22 декември 2015 г.

Коледните ателиета в Националния етнографски музей зарадваха стотици деца

Стотици семейства посетиха Коледните ателиета в Националния етнографски музей на Игнажден и неделята след празника. Децата имаха възможността сами да направят своя уникална картичка, да си изработят сурвачка, да си омесят, украсят и изпекат обреден коледен хляб, да научат коледарски песни и наричания, да разгледат изложбите в музея, като почерпят вдъхновение от експонатите, да напишат пожелание за болните деца на Българската Коледа.




Коледните ателиета в НЕМ са възможни само благодарение на доброволчеството и отдадеността на експертите от ИЕФЕМ - БАН, в името на каузата за интерактивно образование в музея и съхраняване на българските празнични обичаи. Тази година ателиетата станаха реалност благодарение на: 

Ангел Ангелов, Андрей Тонев, Анелия Касабова, Антон Ангелов, Атанаска Станчева, Вергиния Гюрова, Веселка Тончева, Веска Борисова, Вихра Баева, Галин Георгиев, Галина Минева-Луканова, Даниел Фокас, Десислава Попова, Димитър Василев, Елена Водинчар, Емил Порталски, Ива Станоева, Иглика Мишкова, Илиана Страхилова, Кристина Асенова, Лилия Николова, Мариянка Борисова, Милена Любенова, Милена Маринова, Наталия Рашкова, Нонка Диканска, Петър Кърджилов, Радостина Иванова, Станой Станоев, Стела Ненова, Таня Адамова, Филип Петров, Цветелина Димитрова.










Сърдечно благодарим на партньорите и на медийните партньори, които помогнаха за реализирането на ателиетата през 2015 г.:

 Пекарни и ресторант "Слънце Луна"         


Пекарна "БезЕта"         

които подпомогнаха с материали, сили, професионализъм и въображение ателието за „Обредни коледни хлябове“


Благодарим на "Фисто Комерс" и GABOL


ZnakFisto     Gabol



които предоставиха изобилие от чудесни материали и инструменти на ателието за  
"Уникални коледни картички"

Благодарим на медийните ни партньори за особено ценното съдействие за популяризирането на двудневното събитие:













Коледните ателиета 2015 в Националния етнографски музей подкрепиха кампанията Българската Коледа. Децата украсяваха картички с логото на кампанията и пишеха пожелания за болните деца.



21 декември 2015 г.

Представяне на книгите „Полъх от Вардарския юг“ и „Равда през горнилото на времето“



На 17декември в зала 19 на ИЕФЕМ-БАН се състоя представянето на книгите на Иван  Бабев и Виолета Офилова – „Равда през горнилото на времето” и „Полъх от вардарския юг”.   На събитието присъстваха  представители на старите македонски родове в София, сред които и правнука на Марко Цепенков, студенти от СУ „Св. Кл. Охридски” специалност етнология, докторанти от Р. Македония и представители на ИЕФЕМ-БАН. Книгите са ценен извор за историята и ентокултурното наследство на българите от Долновардарско.  

 





Авторите повече от двадесет години събират сведения за бита и вярванията на бежанците от Егейска Македония в гр. Несебър и околните села, както и на техни родственици в дн. Гърция. Събраните песни, приказки и легенди, пословици, поговорки и гатанки, детски игри и залъгалки са написани на местния диалект и са ценен извор за изучаването на традиционната култура на народа ни от този регион от етнолози, фолклористи, езиковеди, социални психолози и др.




Иван Бабев е един от инициаторите и учредителите на Македонско дружество "Вардарско слънце" – гр. Несебър, председател на Клуба на потомците на бежанците от Македония "Памет" и съпредседател на Македонското културно – благотворително братство "Тодор Александров" в гр. Несебър.

Част от събраните старинни песни бяха изпълнени от групата за автентичен фолклор „Вардарка” при народно читалище „Гоце Делчев” от с. Равда.




 

4 декември 2015 г.

Празникът Сурова е четвъртият български елемент, вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството

На 2 декември 2015 г., по време на заседанието на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, който провежда своята 10-та сесия в столицата на Намибия – Уиндхук, българската номинация „Народният празник Сурова/Сурва/ в Пернишко” бе вписана в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Номинацията бе подготвена през 2013 г. Автори на досието са учените към ИЕФЕМ при БАН – доц. д-р Ваня Матеева, д-р Иглика Мишкова, д-р Милена Любенова и Цветанка Манова от Регионалния исторически музей в Перник. Така след Бистришките баби, Нестинарството и традицията за тъкане на чипровски килими, нашата страна записа поредния елемент.



OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Народният празник Сурова в Пернишко се изпълнява по традиция всяка година на 13 и 14 януари – Нова година по стария календар. За местните общности днес Сурова е най-обичаният празник. Основното ядро на елемента е маскарадната обредност, чрез която поколения наред се осъществява позитивен преход от старата към новата година. Преките изпълнители на тази старинна и жива до днес новогодишна обредност са сурвакарските маскарадни групи, които през тези дни играят и обхождат селищата.

В Представителния списък на ЮНЕСКО е вписан именно Празникът Сурва в селата от Пернишка област, а не Фестивалът Сурва, който се провежда в гр. Перник. Фестивалът е част от градската култура, а Сурова е хилядолетен обичай, запазен до наши дни от локалните общности, носители на елемента.

В празника Сурова участват селищни общности в Пернишка област. Преките изпълнители на сурвакарските маскарадни игри са групи, съставени във всяко село от 50-60 души – мъже, жени и деца, които днес практикуват в няколко десетки села. Общо за региона участниците в маскарадните групи са над 2500 души и се наричат „сурвакари“, „сурвашкаре”, „сирвискаре”, „мечкаре”. Народният празник Сурова с традиционните маскарадни игри е жива практика в следните селища на Пернишка област: Бела вода, Ярджиловци, Драгичево, Кралев дол, Люлин, Батановци, Черна гора, Лесковец, Мещица, Големо Бучино, Богданов дол, Витановци, Расник, Ковачевци, Сирищник, Косача, Чепино, Светля, Габров дол, Лобош, Елов дол, Дивля, Извор, Стефаново, Друган, Бегуновци, Кошарево, Велковци, Долна Секирна, Гигинци, Ноевци, Слаковци, Радомир, Копаница, Дивотино, Пещера, Калище, Земен, Дрен, Ракиловци, Банище. Празникът Сурова в Пернишко изпълнява перспективно-интегрираща роля за изграждането на „мост между поколенията”. Атрактивността на маскарадното празнично преживяване привлича младите, подсилва самочувствието им като продължители на традицията и изразители на културната самобитност на своите селищни общности. В подготовката за празника Сурова участниците в маскарада задължително се стремят маските и костюмите им да са различни от тези на съседното село. Чрез празника всяка селищна общност изразява своя облик и утвърждава културната си идентичност.