11 януари 2017 г.

Мутикултурализмът на Балканите: теории, преводи, практики

На 10.01.2017 секция „Сравнителни фолклористични изследвания“ организира поредното събиране на семинара „Потиснати гласове“, посветено на темата:

„Мутикултурализмът на Балканите: теории, преводи, практики“

%d0%bc%d0%be%d1%81%d1%82


Лектор беше д-р Димитър В. Атанасов от ИЕФЕМ – БАН.

Текстът, чието представяне беше обект на събитието, вече има своята биография – той е част от научния проект „Ислямът на Балканите: неугаснала надежда“, в който участват изследователи от Турция, България, Гърция, Румъния, Албания, Косово, Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Унгария, Австрия, Полша, Германия и др.
Студията, посветена най-вече на превода на мултикултурните идеи на балкански терен, на историята на този модел за социално планиране, и на възможностите за неговото прилагане върху реалности, различни от Запада, вече получи първите си оценки. В дебата за мултикултурализма се налага включването на повече участници, тъй като отношенията между  „различните“ и възможностите за практическо осмисляне на процесите на управление на културните граници все по-дълбоко маркират ежедневието ни.

Изложба „80 години от основаването на Бистришка четворка“

На 6 януари, Богоявление, от 18:00 ч. в Националния етнографски музей беше открита  изложбата
„80 години от основаването на Бистришка четворка“

На откриването за гостите пяха мъжете от Мъжка певческа група на Ансамбъл Бистрица.



Освен с първото читалище в Софийска околия и с Бистришките баби, Бистрица е известна и с първия оркестър за народна музика, наречен отново по името на селото Бистришка четворка.

pano1

През 2016 година се навършиха 80 години от основаването на „Бистришката четворка”, започнала изявите си „на живо“ по Радио София през 1936 г. Музикалният квартет е основа за създаването на настоящия Оркестър за народна музика на Българско национално радио. Групата самодейни музиканти от Бистрица е значимо явление в развитието на народната музика. Те са първите инструменталисти, засвирили в група и по този начин дали начало на оркестрово изпълнение на фолклорна музика. До тогава народните инструменти са използвани основно за солови изпълнения.
В знак на признателност към делото на музикантите, в село Бистрица съществува улица, именувана „Бистришка четворка“.
„Като настоящи самодейци от съвременния ансамбъл „Бистрица“, ние искрено се възхищаваме на ентусиазма и отдадеността на музикантите от Четворката. Те са нашия пример за гореща обич към самобитното фолклорно богатство на шопите. Те са извор на вдъхновение за нас“, споделят авторите на изложбата.
Изпълнения от репертоара на Бистришката четворка са разучени от Мъжката вокална група и оркестъра към ансамбъла и се изпълняват в тяхната концертна програма. Настоящата изложба е израз на стремежа на авторите и техните приятели да запазят културната памет на селото им. Тя е знак за тяхното преклонение пред труда и таланта на предците, оставили им в наследство безкрайно богатство, красота и мъдрост, съхранени във фолклорната традиция на Бистрица.


 В експозицията са включени оригиналната тамбура и дневник на Деян Матеин, гъдулката на Йордан Белкин, реставрирана от известния оркестрант и композитор Ангел Добрев, десет информационни табла за живота и творчеството на бистришкия състав, както и един от първите радиоапарати, на които са звучали изпълненията на Бистришката четворка от студиото на Радио София. Чрез по-съвременна техника посетителите ще могат да чуят 10 записани произведения на Четворката – Бистришко хоро, Бистришка ръченица, песните Търне моме Търне, Я подуйни ветре, Стани Лиляно, Що ми не дохождаш, Я стани Милке, Яна цвете брала
и други.
Изложбата е разработена от екип в състав: Здравка Джорева-Пенева, Анелия Овнарска-Милушева, Александра Сайкова-Борисова и Боян Малинов.
Екип на Националния етнографски музей в състав: д-р Петър Кърджилов, Илияна Страхилова, Кристина Асенова, Васил Балтаджиев, куратор: Димитър Василев.

