30 декември 2016 г.

Коледните ателиета събраха 516 лв в кампанията на ИЕФЕМ за Образователен център

516 лв са приходите от Коледни ателиета 2016 за кампанията „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“ за Образователен център на Националния етнографски музей . 200 лв от тях са от продадените билети в петък и събота (16 и 17 декември), а 316 лв – от даренията в кутията след концерта на хоровете на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“.

Опознай традициите Коледни ателиета 330x330.jpg

 На 16 и 17 декември ИЕФЕМ – БАН организира за пета поредна година събитието Коледни ателиета – за малки и пораснали майстори джуджета, вдъхновени за творчество пред Рождество Христово. Тази година ателиетата бяха част от кампанията „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“ за събиране на средства за постоянно действаш и модерен Образователен център в Националния етнографски музей. Децата и родителите се учиха и забавляваха в ателиетата за обредни коледни хлябове, сурвачки, коледни картички и украса, и разучаваха коледарски песни.

%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%b5-%d1%85%d0%bb%d1%8f%d0%b1%d0%be%d0%b2%d0%b5


Любезните партньори на кампанията от СедянкаТА помагаха на децата в ателието за коледни картички. Верните партньори от пекарни и ресторанти Слънце Луна – Sun Moon помогнаха значително за ателието за коледни обредни хлябове. В края на Коледните ателиета прекрасен коледен концерт изнесоха хоровете от НГДЕК „Константин Кирил Философ“, а публиката подпомогна нашата кампания.

%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%86%d0%b5%d1%80%d1%82-%d0%bd%d0%b3%d0%b4%d0%b5%d0%ba


Кутиите за дарения за Образователния център вече са в обектите на нашите партньори от пекарни и ресторанти „Слънце Луна“, магазини за екипировка „Стената“ и книжарниците на Сдружение „Професионален форум за образованието“, както и в самия музей. Можете да подпомогне създаването на Образователния център на местата с кутии за дарения, чрез банковата сметка на ИЕФЕМ или като изпратите SMS с текст „DMS MUZEY“ на номер 17 777.

%d0%b4%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f

Банкова сметка на ИЕФЕМ – БАН:
Банка УниКредит Булбанк
IBAN: BG22 UNCR 9660 3119 9041 13
SWIFT BIC: UNCRBGSF
Основание за дарение: За Образователен център на Националния етнографски музей

Излезе сборника с фолклорни текстове „Змей. Змеица. Ламя и хала“

На 18 декември на Коледния панаир на книгата в НДК беше представен сборника с фолклорни текстове „Змей. Змеица. Ламя и хала“, с редактор доц. д-р Вихра Баева от секция „Етнология на словесните традиции“ към ИЕФЕМ – БАН.

%d0%b7%d0%bc%d0%b5%d0%b9

 „Змей. Змеица. Ламя и хала“ е сборник с фолклорни текстове, обединени около образите на змея и неговите близки „роднини“: змеицата, ламята и халата. Както сами ще се убедите, разгръщайки страниците на книгата, змеят е един от ключовите персонажи в нашия фолклор, наследник на древни божества, могъщ и опасен противник, но същевременно почитан като владетел на природните стихии, стопанин на планини, извори и пещери, покровител на селища и родове. Змеицата и ламята (халата) заемат по-скромно място във фолклорния свят на българите и се смятат главно за вредители и врагове, но образите им също имат своите архаични корени, специфичен облик и богата символика. На по-дълбоко ниво и четирите свръхестествени създания са свързани помежду си и образите им възлизат към древния архетип на митичния дракон.
В сборника са представени почти всички жанрове на фолклорната словесност: като се започне от песните и приказките, мине се през легендите, преданията и устните разкази и се стигне до анекдотите и съвременните вицове, а също и до кратките форми като поговорки, гатанки, клетви и баения. Присъстват също описания на различни празници, ритуали и магически практики, както и вярвания и представи, свързани с колоритните образи на змея, змеицата, ламята и халата.

%d0%b2%d0%b8%d1%85%d1%80%d0%b0-%d0%b1%d0%b0%d0%b5%d0%b2%d0%b0-%d0%b7%d0%bc%d0%b5%d0%b9
доц. д-р Вихра Баева

Ето какво казват за книгата нейните съставители:
„Змей. Змеица. Ламя и хала“ е една книга, която разказва (и пее) за огнени змейове и змеици стръвници, за люти лами и ненаситни хали, за любени от змей моми и мъже с крила под мишниците, за храбри юнаци и чудни хубавици, за говорещи животни, чудодейни предмети, коварни магьосници, праведни светци и още безброй чудеса и чудесии. Но това е също и книга, която показва невероятното богатство на българския фолклор с неговата красота, очарование и мъдрост, с умението му да свързва ежедневното и свръхестественото, веселото и страшното, сериозното и шеговитото. Показва ни също, че фолклорът е скъпоценно наследство от миналото, но и нещо живо, което непрестанно се променя и развива, като се появява в най-разнообразни форми и понякога на най-неочаквани места. Иначе казано, това е книга, която открехва врата към света на нашите предци – един свят, който сякаш е на път да изчезне, но който всеки от нас по един или друг начин носи в сърцето си.“

Очаквайте официалната премиера на сборника в ИЕФЕМ в края на януари 2017.

