Годишен отчет 2013 г.



БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

ИНСТИТУТ ЗА ЕТНОЛОГИЯ И ФОЛКЛОРИСТИКА С ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ

ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ГОДИШНИЯ ОТЧЕТ ЗА 2013 г.

Измина третата година от създаването на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. ИЕФЕМ е вече утвърден интердисциплинарен институт, в който учените извършват изследователска, преподавателска, експертна и научно-приложна дейност, подчинени на основния приоритет на единното европейско пространство – превръщането на ЕС в общество, базирано на знанието. Учените и специалистите се занимават с изследване и анализ на различни аспекти от културата в България в миналото и съвременността, както и с изучаването на културни явления и процеси в балкански, европейски и световен контекст. Въпреки продължаващата години наред финансова стагнация в Академията, ръководството на ИЕФЕМ и тази година не допусна намаляване на доходите от трудови възнаграждения. Резултатите, представени в настоящия отчет, отразяват успешното функциониране и развитие на институцията и са следствие от добрата научноизследователска, ескпертна и научно-приложна работа на учени и специалисти в ИЕФЕМ.

1. ПРОБЛЕМАТИКА НА ЗВЕНОТО:
1.1. Преглед на изпълнението на целите /стратегическа и оперативни/ и оценка на постигнатите резултати в съответствие с мисията и приоритетите на звеното, утвърдени от ОС на БАН при структурните промени през 2010 г.
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей е авторитетна национална научна институция, която обединява етнолози, фолклористи и културни антрополози, музиковеди, изкуствоведи и музеолози. Научната дейност се развива в съгласие със стратегическата мисия на института: “ИЕФЕМ е водеща национална институция в областта на етнологията, фолклористиката и културната антропология”. Разработваната от учените проблематика е подчинена на основните приоритети на института, насочени към изследването на:
·                    традиционната и съвременната култура на българите и другите етнически и религиозни общности в България в техния исторически континуитет и различни форми на проявление;
·                    трансформационните и интеграционни процеси в българското общество в контекста на световната глобализация;
·                     съвременните миграционни процеси и влиянието им върху идентичността;
·                     културните процеси сред българските общности в чужбина в миналото и съвременността.
Научноизследователската работа през 2013 г. свидетелства за придържането към първия утвърден от ОС на БАН приоритет в дейността на института – етноложки изследвания на човека и човешките общности в тяхната историческа и съвременна културна среда.
Ареалът на проучванията се разширява с всяка изминала година и вече обхваща не само България и постсоциалистическото пространство в Европа, но също и Балканите, Черноморието, Средиземноморието, пост-съветското пространство (вкл. Кавказ и Централна Азия), Далечния Изток, Южна Америка.
Учените и специалистите системно издирват, събират, съхраняват, представят и изучават културното наследство.
През 2013 г. научноизследователската дейност продължи да се развива в рамките на проекти и договори за сътрудничество, а резултатите й бяха представяни на национални и международни научни конференции и чрез нови публикации в страната и чужбина. Постигнатите резултати от всички отчетени по-долу дейности през изтеклата година са в пълно съответствие с утвърдените мисия и приоритети на ИЕФЕМ,

1.2. Връзка с политиките и програмите от приетите от ОС на БАН на 23.03.2009 г. „Стратегически направления и приоритети на БАН през периода 2009-2013 г.“  
Всички дейности на ИЕФЕМ са подчинени на основната стратегическа цел на БАН: Българската академия на науките – двигател в изграждането на общество, базирано на знание, и активен партньор в европейското изследователско пространство, и се реализират в рамките на приетите от БАН политики и програми:
- Изследователската дейност, осъществявана в рамките на проекти чрез изследвания и публикации, е в пряка връзка с Политика 3. Национална идентичност и културно разнообразие в обединена Европа и света и нейната Програма 3.1: Езикът, литературата, изкуството, архитектурата, етнокултурните традиции и фолклорът – принос на България към културното разнообразие на Европа и света в исторически и съвременен план. Тя кореспондира също с Програма 3.3. Ценностната система на българското общество;
            - Образователната дейност e представена чрез докторантски и специалантски програми, чрез новата обучителна програма за докторанти, постдокторанти и млади учени в проект, разработван по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, както и чрез преподаване във ВУЗ и изготвяне на учебни помагала. Тази дейност има връзка с Политика 1. Науката – основна двигателна сила за развитие на националната икономика и общество, базирани на знания, и нейнате Програма 1.3: Конкурентоспособност на българската икономика и на научния иновационен капацитет и Програма 1.6: Качествено и конкурентоспособно обучение;
- Експертна дейност, осъществявана на национално и европейско ниво, е свързана с Политика 1. Науката – основна двигателна сила за развитие на националната икономика и общество, базирани на знания, и конкретно с Програма 1.5: Информационно, експертно и оперативно обслужване на българската държава и общество;
- Международна дейност, която се реализира чрез работа в проекти, научни мрежи, участие в международни научни форуми у нас и в чужбина, организация на международни семинари, е пряко свързана с Политика 2: Научен потенциал и изследователска инфраструктура – част от европейското изследователско пространство.
- Популяризирането на научната дейност чрез работата на Етнографския музей, чрез научно-популярни публикации и участия на учените в национални и регионални медии, както и чрез разнообразни форми на представяне на ИЕФЕМ в Интернет, е обвързана с Политика 1. Науката – основна двигателна сила за развитие на националната икономика и общество, базирани на знания и Политика 2: Научен потенциал и изследователска инфраструктура – част от европейското изследователско пространство и нейната Програма 2.4: Развитие на информационното общество.

Така представените дейности на ИЕФЕМ са насочени към пълноценната реализация на мисията и приоритетите на института, а също и на стратегическата цел и политиките на БАН, в съгласие със Стратегия Европа 2020 на Европейския съюз.

1.3. Извършвани дейности във връзка с точка 1.2.
През 2013 г. сътрудниците на ИЕФЕМ осъществяват научноизследователска дейност, отчитайки общ брой публикации 734, от които 539 издадени и 195 под печат. Откритите цитирания са 534. В ИЕФЕМ се разработват общо 48 проекта, от които 28 национални (национални организации – 13 , бюджетна субсидия  – 15) и 20 международни. Учени от ИЕФЕМ са поканени като индивидуални участници или консултанти в 7 български и 20 международни проекта (вкл. по 7-ма рамкова програма, както и по други европейски и международни програми).
Значителна е и образователната активност: Учените в ИЕФЕМ преподават в Центъра за обучение при БАН (10 курса на български, английски и др. езици), както и във ВУЗ у нас (в 8 университета) и в чужбина по програма «Еразъм». През 2013 г. успешно защитават 5 докторанти и 8 са отчислени с право на защита. В рамките на проект “Стимулиране развитието на научния потенциал в изследванията на културната памет, културното наследство и идентичности” 9 наши учени обучават 8 докторанти, 10 постдокторанти и 3 млади учени от института.
Популяризирането на изследователската дейност на ИЕФЕМ през 2013 г. е на сравнително високо ниво: Етнографският музей представя  22 изложби, 6 ателиета и работилници, подготвени са 130 научно-популярни публикации, нараства медийното присъствие на учените, стимулирано и от дейността PR екипа, на блога и страницата на ИЕФЕМ във Facebook.
54 учени от ИЕФЕМ осъществяват разнообразна експертна дейност и участват в общо 95 национални и международни експертни органи, подготвяйки експертизи и консултации на национално и европейско ниво.
           