Започна Фейсбук играта „Опознай предметите!“

За новата година ви каним да опознаете традициите с нова игра – играта във Фейсбук страницата на ИЕФЕМ – БАН „Опознай предметите!“. Тя е част от кампанията на института „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“ за създаване на модерен образователен център в Националния етнографски музей.

17-facebook-igra-kaval

Как играем „Опознай предметите!“
В началото на всеки месец в страницата на ИЕФЕМ във Фейсбук –
ние ще качваме снимка на различен, малко известен, леко чудноват и понякога даже странен за по-младите предмет от традиционните български бит и култура. Всеки от вас може да напише правилния отговор в коментар под снимката, като може да направи допълнителен коментар за предмета, който ще донесе повече точки в играта. Печели този, който посочи правилния отговор и направи най-интересния коментар за предмета – неговото приложение, история и важни факти за предмета. Всеки, който спечели веднъж няма право да участва в играта през следващите месеци.

Наградата
Наградата за победителите за първите три месеца ще бъдат годишни абонаменти за чудесното списание за деца National Geographic Kids, предоставени от любезните партньори на кампанията SBB Media.
ngk_1216_cover-no-barcode


Играйте с нас и помогнете на кампанията за образователен център в Етнографския музей!

За кампанията „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“
Събитията за деца са част от кампанията „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!” за набиране на средства за изграждане на постоянен и модерен Образователен център в музея. В Образователния център, който искаме да създадем, малки и големи посетители ще могат да се докоснат до традиционни български занаяти и обредни практики, а учениците ще имат възможността да посещават центъра като част от обучението им по няколко дисциплини от образователната програма в училище. Необходими са 100 000 лева за ремонт на три от залите в сградата на музея и закупуване на оборудване – грънчарско колело и пещ, фурна за изпичане на обредни хлябове и ястия, тъкачен стан, мултимедия, интерактивни табла и други нужни пособия. Открит е дарителски DMS номер, чрез който всеки може да подкрепи създаването на Образователния център с 1 лев, като изпрати SMS на номер 17 777 с текст „DMS MUZEY”.
Всичко за кампанията на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“ можете да научите тук.

Изложбата „Срещи в Странджа“ може да се види до 3 януари 2017

До 3 януари 2017 г. в Националния етнографски музей можете да видите изложбата

Срещи в Странджа

plakat-strandja

Изложбата „Срещи в Странджа“, показва резултати от работата в областта на опазване на нематериалното културно наследство от два проекта, изпълнявани от неправителствени организации с помощта на доброволци и подкрепени от Националния фонд Култура. Изложбата беше открита на 2 декември в Националния етнографски музей.
Изложбата представя резултатите от теренното проучване и документиране на нематериално културно наследство, проведени през август 2016 г. в няколко странджански села, част от проекта „Добър ден, Майсторе! Как я построи?“. Както самото заглавие подсказва, фокус на изследването и изложбата са майсторите, които владеят традиционни техники за градеж и обработка на дърво, камък, глина. Проектът е разработка на Сдружение „Мещра – традиционни знания и занаяти“ – организация на специалисти в областта на опазването на културното и природно наследство.
Сдружение “Мещра – Традиционни знания и занаяти” е организация на специалисти в областта на опазването на културното и природно наследство. Тяхната основна цел е създаване и развиване на алтернативни форми на обучение и предаване на традиционни знания и занаяти.
Висша тяхна цел е развитие на изключително важни основни знания у младите специалисти относно традиционните строителни техники и материали и подпомагане на действащо гражданско общество в сферата на опазването на наследството. За да получат най-добър резултат разчитат на всички досега натрупани документи и проучвания. Осъществяват връзка между местна, централна власт, учебни заведения, проучватели, историци и др. Вярват, че всичко, което вършат е част от по-голяма система, която се опитват да задвижат с техните дейности. Проучват архиви и ги допълват с актуална информация, създават актуална база данни за културното наследство.
Заповядайте да видите удивителния талант и произведения на старите странджански майстори!