8 юни 2016 г.

Изложбата „Престилки и природа“ събира удивителната култура и възхитителната природа на България

На 26 май, четвъртък, от 18:00 ч. в централното фоайе на Княжеския дворец Националният етнографски музей към ИЕФЕМ – БАН откри изложбата

„Престилки и природа“

Изложбата съчетава по-голямата част от богатата колекция български престилки на Тома Белев, представена по нестандартен начин, и фотографии на защитени територии в България от различни автори. Престилките от почти всички райони на страната са изложени заедно с красиви пейзажи от национални, природни паркове, защитени местности и природни забележителности. Освен образователно намерение и естетическа наслада за посетителите, изложбата цели да засили вниманието към типичната от векове за българите зелена икономика.
Докато опознават престилките и природата, посетителите ще слушат ведра народна музика, ще видят четири кратки филма за зелената икономика в България от поредицата „За Балкана и хората“ и ще могат да проверят знанията си от изложбата с интерактивна образователна игра.







Кои са общите неща между престилката, като част от традиционната българска носия, и защитените природни територии, като най-безценни части от българската природа? Кое ни вдъхновява да ги съберем в единна изложба, освен фактът, че колекционерът Тома Белев е председател на Асоциацията на парковете в България?

Безспорно престилката е най-колоритният, изразителен и наситен с богата символика елемент от българската носия. Върху нея са изобразени най-важни символи за жената, рода и общността. Подобно, защитените територии включват в себе си най-ценните, емблематични и живописни кътове от българската природа, най-характерните растителни и животински видове, природни феномени и екосистеми.

Престилката е символ на работа и на защита. Както престилката предпазва детеродните органи на жената, а бабата акушерка поема новородената рожба в своята престилка, така и паркът или резерватът съхраняват живото лоно на Майката Природа и приемат в защитените си граници уязвимите новосъздадени животни и растения. Както престилката служи на жената за работа, така и защитената територия е създадена, за да служи на природата и на хората. Както от красотата и изкусната изработка на престилките се разпознават областите и дори отделни села в България, така от прелестите на защитените територии много често зависи избора на пътуващия турист ценител коя страна да посети през своята ваканцията.







Ето и посланието на колекционера:

„Аз съм Тома Белев и съм лесовъд, който работи за опазване на българската природа. Убеден съм, че опазването на природното и културното наследство са в основата на всеки национален просперитет. Не вярвам, че някой може да си представи България без съхранената ни природа и културното ни многообразие и богатство. В тези зали представям част от личната си колекция от автентични престилки от българската носия от края на 19 до средата на 20 век, които събирам и изучавам през последните 15 години в свободното си време. Надявам се тези пъстри тъкани създадени от българската жена да пренесат до Вас  усещането за красота, хармония и празничност, с които са създадени.“

Съхраняването на нашата идентичност и развиването на устойчива печеливша икономика зависят пряко от едновременното съхраняване и облагородяване на удивителното културно наследство и на безценното природно богатство на нашата страна.

Такъв е призивът, който изложбата „Престилки и природа“ отправя към българското общество и посланието, което пращаме към гостите на Националния етнографски музей днес.

През цялото време в пространството на изложбата до 24 август гостите ще могат да се срещат с Лидия Раева – майсторка тъкачка от Задругата на майсторите, и да видят как се тъче на малък вертикален стан.

Изложбата „Д-р Евдокия Петева–Филова – завръщане в Двореца“ – пътуване към неуморимото сърце на българската етнография

На 11 май, 2016 г. Националният етнографски музей откри емблематичната за българската етнография изложба "Д-р Евдокия Петева–Филова – завръщане в Двореца". Планира се експозицията да остане в залите на музея до месец май, 2017 г.

Д-р Евдокия Петева-Филова е сред основателите и най-изтъкнати учени на Народния етнографски музей в България от неговото създаване през 1892 г. Огромна част от днешните етнографски изследвания се основават върху нейната работа като учен от европейска величина – от началото на втората до края на третата четвърт на миналия век. Въпреки мащабната ѝ дейност в областта на етнографията, д-р Евдокия Петева-Филова е слабо позната като изследовател на широката общественост у нас.







