1997). Роден и отрасъл в Попово, завършил кинооператорско майсторство в Чехия. В изложбата се представят негови вещи и награди, подарени на музея в родния му град.  

Камерата, с която майсторът на черно-бялото изображение Бате Димо снима много от известните български филми, както и фотосите от снимачната площадка, са предоставени на Поповски музей през 2004 г. от Киноцентър „Бояна“ и Рангел Вълчанов по повод IV Национален фестивал за операторско майсторство „Златното око“, провеждан в памет на Димо Коларов в Попово.

За заснемането на филма  „Капитан Петко войвода" е обявена акция по събиране на автентични облекла, предмети и фотоси от преселници от  регионите на Гюмюрджина, Софлу, Дедеагач, Доган Хисар (родното място на Петко войвода), Елховско, Ивайловградско и др. Колекцията първоначално е дарена от Студио за игрални филми „Бояна" на Тракийското дружество в с. Светлен, Поповско. По-късно Тракийското дружество я подарява на ИМ – Попово.


Откриването на изложбата е част от програмата на научната конференция „Култури, памет, наследство в региона на южната българска граница", която ще се състои в ИЕФЕМ на 9 и 10 октомври 2015 г.

5 октомври 2015 г.

Конференция: Култури, памет, наследства в региона на южната българска граница

На 9 и 10 октомври 2015 г. в зала 19 на ИЕФЕМ - БАН /ул. „Московска“ 6-А/ ще се проведе конференцията „Култури, памет, наследства в региона на Южната българска граница“.

В историческата памет южната българска граница се свързва с военни конфликти, бежански вълни и размяна на население между съседните балкански държави. В последните седмици бежанската вълна превърна границите в Европа отново в актуална тема на всекидневния, политическия и научния дискурси. След присъединяването на България към ЕС граничният регион става пространство на свободното движение на хора, стоки и идеи – движение и обмен, които са подкрепяни от европейските и регионални политики на трансгранично сътрудничество.
portal-na-klion.jpg 
/Запазени колони на портал след премахването на заграждения по южната граница.
Снимка: – Николай Ганчев/

Как граничният режим се преживява във всекидневието от хората, обитаващи този регион? Появяват ли се гранични общности и идентичности? Какво е мястото на културно-историческото наследство и културната памет в конструирането на локална и национална идентичност в граничния район? Това са част от въпросите, които ще бъдат дискутрани по време на научната конференция „Култури, памет, наследство в региона на южната българска граница“.

ПРОГРАМА
КУЛТУРИ, ПАМЕТ, НАСЛЕДСТВА В РЕГИОНА НА ЮЖНАТА БЪЛГАРСКА ГРАНИЦА
9-10 октомври 2015
ИЕФЕМ, Московска 6А, зала 19

9 октомври 2015 г. (петък)
9:45 – 10:00 Откриване

Панел 1 : Южната граница в историческата и семейната памет 1
Модератор: проф. дин Валерия Фол
10:00 – 10:20 Българите в Солун – между Европа и Ориента
доц. д-р Юра Константинова, ИБЦТ-БАН
10:20 – 10:40 Между Солун и София или съдбата на една българска фамилия.
проф. дин Рая Заимова, ИБЦТ-БАН
10:40 – 11:00 Да пресечеш южната българска граница. По стъпките на българските възрожденци, пътували до Цариград и обратно в българските земи през ХIХ век.
Яна Тодорова, СУ „Св. Климент Охридски“
11:00 – 11:10 Кафе пауза

Панел 2: Южната граница в историческата и семейната памет 2
Модератор: доц. д-р Петър Петров
11:10 – 11:30 Граници и идентичности в Беломорието през погледа на българите (20-те – 40-те години на ХХ в.)
гл. ас. д-р Мария Маркова, ИЕФЕМ- БАН
11:30 – 11:50 Конструиране на идентичността на тракийските бежанци. Погледът на поколенията
доц. д-р Светла Ракшиева, ИЕФЕМ- БАН
11:50 – 12:10 Памет и културно наследство от Източна Тракия в селата на община Попово, област Търговище
Пламен Събев, ИМ-Попово
12:10 – 12:30 Дискусия
12:30 – 12:40 Кафе пауза