1.4. Полза/ефект за обществото от извършваните дейности по точка 1.3.
Научноизследователската и образователната дейност на ИЕФЕМ са насочени не само към постигането на високи научни резултати, но и към практическото им прилагане в полза на българското общество. Те съдействат за разширяване на знанията за българската история, култура и традиции, за издигане авторитета на България, за развитието на образователни и културни политики, създаващи полезни практики за нуждите на българското общество. Изследванията на ИЕФЕМ утвърждават националните ценности чрез идентифициране, опазване, изучаване, експониране и популяризиране на материалното и нематериално културно наследство у нас и в чужбина.
Експертната дейност на учените от ИЕФЕМ, извършвана в рамките на проекти и поръчки на национални и европейски институции, пряко обслужва важни за обществото въпроси, свързани с проблемите на културното наследство, междуетническите отношения, интеграцията на етническите общности и пр.
Международната дейност издига авторитета не само на ИЕФЕМ и БАН, но и на българската наука като цяло, и допринася за популяризиране на резултатите от научните изследвания в международната научна среда.

1.5. Взаимоотношения с институции.
ИЕФЕМ активно сътрудничи с национални институции (МОН, МК, МВР, НАОА, НСИ, Столична община, Държавна агенция за бежанците и др.), с международни институции у нас (Регионалният център за нематериално културно наследство – ЮНЕСКО, Фондация „Америка за България” и др.) и с институции в чужбина (Британската библиотека, Endangered Language Fund – САЩ и др.).
Важна е и работата на учени и експерти от ИЕФЕМ по програми и проекти на европейски институции:
             - Европейска комисия (Главна дирекция “Образование и култура”; програмите Culture 2007 – 2013, COST Action, Седма рамкова програма; Секторна програма „Грюндвиг” и др.).
- Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (Бюро за демократични институции и човешки права).
Сътрудничество с ВУЗ в страната се разширява на базата на общи научноизследователски и образователни проекти. Такива се разработват съвместно с преподаватели в  ЮЗУ «Неофит Рилски», НБУ, СУ «Св. Климент Охридски», УниБИТ.

1.6. ОБЩОНАЦИОНАЛНИ И ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ, ОБСЛУЖВАЩИ ДЪРЖАВАТА
1.6.1. Практически дейности, свързани с работата на национални правителствени и държавни институции, индустрията, енергетиката, околната среда, селското стопанство, национални културни институции и др. (относими към получаваната субсидия).
Колегията на ИЕФЕМ изпълнява разнообразни дейности по поръчка на национални правителствени и държавни научни и културни институции. Те са свързани с пряката научна дейност на ИЕФЕМ (членство в научни журита и изработване на рецензии и становища, свързани с кариерното развитие на учените; подготовка на рецензии за публикации – вкл. за реферирани издания, и на рецензии на проекти; участие в комисии към национални и международни институции и организации; членство в международни и национални редколегии), и с практико-приложна работа – напр. журиране на регионални и национални етнографски и фолклористични форуми. През 2013 г. учените са подготвили 169 писмени становища.
Друг ресор от дейността на учените в контекста на европейската тенденция за „Наука в полза на обществото” е участието в популяризиращи научните постижения в различни национални медии.
Експертите на ИЕФЕМ работят в услуга на националните институции в следните основни области: материалното и нематериалното културно наследство, междуетнически отношения, етнически процеси и етническа интеграция
Дейностите на българската държава за съхранението и осигуряването на видимостта на нематериалното културно наследство (НКН) са залегнали в дългосрочните стратегически планове на Министерство на културата. С експертния си капацитет ИЕФЕМ е основен партньор на МК в полето на прилагането на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г. и реализацията на културните политики на държавата в областта на НКН. Експертите дават своите становища по различни казуси, поискани от МК и свързани с политиката на страната в областта на културното наследство.
През първите три месеца на 2013 г. по поръчка на Министерство на културата експертни екипи от ИЕФЕМ под ръководството на директора проф. д.изк. Лозанка Пейчева подготвиха пет от българските кандидатури за ЮНЕСКО, от тях 4 кандидатури за Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството и 1 кандидатура за Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
В изпълнението на тази отговорна и престижна за българската държава задача се включиха четири експертни екипа от Института. Кандидатурата „Високо многогласно пеене от Долен и Сатовча, Югозападна България беше подготвена от проф. д.изк. Лозанка Пейчева, доц. д-р Николай Вуков и гл. ас. д-р Лина Гергова. Този екип подготви безвъзмездно и кандидатурата на Събора за народно творчество в Копривщица: система от практики по представяне и предаване на наследството за вписване в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
Кандидатурата на празника
Сурва в Пернишко беше изработена от екип в състав: доц. д-р Ваня Матеева, гл.ас. д-р Милена Любенова и уредник Иглика Мишкова в тясно сътрудничество с местния специалист Цветана Манова. Номинацията Неделино – двугласен остров в едногласното море на родопската песен” подготвиха доц. д-р Анна Щърбанова, и гл. ас. д-р Радка Братанова. Документите за номинирането на Чипровски килими изработиха проф. д. изк. Мила Сантова, гл. ас. д-р Ива Станоева и гл. ас. д-р Миглена Иванова. 
Всички екипи работиха в тясно сътрудничество с локалните общности, носители на традицията, местните власти, образователни и културни институции. От ключово значение беше подкрепата на БНТ и БНР, както и на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство за страните от Югоизточна Европа. Сериозната работа на експертните екипи в изпълнението на престижната държавна поръчка за пореден път демонстрира потенциала на ИЕФЕМ да подпомага държавната културна политика и да работи в полза на българското общество.
По порьчка на ръководството на БАН учени от ИЕФЕМ (доц. д-р В. Пенчев, доц. д-р Д. Добрева, доц. д-р П. Христов, доц. д-р В. Тончева) взеха участие в подготовката и написването на концепцията на БАН за отношенията с Р. Македония, за нуждите на Министерския съвет на Р. България
В ИЕФЕМ работят водещи експерти (доц. д-р Е. Марушиакова и доц. д-р В. Попов) в областта на интеграцията на ромите – проблем, актуален не само на национално, но и на европейско ниво. Те са ангажирани с подготовката на програмни национални и европейски документи (стратегии, обучение, интеграционни политики) и са търсени и при сложни етнически ситуации, възникващи у нас.
По този начин експертизата на учени от ИЕФЕМ има голямо значение за намирането на решения по важни политически и обществени въпроси на национално и европейско равнище.

