23 февруари 2016 г.

Представяне на книгата "Хърватските бугарщици и техните български съответствия"

На 23 февруари 2016 г. от 16:00 ч. в зала 19 на ул. „Московска 6А“ бе представена книгата на проф. Стефана Стойкова

„Хърватските бугарщици и техните български съответствия.
Статии и материали“

Хърватски бугарщици - корица

Представянето на книгата е част от семинара „Фолклорна словесност – традиции, състояние, тенденции“, организиран от секциите „Антроплология на словесните традиции“ и „Сравнителни фолклористични изследвания“ при ИЕФЕМ – БАН.







Книгата е посветена на хърватските бугарщици, които представляват особен дял от южнославянската епическа традиция. Поместени в хърватски ръкописи от XVI до средата на XVIII в., бугарщиците са най-старите записи на южнославянски юнашки песни. В сборника проф. Стойкова представя на едно място статии и изказвания на български автори по въпроса за бугарщиците. Публикува всички събрани през втората половина на XX в. у нас и в голямата си част необнародвани теренни материали и анализира връзката на тези песни с българската епическа традиция.

Проф. Стефана Стойкова


Проф. Стефана Стойкова е виден български фолклорист, изследовател на българския фолклор. Дългогодишен заместник директор на Института за фолклор при БАН, ръководител на секция „Словесен фолклор“ и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на книгите „Българските народни гатанки“ (монография, 1961 г.), „Български народни гатанки“ (1970, 2 изд. 1984, 3 изд. 2011), „Българска народна поезия и проза Т. 3. Хайдушки народни песни“ (1981), „Български пословици и поговорки“ (2007), и е сред авторите на следните значими сборници с фолклорни материали: „Български юнашки епос“ (1971), „Български народни балади и песни с митически и легендарни мотиви“. Ч. 1-2 (1993-1994), „Български хайдушки и революционен песенен фолклор“ (2001) и др. Носител е на международната награда „Йоан Готфрид Хердер“ (1983).

21 февруари 2016 г.

„Мартеници“ – изложба базар с ателие от 13.02 до 08.03

С над 10-годишна традиция, изложбата базар „Мартеници“ отново кани своите малки и големи почитатели да купят или изработят мартенички за любимите си хора, за животните, дома. Изложбата се организира от Задругата на майсторите на народни художествени занаяти – София и ИЕФЕМ – БАН, и ще продължи от 13 февруари до 8 март в Националния етнографски музей

Мартеници 2016 Web Slider

Екипът от етнографи и майсторки – Николина Нейкова, Светлозара Станева, Величка Георгиева, Елизабет Иванова, Елена Бутакова, Надежда Генчева и Златка Асенова, изработват на традиционните български мартеници предимно от естествени материали: вълна, вълнена прежда и памук. Те могат да предложат на посетителите над 300 различни вида мартеници, както и да им съдействат да си ги направят сами, напълно безплатно.

През целия период ателието е отворено за обучение на групи деца и ученици. Майсторките от Задругата ще разказват за символиката на мартеницата и ще показват на гостите как да изработват сами мартенички за закачане на дрехите, на стената вкъщи, гривни, гердани, и дори за домашните любимци.

Медиен партньор на изложбата е сп. „GoBio“

Заповядайте!

Представяне на книгата „Българите от Голо бърдо, Албания“, част III, Песни и песенна традиция

На 16 февруари 2016 г. в Големия салон на Българската академия на науките се състоя представянето на книгата на
доц. д-р Веселка Тончева

„БЪЛГАРИТЕ ОТ ГОЛО БЪРДО, АЛБАНИЯ“, ЧАСТ 3,
ПЕСНИ И ПЕСЕННА ТРАДИЦИЯ
София, 2016, Рекламно-издателска къща „Род“

Голо-Бърдо-3-част-корица

Книгата „Песни и песенна традиция“ е трета част на поредицата „Българите от Голо бърдо, Албания“ и се явява естествено, необходимо и по-тясно специализирано продължение на предходните две части (2009, 2011). За разлика от първа и втора част, които са по-общо етнологически, тук изследването е фокусирано върху песента, нейната роля и значение в общността и музикалните ѝ белези, подходът е музикалноантропологически и етномузикологически.

