23 декември 2011 г.

ДЕКЛАРАЦИЯ

на ръководството на Българската академия на науките

Категорично отхвърляме обвиненията, изнесени в стенограмата на сайта на Министерския съвет, от проведеното заседание на правителството на 21.12.2011 г. От нея става ясно, че правителството има проблем с изграждането на магистралите “Струма” и “Хемус” и виновни за това са археологическите музеи в Шумен, Кюстендил и Перник, които, според министъра на регионалното развитие и благоустройството “саботират строителството ” и са към Българската академия на науките.

Относно това твърдение, заявяваме, че:
Споменатите археологически музеи в Шумен, Кюстендил и Перник са регионални исторически музеи и са към съответните общини, а не към БАН. Нещо повече, тези музеи са подчинени методически на Министерството на културата. Забавянето на строителството на магистралите “Хемус” и “Струма” е не по вина на археолозите, а заради непрекъснатото променяне на трасето на магистралите, късното осведомяване на археолозите от страна на Агенция "Пътна инфраструктура" и драстичното закъсняване на процедурите по отчуждаване на частни имоти, по трасето на магистралите.

От стенограмата става ясно още, че според министъра на културата археолозите пречат и на строителството на Ларгото, в центъра на София, защото “не са готови с проектите”. Министърът поставя и въпроса за преминаването на Археологическия и Етнографския музеи от Българската академия на науките към неговото министерство.

По този повод, ръководството на БАН е силно смутено от заявеното предложение, защото именно Министерството на културата покани Националния археологически институт с музей към БАН /НАИМ – БАН/ в археологическото проучване на Ларгото. Целта беше да могат да бъдат спазени строителните срокове по изграждане на Метрото. Екипът на НАИМ-БАН се справи в срок и качествено, по договор, сключен с фирма “Метрополитен”.

Посоченият в стенограмата “Етнографски музей” към БАН няма абсолютно нищо общо с гореспоменатите казуси и включването му в темата звучи необяснимо, освен, ако не подсказва други намерения.

Ръководството на БАН е силно притеснено от тона на обсъждането по време на правителственото заседание, където археолозите се представят като хора, които “изнудват държавата и спират магистралите” и “извиват ръце” на правителството.

Тази теза, според нас, е абсолютно несъстоятелна, защото, до този момент, археолозите на Българската академия на науките само са помагали и са съдействали на държавата, в нейните инфраструктурни проекти, като са работили по взаимно договорени срокове.

На специална пресконференция на 27.12.2011 г.(вторник), от 12:00 часа, в БТА, БАН ще представи още подробности и документи, по отправените обвинения.

23.12.2011 г.

---
Публикувал: Л. Гергова

20 декември 2011 г.

Откриване на плоча на Братя Миладинови и обявяване на резултатите от конкурсите за есе и рисунка

На 20 декември 2011 г. в 11 ч. в квартал „Захарна Фабрика” пред паметника на Епископ Йосиф Щросмайер на едноименната улица беше открита паметна плоча на братята Димитър и Константин Миладинови.
Инициативата е на Гражданско сдружение „Епископ Йосиф Щросмайер”, Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, Академичното издателство „Проф. Марин Дринов” – БАН и Сдружението на българските каменоделци и е по повод 150-годишнината от издаването на сборника „Български народни песни” на Миладиновци.
На откриването присъстваха и заместник-кметът по културата Албена Атанасова, заместник-кметът Мария Тодорова, заместник-кметът на район „Илинден” Галя Минчева и множество граждани.
Паметната плоча беше осветена от свещеник от църквата „Св. Троица”, а слово произнесе директорът на ИЕФЕМ-БАН проф. д. изк. Лозанка Пейчева. На церемонията по откриването на паметната плоча бяха обявени резултатите от националните ученически конкурси за есе („За да се знае кои сме и за да ни има (Делото на Братя Миладинови от погледа на съвременника)” и рисунка („Светът на българина в песните на Братя Миладинови”), част от кампанията на ИЕФЕМ-БАН „Дни на Миладиновци 2011” с генерален спонсор Корпоративна търговска банка АД. 