Изложбата е посветена на 110-годишнината от основаването на Националния етнографски музей. С нея ИЕФЕМ – БАН поставя началото на кампанията „Да възродим Националния етнографски музей“ под патронажа на Президента на Републиката г-н Росен Плевнелиев. Изложбата е част от Дните на културното наследство в ИЕФЕМ – БАН 2016.











Основната концепция на изложбата е да бъде представена научната работа на д-р Евдокия Петева-Филова заедно със самите експонати, които тя изследва, налични до днес във фонда на Националния етнографски музей. Кураторите на изложбата д-р Анита Комитска и Георги Царев композират пространството в залите в три основни тематични кръга: 1) Биография; 2) Трудове и експонати от българските етнически територии; и 3) Международна дейност. Уводният текст за изложбата е преведен на английски, немски, руски, италиански и японски език.
1)      Биография
Евдокия Василева Петева е родена на 21 март 1901 г. в Шумен. Баща ѝ Васил Петев е български офицер, началник на военното училище (1903 и 1905 г.), военен наставник на престолонаследника княз Борис. Майка ѝ Неда произхожда от видния казанлъшки род Папазоглу – крупни производители и износители на розово масло с кантори в Лондон, Виена, Лайпциг, Ню Йорк и др.

Евдокия Петева завършва история на изобразителните изкуства във Вюрцбург – Германия с титла доктор на философските науки. Специализира в Мюнхен и Париж. Кандидат-учителка е в Трета девическа гимназия в София (1924-1925). От 9 юли 1925 до 1 април 1940 г. е уредник в Народния етнографски музей в София.

Evdokiya PS

През 1932 г. сключва брак с проф. Богдан Филов, виден български археолог, председател на Българската академия на науките (1937-1944), министър-председател (1940-1943), регент (1943-1944) на малолетния цар Симеон Втори. Осъден на смърт и разстрелян на 1 февруари 1945 г. Като съпруга на министър-председателя и регент Богдан Филов през 1940-1944 г. д-р Петева е близка на Двореца и особено на Царица Йоанна.

След Деветосептемврийския преврат и ареста на Б. Филов, имуществото им е конфискувано от новата власт, а Евдокия е уволнена от Етнографския музей.  В семейното им жилище с проф. Б. Филов, на ул. „Кракра“ 26, се настанява сестрата на комунистическата функционерка Лиляна Димитрова. През май 1945 г., заедно с всички близки на осъдените и убити от Народния съд, втората дама на България е набързо изселена от София – първо е въдворена в колиба с пръстен под в Дулово, Добруджа (1946), а после в Русе и Ловеч. През 1957 г. я преместват в Самоков, където живее почти до смъртта си. Понеже комунистическият режим ѝ забранява да работи официално, тя се издържа с преподаване на уроци по немски и френски. Отказват ѝ да се завърне обратно в София, въпреки непрестанните ѝ жалби. През 1965 г. група български културни дейци, сред които Дечко Узунов, Гаврил Кацаров, Кръстю Миятев и Стефан Малденов молят председателя на Софийския градски народен съвет да даде софийско жителство на д-р Петева. Молбата им е уважена и в края на живота си тя получава разрешение да се приюти при роднини в София. Умира от хепатит през 1973 г. в София.

Първата част включва фотографии от детството и живота на Евдокия Петева, документите за постъпването и напускането ѝ на Народния етнографски музей, за нейната благотворителна дейност за църкви и сиропиталища – благодарствени писма от църковното настоятелство на черквата „Св. Св. Петър и Павел“, от католическото сиропиталище „Княгиня Евдокия“ и от Музея на Възраждането в Самоков.

2) Трудове и експонати от българските етнически територии

Д-р Петева е първият български етнограф – изкуствовед, автор на ред трудове (самостоятелни и в съавторство със Ст. Л. Костов), посветени на традиционната българска култура и изкуство, организира етнографски изложби, участва в научни форуми извън България. Член е на клуба на българските писателки.

