25 ноември 2015 г.

СТУДЕНТСКИ КОНКУРС за изследване в областта на балканския и славянски фолклор



Често и хората на науката плащат дан на модата: избират теми, които изглеждат нови, отказват се от утвърдени понятия и ги заменят с новоизковани. Едно от понятията с подобна съдба е фолклорът и свързаната с него методология. Изчерпан ли е този подход? Само за миналото и за сценичните възстановки ли трябва да мислим, когато се спомене понятието фолклор?

Специалистите знаят, че дори и днес фолклорът не съществува само във изпълненията на певчески и танцови ансамбли. И днес хората продължават да общуват, да разказват, да създават свои кодове, разбираеми за членовете на определена общност. Фолклорът е общуване и общуването ражда фолклор. Той е творческо усилие, игра и съхраняване на знание за миналото. Фолклорът може да разграничи своето и чуждото и даже да се превърне в бунт.

Фолклористите у нас днес разкриват нови изследователски полета и осъзнават необходимостта да потърсят съмишленици с разнообразна базисна подготовка, за да обхванат по-широко европейското пространство и да погледнат на него от българска гледна точка. С тази цел Секция „Сравнителни фолклористични изследвания“ при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН и редакцията на списание „Български фолклор“ организират конкурс за оригинално непубликувано изследване (статия), посветено на тема от областта на балканския и славянски фолклор.

Тематика: Изследванията (статиите) могат да бъдат посветени на различни теми от областта на фолклора, традиционната култура и всекидневието на балканските и славянските народи, като и на етничните и конфесионални групи, обитаващи балканските и славянски страни. 

Право на участие в конкурса имат дипломирани магистри и студенти в магистърски програми от всички специалности.

Изисквания за оформление: Статиите, с обем не по-голям от 30 000 знака (включително библиографията и бележките под линия), трябва да бъдат изпратени в електронен вид (doc или docx формат). Библиографията се оформя съобразно правилата на списание „Български фолклор“, които могат да бъдат намерени на интернет сайта на списанието (http://www.bulgarianfolklorejournal.net/Content/PravilaBF.pdf).

Срок: Статиите трябва да бъдат изпратени не по-късно от 30 април 2016 г. на адрес bulfolk@abv.bg, придружени от кратки данни за автора: специалност, факултет, университет, адрес за кореспонденция.

Награди: Организаторите на конкурса предвиждат две награди: І награда – публикация в списание „Български фолклор“ и едногодишен абонамент за списанието; поощрение – едногодишен абонамент за списание „Български фолклор“.

С изпращането на текст за участие в конкурса всеки участник приема условията на конкурса и декларира:
1. че е автор на изпратения от него текст;
2. че текстът не е публикуван и не е приет за печат в друго издание на български или на друг език;
3. че е съгласен текстът му да бъде публикуван в списание „Български фолклор“ съобразно възприетите от редакцията на списанието правила.

Примерни тематични области
- Мит – фолклор – ритуал (в традиционната култура и съвременността);
- Традиционни и нови фолклорни жанрове (народен епос, балади и други песенни жанрове, приказки, предания, паремии, вицове, градски легенди и т.н.): регионални, етнични, национални и наднационални особености;
- Фолклор и идентичност (национална, етнична, регионална, селищна, групова, професионална и т.н.);
- Фолклор и религия;
- Фолклор и фолклоризъм: фолклорът на сцената и в музея, фолклорът в архивите (вкл. аудио и видеоархиви), фолклорът в печатните издания, фолклорът в съвременните медии;
- Фолклорът и художествената литература;
- Фолклорът и децата;
- История на фолклористиката в отделните страни или региони;
- Изследване на балканска и/или славянска фолклорна/фолклористична проблематика в сравнителен план;
- Фолклорни явления в съвременността.

Този списък е предназначен да улесни участниците в конкурса при избора им на тема, но не нито е изчерпателен, нито – задължителен.
26.11.2015

19 ноември 2015 г.

„Маниерният език“ – тема на семинара „Потиснати гласове“

На 17 ноември Секция „Сравнителни фолклористични изследвания“ направи поредната среща от семинара „Потиснати гласове“ на тема: „Маниерният език“. Лектор беше гл. ас. д-р Богдан Дичев.