Резултати от Националните конкурси за есе и рисунка:
  • Национален ученически конкурс за есе „За да се знае кои сме и за да ни има (Делото на Братя Миладинови от погледа на съвременника)” - вж. тук (pdf)
  • Национален ученически конкурс за рисунка „Светът на българина в песните на Братя Миладинови” - вж. тук (pdf)

---
Публикувал: Л. Гергова

17 декември 2011 г.

Спомени в картини и звук: българското народно творчество през обектива на Вергилий Атанасов


На 21 декември 2011 г. в 16:30 ч. в залите на Етнографския музей (ИЕФЕМ-БАН) ще бъде открита изложбата „Спомени в картини и звук: българското народно творчество през обектива на Вергилий Атанасов”

Изложбата е посветена на 90-годишнината от рождението на Вергилий Атанасов (1921-2002 г.) – най-известният български етноорганолог – специалист по народни музикални инструменти. Ще бъдат представени негови фотографии на музиканти и инструментални записи от 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ в., както и самите музикални инструменти. Посетителите ще могат да се запознаят с народни традиции в областта на инструменталното изпълнителство на територията на цяла България.
 
Интерактивната изложба ще представи както образите, така и мелодиите, документирани от Вергилий Атанасов, като всеки посетител ще може индивидуално чрез слушалки да послуша автентичните записи, съответстващи на инструментите и фотографиите.

Изложбата е организирана съвместно от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН и Фондация “Вергилий Атанасов за българска и балканска етноорганология” и ще остане в музея до 21 януари 2012 г.

Куратори: Иво Хаджимишев и Иглика Мишкова


Снимки от откриването на изложбата



---
Публикувал: Л. Гергова
Снимки: Л. Гергова

15 декември 2011 г.

ИЕФЕМ-БАН спечели 4 проекта в конкурса "Млади учени" на ФНИ и финансиране за 14 издания


Млади учени от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН спечелиха 4 (от общо 29) проекта в направление Обществено хуманитарни науки на Фонд "Научни изследвания" при МОМН:
  • Песента като маркер на общностната идентичност: два частни случая (ръководител доц. д-р Веселка Тончева)
  • Институциите на българите зад граница. Църквата - православни ценности, национална идентичност, институционална ангажираност (ръководител гл.ас. д-р Мариянка Борисова)
  • Невидимият град: публичните пространства в преход (ръководител гл.ас. д-р Лина Гергова)
  • Младежки субкултури в постсоциалистическа България (ръководител гл.ас. д-р Вихра Барова)
В конкурса "Научни монографии, тематични сборници, справочници, енциклопедии и българска научна периодика – 2011" финансиране са спечелили 12 монографии и сборници (автори и съставители: проф. д.ф.н. Албена Георгиева, проф. Тодор Тодоров, доц. д-р Петко Христов, проф. д.и.н. Любомир Миков (2), доц. д-р Ана Лулева, гл.ас. д-р Вихра Баева, доц. д-р Божидар Алексиев, доц. д-р Ваня Матеева, гл.ас. д-р Лина Гергова, доц. д-р Наталия Рашкова и доц. д-р Валентина Шарланова)  и 2 списания ("Български фолклор" (и.д. гл. редактор доц. д-р Светла Петкова) и "Българска етнология" (гл. редактор доц. д-р Ана Лулева).

14 декември 2011 г.

Поглед през рамо

На 20 декември 2011 г. от 17 ч. в 19 зала на ИЕФЕМ-БАН, ул. "Московска" 6А, ще бъде представена книгата на проф. Тодор Ив. Живков "Поглед през рамо", съдържаща непубликувани негови трудове. Каним всички, които почитат делото на видния български учен.



Снимки от представянето на книгата



---
Публикувал: Л. Гергова
Снимки: Л. Гергова

13 декември 2011 г.