Представяне на книгата „Проф. Михайло Иванович Парашчук – украински скулптор и виден обществен деец (1878-1963)“

На 22 декември 2016 г. от 14:30 в зала 19 на ИЕФЕН – БАН, Посолството на Украйна в Република България организира представянето на документалния сборник

„Проф.Михайло Иванович Парашчук
– украински скулптор и виден обществен деец (1878-1963)„

%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%84-%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%87%d1%83%d0%ba
 съавторът и съставител госпожа Емине Хакова с дъщеря си и съпруга си

Документалният сборник „Проф.Михайло Иванович Парашчук – украински скулптор и виден обществен деец (1878-1963)„  е съвместен продукт на плодовитата работа на г-жа Емине Хакова, дългогодишен архивист – старши експерт в Централния държавен архив на България и на д-р Виталий Москаленко – дипломат, специалист-балканист.
Михайло Парашчук беше не само виден скулптор, произведенията на когото украсчват главните сгради в българската столица и големите градове в страната, но и дипломат на Украйна. Включените в сборника материали обхващат дългия период – от 1917 до 2008 г. Голям интерес представляват малко известните писма, бележки и статии от биографичен характер, както и материалите, разкриващи извънредно плодотворната творческа и обществено-политическа дейност на Михайло Парашчук в България.
Книгата е плод на продължителна и усилена научна работа на авторите и представлява своеобразна енциклопедия на двустранните контакти, както и уникален летопис на обществения, политическия и културен живот в България и Украйна, а също и в широк европейски контекст.
На представянето присъстваха и взеха думата извънредния и пълномощен посланик на Украйна в Република България Н. пр. г-н Микола Балтажи, почетния консул на Украйна в гр. Русе Пламен Бобоков, ръководителят на Сдружението на украинските организации г-жа Олена Коцева, доцент Райна Камберова от катедрата по украинистика в Софийския университет, председателят  на Съюза на архитектите в България арх. Георги Бакалов, проф. Михайло Станчев от Харковския  университет.

Представяне на книгата „Архетипът на ковача“

На 22 декември 2016 г. (четвъртък) от 18.00 ч. в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН, ул. Московска 6А, се състоя представянето на книгата на проф. д.ф.н. Анатол Анчев

„Архетипът на Ковача”

kovach-korica

Издателство „Леге Артис”, Плевен, поредица „Юнг & последователи”. Книгата ще бъде представена от: проф. д.и.н. Рачко Попов от ИЕФЕМ – БАН и Петя Хорозова от Българското общество по аналитична психология „К. Г. Юнг”.
От аналитичнопсихологическа гледна точка образът на Ковача представя дългия път на индивидуация на личността. Този път започва още от откриването на залежите в земните недра, изкопаването на рудата и добиването на метала, минава през първичната подготовка и обработка на желязото, изковаването и допълнителната обработка на железния предмет и завършва с включването в употреба на изработения предмет и отчитане на реалната полза от него. Това е цялостен процес от откриването на психичния проблем до разрешаването му и оцелостяването на личността, като по този сложен и криволичещ път, освен с проблеми и конфликти, всяко аналитично преживяване е свързано с всички други.

kovach


Анатол Анчев е професор в Института за етнология и фолклористика към БАН, доктор на филологическите науки, създател и ръководител на „Семинари по аналитичнопсихологическа антропология“.

Представяне на книгата „Проф. Михайло Иванович Парашчук – украински скулптор и виден обществен деец (1878-1963)“

На 22 декември 2016 г. от 14:30 в зала 19 на ИЕФЕН – БАН, Посолството на Украйна в Република България организира представянето на документалния сборник

„Проф.Михайло Иванович Парашчук
– украински скулптор и виден обществен деец (1878-1963)„

%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%84-%d0%bf%d0%b0%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%87%d1%83%d0%ba

Документалният сборник „Проф.Михайло Иванович Парашчук – украински скулптор и виден обществен деец (1878-1963)„  е съвместен продукт на плодовитата работа на г-жа Емине Хакова, дългогодишен архивист – старши експерт в Централния държавен архив на България и на д-р Виталий Москаленко – дипломат, специалист-балканист.
Михайло Парашчук беше не само виден скулптор, произведенията на когото украсчват главните сгради в българската столица и големите градове в страната, но и дипломат на Украйна. Включените в сборника материали обхващат дългия период – от 1917 до 2008 г. Голям интерес представляват малко известните писма, бележки и статии от биографичен характер, както и материалите, разкриващи извънредно плодотворната творческа и обществено-политическа дейност на Михайло Парашчук в България.
Книгата е плод на продължителна и усилена научна работа на авторите и представлява своеобразна енциклопедия на двустранните контакти, както и уникален летопис на обществения, политическия и културен живот в България и Украйна, а също и в широк европейски контекст.
На представянето присъстваха и взеха думата извънредния и пълномощен посланик на Украйна в Република България Н. пр. г-н Микола Балтажи, почетния консул на Украйна в гр. Русе Пламен Бобоков, ръководителят на Сдружението на украинските организации г-жа Олена Коцева, доцент Райна Камберова от катедрата по украинистика в Софийския университет, председателят  на Съюза на архитектите в България арх. Георги Бакалов, проф. Михайло Станчев от Харковския  университет.

29 декември 2016 г.