Панел 3 : Всекидневна култрура
Модератор: доц. д-р Светла Ракшиева
12:40 – 13:00 Да живееш край/с границата. Дискурси, всекидневие, памет за южната българска граница
доц. д-р Ана Лулева, ИЕФЕМ-БАН
13:00 – 13:20 Българо-гръцката граница във всекидневието на жителите на с. Кулата
доц. д-р Валентина Васева, ИЕФЕМ-БАН
13:20 – 13:40 Всекидневна култура, политика и мобилност в конкуренция при конструирането на идентичност (По примера на каракачаните в България)
д-р Начо Димитров, ИЕФЕМ- БАН
13:40 – 14:00 Дискусия
14:00- 15:00 Обедна почивка

Панел 4: Ритуали и празници
Модератор: доц. д-р Евгения Троева
15:00 – 15:20 Сакралните места в Странджа – един интерактивен медиен продукт.
Олег Константинов, проф. дин Валерия Фол, УниБИТ
15:20 – 15:40 Паметта за маскара от двете страни на границата
д-р Иглика Мишкова, ИЕФЕМ-БАН
15:40 – 16:00 Празникът и медиите. Наблюдение на празника Еньова буля в село Факия, Средецко
Елка Минчева, ИЕФЕМ-БАН
16:00 – 16:20 Празникът „Калиница” в контекста на локалните стратегии за инструментализиране на културното наследство
д-р Златина Богданова, ИЕФЕМ-БАН
16:20 – 16:50 Дискусия
16:50 – 17:00 Кафе пауза
17: 00 – 18: 00 Откриване на изложбата „От Киноцентъра до музейната витрина. Реквизит от филма „Капитан Петко войвода““.
18: 00 Коктейл

10 октомври 2015 г. (събота)

Панел 5 : Граници и идентичности
Модератор: д-р Иглика Мишкова
10:00 – 10:20 Златоград – граница и мост
проф. дин Милена Беновска-Събкова, доц. д-р Илия Недин, ЮЗУ „Неофит Рилски“
10:20 – 10:40 Динамика и устойчивост на границата във възприятията на локалните общности (по материали от гр. Златоград)
Яна Берова, СУ „Св. Климент Охридски”
10:40 – 11:00 Политики на идентичности в постсоциалистическа България (по примерите на град Златоград и Европейски институт „Помак“)
д-р Елена Петкова-Антонова, ИЕФЕМ-БАН
11:00 – 11:20 Дискусия
11:20 – 11:40 Кафе пауза

Панел 6: Ресурси и развитие
Модератор: доц. д-р Ана Лулева
11:40 – 12:00 Тракийското наследство в региона на южната българска граница: между културната памет и културния туризъм
доц. д-р Евгения Троева, ИЕФЕМ-БАН
12:00 – 12:20 Между наследството и паметта – традиционни поминъци по южната българска граница
Димитър Василев, ИЕФЕМ-БАН
12:20 – 12:40 Бранд „Тракия“ – Променящ се или не? Културно-исторически туризъм или туризъм на личното наследство: влияния върху актуалните и комуникирани идентичности като основа за изграждане на бранда в региона на южната граница ,
Росица Охридска – Олсон, УНИБИТ, София, Византия Интернешънъл, ЕООД
12:40 – 13:00 Природата като ресурс за устойчиво развитие на един пограничен район
Атанаска Станчева, ИЕФЕМ–БАН
13:00 – 13:20 Трансгранични проекти за местно развитие
доц. д-р Петър Петров, ИЕФЕМ-БАН
13:20 – 14:00 Дискусия
14:00 Закриване на конференцията

05.10.2015

2 октомври 2015 г.

Две събития в Полския институт с участието на ИЕФЕМ - БАН


На 6 и 10 октомври 2015 в Полски институт на ул. „Веслец“ 12 можете да посетите две събития, организирани от Полския институт в София съвместно с  Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН:



Представяне на списание „Български фолклор“, 
посветено на полската фолклористика

и

Работилница по традиционно пеене
„Полски традиционни песни. Област Курпие (Зелена пуща)“
с водещ  гл. ас. д-р Вероника Гроздев-Колачинска



6 октомври 2015, вторник
18.00 ч., Полски институт, вход свободен

  • Представяне на два броя на списание „Български фолклор“ (превод: Юлиян Божков), изцяло посветени на полската фолклористика, културна антропология и етнология с участието на гл. ас. д-р Вероника Гроздев-Колачинска. Водещ  – доц. д-р Катя Михайлова, инициатор на публикацията, съставител и редактор на преводите.
Участва  доц. д-р Станой Станоев, главен редактор на списание „Български фолклор“, който ще говори  за диалога между полските и българските учени в областта на фолклористиката, етнологията и културната антропология.