Изследванията на д-р Петева включват: българското златарство, животинските и човешките фигури в текстилната орнаментика, софийските шевици и накити (съвместно със Ст. Л. Костов). За първи път Евдокия Петева търси и открива приликите между българското традиционно изкуство и традиционното изкуство в Средна Азия и Поволжието; за първи път тя изследва шевицата в Западна България и Македония.

Десетина години в Самоков и региона д-р Петева издирва оригинални документи и архиви за възрожденския художник и иконописец Никола Образописов. Книгата ѝ за творчеството и личността му е издадена посмъртно от БАН през 1994 г.

3)      Международна дейност

Третата част на изложбата представя международната дейност на д-р Евдокия Петева-Филова. Включени са документи от изложбите в Прага и в Хага, както и нейни публикации в немски, италиански, сръбски и скандинавски издания.

Сред най-ценните експонати в изложбата са трънският костюм с манофил (сукман) на над 200 години; сукай (част от невестинско забраждане) от с. Вранче, Прилепско; шевиците от Софийско и Смоковско; невестинските покривала за глава от с. Порече, Македония; старинните игли за глава – „чомалушка“; битолската сватбена престилка – „чултар“; сукманът от с. Еникьой, Узункюприйско, с декорация от човешки фигури и др.

Изложбата „Д-р Евдокия Петева-Филова – завръщане в Двореца“ е едно вдъхновяващо пътуване към неуморимото сърце на българската етнография през лоното на аристократичната висота и люлката на европейския научен и културен дух от началото на XX век до днес.

„Европейска среща на експерти по нематериално културно наследство. Фестивал на наследството” Сентендре, Унгария

На 7 юни, вторник от 10:00 часа в заседателната зала на ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 6, ет. 7 се проведе лекция от семинара „Нематериално културно наследство” на тема:

„Европейска среща на експерти по нематериално културно наследство.    
Фестивал на наследството” Сентендре, Унгария







От 14 до 16 май 2016 г.  в гр. Сентендре се проведе Европейска среща на експерти по нематериално културно наследство, с което Унгария отбеляза десетата си годишнина от ратификацията на Конвенцията на  ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство. Основната цел на форума беше да се разширят възможностите за сътрудничество и обмяна на опит между европейските държави. Домакин на срещата беше Унгарският открит музей, където участниците бяха и гости на Фестивала на наследството в Сентендре.

Лектор беше г-жа Силва Налбантян-Хачерян от Министерство на културата. В лекцията ще се споделят добри практики за изучаване и, опазване и представяне на нематериалното културно наследство.

Деветдесетгодишен юбилей на проф. Ян Подолак

На 17 май 2016 г. видният словашки етнолог проф. Ян Подолак навърши деветдесет години. Проф. Подолак е един от пионерите на словашката етнология; водещ изследовател и автор на множество влиятелни научни трудове; основател на редица институции, свързани с етнологията; дългогодишен университетски преподавател. Сред широките му научни интереси са земеделските общества, пастирските култури в Карпатите и на Балканите, словашката диаспора в чужбина и малцинствата, живеещи на територията на Словакия (вкл. и българите), културните процеси в Словакия и Средна Европа, историята на етнографията и етнологията. Дългогодишен приятел на България, проф. Подолак свързва с нея както важна част от научните си дирения, така и дарителски жестове: през 2013 г. той подарява на Централния държавен архив в София всички материали и документи, свързани с живота и дейността на българските градинари – плод на задълбочените му теренни му изследвания в България и Словакия.





Точно на рождения ден на проф. Ян Подолак в аулата на университета „Кирил и Методий“ в гр. Търнава се проведе тържествено честване на кръглата годишнина. В него взеха участие представители на академичната общност в Словакия и други европейски страни, посланици, духовни лица, представители на държавната администрация, колеги, ученици и приятели на юбиляря. Българското посолство в Словакия беше съорганизатор на събитието. Сред многобройните отличия, които професорът получи в този празничен ден, се откроява Почетният знак на Българската академия на науките „Марин Дринов“ на лента, който бе връчен по инициатива на Института за етнология и фолклорстика с Етнографски  музей от посланика на Република България в Словакия Н.П. г-жа Маргарита Ганева и доц. д-р Вихра Баева от ИЕФЕМ – БАН. Тържествените слова бяха придружени с музикални изпълнения на фолклори състави, сред които и фолклорната група към Българското училище в Братислава.