Брифинг на специалисти от ИЕФЕМ - БАН




В събота, 17 декември, специалисти от ИЕФЕМ – БАН поканиха представители на медиите на брифинг в музея. По време на Коледните ателиета експерти от института ще разказаха и показаха ролята на ИЕФЕМ като най-значим за българското общество научен, експертен, духовен и просветителски център в областта на етнологията, фолклора, традиционната култура и националната идентичност, винаги отворен към обществеността. Отдолу са техните изказвания пред медиите накратко.


Проф. дфн Албена Георгиева, зам. директор на ИЕФЕМ – БАН
Всичко, което знаем за нашите традиции от миналото, дължим на учените, които от Възраждането насам документират и съхраняват знанието за песни, приказки, обичаи, музика и танци. Това е нашата роля и до днес – да обогатяваме и допълваме това знание, което се съхранява в архивите на ИЕФЕМ. Знанието за културата, която е съществувала и продължава да се развива по нашите земи, ни дава лице, прави ни различни и специфични, дава ни идентичност. Ако държавата не отделя необходимите за наука средства и продължи да отрежда унизително положение на учените, страната ни е обречена на обезличаване и на лишаване от най-способните млади умове, които търсят по-добри условия за реализация навън.

Доц. д-р Валентина Райчева, зам. предс. на Научния съвет при ИЕФЕМ
Учените в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей не се занимават само с изследване на културните традиции и културното наследство. Нашият институт има много лица и това е само едно от тях. Всичко, което се отнася до човека и човешкото, във всекидневието и в празника, важни проблеми на обществото са във фокуса на нашия интерес – разрушаване на семейната структура и други ефекти от масовата емиграция от България, демографският срив, природните бедствия, многопосочните връзки и отношения човек – природа и мн. др. Нашият институт има традиции в изследването на етнокултурните общности в България, на българската диаспора, на субкултурните общности и стилове. По заглавията на книгите ни се виждат различните проблеми, по които правят изследвания учените. А докторските дисертации на нашите млади колеги, издадени по проект „Стимулиране на научния потенциал и изследванията на културната памет, културното наследство и идентичности”, финансиран по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” са друго голямо изследователско поле, в което институтът работи много добре. Важна изследователска област представя човешката мобилност, в това число и вълната от мигранти и бежанци към България и другите страни на Европа. Чувстваме като свой дълг да подготвяме и издаваме енциклопедични речници и енциклопедии, които са много трудоемко дело, отнемащо години, но много полезно (речник на словесните термини във фолклора, на човешкото тяло, енциклопедия на народната медицина и др.).  
Ние предлагаме резултати от своите изследвания на различните държавни институции, които могат да бъдат използвани за законодателни промени, промени в определени политики и практики (например в сферата на осиновяването, обучението по български език в диаспорно съществуване, в културния туризъм и др.). Те винаги са посрещани добре, но не са прилагани.    
Обърнахме се към вас, медиите, защото сте ни необходими. Искаме да бъдете посредник между нас и управляващите, за да започнем най-накрая разговора за науката и обществото. Досега бяхме свидетели само на монолози. В публичното пространство управляващият елит отправя най-вече обвинения към учените на БАН или демонстрира снизхождение и безразличие. Ние опровергаваме неверни твърдения, принудени сме да доказваме необходимостта от развитието на наука в държавата и да обясняваме с какво се занимаваме. Но така и не успяваме да влезем в диалог.
Искаме обикновени неща, които са право на всички работещи. Искаме да работим при нормални условия на труд. Например, в по-голямата част от сградата на института и музея няма отопление през зимата, както и в момента тук в залата! Искаме да имаме достойно заплащане за ценза и труда си, да не се налага да самофинансираме с мизерните си заплати теренни изследвания, участие в научни форуми, консумативи, необходими за дейността ни. Ако учените от моето поколение все още приемат работата си като мисия или скъпо хоби, на което са се посветили, младите хора не се задоволяват с мизерните условия на труд и заплащане и не е далече денят, в който ще се прекъсне нишката на приемственост в нашата наука. И това не се отнася само до нас, работещите в БАН. Нашите проблеми са проблеми и на хуманитаристиката във висшите училища.