В книгата е включен и особено ценен дял „Приложения“, съдържащ 134 нотирани песенни образци, които за първи път се записват и публикуват не само в България, но и на Балканите, и имат и висока практическа стойност.

 
Българите от Голо Бърдо живеят вече повече от един век административно и териториално като албански граждани. Традиционната им култура, функционирала относително пълноценно в изолирано, затворено пространство до 1991 г., се трансформира след демократичните промени в Албания. Миграцията в градовете е причина за забравяне на традиционните песни, на обредността, на локалното фолклорно знание. Затова и поредицата „Българите от Голо Бърдо, Албания“ е важна като документ, фиксиране и трансмисия на тази стара българска фолклорна култура.

Представяне на сборника „Страдание и спасение. Паметта на еврейските общности в Русе, Шумен и Варна“

На 10 февруари, в Зала 19 на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, сдружение „Европейски пространства 21“ Русе представи на научния сборник

„Страдание и спасение.
Паметта на еврейските общности в Русе, Шумен и Варна“

Pametta Front


Съставител и редактор: проф. д-р Николай Ненов, директор на Регионален исторически музей Русе
Водещ: доц. д-р Даниела Колева, Софийски университет „Св. Климент Охридски“



Сборникът съдържа устни разкази на еврейските общности за самите тях и живота им в Русе, Шумен и Варна. Разказите са резултат от теренно проучване, проведено през пролетта на 2015 г. То отразява не само състоянието на градските общности на евреите в Русе, Шумен и Варна, но осветлява паметта за тях, описва хора и събития, отнасящи се и за онази част от българските евреи, които днес живеят в държавата Израел. Тридесет наши сънародници – 17 жени и 13 мъже, чрез своите разкази и спомени изграждат впечатляващ териториален обхват на проучването, който в действителност покрива картата на страната.

Разказите са подредени в осем глави: Детство, Семейство, Квартал, Празници, Страдания, Всекидневие, Работа, Обетованата земя. Те съответстват на различните антропологически категории и представят чуто или преживяно от първо лице. Хронологията в книгата е съобразена единствено с битието в житейските цикли и поради това във всяка отделна глава може да се проследи картината за свят на различните поколения хора.

Като специфично средство в изследването се очертава използването на визуално-антропологическия подход, защото позволява да се разкрие визуалната, семиотичната и социалната логика на събраната колекция от снимки.

Онлайн изданието е публикувано на: pametta.com



Сборникът е част от проект „СТРАДАНИЕ И СПАСЕНИЕ. Паметта за еврейските общности – гарант срещу омразата в обществото“ на сдружение „Европейски пространства 21“, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. Целта на проекта е да допринесе за ограничаване на расизма, ксенофобията и словото на омразата чрез съхраняване на местната културна памет и въвличане на млади хора.

Сдружение „Европейски пространства 21“ извършва дейност в обществена полза и работи в Русе от 1999 г.  Фокусира се върху дейности, свързани с хора, общество, медии и изкуства. Реализира проекти за съхраняване и популяризиране на местната памет.


„Музикално-танцовото наследство на българите в Западните покрайнини: традиция и иновации”

На 16 февруари 2016 г. (вторник) от 16.00 ч. в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН се проведе поредното събитие от семинара „Музика и танц в етноложки изследователски терени“ на секция „Етномузикология и етнохореология“. Гл. ас. д-р Евгения Грънчарова представи проучването

  „Музикално-танцовото наследство на българите в Западните покрайнини: традиция и иновации”

Хоро на Илинден в Борово - 2011  г.OLYMPUS DIGITAL CAMERA

В теренното изследване се акцентира върху музикално-танцовата култура на българите в Димитровградско (Царибродско), Република Сърбия, чрез живия спомен за старата традиция и продължаващата жизнена практика. Българската общност в Западните покрайнини има не само богато историческо и културно минало, но притежава и съвременен културен календар, който представя нейното традиционно музикално-танцово наследство. Изследването е ориентирано към неговите особености – доколко музиката и българското хоро са запазили своите етнически характеристики и какви иновации са настъпили.