1.6.2. Проекти, свързани с общонационални и оперативни дейности, обслужващи държавата и обществото, финансирани от национални институции (без Фонд „Научни изследвания“), програми, от националната индустрия и пр. до ТРИ най-значими проекти.  
През 2013 г. учени и докторанти от ИЕФЕМ работят по проект към ОП “Развитие на човешките ресурси”, съфинансиран от Европейския социален фонд на ЕС и МОН, и проекти, финансирани от правителствени и държавни институции, както и от фондации и части фирми: МОН-ФНИ, Фонд “Култура” – МК, Фондация „Академия проф. Кирил Стефанов”, Корпоративна търговска банка АД (общо 28 проекта). Наши учени са включени като изследователи и експерти в изпълнението на проекти с водеща организация друг институт или университет. Такива проекти се финансират от МОН-ФНИ, Софийска община, фондация “Балканско наследство” и др.
Голям е делът на институтските проекти по Фонд „Научни изследвания” към МОН (9). Започна успешното изпълнение на проект “Култури, памет, наследства в региона на южната българска граница” (ръководител доц. д-р Св. Ракшиева). Макар и без финансиране за 2013 г., младите колеги продължиха своята работа по четирите проекта към ФНИ по конкурс “Млади учени 2011” (ръководители гл. ас. д-р М. Жекова, гл. ас. д-р Л. Гергова, гл. ас. д-р В. Барова и гл. ас. д-р В. Тончева) и отчитат добри резултати. Приключиха успешно два проекта към ФНИ: “Информационни технологии за представяне с музика, ноти и текст на български народни песни в дигитална библиотека” (ръководител проф. д. изк. Л. Пейчева) и “Българската емиграция във Великобритания” (ръководител гл. ас. д-р Мила Маева). Значителен е броят на колективните и индивидуалните проекти, разработвани в рамките на бюджетната субсидия (15).
Като най-значим проект (без ФНИ) се очертава:
Дни на наследството 2013
ИЕФЕМ продължи с “Дни на наследството 2013” традицията да провежда около Деня на народните будители комплекс от прояви като мащабен научен, културен и приложен проект с широк обществен отзвук. Вече тригодишната история на „Дните” ги утвърждава като основно събитие на ИЕФЕМ във връзка с популяризирането на работата на колегията и на етнографското и фолклорно наследство сред широката публика. Медийните партньори тази година бяха БНР, Sunrise Music, Телевизия "Скат" и Фолклор ТВ, под патронажа на МОН и МК (надпяването и под патронажа на президента Р. Плевнелиев). Освен генералният спонсор Корпоративна търговска банка, спонсор за надпяването беше и фондация "Академия проф. Кирил Стефанов".
За подготовката и провеждането на Дните на наследството беше утвърден организационен комитет с координатор гл. ас. д-р Лина Гергова в състав: проф. д. изк. Лозанка Пейчева, доц. д-р Иванка Петрова, гл. ас. д-р Радка Братанова, гл. ас. д-р Григор Григоров, гл. ас. д-р Ангелина Илиева, гл. ас. д-р Светла Казаларска, д-р Яна Гергова. В обезпечаването на събитията се включиха с доброволен труд 50 учени и служители на ИЕФЕМ. Комплексът инициативи, обединени в Дни на наследството 2013, включи:
- Национален конкурс-надпяване, посветен на 80-годишнината от рождението на проф. Кирил Стефанов (8-9 ноември) – координатор гл.ас. д-р Радка Братанова.
- Научна конференция  с международно участие „Изследване на културното наследство – състояние, резултати, перспективи” (11-12 ноември) – координатор доц. д-р Иванка Петрова.
- Етнографска изложба „Имало едно време у дома” (открита на 14 ноември) – координатор гл. ас. д-р Светла Казаларска.
- Национален конкурс за любителска етнографска фотография с Изложба на лауреатите (открита на 16 ноември) – координатор гл. ас. д-р Ангелина Илиева.
- Ден на отворените врати в Етнографския музей (16 ноември) – координатор гл. ас. д-р Григор Григоров.
- Представяне на сборника „Шишманови дни 2012” (19 ноември) – координатор проф. д. изк. Лозанка Пейчева.
Поредица от събития отразиха най-новите научни постижения в областта на етнологията, фолклористиката и музеологията в изследването и представянето на културното наследство, допринесоха за популяризиране на етнографското и фолклорното богатство и осъществяваха пряка връзка между науката и българското общество. Всички те се радваха на висок обществен интерес и бяха добре отразени в националните медии, с което се повиши социалният престиж на ИЕФЕМ.

2. РЕЗУЛТАТИ ОТ НАУЧНАТА ДЕЙНОСТ ПРЕЗ 2013 Г.:
Основната дейност на ИЕФЕМ е научноизследователската, реализирана в рамките на национални и международни проекти, чийто основен резултат са научните публикации. През 2013 г. са публикувани 18 монографии и тематични сборника, 391 статии и студии (от които 104 в реферирани издания), 130 научнопопулярни статии. Под печат са предадени общо 195  статии и студии (от тях 61 в реферирани издания), 10 монографии и тематични сборника. Трудовете на учени от ИЕФЕМ са цитирани 534 пъти. През 2013 г. ИЕФЕМ беше организатор на три научни конференции: “Добре дошли в Киберия”. Записки от дигиталния терен” (20-21.06.2013), “Виж кой говори”. Комуникационни и интерпретационни модели в музея” (19-20.09.2013) и “Изследване на културното наследство – състояние, резултати, перспективи” (11-12. 11. 2013). Тези събития бяха посветени на актуални изследователски проблеми, събраха учени от различни дисциплини от България и чужбина, стимулираха оживени дискусии и предизвикаха голям интерес сред колеги и гости.
Изборът на най-важно и ярко научно постижение сред 18 монографии и тематични сборника, издадени от учени от ИЕФЕМ, е сложен. От печат през годината излизат следните монографии:
1)                  Ангелов, Ангел. Паметници на християнското монументално изкуство в Западна България (16 – първата половина на 17 век). Фабер:  Велико Търново, 2013. 238 стр. ISBN 978-954-400-983-0.
2)                  Баева, Вихра. Разкази за чудеса. Локална традиция и личен опит. Второ допълнено и преработено издание. АИ „Проф. Марин Дринов”: София, 2013. 453 с. ISBN 978-954-322-563-7.
3)                  Велчева, Надя. Един живот в науката. Етнографски институт с музей при БАН (1973-2010). Парадигма: София, 2013. 353 с. ISBN 978-954-326-196-3.
4)                  Димитрова, Цветелина „Народната история” между устност и писменост. АИ „Проф. Марин Дринов”: София, 2013. 218 с. ISBN 978-954-322-581-1.
5)                  Захова, София. Черна гора след Югославия: динамика на идентичностистите. Парадигма: София, 2013. 347 с. ISBN 978-954-326-193-2. 
6)                  Казаларска, Светла. Музеят на комунизма: между паметта и историята, политиката и пазара. УИ „Св. Климент Охридски”: София, 2013, 341 стр. ISBN 978-954-07-3547-4.
7)                  Миков, Любомир. Суфизъм, архитектура и изкуство на турците в България. АИ „Проф. Марин Дринов“: София, 2013. 396 с. ISBN 978-954-322-614-6.

8)                  Шарланова, Валентина. Софийската Света гора. Манастирите около София /The Sofia mounth Athos. The Monasteries around Sofia/. Второ преработено и допълнено издание [на български и английски език]. АИ „Марин Дринов”: София, 2013. 563 стр. ISBN 978–954–322–567–5.


Съставителства и редакции:
9)                  Mihaylova, Katya (еd.). Our Europe. Ethnography – Ethnology – Anthropology of Culture. Vol. 2. Bulgarian Issue. Poznań, Institute of Ethnology and Cultural  Anthropology at Adam Mickiewicz University, 2013. ISSN 2299-4645. http: www.ptpn.poznan.pl/Wydawnictwo/czasopisma/our/Our%20europe.html

10)               Анчев, Анатол (съст.). Етнографски проблеми на народната култура. Том 10. АИ „Проф. Марин Дринов”: София, 2013. ISBN 978-954-322-685-6.

11)              Генова, Дафина, Станой Станоев (съст.). Хуморът: прочити, практики, техники. АИ „Марин Дринов”: София, 2013. ISBN 978-954-322-639-9.

12)              Горчева, Мая. По стародавни мотиви. Следите на народната песен в модерната българска литература. (Григоров, Григор, ред.). Карина-М: София, 2013. ISBN 978-954-315-076-2.
13)              Захова, София, Мила Маева (съст. и ред.), Попов, Рачко (ред.). Етнография на миграциите: българите в Средиземноморието. Парадигма: София. ISBN 978-326-199-4.
14)              Лулева, Ана (съст.). Българският ХХ век. Колективна памет и национална идентичност. Гутенберг: София, 2013. ISBN 978-619-176-002-2.
15)              Пейчева, Лозанка, Григор Григоров (съст.), Пейчева, Лозанка, Григор Григоров, Николай Киров (ред.). Тодор Джиджев. Народни песни от Тракия. АИ „Проф. Марин Дринов”: София, 2013. ISBN 978-954-322-650-4.
16)              Пейчева, Лозанка, Яна Гергова, Владимир Пенчев, Лина Гергова, Ангелина Илиева, Ивайло Марков, Богдан Дичев (съст.). Шишманови дни 2012. АИ „Проф. Марин Дринов”, София, 2013, 402 стр. (ISBN 978-954-322-675- 7)
17)              Пимпирева, Женя (съст.). Бесарабските българи в постсъветското пространство. История, политика, култура. Логис: София, 2013. 359 стр. ISBN 978-954-8289-08-5.
18)              Рашкова, Наталия (съст., ред. и конц.). Звуковият свят на овчарството в Европа/The Soundscape of the Shepherds in Europe. – В: Овчарска музика в Европа/Pastoral Music in Europe. Книга към интерактивна мултимедия, 2013, 1-33. ISBN 978-954-91259-9-3.