Гл. ас. д-р Ива Станоева, научен секретар на ИЕФЕМ
Една от важните дейности, които осъществява ИЕФЕМ е експертната. Ние подпомагаме държавата в реализирането на различни културни политики в опазването на културно наследство. Особено съществена е ролята ни в сферата на опазването на нематериалното културно наследство (НКН) и прилагането на Конвенцията на ЮНЕСКО от 2003 г. Благодарение на нашата активна роля България има свой Национален регистър на НКН; през две години провежда Националната система „Живи човешки съкровища”, чрез която се попълва Националната представителна листа на елементи на НКН. От ИЕФЕМ са екипите, изготвили досиетата на всички кандидатури на България, които до този момент са вписани в Световния списък на ЮНЕСКО за НКН на човечеството – Бистришките баби, Нестинарството, Чипровските килими, Пернишката Сурова, както и на Събора в Копривщица в списъка на добрите световни практики. Ние подпомагаме експертно не само Министерството на културата, но и читалищата в страната, самите носители на НКН. А тази помощ допринася за икономическото развитие на дребен и среден бизнес в общините сферата на алтернативния туризъм. Днес, когато все повече ставаме свидетели на бутафорни крепости и на измислени ритуали, които да привличат туристи със своята атрактивност, има реалната опасност да загубим стойностното наследство, това, което е характерно и типично за съответната локална общност, и което сме длъжни да съхраним за поколенията след нас. И тук е нашата роля на експерти. Ние провеждаме семинари в института, на които се обсъждат реалните проблеми на опазването на културното ни наследство и каним колеги от други институти и университети, от музеи и читалища. Винаги каним и представители на Министерство на културата, но явно поради голяма ангажираност те не успяват да намерят време и да вземат участие. Не получаваме отговори и на предложенията, които формулираме в края на подобни семинари и изпращаме до ресорните заместник-министри на културата. Освен с тези по-видими дейности, ИЕФЕМ е изключително ценен за обществото като цяло с огромното културно богатство, което съхранява в своите архиви и музея – документи, теренни материали, снимки, аудио- и видеозаписи, облекло, накити, предмети и др.
И днес, когато политиците и управляващите казват, че бизнесът е този, който трябва да финансира науката в България, не се замислят, че при хуманитарните науки нещата стоят по-различно. Държавата е тази, която трябва да осигурява средствата, необходими за изследване на културата на различните общности, живеещи на територията на България, както и на тези, емигрирали и установили се в чужбина. Не бизнесът, не чуждите фондации, не европейските програми. За да знаем кои сме, за да пазим и съхраняваме паметта на предците си, за да я предадем на поколенията след нас, ние правим своите изследвания и предлагаме експертните си становища, а българската държава трябва да поеме своята финансова отговорност.


        
         Доц. д-р Петко Христов, директор на ИЕФЕМ
        От изказванията на колежките ми стана ясно, че целта на този брифинг е да представим ИЕФЕМ при БАН като много важен изследователски, експертен, духовен и образователен център.
            Да, моите колеги от ИЕФЕМ са автори на множество книги и статии на разнообразни теми, които са публикувани в различни издателства и са на европейско равнище, част от Европейското научно пространство. Благодарение на експертите от ИЕФЕМ са направени вписванията на културните постижения на българския народ в листата на ЮНЕСКО за постижения в областта на световното нематериално културно наследство. ИЕФЕМ е важен духовен център – само като пример днес в хода на Коледните ателиета в залите на Националния етнографски музей ще пее Хорът на НГДЕК – София, а след три дни Посолството на Украйна в България ще направи представяне на най-новата книга за големия български архитект от украински произход Михайло Парашчук. В ИЕФЕМ се обучават много докторанти, но едновременно с това по повод на редица големи традиционни празници като и Коледа, Великден и Баба Марта, в залите на Националния етнографски музей се правят ателиета за деца, които да изработят своите мартенички, писани яйца, сурвачки и коледни хлябове. Нашата амбиция е да направим в Музея един модерен Образователен център, който да предложи на Училището – и на основния, и на средния курс, целогодишно обучение по определени теми от програмите по Родинознание и История. Затова и стартирахме DMS-кампания за набиране на средства – достатъчно е да се изпрати SMS на номер 17 777 с текст „DMS MUZEY“ и така с 1 лев ще бъде подпомогната нашата инициатива.
            Нашият отговор на призивите на политиците към учените да излязат на улицата и да предложат продукта на изследванията си на пазара е, че българската национална идентичност не може да се продава на Женския пазар! И ако българските граждани, включително българските политици, искат да обяснят на децата и внуците си какво ги прави българи, нека ги доведат при нас, ние ще им разкажем и покажем!

17.12.2016 

"Наука или колония?" - позиция на ИЕФЕМ – БАН

Позиция на ИЕФЕМ – БАН по повод пренебрежителното отношение 
към учените и служителите в Българската академия на науките

Според Фредерик Жолио-Кюри страна, която не развива своя наука, неизбежно се превръща в колония. Историческото развитие на народите дава много примери за правотата на френския учен. С оглед на днешния ден убедено твърдим, че държава, която не развива своя наука, се превръща в територия.

Изказванията на политици, които обвиняват българските учени в просене на пари, в пасивност, в липса на приложимост на научните резултати в бизнеса и в ежедневието и др. подобни, ни провокираха да представим част от нашите дейности през последните години и да зададем въпросите:
Нужно ли е познание за традициите на народа ни?
Нужна ли е експертиза за опазването на културното ни наследство?
Нужно ли е на българското общество и държава познание за етническите и социокултурните процеси в страната и обкръжаващия свят?
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН е водеща национална институция в областта на етнологията и фолклористиката, академичен изследователски, експертен, духовен и образователен център. Учените и специалистите се занимават с проучване, анализ и представяне на многоаспектната културна история и съвременност на България, с изследване на културните явления и процеси в балкански, европейски и световен контекст. Чрез дейностите на Националния етнографски музей, Националния център за нематериално културно наследство и Народописния архив системно се издирва, събира, съхранява и представя културното наследство.