Покана 16.02.2016

10 февруари 2016 г.

Сборникът "Поглед отвън" представя работата на Огюст Дозон и Леополд Гайтлер върху българския и балканския фолклор

На 9 февруари 2016 г. от 17:30 часа в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН се състоя представянето на книгата от поредицата „Ние българите“ –

„ПОГЛЕД ОТВЪН“
Огюст Дозон „Неиздавани български народни песни“
Леополд Гайтлер „Поетически традиции на траките и българите“



Изданието е спечелило конкурс на Министерството на културата.

Книгата представиха нейният съставител, научен редактор и преводач от чешки език доц. д-р Владимир Пенчев от секция „Стравнителни фолклористични изследвания“ в ИЕФЕМ – БАН и д-р Димитър Атанасов, с участието на рецензентите проф. Анатол Анчев и проф. Пламен Бочков. Преводът от френски език е на доц. д-р Петя Банкова.







Настоящото издание представя двама известни, но сравнително непознати автори, останали по своеобразен начин в историята на нашето Възраждане. Своеобразното се състои в това, че макар и по различни начини, и двамата са свързани със Стефан Веркович и неговата „Веда Словена“. Именно контроверзната публикация определя до голяма степен и отношението към тях – и двамата от самото начало са обявени за „поддръжници“, което определя и по-нататъшното им реноме в обществото, или поне в научните среди. И докато Огюст Дозон – и заради дипломатическата му дейност, и заради сборника с народни песни – няма как да бъде премълчан (въпреки че далеч не е сред фаворитите на пишещите и анализиращите онзи период от българското развитие), то Леополд Гайтлер твърдо е сложен в графата „и други“.

Второто нещо, което сродява двамата чужденци, е фактът, че те ни поднасят един поглед отвън, образно казано – през прозореца, към българската фолклорна култура. Вярно е, че французинът Дозон е две години консул (или по-скоро вицеконсул) в Пловдив, вярно е също, че чехът Гайтлер пътува из Македония, но никой от тях не се ангажира пряко нито като събирач, нито като изследовател на нашето фолклорно богатство.

От трета страна, насочванията им към българския фолклор са по-скоро епизодични, макар Дозон да публикува сборници и със сръбски и албански фолклорни творби, т.е. фолклористичните му интереси са явно изразени, а Гайтлер да се изявява като българист медиевист, но пък не се занимава иначе с фолклористична проблематика. С други думи, конкретните публикации и на двамата, предмет на настоящото издание, са по-скоро изключение в техния творчески път, но изключение, което има своето характерно място.

3 февруари 2016 г.

Награда за специални заслуги за екипа от ИЕФЕМ – БАН, подготвил кандидатурата на „Народния обичай Сурова в Пернишко”



На 31 януари 2016 г., по време на официалната церемония на закриване на ХХV-ия Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва”, кметът на град Перник д-р Вяра Церовска връчи награда за специални заслуги на екипа от ИЕФЕМ – БАН (доц. д-р Ваня Матеева, гл. ас. д-р Милена Любенова, д-р Иглика Мишкова) подготвил кандидатурата на „Народния обичай Сурова в Пернишко”, която беше вписана в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството (ЮНЕСКО) през 2015 г. 



ИЕФЕМ - БАН благодари на д-р Церовска и гражданите на град Перник за признанието!

2 февруари 2016 г.

Генералният директор на ЮНЕСКО г-жа Ирина Бокова откри изложбата „Сурова в Пернишко“

На 29 януари от 16:00 ч. генералният директор на ЮНЕСКО г-жа Ирина Бокова откри изложбата „Сурова в Пернишко“ в Националния етнографски музей. Д-р Иглика Мишкова, автор и куратор на изложбата, разведе г-жа Бокова и  я запозна с магията на новогодишния маскарад в Пернишко, в компанията на кавалерите, родени в град Перник и в село Дивотино – директора на ИЕФЕМ – БАН доц. д-р Петко Христов и съпруга на г-жа Бокова, г-н Калин Митрев.
