 От Братислава: доц. д-р Вихра Баева

7 юни 2016 г.

„Визии и перспективи по отношение на културното многообразие: гласовете на младите хора от Турция, България, Южна Корея и Мексико“

На 25 май 2016, 11ч., зала 19 на ИЕФЕМ – БАН, Московска 6А, д-р Гризелда Ирери Армента Делгадо, Университет на Гуанахуато, Мексикo представи проекта „Visions and Perspectives Concerning Cultural Diversity: The Voices of Young Adults from Turkey, Bulgaria, South Korea and Mexico“ (Визии и перспективи по отношение на културното многообразие: гласовете на младите хора от Турция, България, Южна Корея и Мексико).

 снимка: http://inspirusconsulting.com

Представянето на проекта е в рамките на семинара Етнология на социализма и постсоциализма.

Изследването се интересува от проблемите на културата и културното многообразие, в условията на засилен културен обмен между представителите на различни етноси, езици и култури. Приема се, че договарянето на различията е действие, което индивидите извършват всеки ден в собствената си среда и социална реалност. Изследването се фокусира върху младите хора и техните разбирания за културното многообразие. Основните изследователски въпроси, на които се потърси отговор са:
1. Какви са възприятията на младите хора за културното многообразие и как те се справят с проблемите, произтичащи от културните различия?
2. По какъв начин участниците в изследването изразяват, договарят и осъществяват своята собствена културна идентичност и тази на Другия?

Богата програма с изложби, музика, танци и кино подготви ИЕФЕМ – БАН за Европейската нощ на музеите

На 21 май за Европейската нощ на музеите Институтът за етнология и фолклористика с Националния етнографски музей подготви разнообразна и интересна програма. Входът за изложбите „Д-р Евдокия Петева-Филова – завръщане в Двореца“ и „Престилки и природа“ беше свободен от 18:00 до 24:00 часа. Задната площадка на Княжеския дворец беше сцена за музиката на Представителният духов оркестър на Сухопътните войски и танците на Танцов клуб „Българско хоро“ при НЧ „Бачо Киро – 1945″.





Централно фоайе на Княжеския дворец се огласи от акапелните изпълнения на Дряновските баби и етногрупа „Гром Падина“. Зала 19 се превърна в киносалон и гостите видяха филма за живота на народната певица Любка Рондова „Родена във въздуха“ на Максим Караджов и Цветан Томчев, с участието на ансамбъл „Гоце Делчев“, като и документалната филмова поредица на Ваня Жекова „Дървото на живота – български обреди и обичаи“.


 Вижте още снимки на страницата на ИЕФЕМ – БАН във Фейсбук.


ПРОГРАМА НА НАЦИОНАЛНИЯ ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ
за ЕВРОПЕЙСКАТА НОЩ НА МУЗЕИТЕ, 21 май 2016 г.
площад „Княз Александър I” 1

Изложби:
Залите на Националния етнографски музей, етаж 1 и 2
18:00 – 00:00
„Д-р Евдокия Петева-Филова – завръщане в Двореца“, етаж 2
„Престилки и природа“, изложба на личната колекция от престилки на Тома Белев, етаж 1

Изпълнения на живо:

Партерната тераса на Княжеския дворец  до парковата алея откъм бул.  „Цар Освободител“ (или в Централно фоайе при валеж)
18:00 – 18:15
Откриване на Европейската нощ на музеите в Националния етнографски музей
18:15 – 19:15
Фолклорни изпълнения от певчески състав „Дряновските баби“
19:30 – 20:30
Български хора и пиеси от Представителния военен духов оркестър на Сухопътните войски, с участието на Танцов клуб „Българско хоро“ при НЧ „Бачо Киро – 1945″

Централно фоайе на Княжеския дворец
22:00 – 22:30
Акапелни изпълнения на български народни песни от етногрупа „Гром Падина“

Прожекции на филми:
Зала 19 на ИЕФЕМ – БАН
21:00 – 22:00
„Родена във въздуха“ – филм за Любка Рондова на Максим Караджов и Цветан Томчев, с участието на ансамбъл „Гоце Делчев“, с ръководител Никола Ваклинов
22:00 – 24:00
Прожекции на поредицата документалните филми от Ваня Жекова „Дървото на живота – български обреди и обичаи“
  1. „Жътва“ – Силистра /с. Калипетрово/
  2. „Лятна седянка“ – Ямболско /с. Скалица/
  3. „Лазарки“ – Стралджа /с. Воденичене/
  4. „Буенек“ – Силистренско /с. Старо село/
  5. „Кушия“ – Плевенско /с. Вълчетрън/
През деня, от 10 до 18 ч. в зала 19 се проведе и поредното издание на „Български исторически четения“ на тема „Богатството на българското християнство“, организирани от АНДАРИ.


„Скритите малцинства“ – история на млечните продукти в българските земи под османска власт XV – XIX век

На 19 май от 16:00 часа в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН /ул. „Московска“ 6А/ секция Сравнителни фолклористични изследвания организира поредната лекция и дискусия от семинара „Потиснати гласове“ на тема:

„Скритите малцинства“ – история на млечните продукти
в българските земи под османска власт XV – XIX век




Лекторът проф. Стефан Дечев е доцент в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Темата е част от негово изследване, представящо историята на храната и храненето в българските земи през османския период. Изследването се разполага в поле, което до този момент е слабо разработено в българската хуманитаристика. Всекидневните хранителни навици и консумираните храни вън от ритуалното хранене на празници и различните етнически и конфесионални маркери на храната намират място в научните изследвания спорадично или никак. Всекидневното хранене и практиките, които го съпътстват, дотук са били обект преимуществено на етнографски описания и анализи на етнолози. Исторически разказ на тази тема не се е състоял.



Български исторически четения: „Богатството на българското християнство“

В деня преди Европейската нощ на музеите   – 21 май, от 10 до 18 часа в зала 19 на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН се проведоха Българските исторически четения, организирани от АНДАРИ на тема "Богатството на българското християнство"






Темата „Богатството на българското християнство“ не беше случайно избрана, с оглед намиране на пресечна точка между интересите на повече хора и появата на нови тенденции и актуални търсения от различни автори през последните години. Според организаторите от АНДАРИ провеждането на Български исторически четения ще подпомогне процеса по формиране идейния свят на съвременния българин.



П Р О Г Р А М А Т А

09.30               Регистрация на участниците
09.45               Откриване на Български исторически четения

10.00               ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ФИЛИПИ И ФИЛИПОПОЛ
проф. д-р Асен Чилингиров

10.20               БЪЛГАРИЯ И ЗАГОРА ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ – ДЪРЖАВИ
И ЦЪРКВИ 
проф. д-р Йордан Табов

10.40               ПРЕДХРИСТИЯНСКИ ЗАЕМКИ ОТ ВЕДА СЛОВЕНА В
ХРИСТОВОТО УЧЕНИЕ И ОБРЕДНА СИСТЕМА Светлозар Попов

11.00               КРЪСТОВЕ В ШЕВИЦИТЕ ОТ СОФИЙСКО И ТЯХНАТА
ПРАИСТОРИЧЕСКА ОСНОВА
д-р Юлия Боева

11.20               ДЪРВОТО НА ЖИВОТА – БЪЛГАРСКИ ОБРЕДИ И ОБИЧАИ
документална филмова поредица на Ваня Жекова

11.30               НАХОДКИТЕ ОТ КАСТЕЛ ТРОЗИНО – СЛЕДИ ОТ
ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРИ-ХРИСТИЯНИ ПРЕЗ VIVII ВЕК В
ЦЕНТРАЛНА ИТАЛИЯ
Александър Мошев

11.50               КАМЕННИ ПАМЕТНИЦИ ОТ РАННОХРИСТИЯНСКАТА
ЕПОХА
доц. д-р Любомир Цонев

12.10               ХРИСТИЯНСТВОТО И БУКВИТЕ
проф. д-р Добрин Денев

12.30               МЕШИ–АХ  И  М(Е)ШИ–Х (СЛОВЯНИ …  И  … 
ПРАВОСЛАВНИ)
инж. Таньо Танев и гл.ас. Ангел Манев

13:00               КРЪГЛАТА ЦЪРКВА – БИСЕРЪТ В КОРОНАТА НА ТРАКО-
ИЛИРИЙСКАТА ХРИСТИЯНСКА ЦЪРКВА
инж. Таньо Танев и гл.ас. Ангел Манев


13.30               Кафе пауза
14.00               ТЪЛКУВАНЕ ДАНАИЛОВО – ОПИТ ЗА НОВ ПРОЧИТ
Петко Атанасов

14.20               МЯСТОТО НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ В
ПРОСЛАВЛЕНИЕТО НА СВ. ИЛАРИОН МЪГЛЕНСКИ
д-р Георги Канев

14.40               ИЗТОЧНОКАТОЛИЧЕСКИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА
КУЛТУРА
доц. д-р Стефка Венкова

15.00               БЪЛГАРСКИ ЛЕЧИТЕЛИ ДУХОВНИЦИ
д-р Таня Груева

15.20               ПРИНОСЪТ НА ВАРНЕНСКИЯТ И ПРЕСЛАВСКИ
МИТРОПОЛИТ СИМЕОН ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ДУХОВНОСТТА
НА РУСКИТЕ ЕМИГРАНТИ ВЪВ ВАРНА
д-р Тодор Димов

15.40               РОДОСЛОВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯТ ХРИСТИЯНСКИ ЦАРСКИ
РОД АСЕНЕВЦИ
акад. Йордан Иванов, Чавдар Колев, Анна Зографова

16.00               ОТНОВО ЗА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО, ЮСТИНИЯН И
ЮСТИНИЯНА ПРИМА – НОВ ПРОЧИТ НА ИЗВОРИТЕ
гл.ас. д-р Весела Трайкова

16.20               ПРОТЕСТАНТИЗМЪТ И БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА
гл.ас. д-р Велислав Алтънов

16.40               СКРИТИЯТ ПОХОД НА БЪЛГАРСКИТЕ КРЪСТОНОСЦИ –
ПОДБОР, ПОДГОТОВКА, ПОСВЕЩЕНИЕ И ПОДВИГ НА
БЪЛГАРСКИТЕ СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА
НА ХVІІІ ДО ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХІХ ВЕК
Христо Буковски

17.00               БУЕНЕК
прожекция на филм от поредицата „Дървото на живота“ на Ваня Жекова

17.20               ЕПИСКОПСКАТА БАЗИЛИКА НА ОДЕСОС
прожекция на филм от поредицата „БГ история“ на Екатерина Митева



ВХОД СВОБОДЕН



Водещ: Петко Атанасов

С любезното домакинство на ИЕФЕМ-БАН  www.iefem.bas.bg

Организатор:           АНДАРИ – АНатолий Радев и ДАРИя Василева
+359 885 511 830
andaribg@gmail.com
www.andaribg.com

Видео канал:            www.youtube.com/channel/UCMCLKqz-_FLjDF6n_7hxpAg
Фейсбук страница:  www.facebook.com/historictalks

Изложбата „Дар, власт, политика“ гостува в Поморие за Нощта на музеите

В Историческия музей в Поморие за Европейската нощ на музеите на 21 май беше открита изложба на Института за етнография и фолклористика и Етнографски музей при БАН “Дар, власт, политика”. Куратор е гл. ас. д-р Елена Водинчар и екип д-p Антон Ангелов, Димитъp Василев, Веpгиния Гюpова, д-p Петъp Къpджилов.



Изложбата представя пред поморийци държавни подаръци от втората половина на XX век, получени от българските правителствени делегации при посещенията им в чужбина. От една страна музейните експонати демонстрират конкретни исторически ситуации, при които е направено даряването, а от друга – изразяват етнокултурната принадлежност на дарителя. Даровете са свидетелство за интензивните контакти, които е имала България през този период, със страните от Латинска Америка, А

фрика и Азия. Сред експонатите могат да се видят изключително скъпи и изящни предмети с висока художествена стойност дарени от: етиопския император Хайле Селасие, индонезийския президент Ахмед Сукарно, египетския президент Гамал Абдел Насър и други държавни водачи.



Детайлното изучаване на историята на културата през десетилетията на социализма придобива ново значение в съвременната хуманитаристика. В това отношение даряването в контекста на социалистическата действителност предизвиква голям изследователски интерес. А сред най-любопитните моменти от този феномен е размяната на дарове между политическите лидери и преди всичко – даряването на държавния глава на Народна Република България.

В тази връзка Националният етнографски музей организира изложба „Дар, власт, политика”, която показва политическото даряване през втората половина на ХХ в.   Всички експонати са от колекцията на Националния етнографски музей при ИЕФЕМ-БАН и са подарени на музея от Тодор Живков и Людмила Живкова през 60-те – 70-те години на ХХ век.Освен с изящество, красота и уникална художествена стойност, предметите привличат погледа и със своята екзотичност – препращат към африкански, азиатски и латиноамерикански културни светове. 



Изложбата „Дар, вслат, политика“ ще гостува в Поморие през цялото лято до 30 септември. Ако сте пропуснали да видите изложбата в Националния етнографски музей в София, towa e чудесна възможност да разнообразите лятната си ваканция е да видите уникалните предмети и облека в „Дар, власт, политика“.

Представяне на резултатите от първи етап на проекта „Културно наследство в миграция“

На 17 май 2016 г., вторник, от 16:00 ч. в зала 19 на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН бяха представени резултатите от едногодишните изследвания на екип учени в рамките на проекта

„Културно наследство в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина“






През първата година от работата си учените, ръководени от доц. д-р Владимир Пенчев, проведоха проучвания след българските мигрантски общности в Италия, Германия, Испания, Португалия, Великобритания, Ирландия, Швеция, Норвегия, Финландия, Дания и САЩ. Основният проблем, с който изследователите се занимават, е как създадените от емигриралите ни сънародници институции като училища, асоциации, фолклорни клубове, църкви и пр. успяват да съхранят, конструират, ревитализират, предадат на поколенията и популяризират сред местните публики българското културно наследство. Екипът се обединява около твърдението, че ключовите елементи на културното наследство, които играят консолидираща и институционализираща роля сред българите зад граница са езикът, фолклорът, кулинарията и календарът (граждански, традиционен и църковен).

В рамките на семинара беше представена и първа част на етнографски филм, съдържащ теренни материали и изследователски обобщения.

Излезе научният сборник „Roma Culture: Myths and Realities“

Том 3 от англоезичната поредица за ромите, с редактори Христо Кючуков и Иън Ханкок, е озаглавен
„Ромската култура: митове и реалности“
(Roma Culture: Myths and Realities)






Редактори са Елена Марушиакова и Веселин Попов от ИЕФЕМ – БАН. Целта на книгата е да се коригират някои широко разпространени стереотипни възприятия за ромската култура, както и да се намери обща точка и съгласуваност между академични знания и социални и културни реалности. Разгледани са избрани сфери на етническата култура на ромските общности, живеещи в страните от Източна Европа или мигрирали на Запад. Екипът на авторите включва изтъкнати учени, заедно с изследователи в началото на кариерата им, работещи в областта на ромските изследвания.

Съдържание

Елена Марушиакова и Веселин Попов: Кои са ромите?
Елена Марушиакова и Веселин Попов: Ромската култура: проблеми и предизвикателства
Христо Кючуков: Ромски език: проблеми на своята кодификацията му
София Захова: Ромската литература: исторически тенденции и предизвикателства на интернационализация
Каръл Силвърман: Ромската музика: теоретични постижения и европейски политически предизвикателства
Николай Бесонов: Ромският театър: основаване и творчески път
Надежда Белугина: Ромският театър: от гледна точка на вътрешния човек
Елена Марушиакова и Веселин Попов: Ромски музеи в Източна Европа
Адам Бартош: Колекцията на ромите в Етнографския музей в Тарнов
Яна Хорватова и Алица Херакова: Музей на ромската култура в Бърно
Киприян Некула: Музей на ромите в Букурещ
Александър Маринов: Romanipe: ромски идентичности в миграция
Елена Марушиакова и Веселин Попов: Ромската култура и ромските политики

Сборникът може да се купи от тук на цена от 82.80 евро:
http://lincom-shop.eu/Roma-03-Roma-Culture-Myths-and-Realities/en

„Нематериалното културно наследство на Полша – аспекти на културната политика, запазването му и проектите за дигитализация”

На 10 май  2016 г. /вторник/ от 10:00 ч. в заседателната зала на ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 6, ет. 7, се проведе лекция от семинара „Нематериално културно наследство” на тема:

„Нематериалното културно наследство на Полша – аспекти на културната политика, запазването му и проектите за дигитализация”

Лектор беше Теодора Конах, Институт по култура на Ягелонския университет Краков, Полша.







Лекцията с презентация бе посветена на нематериалното културно наследство на Полша. Полша от неотдавна създава свой национален регистър на НКН и това дава възможност пряко да се наблюдават и анализират проблемите около неговото изготвяне. В предлаганата лекция те са структурирани на няколко равнища: административните процеси по създаването на национален списък, аспекти на правната защита на НКН в полската културна политика, приоритети при създаването на националния репрезентативен списък на НКН, дигитални проекти за промоция на НКН. Засяга се и един специфичен проблем, свързан с НКН на териториите с т. нар. прекъсната историческа принадлежност.




Лекция на американския етномузиколог проф. Тимъти Райс пред семинара „Музика и танц в етноложки изследователски терени“

На 10 май 2016 г. (вторник) от 16:00 ч. в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН, ул. „Московска“ 6А, гостува проф. Тимъти Райс от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, САЩ, чуждестранен член на БАН, доктор хонорис кауза на СУ „Св. Климент Охридски“. Гостите имаха възможността да чуят неговата лекция пред семинара „Музика и танц в етноложки изследователски терени“ на тема

„Четири парадигми за етнографско изследване
на българското музикално преживяване“

Научната биография на проф. Райс, един от водещите учени в областта на етномузикологията, повече от четири десетилетия е свързана с теренна работа и изследване на българската традиционна музика. Той обобщи вижданията (своите и на българите) за „музикалното преживяване“ от теоретичните перспективи на когнитивната антропология, семиотиката, феноменологията, сетивните телесни възприятия.





Наред с десетките студии и статии в реномирани периодични издания (Ethnomusicology, Yearbook for Traditional Music, Ethnomusicology Forum, Journal of American Folklore и др.) проф. Райс публикува монографични изследвания със съществен принос в развитието на етномузикологията като научна област: May it Fill Your Soul: Experiencing Bulgarian Music (University of Chicago Press, 1994), Music in Bulgaria: Experiencing Music, Expressing Culture (Oxford University Press, 2004). Последната му книга Ethnomusicology: A Very Short Introduction (Oxford University Press, 2014) е посветена на теоретични и методологически проблеми. Той е редактор-съосновател на десеттомната Garland Encyclopedia of World Music, редактор на научното списание Ethnomusicology (1981–1984), президент на американското Общество за етномузикология (2003–2005), член на изпълнителния борд на Международния съвет за традиционна музика (2007–2013), директор на Музикалното училище „Хърб Алпърт“ към Калифорнийския университет в Лос Анджелис (2007–2013).



Система за виртуализация на реален музей с материални и нематериални културни ценности

На 26 април  2016 г. /вторник/ от 10:00 часа в заседателната зала на ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 6, ет. 7, експерният съвет по нематериално културно наследство на ИЕФЕМ – БАН проведе лекция от Семинара „Нематериално културно наследство”на тема:

„Система за виртуализация на реален музей
с материални и нематериални културни ценности”
  
Беше представена 3D комуникативна система с аудио и видео стрийминг, с лесен и сравнително бърз достъп в интернет  до виртуализираните експонати на реален музей с материални и не материални културни ценности. Лектор бе Валентин Стамов.