Изследователска активност
Само през изминалите пет години Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) е осъществил над 200 проекта. ИЕФЕМ е водеща организация по съвместни проекти с Британската библиотека (програма „Застрашени архиви“ – 3 проекта), с Фондация ERSTE, Австрия (2), с Endangered Language Fund, САЩ (1). Институтът е съизпълнител на проекти по програма „Култура“ на Европейската комисия (3 проекта), на Австрийския фонд за научни изследвания (1), на Министерство на науката и технологичното развитие на Република Сърбия (1), на Фондация „Мицубиши“, Япония (1). Наши учени са участвали в международни проекти по 7FP „Cooperation“ (4 проекта), COST Actions (1), в проекти, финансирани от чуждестранни национални институции, ведомства или фондации – Федерално министерство на образованието и науката (Германия), Министерство на образованието и културата (Финландия), Министерство на културата и спорта на Република Казахстан, Федерална агенция за гражданско образование (Германия), Международен изследователски център „Работа и жизнен цикъл в глобалната история“ към Хумболтовия университет, Берлин (Германия), Национална стипендиантска програма на Република Словакия, Фондация „Коне“, Финландия, и др. През 2015 г. ИЕФЕМ се включи в 2 международни мрежи – Union Académique Internationale (Международен академичен съюз) и European Museum Network „Physical appearances, Bodies, and Societies“, в която участват 28 музеи и институции.
По линия на двустранното сътрудничество в ИЕФЕМ са разработени 20 проекта с институти и университети в Беларус, Естония, Латвия, Литва, Китай, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Словакия, Словения, Сърбия, Чехия, Украйна, Унгария. Ареалът на проучванията се разширява с всяка изминала година и вече обхваща не само България и постсоциалистическото пространство в Европа, а също Балканите, Черноморието, Средиземноморието, пост-съветското пространство, вкл. Централна Азия, Далечния Изток, Южна Америка.
През изминалите 5 години ИЕФЕМ е базова организация на 9 проекта, финансирани от Фонд „Научни изследвания“. Учени от института са участвали в програми и проекти на различни български институции и организации: Държавен фонд „Земеделие“; Държавна агенция „Пътна инфраструктура“; УНИЦЕФ – България; Американски изследователски център в България; Община Троян и сдружение „Фабриката“; Сдружение „Местна инициативна група Карнобат“ и Община Карнобат; Община Ябланица; Община Чепеларе; Община Радомир; Фондация „Академия проф. Кирил Стефанов“; Съюз на тракийските дружества в България; Фондация „Хоризонти“; СНЦ „Рожен – наследство в бъдещето“ и др.
Нашите изследвания обхващат проблеми на културната памет, културното наследство, идентичностите, човешката мобилност и социокултурните ефекти от нея. Обект на изследване са както етнокултурните общности в България, българските общности в чужбина (стари и нови диаспори), така и различните субкултури и субкултурни стилове. Задълбочават се проучванията в областта на религиозното, на дигиталната култура, изследванията на хората с увреждания и в неравностойно положение, по различни въпроси в сферата на музеологията и др.
Сътрудници на института разработват и проекти с приложен ефект в сферата на културата, предаването на културен опит и ползването на културното наследство като ресурс за личностно и обществено развитие в градска и селска среда. В процес на реализация е проект за изработване на помагала, предназначени за българската диаспора – една необходимост, отчетена при изследванията на културното наследство в условията на миграция.
Годишно ИЕФЕМ организира най-малко 2 международни конференции в България, а учените от института се включват в над 70 научни форума в чужбина, както и в над 80 в България.

Издателска дейност и публикации
За изминалите пет години резултатите от изследванията ни са отразени в 85 монографии и тематични сборници, в 1285 студии и статии, публикувани в рецензирани научни издания и международно признати списания. Научните приноси на изследователите ни са отбелязани в над 1700 цитата, сред тях 133 цитирания на 52 статии в световните системи за рефериране SCOPUS и Web of Science.

stranica-3-spisanie-malka-snimka-1BF_2014-3_korica 1

ИЕФЕМ поддържа две реферирани и индексирани научни списания – „Българска етнология“ и „Български фолклор“, капитални сборници като Сборника за народни умотворения и народопис, най-старото издание за фолклорни материали и фолклористични изследвания, водещо началото си от 1889 г.; поредици, които представят етнографски, фолклорни и езикови изследвания на отделни региони, етнографски проблеми на народната култура. Подготвя и издава енциклопедии и енциклопедични речници (на народната медицина, на човешкото тяло, на термините в словесния фолклор). Съставя за широка публика издания с фолклорни материали и коментари към тях („Змей, змеица, ламя, хала“, 2016). Подготвя сайт „Българска етнография“, който ще предложи един съвременен поглед към етнографията и културните традиции в тяхното многообразие и динамика във времето: празници, вярвания, годишен календар, обреди от жизнения цикъл, социо-нормативна култура; елементи от материалната култура (бит, храна, облекло); етнографски групи; етноконфесионални общности в България; българската диаспора и др.

Подготовка на специалисти
ИЕФЕМ подготвя докторанти в пет научни специалности: Етнография, Фолклористика, Музикознание, музикално и танцово изкуство, Изкуствознание и изобразителни изкуства, Музеология. През изминалите 5 години в института успешно са защитени 22 докторски дисертации.
По програма „Еразъм+“ институтът има сключени 19 договора с университети в 11 държави за преподавателска мобилност и обучение на млади учени. Обучава специализанти от Украйна, Молдова, Сърбия, Бразилия, Полша, Испания, Чехия, Словакия и др.