Изложбата се организира по повод вписването на Народния празник „Сурова“ – най-колоритния и емблематичен местен новогодишен български празник, в Представителния списък на Нематериалното културно наследство на човечеството – ЮНЕСКО под патронажа на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО. Организатори са ИЕФЕМ – БАН и РИМ – Перник, с любезното съдействие на катедра „Рекламен дизайн“ – НХА. Сурвакарската група от село Пещера представиха част от ритуала на хилядолетния празник, с автентични, маски, костюми и чанове.
В изложбата”Сурова в Пернишко” можем да прочетем разказ за народния празник „Сурова“, разказан с помощта на маските, костюмите и фотоси от различни години. И, за разлика от общоприетия музеен разказ, който представя единствено маскарада в миналото, в тази изложба акцентът е поставен върху маските, предоставени от самите общности – тези, които те днес ползват за своя най-голям празник – „Сурова“.
Защо „Сурова“, а не „Сурва“?
На 2 декември 2015 г., по време на заседанието на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, който провежда своята 10-та сесия в столицата на Намибия – Уиндхук, българската номинация „Народният празник Сурова в Пернишко” бе вписана в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Номинацията бе подготвена през 2013 г. Автори на досието са учените към ИЕФЕМ при БАН – доц. д-р Ваня Матеева, д-р Иглика Мишкова, д-р Милена Любенова и Цветанка Манова от Регионалния исторически музей в Перник. Така след Бистришките баби, Нестинарството и традицията за тъкане на чипровски килими, нашата страна записа поредния елемент.
Елементът е вписан в списъка на ЮНЕСКО именно като „Сурова“ – диалектно название на празника, използвано от самите местни общности в Пернишка област. Това название помага да се разграничи народния празник от градския фестивал „Сурва“. Фестивалът е част от градската култура, а „Сурова“ е хилядолетен обичай, запазен до наши дни от локалните общности, носители на елемента. Именно народният празник е вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО, а не градския фестивал, който е много по-ново събитие, датиращо от 1966 г., което се провежда в гр. Перник в края на януари.

Народният празник Сурова в Пернишко се изпълнява по традиция всяка година на 13 и 14 януари – Нова година по стария календар. За местните общности днес Сурова е най-обичаният празник. Основното ядро на елемента е маскарадната обредност, чрез която поколения наред се осъществява позитивен преход от старата към новата година. Преките изпълнители на тази старинна и жива до днес новогодишна обредност са сурвакарските маскарадни групи, които през тези дни играят и обхождат селищата.

Преките изпълнители на сурвакарските маскарадни игри са групи, съставени във всяко село от 50-60 души – мъже, жени и деца, които днес практикуват в няколко десетки села. Общо за региона участниците в маскарадните групи са над 2500 души и се наричат „сурвакари“, „сурвашкаре”, „сирвискаре”, „мечкаре”. 

Народният празник Сурова с традиционните маскарадни игри е жива практика в следните селища на Пернишка област: Бела вода, Ярджиловци, Драгичево, Кралев дол, Люлин, Батановци, Черна гора, Лесковец, Мещица, Големо Бучино, Богданов дол, Витановци, Расник, Ковачевци, Сирищник, Косача, Чепино, Светля, Габров дол, Лобош, Елов дол, Дивля, Извор, Стефаново, Друган, Бегуновци, Кошарево, Велковци, Долна Секирна, Гигинци, Ноевци, Слаковци, Радомир, Копаница, Дивотино, Пещера, Калище, Земен, Дрен, Ракиловци, Банище. 

Празникът Сурова в Пернишко изпълнява перспективно-интегрираща роля за изграждането на „мост между поколенията”. Атрактивността на маскарадното празнично преживяване привлича младите, подсилва самочувствието им като продължители на традицията и изразители на културната самобитност на своите селищни общности. В подготовката за празника Сурова участниците в маскарада задължително се стремят маските и костюмите им да са различни от тези на съседното село. Чрез празника всяка селищна общност изразява своя облик и утвърждава културната си идентичност.