  •  Презентация на гл. ас. д-р Вероника Гроздев-Колачинска „200 години след Колберг – направления и тенденции в научната и популяризаторска дейност в основните центрове, изследващи традиционния полски фолклор и култура”
Двата поредни броя на списанието са посветени на основните идеи и направления в развитието на съвременната полска фолклористика, културна антропология и етнология. Двата броя излизат по случай 200 години от рождението на изтъкнатия полски фолклорист и етнограф от XIX в. Оскар Колберг (1814–1890).

Вероника Гроздев-Колачинска  доктор на хуманитарните науки в областта на етномузикологията, певица, главен асистент в Института за изкуства при Полската академия на науките (Отдел по музикология и Фоноархив „Мариан Собески”), съоснователка на Полския етномузиколожки семинар. Провежда теренни изследвания в Полша (областите Подлаше, Курпие, Спиш) и в България (Шоплука и районите, населени с католици – Пловдивско и Плевенско). Авторка на книгите: „Mój śpiewnik powstańczy” (Моята въстаническа песнопойка, 2008), Śpiewnik dawnej Warszawy” (Песнопойка на стара Варшава, 2012), Bułgarzy katolicy. Tradycyjna kultura muzyczna diaspory (Българите католици. Традиционната музикална култура на диаспората, 2012). Многократен лауреат на конкурса на Полското радио „Нова традиция“, номинирана за музикалната награда „Фридерик“ и „Корифей на полската музика“.

Катя Михайлова – фолклорист и културен антрополог, полонист, преводач, доцент д-р в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (Секция „Сравнителни фолклористични изследвания”). Провежда теренни проучвания в различни славянски страни, в това число в Полша (Бялистоцко, Подлаше, Пшемисълско) в областта на народната религиозност и религиозния фолклор, славянската митология, епическото пеене, календарната обредност, съвременния политически фолклор, етническите стереотипи, културната идентичност на поляците в България и българите в чужбина. Ръководи международни научни проекти, в това число с Института за славистика и Института за изкуства при Полската академия на науките. Авторка на повече от 80 научни публикации в България и чужбина, в това число на монографията Странстващият сляп певец просяк във фолклорната култура на славяните, София 2006 (полско разширено издание Dziad wędrowny w kulturze ludowej Słowian, Варшава 2010). Наградена с орден „Заслужил за полската култура” (1998) и „Офицерски кръст на Ордена за заслуги към Република Полша” (2000).

                   

10 октомври 2015, събота
11.00 – 17.30 ч., Полски институт


  • Работилница по традиционно пеене „Полски традиционни песни. Област Курпие (Зелена пуща)“ с водещ гл. ас. д-р Вероника Гроздев-Колачинска. В работилницата могат да участват както професионални музиканти и певци, така и любители. Долна възрастова гарница – 15 години.
Информация на сайта на Полския институт, записвания –  дo  9 октомври 2015:   sofia.info@instytutpolski.org

Традиционните песни от областта Курпие са най-архаичните полски мелодии и вокални стилове. Звуковото богатство на курпиовските песни представлява  неизчерпаем източник за вдъхновение както за композиторското творчество, така и за забавната музика. Тези песни очароват продължителите на музикалната традиция в Полша, но преди всичко те са своеобразен феномен, тъй като все още са живо явление на полската традиционна култура.
В програмата на занятията ще бъдат застъпени както бавни песни, т.нар. „горски”, изпълнявани от мощен глас с широк диапазон, така и танцови песни, т.нар. „трампани”, изпълнявани по време на реликтов групов женски танц. Разучаваният репертоар ще обхване обредни песни – сватбени и лирични любовни песни.
Занятията по традиционно пеене ще бъдат предшествани от кратка встъпителна лекция на гл. ас. д-р Вероника Гроздев-Колачинска, която ще запознае участниците с курпиовския регион и културата му, а така също и с източниците, от които са почерпани песните. Ще бъдат представени архивни аудиовизуални записи, притежание на Фоноархива на Института за изкуства при Полската академия на науките, както и съвременни филмови и фотографски документи, показващи богатата музикална култура на Зелената пуща.

02.10.2015