Plakat_BG__001-Slider.jpg


Наши учени са сред основателите на преподаването по етнология и културна антропология и настоящи лектори на етноложки и антроположки курсове във водещите университети на страната. Гост-преподаватели са в университети в Чехия, Словакия, Германия, Полша, Италия, Словения, Хърватия, Турция, Естония, Китай. ИЕФЕМ има договори за сътрудничество със СУ „Св. Климент Охридски“ и УниБИТ и приема техни студенти по проекта на МОН „Студентски практики“ (ОП „Развитие на човешките ресурси“).

Експертна дейност
Сътрудници на института участват в национални и международни експертни органи и за изминалите пет години са осъществили над 600 експертизи. Експертите работят в услуга на националните институции в областите: материално и нематериално културно наследство; междуетнически отношения, етнически процеси и етнокултурна интеграция. ИЕФЕМ сътрудничи с: Президентство на Република България, Министерство на образованието и науката, Министерство на културата, Министерство на околната среда и водите, Министерство на външните работи, Министерство на труда и социалните политики, Министерство на вътрешните работи, Столична община, Държавна агенция за българите в чужбина, Държавна агенция за бежанци, Главна прокуратура, Национална комисия на ЮНЕСКО, Дирекция ООН и глобални въпроси, Национална агенция за оценка и акредитация, Институт за пазарна икономика и др.; с общински и областни отдели; с различни международни институции у нас – Регионален център за нематериално културно наследство (НКН) на ЮНЕСКО в България; Фондация „Америка за България“ и др.
Експертната дейност за националните институции обхваща: становища за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, за Стратегията за развитие на културата, за осъществяване на националната програма „Живи човешки съкровища – България“, подготовка на програмни документи, стратегии и политики, свързани с интеграция на ромите на национално и европейско ниво, становища във връзка с етническо напрежение, междудържавни отношения и др. Учени от института представляват България в два състава на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

IMG_2947


Сред особено значимите за България експертни дейности на ИЕФЕМ в последните 5 години е изготвянето на успешно вписаните кандидатури на страната ни в Представителната листа на ЮНЕСКО на елементи на НКН на човечеството – Чипровското тъкачество (2014), Пернишката Сурова (2015), както и в Листата на ЮНЕСКО на добрите практики за опазване на НКН – Националният събор за народно творчество – Копривщица (2016). Така България става видима в световен план не само с уникалността на своите културни традиции, но и с практиките за тяхното опазване и поддържане, в което специалистите на ИЕФЕМ активно участват с компетенциите си.

Публични и образователни дейности
Сътрудници на ИЕФЕМ са подготвили 81 изложби, представени в залите на Националния етнографски музей (НЕМ), в страната и в чужбина. НЕМ е духовен и образователен център, където малки и големи могат да се докоснат до особеностите на културното наследство в страната. Защото познаването и уважаването на традициите и културното многообразие, знанието за делника и празника, радостите и скърбите, дилемите и изборите, трудностите и стратегиите за преодоляването им, съпътствали живота на нашите предци, е сред важните предпоставки за изграждане на мислещи и активни съвременни граждани, от които ще зависи и бъдещото развитие на страната. Осъзнавайки важността на това, в края на октомври започнахме фондонабиращата кампания „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“ за създаването на постоянен и модерен образователен център в музея.

%d1%83%d1%80%d0%be%d0%ba-%d1%82%d0%b0%d0%bd%d1%86%d0%b8
20151219_%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b8-%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d1%85%d0%bb%d1%8f%d0%b1%d0%be%d0%b2%d0%b5
 
Музеят организира множество публични образователни събития, съвместно с неправителствени организации, бизнес парньори, посолства и други институции. Почти всички семинари и представяния в института са отворени за широката общественост и със свободен достъп. ИЕФЕМ системно популяризира дейността си на своята интернет страница и във Фейсбук, с публични семинари и ателиета в музея, в стотици (за последните 5 години – 566) научнопопулярни публикации, интервюта в почти всички национални и регионални печатни, електронни и интернет медии. Чрез тази наша дейност знанието за българската култура и идентичност, за календарната и семейната обредност и празничност, за културните традиции на богатата палитра от общности в България стават достояние на широката общественост.
Резултати от своята изследователска работа ИЕФЕМ е предлагал на държавни институции, свързани с миграциите, с образователни, културни и социални политики на България, които винаги са предизвиквали интерес и обещание за прилагане, но са забравяни в нечии чекмеджета.

Това ни кара да зададем въпроса защо държавата не ползва своя научен потенциал? Има ли нужда според управляващите от български граждани, за които понятия като национална идентичност, културна памет и културни традиции са опора в мисленето за себе си, или ги интересува само  територията, която могат да търгуват?

Учените от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН

14.12.2016

Коледни ателиета 2016 в кампанията "Опознай традициите, за да обикнеш народа си!"

На 16 и 17 декември в Националния етнографски музей проведохме годишните Коледни ателиета, които се превърнаха в традиция за музея и неговите малки и големи почитатели. Тази година събитието бе част от фондонабиращата кампания „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“ на ИЕФЕМ – БАН за създаване на постоянен модерен Образователен център в музея.
kare

Децата се учиха и ще се забавляваха в ателиетата за обредни коледни хлябове, сурвачки, коледни картички и украса, разучаване на коледарски песни. В петък възможност за участие ще имаха групи от училища и детски градини, а в събота предимно семействата. Всички деца, с помощта на нашите колеги и партньори, учителите, мама, татко, баба или дядо, направиха и взеха със себе си своя сурвачка, коледна картичка или играчка, коледен обреден хляб, както и текст на научена в музея коледарска песен.
Входът за ателиетата беше 2 лв за деца и 5 лв за възрастни, с отстъпка за групи, като всички средства ще се използват за бъдещия Образователен център на музея. 




516 лв са приходите от Коледни ателиета 2016 за кампанията „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“ за Образователен център на Националния етнографски музей. 200 лв от тях са от продадените билети в петък и събота (16 и 17 декември), а 316 лв – от даренията в кутията след концерта на хоровете на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“.



За кампанията „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“

Събитията за деца са част от кампанията „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!” за набиране на средства за изграждане на постоянен и модерен Образователен център в музея. В Образователния център, който искаме да създадем, малки и големи посетители ще могат да се докоснат до традиционни български занаяти и обредни практики, а учениците ще имат възможността да посещават центъра като част от обучението им по няколко дисциплини от образователната програма в училище. Необходими са 100 000 лева за ремонт на три от залите в сградата на музея и закупуване на оборудване – грънчарско колело и пещ, фурна за изпичане на обредни хлябове и ястия, тъкачен стан, мултимедия, интерактивни табла и други нужни пособия. Открит е дарителски DMS номер, чрез който всеки може да подкрепи създаването на Образователния център с 1 лев, като изпрати SMS на номер 17 777 с текст „DMS MUZEY”.
Всичко за кампанията на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“ можете да научите тук.

Партньори на кампанията:
Златната ябълка
thegoldenapple-rgb
Фондация Easyart
easyart-logo
Ателие СедянкаТА
logo-sedyanka
МЕЩРА – Традиционни знания и занаяти
%d0%bc%d0%b5%d1%89%d1%80%d0%b0_l_final
Вегетариански ресторант и пекарна Слънце Луна
sunmoon_logo
Професионален форум за образованието
pf-copy
Магазини Стената
stenata_logo


Със съдействието на 
Столична община













Медийни партньори:
Българска национална телевизия
Untitled-5a
Българско национално радио
BNR
Списание Журнал за жената
Journal za Jenata
Българска телеграфна агенция
%d0%b1%d1%82%d0%b0
Детски Дневник
LOGO-detski-dnevnik
iskrata.bg
logo_iskrata-bg
Културни новини
kulturni-novini
MOVE.BG
logo-slogan

Железопътният моделизъм в България – разкази, образи, дискурси

На 20 декември 2016 г. от 15.00 часа в зала 19 на ул. Московска 6А се проведе лекцията на д-р Ангелина Илиева на тема

Железопътният моделизъм в България – разкази, образи, дискурси

foto-angelina

Лекцията представя наблюденията на д-р Ангелина Илиева върху развитието и състоянието на железопътния моделизъм в България. Железопътният моделизъм може да бъде описан най-общо като създаване на миниатюрни триизмерни репрезентации на избрани елементи от железопътния транспорт, извършвано от възрастни в свободното им време с цел отдих и развлечение. Като форма на културна дейност той е вид хоби или игра. В по-широка теоретична рамка железопътният моделизъм е част от новата и все по-разрастваща се култура на сръчните потребители (craft consumers) – модерните консуматори, които предпочитат да влагат усилия, знания и въображение в майсторене, в творческо изработване, сглобяване или модифициране на предметите от заобикалящия ги свят: от облекло и аксесоари, през кулинария, до обзавеждане и украса на дома.
Историята, социалното организиране и културните практики на българските моделисти са показани през споделените от тях в публичното пространство лични разкази и дискурси. Създаваният от моделистите миниатюрен свят е осмислен като културен микрокосмос със специфична художествена „поетика“.
Ангелина Илиева е доктор по фолклористика и главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Научните й интереси са в областта на съвременната популярна култура, медийната антропология, културите на свободното време, изследванията на играта. Член е на редакционната колегия на списание „Български фолклор“.

Националният събор в Копривщица е вписан в Регистъра на добрите практики на UNESCO!

На 1 декември 2016 г. по време на Единадесетата сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство в Адис Абеба (Етиопия) Националният събор на българското народно творчество в Копривщица бе вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на UNESCO!

%d0%ba%d0%be%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b2%d1%89%d0%b8%d1%86%d0%b0-2015-1


След Бистришките баби, Нестинарството, Чипровските килими и Празникът Сурова в Пернишко, това е петото вписване в листите на нематериалното културно наследство на UNESCO, подготвено като кандидатура от специалисти на ИЕФЕМ – БАН. Предишните четири кандидатури, които бяха вписани в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството, а вписването на Събора в Копривщица е в Регистъра на добрите практики за опазване на културното наследство на ЮНЕСКО.

Екипът от учени на ИЕФЕМ – БАН, който работи по кандидатурата на Копривщица, включва проф. д. изк. Лозанка Пейчева, доц. д-р Николай Вуков и гл. ас. д-р Лина Гергова. В своята работа те бяха подпомогнати от самите копривщенци, от експерти в Министерството на културата и други национални институции. Разбира се основната заслуга е на всички участници в събора на Копривщица и най-вече на носителите на традицията.

%d0%ba%d0%be%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b2%d1%89%d0%b8%d1%86%d0%b0-2015-2

Националният събор на народното творчество в Копривщица се провежда от 1965 г. Оттогава до днес на всеки пет години поляните на местността „Войводенец“ събират изпълнители на народни песни и инструментални мелодии, на танци и обичаи от цялата страна, които представят майсторството си в пресъздаването на елементи на нематериалното културно наследство, характерно за тяхната локална култура. Популяризират се и традиционните за България занаяти.

Апокриф, паратекст, парабиблейска или низова литература: кое от четирите има в славянските ръкописи?

Постоянният семинар на секция „Сравнителни фолклористични изследвания“, част от проекта „Потиснати гласове“, проведе поредната си сбирка на 29 ноември 2016 г. в зала 19 с гостуването на проф. д.ф.н. Анисава Милтенова. Традицията да поставяме утвърдени научни конвенции под въпрос продължава с лекция на тема:

Апокриф, паратекст, парабиблейска или низова литература:
кое от четирите има в славянските ръкописи?
picture1
В българската наука понятието „апокриф“ е сякаш единственото, утвърдено за етикет на книжнината, която се развива вън от църковната институция. То налага и модел на четене на явлението, според който става дума за „низова литература“, държана непременно скрито от официално приетото, създавана от слабо образовани люде и богата на фолклорни мотиви. Дали делението на културата на „висока“ и „ниска“ е функционално в този случай? Имаме ли основание да йерархизираме и дали това оценностено възприятие не е плод на идеологически наслоения, които сме приели за даденост, поради което не се вглеждаме достатъчно в смисъла им? – Това са само част от питанията, върху които ще се опитаме да разсъждаваме заедно.
Лекторката е познат изследовател на славянското ръкописно наследство, професор в Института за литература, БАН.

Кръгла маса в памет на проф. д.ф.н. Евгения Мицева

Секция „Сравнителни фолклористични изследвания“ организира Кръгла маса в памет на проф. д.ф.н. Евгения Мицева, която ще се състоя на 16 декември 2016 г. от 9 часа в Заседателната зала на ИЕФЕМ на ул. Акад. Георги Бончев, бл. 6, ет. 7.

%d0%b5%d0%b2%d0%b3%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%bc%d0%b8%d1%86%d0%b5%d0%b2%d0%b0
 Проф. д.ф.н. Евгения Мицева (1945-2006)

Проф. д.ф.н. Евгения Мицева (1945-2006) е един от основателите и дългогодишен ръководител на секция „Сравнителни фолклористични изследвания“. Цел на кръглата маса е да отдаде почит към нея като учен с многостранни изследователски интереси, със свое присъствие и следа в българската фолклористика. Предвидените доклади са свързани с основните научни полета, в които тя работи: народна проза, демонология, съвременни фолклорни форми и процеси, етнични общности. В същото време кръглата маса ще бъде и място за споделяне на спомени, впечатления, преживявания от съвместната работа и контактите с проф. Евгения Мицева.

Програмата на кръглата маса можете да видите тук:
krugla-masa-evgenia-mitseva

Народните светци на Запад с календарните функции на св. Димитър

На 13 декември 2016 г. от 13:30 часа в заседателната зала на ул. Георги Бончев, бл. 6, ет. 7 се проведе лекция на Любен Ботушаров

 Народните светци на запад с календарните функции на св. Димитър

 %d1%81%d0%b2-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b8%d0%bd
Св. Мартин от Тур

Посредством разглеждането на явления на културата като текст (жития на светии, легенди, иконография, вярвания) и дейност (църковни и народни практики), лекцията хвърля поглед към облика на светци, които играят роля при основното календарно делене на годината по оста „пролет – есен“  в Средна и Западна Европа. На Балканския полуостров в двата края на оста стоят св. Георги и св. Димитър. На Запад повелител на началото остава пак св. Георги. Но в зоната на залеза мястото на св. Димитър се заема от св. Мартин от Тур, св. Еустахиус, св. Хуберт от Лютих и празникът на Вси Светии. Докато оста св. Георги и св. Димитър ни напомня за отиващия при хиперборейците и връщащ се Аполон, то на Запад това е Марс, а името Мартин означава „марсов“, посветен на Марс. Това навежда на мисълта за наличието на преднамерена случайност в дългия и болезнен процес при разпределението на паметите на светците и изграждането на техния облик. Касае се за сложна интерпретация на интерпретацията при прехода от древни, респективно традиционни култури към християнство.
По отношение на днешното състояние на традицията, лекторът има лични впечатления от посещения по местата на св. Мартин в Унгария и Словакия и наблюдаване на негов празник в Мюнхен.

Любен Ботушаров е асоцииран член на Института за изследване на изкуствата при БАН. Изследванията му са свързани с теорията на традиционната култура, отношението между фолклора и новата българска музика, културноисторическо осмисляне на музикалния фолклор, сравнително музикознание и др. Тези теми са в основата на водени от него курсове в Нов български университет, както и на множество публицистични изяви в БНР, дискусии и обсъждания. Основоположник и главен художествен ръководител на Ансамбъла за народни песни и танци – Пазарджик и гост-диригент на хора при Ансамбъла за народна музика при БНР. Член на научни организации и творчески съюзи в България и чужбина, сред които International Council for Traditional Music, Internationale Organisation für Volkskunst, International Ballad Commission, Българско семиотично дружество, Съюз на българските композитори и др.