Коледни ателиета в Етнографския музей

На 17 декември (събота) от 10:00 до 18:00 ч. Етнографският музей (ИЕФЕМ-БАН) отново ще представи народните традиции по достъпен за малки и големи начин чрез организираните Коледни ателиета.
В залите на музея деца и възрастни ще се запознаят с коледните традиции и ще могат сами да изработят своята сурвачка, коледна украса и колачи.
В програмата:
  • ателие „Коледни хлябове” – украса и изпичане на коледни хлябове на място
  • ателие „Сурвачки” – изработване на сурвачки
  • ателие „Детско изкуство” – оцветяване и апликации на народни носии
  • „Сладки приказки за малки и големи” – разказване на приказки
  • ателие „Плъсти” – изработване на плъсти (вълнени тъкани по традиционна технология)
  • ателие „Бабината коледна елха” – изработване на коледна украса по методите на нашите баби и дядовци
  •   ателие „Женски занаяти” – везба и дантела
  • Кулинарно ателие – традиционни гозби за Бъдни вечер
  • Етнографски филми – теренни записи на учени от ИЕФЕМ-БАН

                и много други ателиета и образователни игри…

Посетителите ще могат да разгледат и изложбите „Айда, колач да режимо, жито да се ражда!” (коледни обредни хлябове), „Вечно жива старина” (Братя Миладинови) и „Кръговратът на живота”.
Цена на входния билет – 2 лв. за всички възрасти.

Национален етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН)
Адрес: София, пл. „Княз Александър І” № 1 (Княжески дворец)
Работно време: 10:00-18:00 ч. 

12 декември 2011 г.

Изложба за Коледа „АЙДА, КОЛАЧ ДА РЕЖИМО, ЖИТО ДА СЕ РАЖДА!”


На 16 декември в 17:30 ч. в залите на Етнографския музей (ИЕФЕМ-БАН) ще бъде открита изложбата на коледни обредни хлябове „Айда, колач да режимо, жито да се ражда!”.
Изложбата “Айда, колач да режимо, жито да се ражда!” има за цел да покаже магията и символиката на българските обредни хлябове за Коледа. Всички експонати са от фондовете на Националния етнографски музей, БАН, и представят традициите на различните краища на страната. В западните райони хлябът за Бъдни вечер се нарича боговица, светец, вечерник, а в източните – боговица, богова пита, колашки колак, бъдняк, вечерна, бъдна погача.


Обредните хлябове за Бъдни вечер са винаги големи и с пластика, която в общи линии изобразява схематично стопанството, обединява различни дейности и имота. Тези изображения са от тестени топчета и прътчета и включват кошарата с овцете, воловете, нивата с купните или кръстците, ралото, стопанина и кучето-пазач. Срещат се и хлябове с християнска символика, която пък говори за религиозната страна на празника, а именно Рождество Христово.
Друга особеност в поредицата обредни хлябове за Бъдни вечер представляват множеството хлебни изделия от Северозападна България, посветени на къщата, хармана, нивата, лозето/виното, колата, кравите, свинята, къртицата. Просфорената пита е също сред обредните хлябове за Бъдни вечер. Такива пити са разпространени в Централна и Източна България. Например в Панагюрско туртата се меси само с брашно и вода, а украсата е печат от просфора.
В деня преди Коледа малките деца обикалят дворовете за да питат стопаните „Славят ли Бога” и да донесат неговата благословия. В благодарност домакините ги даряват със специални хлябове. Това са малки хлебчета, чиято форма е свързана с пола на коледарчетата: за момчетата се приготвят кръгли, а за момичетата – с преплетени краища.
Хлябове се приготвят и за изпълнителите на обичая коледуване – добрите момци коледари. Хлябът често се меси и украсява от момата, за която той е показател за нейното умение пред общността. Най-често срещаната пластика са цветчетата, клонките с листа и птичетата. Понякога коледарският кравай се украсява допълнително с бръшлян, ядки от орехи, стафиди, сушени сини сливи. Освен това често върху кравая се поставя парче сланина/ свинско месо/ суджук/, пари и запалена свещ.


Автор:  гл.ас. д-р Елена Водинчар, ИЕФЕМ-БАН

1 декември 2011 г.

Младежка конференция по етнология "Теренно изследване и антропологичен текст"

На 2 декември 2011 г. от 9:30 в Заседателната зала на Ректората на ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград, ще се проведе Младежка конференция по етнология на тема "Теренно изследване и антропологичен текст". Сред организаторите са проф. д.и.н. Милена Беновска-Събкова, проф. д.изк. Лозанка Пейчева, доц. д-р Илия Недин и Марио Атанасов (студент в 3 курс на специалността "Чужд език и етнология"). Конференцията е резултат от партньорството между ИЕФЕМ-БАН и ЮЗУ "Неофит Рилски".

ПРОГРАМА
Работни езици: български, английски

09.30 – 09.45 Откриване на конференцията: приветствия от името на ректора на ЮЗУ “Неофит Рилски” проф. д-р Иван Мирчев,  от доц. д-р Антони Стоилов – декан на Филологическия факултет и от проф. д.изк.н Лозанка Пейчева – директор на ИЕФЕМ-БАН

Първо заседание: водещ проф. д.и.н. Милена Беновска-Събкова
09.45 – 10.05 Гергана Иванова (ЮЗУ “Неофит Рилски”) Миграцията в село Плетена, община Сатовча
10.05 – 10.25 Надежда Узунова (ЮЗУ “Неофит Рилски”) Имигрантите в Памплона - Испания
10.25 – 10.45 Галина Стоянова Минева-Луканова (ИЕФЕМ - БАН) Авторефлексията и включеното наблюдение като теренни методи в етномузикологията и моята изследователска работа
10.45 – 11.05 Фаля Варелаки (Тракийски университет “Демокритус”, Комотини, Гърция) Observing the “self” and the “other” in the field. Participant observation in a recreation place

11.05 – 11.20 Почивка

Второ заседание: водещ проф. д.изк.н. Лозанка Пейчева
11.20 – 11.40 Таня  Стоянова Матанова (ИЕФЕМ - БАН) Онлайн проучвания – методи и техника на изследване
11.40 – 12.00 Илияна Корнеску (Университет “Лудвиг Максимилиан”, Мюнхен, Германия) Балканската музика
12.00 – 12.20 Росен Йорданов (ЮЗУ “Неофит Рилски”) В търсене на духовното: сравнение на два случая
12.20– 12.40 Лъчезара Пръвчева (СУ “Климент Охридски”) Осиновяването – традиции и норма
12.40 – 13.00 Димитър Иванов Василев (ИЕФЕМ - БАН) Народните занаяти в ХХІ век през погледа на изследователя

Трето заседание: гл. ас. д-р Николай Папучиев
14.00 – 14.20 Веселина Юнчова (ЮЗУ “Неофит Рилски”) Интегриране на ромите в Банско
14.20 -14.40 Ива Валентинова Кирилова (ИЕФЕМ - БАН) Поглед към шопското пеене през рамката на национален конкурс – надпяване, посветен на 150-годишнината от сборника „Български народни песни” на братя Миладинови
14.40 – 15.00 Стела Георгиева Ненова (ИЕФЕМ - БАН) Българските читалища – осмисляне на фолклора като културно наследство (по примери от кандидатури за Националната система „Живи човешки съкровища)
15.00 – 15.20 Татяна Попова (СУ “Климент Охридски”) Нестинарството в миналото и днес
15.20 -15. 40 Кристина Генчева (ЮЗУ “Неофит Рилски”) Лов и ловуване в Кюстендилско

15.40 – 16.00 Почивка

Четвърто заседание: доц. д-р Илия Недин
16.00 – 16.20 Станислав Веселинов Инчовски-Търнин (ИЕФЕМ - БАН) Постмодернизъм или епистемологичен нихилизъм в парадигмална неопределеност на съвременната българска етнология 
16.20 – 16.40 Августина Ангелова (ЮЗУ “Неофит Рилски”) Македонският въпрос в село Голешево, община Катунци
16.40 – 17.00 Кристияна Виденова (СУ “Климент Охридски”) Демир и лъжичката: по следите на самодивите

17. 10 Прожекция на етнографски филм

Снимки от конференцията

Снимка: agencia.bg

Снимка: agencia.bg

Снимка: agencia.bg

---
Публикувал: Л. Гергова