2.1. Най-важно и ярко научно постижение
Като най-важно и ярко научно постижение отличаваме
„Етнографски проблеми на народната култура”, том 10 (Анчев, А. (съст.). АИ „Проф. Марин Дринов”, София, 2013, ISBN 978-954-322-685-6. Сборникът представя различни аспекти на традиционната и съвременната култура в етнологична перспектива. Автори на студиите са 13 изследователи от ИЕФЕМ-БАН. В тома се анализират методологически въпроси, свързани с динамиката на изследователските парадигми в българската етнология и с прилагането на психологически подходи към етнографията и фолклора. Разработени са проблеми на социално-нормативната култура, на календарни обичаи на българите в Румъния и на хранения на общността, свързани с новороденото и малкото дете. Отделни изследвания представят пространствата на детството в София през 20 век и културните характеристики и социални практики на пенсионирането. В сборника се разглеждат географията на съвременното поклонничество и проблемът за локалната религиозност в граничен регион. Коментират се символиката на предмети от традиционната култура и традиционните женски прически и забраждания от Македония. С широкия си тематичен обхват томът ще представлява интерес както за специалисти, така и за по-широк кръг читатели.

2.2. Не повече от ЕДНО най-важно и ярко научно-приложно постижение.
Като най-ярко и важно научно-приложно постижение отличаваме:
Тодор Джиджев. Народни песни от Тракия (Пейчева, Лозанка, Григор Григоров, съст.; Пейчева, Лозанка, Григор Григоров, Н. Киров, ред.) АИ „Проф. Марин Дринов”: София, 2013. ISBN 978-954-322-650-4.
Сборникът „Народни песни от Тракия” помества над 1000 автентични песни, записани от Тодор Джиджев между 1964 и 1980 г. в различни селища от Тракия. Книгата е поредна крачка по утъпкания от българските етномузиколози път за съставяне на капитални сборници с нотирани народни песни, представящи фолклорното богатство на българските музикалнодиалектни райони. Снабден с разнообразни показалци, облекчаващи научните употреби и дирения, сборникът притежава потенциала да проговори (пък и да запее) и на непрофесионално заинтригуваните от традиционната българска музика и словесност.
Особена стойност на книгата придава приложеният към нея компактдиск, който съдържа: 1414 песенни аудиозаписи, пълнотекстова търсачка, разнообразни словесни и музикални показалци, честотен индекс, речник конкорданс и друга полезна информация.

3. ХУДОЖЕСТВЕНОТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ НА ЗВЕНОТО ПРЕЗ 2013 Г.
Една от основните дейности на ИЕФЕМ е работата на Етнографския музей. Наред с теренно-събирателската, фондовата и изследователската дейност, ЕМ представя собствени изложби (с разнообразни източници на финансиране – Програма “Култура” на ЕС, Корпоративна търговска банка, Посолствата на Ирландия и Украйна, Женска либерална мрежа и др.), гостува с тях в други музеи в страната и чужбина, а също е домакин на чужди експозиции у нас. През 2013 г. са осъществени общо 22 изложби.
Друга дейност на музея за пряка връзка с публиката е периодичното организиране на ателиета и работилници за посетители от различни възрастови групи, с което се осъществява непосредственото предаване на знания, свързани с традиционната култура – писане на великденски яйца, изработване на мартиници, суровачки, приготвяне на домашен хляб, грънчарски изделия и др.
В рамките на Европейската нощ на музеите на 18 май 2013 са представени три изложби "120 години Народен музей", "Кръстът в европейската култура", "Записани в книгата на живота", както и ЖИВО НАСЛЕДСТВО (Прожекция на ФИЛМИ, представящи български кандидатури за Представителните списъци и регистри на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО, и сурвакари от Пернишко) ФОЛКЛОРНИ ЗАКАЧКИ и ИМПРОВИЗАЦИИ (музикални изпълнения, „блажно наддумване”, клезмер музика).
В Европейската нощ на учените, 27 септември 2013 г. ИЕФЕМ участва с Изложба „СПОМЕНЪТ ДИША. Проф. дфн Тодор Ив. Живков – човекът, ученият, учителят” Изложба „120 ГОДИНИ НАРОДЕН МУЗЕЙ”  и Изложба на КНИГИ – класически научни изследвания от областта на етнологията и фолклористиката, Представени бяха два филма от поредицата „ПОМАШКИ ПОРТРЕТИ” (1997)
Важна част от тази дейност е организираните два национални конкурса в рамките на Дни на наследството 2013 – национален конкурс-надпяване и първи национален конкурс за любителска етнографска фотография, пряко насочени към подрастващите и по-младите поколения.
За съжаление от БАН не се отпуска субсидия за целево финансиране на музейната дейност – за откупки с цел попълване на фондовете, за средства с цел надлежното съхраняване на експонатите, за реализиране на музейните експозиции. Ако това не се случи и през следващата година, дейността на Етнографския музей ще бъде значително затруднена.

3.1. Списък на организирани международни изложби
1. Изложба „Просфора. Хляб и литургия“ в БКИ – Варшава, Полша-март-април 2013 г. Куратор: Иглика Мишкова.
2. Международна изложба „Кръстът в Европейската култура“ -14-27  май 2013 г. Куратор: Иглика Мишкова.
3. Изложба на Олег Денисенко „Графика“ -  август 2013 г. Куратори: Елена Водинчар, Десислава Попова.
4. Международна изложба „Карнавалът крал на Европа“, в музея на хумора, гр. Габрово. Куратор: Иглика Мишкова.

3.2. Списък на организирани национални изложби
1. Изложба – базар ”Мартеници“ – 16 февруари 2013 г. Куратор: Веска Борисова.
2. Изложба „Светъл Великден“ – 4 април 2013 г. Куратор: Веска Борисова.
3. Изложба „Записани в книгата на живота“ -  15 май 2013 г. Автори и  куратори: Анита Комитска и Андрей Тонев.
4. Изложба „Споменът диша: проф. дфн Тодор Иванов Живков – човекът, ученият, учителят“  - 9 юли - 30 септември 2013 г. Куратор: Светла Казаларска, куратор на етнографската част: Анита Комитскa.
5. Изложба „Фотография”, на лауреати на първия национален конкурс за любителска фотография – 14 ноември 2013 г. Куратор: Яна Гергова.
6. Изложба „Имало едно време у дома”, ноември 2013 г. – май 2014 г., организирана в рамките на Дни на наследството 2013. Куратор: Светла Казаларска.
7. Изложба „Коледа в символи и знаци”  13 декември 2013 г. Куратор: Елена Водинчар.
8. Изложба „С преклонение към Св. Петка“ – 4 април- 7 май 2013 г. Куратор: Светла Казаларска.
9. Изложба „Пастирска дърворезба в Средногорието“ – 24-26 май 2013 г., гр. Габрово. Куратор: Елена Водинчар.
10. Изложба „Корабните модели на България“ – 20 юни-20 юли 2013 г. Куратор: Андрей Тонев.
11. Изложба „Памет и ритуал в Софийската Света гора“, галерия „Кредо Бонум“ – юли 2013 г. Куратор: Иглика Мишкова.
12. Изложба „В паяжината на дантелата“ - септември 2013 г. Автор и куратор: Анита Комитска.
13. Изложба „Свободата.Net“ – 02 октомври 2013 г. Куратор: Андрей Тонев.
14. Изложба живопис на Марина Шидерова „Завет“ – 5 октомври 2013 г. Куратор: Яна Гергова.
15. Изложба „Просфора. Хляб и литургия“ в Исторически музей, Попово - ноември 2013 г. Куратор:  Иглика Мишкова.
16. Изложба „Пастирска дърворезба в Средногорието“ – 22-25 ноември 2013 г., в МОЛ Варна, гр. Варна. Куратор: Елена Водинчар.
17. Изложба – базар художествено плетиво Мария Влаховска – 7 ноември 2013 г. Куратор: Андрей Тонев.
18. Изложба “Куб на Рубик и други главоблъсканици”, 18 декември 2013 г. Куратор Яна Гергова.