С понятието „маниерен език" се обхваща един сравнително хомогенен в културно-психологическо, комуникативно-мотивационно, стилистично, лексикално и в интонационно отношение модел на определен речеви изказ. На второ място, това е високопарен, псевдомъдър, фалшив, нерядко (но не винаги) наукообразно утежнен и кичозно орнаментиран модел, чиято цел е да представи носителя си като човек с – най-общо казано – големи интелектуални дадености. Маниерният език е позьорски – той не съответства на действителния културен фон на говорещото лице, а като в дивата природа, подобно на едно шарено оперение, има за цел да „продаде" по-скъпо носителя си и да го утвърди в някои от сферите на обществения договор според ценностните предпоставки за предимствата на образованата и начетена личност. Още по опростено – в най-крайната си форма маниерният език е най-често езикът на парвенюто, нагло препоръчващо се за личност с широк и богат културен светоглед.

-      той съществува в пъстрата си разнородност и в много области на общуването;
-   той е подчертано комерсиален, натрапващ се, парвенюшко декларативен, като изгражда целенасочено идеологическо внушение;
-   проявява се количествено различно у отделните хора, изкушени да го използват съзнателно или неволно – от изтървана реплика до цели изказвания;
-   смешен е в почти всичките си форми, но не е безобиден, защото е заразен и води до затлачване на усета към живото, образно слово;
-   не е субстанционален, а функционален феномен, маниерността не е заложена в определени думи, а в начина им на използване;
-   той е ролеви език – основното му въплъщение е високопарността, но в по-редки случаи може да се прояви в подробно развита, културно и психологически различна игрова концепция на отделна, цялостно изградена устойчива роля, която разиграва пред публиката си в продължение на години добре обмислен социален или политически сценарий;
-   различен е от досега познатите подобни езикови явления, но има допирни точки с езика на лъжата и с тарикатския език;
-   трябва да се разобличава с подхода и инструментариума на детайлния филологически (лингвостилистичен и прагматичен) анализ;
-   поддава се на непосредствена фолклоризация, имаща в отношението си към него явен хумористичен код;
-   изследването му и развенчаването му разчита не на последно място и на взаимодействието между отделните научни дисциплини, за да се разкрие комизмът му в езиков, но и в обществен и културен план.

„Между аналитичната психология и структурната антропология: идеите на Карл Густав Юнг и Клод Леви-Строс“


На 12 ноември 2015 г. в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН се проведе втората поредна лекция от цикъла семинари по проекта „Семинари по аналитичнопсихологическа антропология“ към секция „Историческа етнология“ на ИЕФЕМ, и с идейното партньорство на Българското Общество по Аналитична Психология „Карл Густав Юнг“.

Лекцията „Между аналитичната психология и структурната антропология: идеите на Карл Густав Юнг и Клод Леви-Строс“ с водещ Михаела Виденова е част от проекта „Семинари по аналитичнопсихологическа антропология“ към ИЕФЕМ-БАН и с идейната подкрепа на Българското общество по аналитична психология „Карл Густав Юнг“. Лекцията е естествено продължение на предишното събитие – отворената лекция на д-р Ана Стефанова „Аналитичнопсихологически подход към нестинарския обреден комплекс. Инициация“ от 1 октомври 2015 г. и предлага теоретичен преход към следващото събитие на 3 декември „Архетипът на ковача“ с водещ проф.д.ф.н. Анатол Анчев.


 

В лекцията чрез множество примери бяха демонстрирани близките виждания на К. Г. Юнг и К. Леви-Строс за понятията за несъзнавано, несъзнаваните структурни единици на психиката (архетипите) (концепция, разработвана преди това и от Л. Леви-Брюл, А. Бастиан, М. Мос, и др.), за бинарната същност на дълбинните структурни психични принципи и динамиката на енантиодромията, за природата на символа и знака и концепциите за мита и човешката култура. Десетилетия преди К. Леви-Строс Юнг е публикувал своите открития за структурата на човешката психика като притежаваща дълбинния пласт на колективното несъзнавано, както и своите виждания за архетипа, чрез който „гласът на цялото човечество звучи в нас“. Години след това Леви-Строс заявява, че „етнологията черпи своята оригиналност от несъзнателната природа на колективните явления" и че езикът и културата са две паралелни разновидности на дейност, отнасяща се към по-дълбок слой на човешкото съзнание. 

Независимо от причините на техните твърде близки идеи, и двамата учени в своето научно развитие са вдъхновени от „общия дух на времето“, в което творят и от идеите на А. Шопенхауер, З. Фройд, Л. Леви-Брюл, М. Мос, Е. Дюркем, Ж. Пиаже и др. И Юнг, и Леви-Строс се опитват да открият и обяснят скрития ред в психичния и културния живот на човечеството, и двамата предполагат универсалност и колективност на човешката природа в нейните най-дълбинни архаични нива в духа на историческия и културния релативизъм в социалните науки и всеки един от тях е искал да покаже есенциалната структура и модела на човешките психични процеси чрез анализ на човешките културни продукти като изкуство, музика, митология, сънища и особено езика. 

Свободният мост на позоваването на съвместните им теоретични постановки позволява преодоляването на „Стената на не-общуването“ на Исак Кива между френско- и немскоезичната наука и разкрива теоретичния и изследователски понятиен инструментариум на научната дисциплина аналитичнопсихологическа антропология. Представените идеи в лекцията са полезни за всички български специалисти, развиващи се в полето на аналитичнопсихологическата антропология, за етнолози, антрополози, психолози, психотерпевти и широкия кръг привърженици на идеите на аналитичната психология.

Заповядайте на следващата лекция по проекта "Архетипът на ковача", която ще бъде представена от проф. Анатол Анчев на 3 декември (четвъртък) от 16.00 ч в зала 19 на ИЕФЕМ - БАН, ул. "Московска" 6А.




18 ноември 2015 г.

Съществуването на българска общност в Словения е реалност



На 17. 11. 2015 г. в зала 19 на ИЕФЕМ– БАН на ул. „Московска 6A  проф. д.изк. Мила Сантова от секция „Антропология на народните изкуства и визуалните форми" представи резултати от работата си по проекта „Миграциите: мотивации, процеси, културни модели (Българо-словенски съпоставки)". Представянето бе в рамките на Научно-изследователска работилница "Мобилност. Миграции. Култура", а темата на презентацията беше: "Миграции: Словения – една нетипична дестинация (Емигрантски общностен живот – предварителни наблюдения)" .

Като основен извод от проучването на проф. Сантова се очертава факта, че съществуването на българска общност в Словения е реалност – въпреки нейния разнороден състав, както и отсъствието на активни междуличностни връзки между членовете ѝ. Българите в Словения се чувстват като част от българската емиграция и с различен интензитет участват в нейните акции, споделят новини, засягащи цялостната емигрантска общност на българите. Българските емигранти споделят някакъв вид „интернационализиран“ патриотизъм, независимо от държавата, в която живеят.

Представянето на проучването на проф. Сантова, както и породилата се дискусия след това, отново повдигнаха въпроси за активността на българските национални институции спрямо българските общности зад граница.





13 ноември 2015 г.

ИЕФЕМ - БАН връчи специална награда на Националния ученически конкурс "Съединението прави силата"

На 12 ноември в столичното 18 СОУ "Уилям Гладстон" се проведе тържественото награждаване на учениците, взели участие в двадесет и третия Национален ученически конкурс под надслов "Съединението прави силата". Организатор на конкурса е Националният клуб "Родолюбие", а специални гости на церемонията бяха настоящият и бившият председател на сдружението г-жа Янка Такева и заместник-министъра на образованието и науката г-жа Ваня Кастрева.

Доц. д-р Петко Христов връчи специалната награда от ИЕФЕМ - БАН на Габриела Делчева Иванова за отличната ѝ разработка "Обичаи и обредни хлябове от Хасковско". Габриела е възпитаничка на Школата по етнография и история при Младежкия център в град Хасково. Тя получи почетна грамота и албума "Просфори" на д-р Иглика Мишкова.