3.3. Списък на художественотворчески прояви
1. Ателие „Мартеници“, съвместно с клуб „СедянкаТА“ – 26-27 и 28 февруари 2013 г.
2. Работилница "Баба Марта" - 26, 27 и 28 февруари 2013 с  доброволци от "Жълтокрилото пате". 
3. Работилница за писане на яйца - 25-26 април 2013 г.
4. Коледни ателиета в Етнографския музей, 14 и 15 декември 2013 г.
5. Национален конкурс-надпяване, посветен на 80-годишнината от рождението на проф. Кирил Стефанов, 8-9.11.2013 г.
6. Ден на отворените врати в Етнографския музей – 19.11.2013 г. – занаятчийски ателиета по грънчарство, дърворезба, тъкане на хоризонтален стан, художествено плетиво, печене на обредни хлябове.
7. Първи национален конкурс за любителска етнографска фотография на тема „Наследство от миналото, наследство за бъдещето”, организиран от ИЕФЕМ при БАН като част от програмата на "Дни на наследството 2013".
8. Ателие за изработване на дантели в рамките на Детския панаир 14-16.09.2013.

4. МЕЖДУНАРОДНО НАУЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО НА ЗВЕНОТО:
Международната дейност на ИЕФЕМ е насочена към разширяване и задълбочаване на контактите с чуждестранни научни институции във влиятелни научни центрове в европейски и извъневропейски държави. Целта е не само разширяване ареала на проучванията и представяне резултатите от научните изследвания в международна среда, но и поддържане на високо качество на научната работа и компетентност на учените от ИЕФЕМ. Една от стратегическите задачи на международната политика на ИЕФЕМ е наред с националните да се изучават чужди общности и култури, както да се разработват сравнителни и съпоставителни (балкански, славянски, средиземноморски, общоевропейски и пр.) проучвания.
Международното сътрудничество на ИЕФЕМ се осъществява на няколко нива, като основно място заемат международните проекти 20 проекта (финансирани по  европейски и международни програми, 17 по линия на ЕБР). Наши учени са допринесли за изграждането и функционирането на 3 международни научни мрежи. Осъществени са 4 специализации на наши учени в чужбина (доц. д-р А. Лулева, доц. д-р П. Христов, гл. ас. д-р Я. Янчева, гл. ас. д-р Св. Тончева)

4.1. В рамките на договори и спогодби на ниво Академия
През 2012 г. в рамките на академичните спогодби на БАН в ИЕФЕМ се осъществяват международни проекти, финансирани по Международната обменна програма на БАН (ЕБР)17 проекта с академични институти в Естония, Латвия,  Полша, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Сърбия, Чехия и Украйна.

4.2. В рамките на договори и спогодби на институтско ниво.
ИЕФЕМ работи в рамките на билатералните програми на МОН с разработването на съвместен проект с Института за старославянска култура в Прилеп, Македония на тема “Споделена святост – трансгранични поклоннически практики (България и Македония)”, ръководител доц. д-р Е. Анастасова. ИЕФЕМ работи и по проекти, свързани с изследвания у нас и в чужбина и с дигитализиране на архивни материали. Такива проекти са финансирани от ФНИ-Австрия (партньорски проект с Университета в Грац, Австрия на тема «Визуализации на семейство, пол и тяло. Балканите 1850-1950”), и от Британската библиотека и фонд “Аркадия” на тема „Уникален етнографски фотоархив в риск” – София, България, ръководител доц. д-р Еля Цанева.
Наши учени отчитат индивидуални участия в международни проекти, на брой 20, към европейски програми – 7-ма Рамкова програма, Програма „Култура 2007-2013” на ЕС, Cost Action на ЕС, Секторна програма “Грюндвик” към Програма “Учене за цял живот” на ЕС, Европейският парламент, както и такива, финансирани от чуждестранни национални институции или ведомства (Министерство на образованието, науката и технологичното развитие на Република Сърбия, Германското изследователско общество, Федералното министерство на образованието и науката в Германия и др.). Част от индивидуалните проекти на учени от ИЕФЕМ са финансирани от чуждестранни фондации (Фондация “Америка за България”, Stichting Horizon – Холандия и др.). Специализации на четирима наши учени в чужбина са финансирани от МОН, Университета в Йена, Германия, Министерство на културата, спорта и туризма на Република Корея.
Част от международната дейност на звеното се състои в организирането на международни семинари (6) и представянето на научните изследвания на сътрудниците на института на международни форуми. През 2013 г. 95 учени от ИЕФЕМ са участвали с 94 доклада в 67 международни форума в 29 страни (вкл. и България). В ИЕФЕМ са гостували 25 чуждестранни учени от 13 страни (в рамките на ЕБР, по други проекти, по програма „Еразъм” – на базата на 19 договора с университети в Европа). Учени от ИЕФЕМ отчитат 83 участия, свързани с научни изследвания и изнасяне на лекции в чужбина. По организационни и административни задачи са осъществени командировки в 6 държави.
При оценяването на международното сътрудничество би следвало да се обръща внимание на конкретни резултати като изследвания, съвместни конференции и публикаци, както и на изградените и функциониращи в продължение на няколко години научни мрежи с дългосрочно значение, които ще доведат до работа по съвместни програми и в бъдеще.
Като най-значими резултати от международната дейност на ИЕФЕМ отличаваме:
1. Проект „Всекидневната култура на българи и сърби в постсоциалистическия период. Културно наследство и национална идентичност“, ръководител доц. д-р А. Лулева. Той е част и резултат от дългогодишното партньорство на ЕИМ/ИЕФЕМ при БАН с Института по етнология на Сръбската академия на науките. Целта на проекта е изследване на различни аспекти на всекидневната култура на българи и сърби през призмата на процесите на конструиране на културно наследство и национална идентичност в постсоциалистическия период. Двустранният проект (2010-2013) има за резултат съвместни публикации, научен обмен, участие на българските участници в проекта в конференции в Сърбия и на сръбските партньори – в научни форуми в България.
Научните публикации включват: книжка 1-2, 2010 на сп. „Българска етнология“ със съставители доц. д-р Ст. Янева, доц. д-р Ив. Петрова и доц. д-р А. Лулева, състояща се от статии на участниците в проекта от двете страни, изнесени като доклади на научната конференция в Сирогойно, 2009 г.; четири публикации на български автори в сръбски издания (проф. дин М. Беновска-Събкова, доц. д-р Е. Троева -Григорова, гл. ас. д-р М. Маркова и доц. д-р А. Лулева), две публикации на сръбски автори в български издания (д- р М. Малешевич и проф. Др. Радойчич) и три публикации на български автори в български издания по темата на проекта (проф. дин М. Беновска, доц. д-р И. Петрова). Освен това в процес на редакция са докладите на трима от сръбските колеги (д-р Л. Гаврилович, д-р М. Лукич-Кръстанович и д-р Ср. Радович), които взеха участие в проведената през ноември 2013 г. научнатка конференция в ИЕФЕМ.

1. Идентичността на българите и чехите в  рамките на етнокултурните промени в съвременна Европа. Взаимовръзки, действителни и имагинерни взаимни влияния, взаимно разбирателство, взаимни стереотипи. Проект по ЕБР, 2011-2013 г., между ИЕФЕМ и Етноложкия институт към Чешката акадеимя на науките, ръководител доц. д-р Владимир Пенчев. Проектът беше насочен към регистрирация на съвременното състояние на промените в етнокултурната идентичност на европейския континент и по-специално в Средна и Югоизточна Европа с акцент към проблематиката на социалната комуникация и към аспектите, свързани с традиционните и нововъзникналите стереотипи. Той си поставяше за цел да разгърне насоките на по-нататъшното развитие на дефинираните вече етнични аспекти на културната идентичност на българи и чехи в регионален европейски план; да акцентира върху ролята на фолклора като основен етноидентификационен фактор в Средна и Югоизточна Европа; да разкрие взаимните влияния и връзки в процеса на изграждане и разгръщане на сoбствената етнокултурна идентичност и промените в традицията; да анализира процесите на формиране и промени в етнокултурните стереотипи, дефиниращи образа на „другия“ при българите и чехите, особено след 1989 г.; да разкрие нови исторически и съвременни аспекти на българското присъствие в чешките земи и на чешкото в българските; да анализира в сравнителен план наративните и етномузиколожките аспекти в процесите на изява на етнокултурната идентичност на българите и чехите и т.н.
В рамките на изпълнението на проекта бяха подготвени редица изключително сериозни издания: Отченашек, Я., Баева, В. (съст.). Речник на термините от словесния фолклор. България. Прага–София 2013, 395 c.; монографията на Вл. Пенчев Po serpentinách sebepoznání a poznání toho druhého. Češi a Slováci v Bulharsku, Bulhaři v České republice. Praha: Fakulta humanitních studií UK, 2012, 181 с.; книгата на Я. Отченашек Jak muži přišli ke svému údu aneb Bulharský erotikon. Praha: Nakl. dybbuk, 2011, 272  с. и др., общо 25 публикации.

3. Като трети важен резултат от международната дейност се оценява сборникът, подготвен от българо-немски екип в поредицата Forum Bulgaria на берлинското издателство Frank and Timme:
Dimitrova, Tanya and Tede Kahl (еds.).  Migration from and towards Bulgaria. Berlin: Frank and Timme. ISBN 978-3-86596-520-2; ISSN 2196-3312
Сборникът е посветен на проблемите на емиграцията от и към България в периода 1989–2011 г. Той е резултат от продължаващото сътрудничество между секция „Балканска етнология” и Катедрата по славистика в Университета „Фридрих Шилер”, Йена в рамките на едноименен проект, финансиран от Deutsche Forschungsgemeinschaft (DFG) и Südosteuropa Gesellschaft (2012 – 2013, ръководители доц. д-р Елена Марушиакова и проф. д-р Теде Кал). Сборникът включва статии на Екатерина Анастасова, Йелис Еролова, София Захова, Мила Маева, Елена Марушиакова, Веселин Попов и  Магдалена Славкова. Един от съставителите на сборника – д-р Таня Димитрова, е възпитаник на секция „Балканска етнология”, който успешно се реализира в Германия.
Актуалността на миграционната проблематика, както и широтата на материала, представен в сборника (обхванати са различни етнически и религиозни общности, социални и професионални групи, мигриращи от и към България), предполагат широк кръг читатели, интересуващи се от проблемите на съвременния свят и процесите на глобализация.
  1. УЧАСТИЕ НА ЗВЕНОТО В ПОДГОТОВКАТА НА СПЕЦИАЛИСТИ
Едно от основните направления в дейността на ИЕФЕМ е подготовката на докторанти и изнасянето на академични лекции у нас и в чужбина. През 2013 г. в ИЕФЕМ се обучават 20 докторанти, 8 от които са отчислен с право на защита. Петима са успешно защитилите докторанти през настоящата година.
Преподавателската дейност на учените от ИЕФЕМ се осъществява в рамките на Докторантската програма на БАН (10 курса), както и чрез изнасяне на лекции (28 преподаватели) във ВУЗ у нас (СУ „Св. Климент Охридски”, ПУ „Паисий Хилендарски ”, НБУ, ЮЗУ„Неофит Рилски”, НХА „Николай Павлович”, ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий”, НМА Проф. Панчо Владигеров, ВЕБИ) и в чужбина (в университети в Германия, Полша, Италия, Австрия, Хърватия, Естония, Турция по програма „Еразъм”).  Общо през 2013 г. са изнесени 1860 часа лекции.
Наши учени са научни ръководители/консултанти  на докторанти от български и чуждестранни ВУЗ (СУ „Св. Климент Охридски”, ПУ „Паисий Хилендарски”, университети в Чехия, Полша), ръководят дипломанти от СУ„Св. Климент Охридски”, ПУ„Паисий Хилендарски”, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий”, провеждат консултации на 5 специализанти от Испания, Чехия, Словакия, Сърбия. Науни консултации се провеждат с шестима стажанти от НБУ в Етнографския музей.
През 2013 г. беше спечелен проектът Стимулиране развитието на научния потенциал в изследванията на културната памет, културното наследство и идентичности”, ръководител доц. д-р Ана Лулева, по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Основната цел на проекта е, от една страна, да предложи качествено обучение и да стимулира изследователската работа на докторанти, постдокторанти и млади учени като база за постигане на висококачествен научен продукт в областта на културната памет, културното наследство и идентичности. От друга страна, се цели повишаване конкурентоспособността на младите учени като професионалисти, тяхното успешно включване и устойчиво присъствие в европейското изследователско пространство.
Изпълняват се предвидените в работната програма дейности – лекции, семинар, индивидуални консултаци, създаване на научна инфраструктура. Беше изработена учебна програма от два модула по шест лекционни курса; формира се целева група, Всеки член на целевата група има индивидуален работен план, съобразен с неговите интереси. Започна реализацията на първия модул от 6 курса лекции, които се водят от: проф.дин Милена Беновска-Събкова, проф. д.изк. Лозанка Пейчева, доц. д-р Иванка Петрова, доц. д-р Николай Вуков, доц. д-р Ана Лулева и гл. ас. д-р Петър Петров. Регулярно се провежда Докторантски семинар, на който докторанти и постокторанти представят свои разработки.
В края на 2013 г. бяха сключи договори със СУ „Св. Климент Охридски” и УниБИТ, в които ИЕФЕМ като обучаваща организация се ангажира да приеме и проведе практическо обучение в реална работна среда на студенти практиканти по проект «Студентски практики» към ОП «Развитие на човешките ресурси». Започна практическото обучение по дигитализация на фондовете в музея на четирима студенти (трима от СУ и един от УниБит).
Образователната дейност, макар и удовлетворителна в ситуацията с дефицита на студенти и докторанти в рамките на националните университети, би могла да се подобри при няколко условия:
- още по-тясно сътрудничество с ВУЗ в страната, по-активно ръководство на дипломанти и насочването им към ИЕФЕМ за докторантура,
- привличане на докторанти и специализанти от чужбина,
- създаване на подходящи условия за студентски, докторантски и пост-докторантски стажове за български и чуждестранни студенти и докторанти в ИЕФЕМ,  
- оптимизация на съществуващите и създаване на нови библиотечни фондове със специализирана литература,
- насочване към европейски образователни програми (в рамките на програма „Учене през целия живот”),

  1. ИНОВАЦИОННА ДЕЙНОСТ НА ЗВЕНОТО И АНАЛИЗ НА НЕЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ
Като иновационни могат да се определят следните резултати от научната дейност на ИЕФЕМ: Сборникът Тодор Джиджев. Народни песни от Тракия съдържа в себе си преплитането на стари елементи на трайния минал опит в създаването на капитални песенни сборници и въвеждането на нови елементи. Те са обвързани с експанзията на информационните технологии в настоящия опит. За първи път капитален сборник с нотирани народни песни полага началото на изграждането на дигитална библиотека. За първи път издаването на обзорен песенен сборник е съпътствано с изработването на програмно решение за дигитално търсене по разнообразни критерии: ключови думи, имена на изпълнителите, имена на населени места и райони и пр. За първи път такъв вид сборник е снабден с компакт диск, в който са приложени звуковите образци на събраните и публикуваните песни. За първи път са създадени словесни показалци, които ориентират за наличието на всички (а не на подбрани ключови) думи в текстовете на песенния сборник. За първи път в капитален песенен сборник са приложени: честотен речник, конкорданс, пълен списък на изграждащите текстовете съществителни, прилагателни и числителни имена, глаголи и наречия. За първи път възниква подобно интердисциплинарно равнище на организация на екипната работа по създаване на сборник.
Като иновативна може са се оцени провелата се на 19-20 септември 2013 г. в ИЕФЕМ научна конференция на тема „Виж кой говори: комуникационни и интерпретационни модели в музея”. Тя има амбицията да постави началото на серия от ежегодни научни срещи „Дебати в музеологията”, с които да повиши теоретичната и методологическа чувствителност към проблемите на музейните практики у нас и да изведе Националния етнографски музей като водещ в това отношение. Темата на първата конференция от серията беше избрана предвид сериозните дефицити в българската музеология относно теоретичното осмисляне на ролята на комуникационните и интерпретационни процеси, протичащи в музея. Конференцията успя да провокира интердисциплинарен дебат върху теориите, моделите и практиките на комуникация и интерпретация в музейната институция с оглед на съвременните развития в Новата музеология от позицията на критическите социални теории. В центъра на дебата бяха поставени сложните дискурсивни и властови взаимоотношения, които възникват между предмет, куратор и публика в музейното пространство. Практиките в българските музеи бяха съпоставени с примери от съвременната музеоложка практика извън страната. Конференцията успя да привлече както културни изследователи, така и музейни практици от институцията домакин, национални и регионални музеи, университети.
Като иновационна дейност може да се посочи и работата на екипа от ИЕФЕМ, реализирал  международен приложен семинар ”Ръкоделието днес – начини за поддържане на уменията и традициите”. Успоредно с тази инициатива бе подготвена едноседмичната камерна изложба “В паяжината на дантелата” и се проведоха демонстрации на традиционни техники дантела и везба за широката публика. Цялата инициатива е плод на съвместната работа на ИЕФЕМ с неформална група СедянкаТА. Същевременно присъствието на функциониращи работни групи майсторки и дантелиерки от чужбина (Русия, Италия, Франция) създаде възможност за обмен на идеи за опазването и предаването на традиционните умения. Съвместното провеждане на семинара демонстрира, че музеят е място за опознаване, обучение и развитие на традиционните техники, а също така предоставя възможности за комуникация със съвременното общество. Тази дейност се оказа ползотворна за популяризиране на дейността на Етнографския музей в публичното пространство, за съзване на нови контакти в медиите и сред обществеността, стимулира посещаемостта на ЕМ.

7. СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ НА ЗВЕНОТО:
7.2. Отдаване под наем помещения и материална база
                Отдаване под наем помещения
   През 2013 г. функционираха следните договори за отдаване под наем на помещения  от  сградата на ул. “Московска” 6 А:
            - Договор с „Глобъл Коинс енд Медалс” ООД за отдаване под наем на площ от 134 кв.м. с месечен наем  11 256,00 лв. с ДДС.
             -  Договор със СД „ВЕК –В Варджийски и сие” за отдаване под наем на площ от 84,00 кв.м. с месечен наем 5 655.20 лв. с ДДС.

  1. КРАТЪК АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ НА ИЕФЕМ ЗА 2013 г.
През 2013 г. са получени от бюджетната субсидия 1 203 300 лв. и собствени приходи (в това число наеми и средствата по договорите) са 403 294,00 лв. Общо приходите са 1 606 594,00 лв. Щатните бройки на ИЕФЕМ към 31.12.2013 г. са 118. Средногодишната работна заплата е 643.92 лв.

Приходи от дарения през годината са на стойност 5 000,00 лв.
                      - Интермед 1  - 3000,00 лв.
                      - Дарение от Явор Джиджев – 2000,00лв.

Собствените приходи са от:
                  - приход от Британска библиотека по проект «Уникален Етнографски фотоархив в риск София, България»- 40 525,32лв.
                  - приход от Британска библиотека по проект «Документиране на прединдустриалните елементи в културата на българските малцинства през ХХ век»- 32 648,85лв.
                   - с Корпоративна търговска банка -  12 500,00 лв.
                   - приход от Дрийм Тийм филмс – 6 600,00лв.
                   - приход от билети и такси – 21 076,00лв.
                  - от продажба на книги списания – 7 560,00лв.
                  - приходи от такси на докторанти – 6 630,00 лв.
                  - приходи от електр. библиотека – 4 046,69 лв.
                   - приходи от Фонд »Култура»- 1040,00лв.
                  -  приход от ОП »ЧР» по проект «Подкрепа развитието на докторанти, постдокторанти , специализанти и млади учени»- 83 178.25лв.

                  - Приходи от наеми –  186 837,00 лв.      

Субсидията е изразходвана както следва:
      За заплати 888 555,00 лв., заплати на нещатен персонал – 6 000,00 лв., за осигурителни вноски 148 290,00 лв., за обезщетения по чл. 222 на 4 служител – 22 806,00лв., за охрана в сградата на Царския дворец 45 600.00 лв. с ДДС., за обезщетения по чл. 224 – 113 дни на стойност 2 230,00 лв., стипендии на  докторанти  55 326,00 лв., за предсрочна защита на 2 докторанти – 2000.00 лв, за успешно защитени дисертационни трудове –  2 човека – 2000,00 лв.

За издръжка на ИЕФЕМ  са изразходвани 256 461,00 лв. / в сумата са включени и разходите по проектите/ от  които :      
 -     ел. енергия, вода, горива – 43 075,00 лв.
-      охрана  в сградата на Царския дворец – 45 600,00 лв.
-              за ремонти ДМА– 9 533,00 лв./ БАН ЦУ е възстановила сумата от 6 949,00лв./
-              за командировки в страната – 13 895,00 лв.
-              за командировки в чужбина- 38 197,00 лв.
-               за материали – 29 945,00 лв.
-               за външни услуги- 64 891,00 лв.
-               за научноизследователски разходи – 2 126,00 лв.
Преходният остатък  за 2014 г. е 345 338,00 лв. (включващ и остатък от средства по проекти).

9. СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА ЗВЕНОТО В ИЗДАТЕЛСКАТА И ИНФОРМАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ. ПРЕПОРЪКИ
ИЕФЕМ има два печатни органа:
Списание „Българска етнология” с главен редактор от 2013 г. доц. д-р П. Христов, нова редколегия, обновен и разширен Международен редакционен съвет. То е водещо научно списание в България, което публикува оригинални научни статии в областта на етнологията, етномузеологията, културната/социалната антропология. Списанието е индексирано в ERIH (категория С). Списанието въвежда система за анонимно рефериране от 2010 г.  Разширяването на списъка на рецензентите с учени от страната и чужбина остава сред водещите приоритети на редколегията. През 2013 г. излязаха от печат кн. 1-2 и 3-4 за 2012 (съст. Е. Троева, “Антропология на религията” и А. Лулева, “Антропология на града”), кн. 1 и 2 за 2013 г. Очаква се отпечатването на кн. 3 (внесена в печатницата на АИ) и кн. 4 (приета от редколегията) за 2013 г. Първата книжка за 2013 г. започна важната за българската етнология дискусия за характера, методологията на проучване и представянето на традиционната култура в съвременния свят. Вторият брой (съст. П. Христов) бе посветен на изучаването на миграциите и свързаните с трансграничната мобилност трансформации в културата, начина на живот и формирането на многоизмерни идентичности. Книжка 3 и 4 (съст. Н. Вуков) са посветени на темата за родството и семейството. Започна работа по съставителство на тематични книжки за 2014 г. за антропология на спорта, конкретно – на футбола (съставител И. Кюркчиева), визуална антропология и визуализации на Балканите (съставител А. Касабова).
Списание „Български фолклор” с главен редактор доц. д-р Ст. Станоев и международната редколегия в разширен състав. От 2013 г. е въведено анонимно рецензиране на статиите от външни на редколегията учени. Списанието публикува статии в областта на фолклористиката и културната антропология и се индексира в Anthropological Index Online: http://aio.anthropology.org.uk. През 2012 г. са излезли от печат следните броеве: Кн. 2 за 2012 г. Сборна книжка. Кн. 3–4 за 2012 г. „Ислям и народни традиции 5” (съст. Л. Миков). Кн. 1 за 2013 г. „Нематериално културно наследство” (съст. М. Сантова). Кн. 2 за 2013 г. „Идеи и терени”.
Предадена за печат е Кн. 3 за 2013 г. „Регионална култура и фолклор 1 (Музикален и танцов фолклор от Северозападните Родопи” (съст. А. Щърбанова, водещ редактор Н. Рашкова). В процес на комплектуване на материалите са Кн. 4 за 2013 г. „Регионална култура и фолклор 2 (Музикален и танцов фолклор от Северозападните Родопи”. (съст. А. Щърбанова, водещ редактор Н. Рашкова) и Кн. 1 за 2014 г. Сборна.
Списанието кандидатства с проект за финансиране в конкурс на Министерство на културата – Национален фонд „Култура”, по който бе спечелена субсидия за издателски разходи. Няколко книжки на списанието са финансирани от средства на МОН – Фонд „Научни изследвания“, спечелени с конкурс за финансиране на периодични издания.
Двете списания се разпространяват в CEEOL. Продължават усилията за своевременното отпечатване на книжките и ритмичното им включване в CEЕOL. Желанието на новите главни редактори е да включат списанията в международните системи за рефериране и индексиране. Редколегиите предприеха редица промени, свързани с подготовката на списанията за кандидатстване в тези системи. Препоръката е за  системна работа на редколегиите към покриване на всички конкретни критерии за включването в системите.
ИЕФЕМ разполага с отдел “Научна информация и документация” (библиотека и архив) и Национален център за нематериално културно наследство, който включва Архив и Библиотечно-библиографски център. Структурните звена притежават уникални и постоянно допълващи се колекции от етнографски и фолклорни материали, както и една от най-богатите специализирани библиотеки в страната. Те съхраняват материали на различни носители (видео, фоно, фото и хартиена основа), а също сбирки и документи, отразяващи народните традиции в тяхната цялост и развитие. Служителите в звената работят по издирването на нови (у нас и в чужбина) и съхраняването на съществуващите материали, поддържането, инвентирането и обогатяването на архивните и библиотечните фондове.
Приоритетна задача на двете звена продължава да бъде модернизирането на научноинформационния комплекс. Чрез съвременно документиране и съхраняване в дигитален архив следва да се осигури опазването на застрашените от разрушаване и изчезване културни артефакти, както и обогатяването на библиотечния фонд. Важна стъпка в тази насока е работата на екип от ИЕФЕМ с ръководител Е. Цанева по проект «Уникален етнографски фотоархив в риск – София, България».
За двете звена не се отпускат средства от бюджета на БАН за финансиране на попълването на библиотеките с нова литература, за откупуване на ценни архивни материали, за пълна дигитализация на архивните единици. При продължаването на тази политика функционирането на двете звена ще бъде възпрепятствано.
10. ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАУЧНИЯ СЪВЕТ НА ИЕФЕМ (прилага се в отделен файл и на разпечатка)
11. КОПИЕ ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА РАБОТА В ИЕФЕМ (прилага се в отделен файл и на разпечатка)

12. СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ В ОТЧЕТА И В ПРИЛОЖЕНИЯТА КЪМ НЕГО СЪКРАЩЕНИЯ (прилага се в отделен файл и на разпечатка)

КРАТКИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ:
Отчетът на ИЕФЕМ за 2013 г. отразява сериозна и активна научна, преподавателска, експертна и международна дейност, насочена към нуждите на обществото. За трите и половина години от съществуването си ИЕФЕМ успя да се наложи като едно перспективно научно звено, заемащо достойно място в национален, европейски и световен мащаб сред институциите, изследващи човека, обществото и културата. С очертаната широка проблематика и голяма изследователска и приложна активност ИЕФЕМ преследва и осъществява няколко важни цели: да поддържа съзнанието на обществото за културна идентичност и традиции и за ролята им в съвременния свят, да обогатява и задълбочава познанието за традиционната и за съвременната култура като ценност и национално богатство; да откроява спецификите на обществото ни в протичащите глобализационни процеси; да обяснява българския модел за съжителство на общности с разнообразна културна специфика и интеркултурните взаимодействия, да генерира идеи и стратегии в сферата на опазване на материалното и нематериалното културно наследство.
Все по-успешно ИЕФЕМ се превръща в позната и посещавана институция, чрез разнообразяване на експозициите в музея, чрез създаване на специализирани програми за различни групи население, както и популяризиране на дейността му с усилията на членовете на PR-отдела гл. ас. д-р Св. Казаларска и И. Мишкова, на художника д-р Я. Гергова. Надяваме се на обещаното (и прието от ОС на БАН) допълнително финансиране за музейна дейност в рамките на бюджетната субсидия, за да продължат усилията по увеличаване броя на представените собствени експозиции. Трябва да се работи също за създаване на по-тесни контакти с читалищната и училищната мрежа, с туристически агенции за включване на експозициите на ЕМ в екскурзоводските програми на столицата и пр., за да се постигне по-голяма посещаемост на музея.
Що се отнася до препоръките, които налага Отчет 2013, те биха могли да бъдат формулирани по следния начин:
·                    продължаване на усилията за търсене на допълнително финансиране при реализация на проекти, финансирани с бюджетна субсидия;
·                    продължаване на преподавателската работа за осигуряване на приемственост и прилив на млади специалисти;
·                    задълбочаване на съществуващите и иницииране на нови контакти с държавните институции у нас и в Европа, чрез предоставяне на експертна дейност, засягаща специфични политики, свързани с етническото, културното и социалното многообразие у нас;
·                    модернизиране на материалната база на ИЕФЕМ;
·                    осигуряване на финансова стабилност чрез национални и международни проекти. Търсене на партньори и кандидатстване с научноизследователски проекти към Програма Хоризонт 2020 на ЕС;
·                    Подаване на проекти към новоподготвяната Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж”
·                    все по-активна международна дейност и разширяване на изследователския хоризонт на учените, издигане на международния авторитет на ИЕФЕМ и БАН чрез разработване на европейски проекти, участие в авторитетни научни форуми, публикации (на английски и други езици) в реферирани издания.
Няма съмнение, че тези цели могат да бъдат реализирани единствено със съвместни, консолидирани, мотивирани и целенасочени действия на всички колеги от ИЕФЕМ.




ИЕФЕМ отчет 2013

ИЗЛЕЗЛИ ПУБЛИКАЦИИ: 
ПРИЛОЖЕНИЕ 3: Публикации

ПРИЛОЖЕНИЕ 3: Списък на цитиранията


Участие в подготовка на специалисти през 2013 г.

 

Няма коментари: