29 септември 2013 г.

Изложба „ЗАВЕТ” (живопис) на Марина Шидерова в Етнографския музей

Заповядайте на 3 октомври 2013 г. (четвъртък) от 18 ч. на откриването на изложбата „ЗАВЕТ” (живопис) на Марина Шидерова в залите на Етнографския музей (пл. „Княз Александър I” 1)! 


В памет на всички големи българи създадох изложбата „ЗАВЕТ”, която ще Ви пренесе в отминалите времена. Там, където традициите са още живи. Там, където българките носят ръчно тъкани сукмани с гайтан и в косите им са вплетени цветя. Там, където житните класове са златни и приведени под огненото слънце. 
Марина Шидерова

Повече информация за художничката и нейната работа: 
http://marina-shiderova.blogspot.com/
http://www.marinashiderova.com/  
https://www.facebook.com/MyColourfulSoul

25 септември 2013 г.

Изложба „СВОБОДАТА.NET” в Етнографския музей




„Група 9”, сдружение от художници дърворезбари, открива на 2 октомври 2013 г. (сряда) в 18 часа девета изложба в залите на Етнографския музей в София (пл. „Княз Александър I” 1). Изложбата е част от третия проект на групата, чиято цел е популяризиране изкуството на съвременната пластика от дърво, като се засягат значими теми, каквато е и темата за свободата.

Това е третото представяне на изложбата след Панагюрище и Балчик. Идеята на авторите е представяне на съвременното изкуство на дърворезбата в различни градове, за да може посланията и красотата му да достигат до по-широка публика. В проекта участват художници от три поколения – Георги Великов, Иван Ушев, Евгений Григоров, Стелиян Стелиянов, Митьо Митев, Маргарит Гьорчев, Роберт Цанев, Йордан Йорданов, Димитър Митков, Георги Митев, Христо Кирилов, куратор Ивайло Пеев. Всеки от участниците представя индивидуална визия и подход към темата и реализирането на своето произведение.

На първата изложба в град Панагюрище председателят на секция „Дърворезба” към СБХ, г-н Камен Симов, сподели задоволството си от представеното от авторите: „Свободата е понятието, наред с вярата, което ни крепи през жизнения ни път. Благодаря, че днес, в тази зала, са подредени творби от дърво, представящи толкова различни възгледи за свободата”.

Три от творбите са посветени на паметни личности и исторически събития – „Райна Поп Гьоргьова – Райна Княгиня” на Иван Ушев, „Как да ви гледам?”, скулптурен бюст на Васил Левски, „Светлината на хората. България 1943” на Евгений Григоров, посветена на спасяването на българските евреи. Във всяка от десетте творби се четат индивидуален почерк и пластична обработка на материала, обединяващото е отношението към дървото, отношение към нещо живо, излъчващо своя специфична топлина и енергия.

За откриването на изложбата организаторите обещават нестандартно представяне с осветление, озвучаване и кратък филм на режисьора Галина Георгиева, който представя процеса по реализирането на проекта, продължил повече от осем месеца – от концепцията, скиците и макетите до конкретната реализация на отделните творби. Изложбата ще открие един от корифеите на българската дърворезба, на когото са ученици повечето от членовете на „Група 9”. 

"Моите мрежи" (Д. Митков)

"Завал" (Г. Великов)

"Как да ви гледам" (Ст. Стелиянов)

23 септември 2013 г.

Европейска нощ на учените в ИЕФЕМ - БАН

В Европейската нощ на учените, 27 септември 2013 г. (петък), Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей ще зарадва публиката с атрактивни предложения, отваряйки вратите на своята сграда на ул. „Московска” 6А от 18 до 22 ч. 

Изложба „СПОМЕНЪТ ДИША. Проф. дфн Тодор Ив. Живков човекът, ученият, учителят” в залите на Етнографския музей, първи етаж.

Тази изложба е нашият спомен за професор доктор на филологическите науки Тодор Иванов Живков. Спомен за човека и изследователя, който не се боеше да разрушава порядъка в науката, да полемизира с утвърдени теоретични модели, за учителя, който обичаше да въвлича своите събеседници, колеги и ученици, в научни дебати. Тя е нашият диалог с него в днешния ден, когато той трябваше да навърши 75 години.

Изложбата е фокусирана върху основни моменти от живота и дейността на проф. Живков. Тя не е само документална, нито само етнографска, още по-малко – механичен сбор от двете. Включените архиви, документи, снимки, лични вещи, предмети от бита, научни трудове, теренни тетрадки и др. диалогизират с експонираните етнографски материали от Чипровския край от колекциите на Етнографския музей към ИЕФЕМ при БАН и Историческия музей – Чипровци.

Изложба „120 ГОДИНИ НАРОДЕН МУЗЕЙ” в залите на Етнографския музей, втори етаж.

Историята и институционалното развитие на музея е проследена в изложбата чрез архивни документи и богат снимков материал. Посетителите ще се запознаят с първата инвентарна книга на музея и най-старите предмети, постъпили във фондовете му. Експозиционната дейност на музея през годините е представена с плакати, каталози и брошури от временните и постоянни експозиции на музея в страната и по света.

В изложбените зали пред посетителя се разкрива богатството и очарованието на етнографското наследство на българските етнически територии, както и на други етнически общности, обитавали българските земи – каракачани, арменци, роми калайджии и др. В последната зала посетителят ще види подаръци на царското семейство, сред които носия на царица Йоанна, подарена от българите в Прилеп през 1941 г.

Изложба на КНИГИ  класически научни изследвания от областта на етнологията и фолклористиката, в Огледалната зала, втори етаж.

Представяне на ФИЛМИ от поредицата ПОМАШКИ ПОРТРЕТИ” (1997) в Зала 19, втори етаж, начало 19 ч.

Филмите са част от проекта на Асен Баликси по визуална антропология в пиринското село Брезница, започнал като обучителен семинар за местните момчета и момичета през 1994 г. Прожекцията се предхожда от кратка презентация за Асен Баликси с основни моменти от неговата работа като учен.

Автори: Асен Баликси (антрополог), Харалан Александров (асистент антрополог), Войчех Тодоров (камера), Ролф Хусман, Институт за научни филми, Гьотинген – Германия (продуцент)

Жените от Брезница
В този първи филм от серията „Помашки портрети” е представена женската гледна точка за ежедневието в селото от Зейнеб – майка на три дъщери и модерно ориентираната Фиданка. 

„Светът на стария Ибрахим”
Вторият филм от поредицата представя мъжката перспектива в лицето на Ибрахим, възрастен мъж, който говори за променящите се житейски условия и за възраждането на исляма в селото и на други места в България.
_________________________________________________________________________________________

Европейската нощ на учените 2013 се организира едновременно в цяла Европа с финансовата подкрепа на Европейската комисия, подпрограма „Хора“ на Седма рамкова програма за наука и технологично развитие. В България Нощта се реализира в рамките на проект K-TRIO (http://www.cys.bg/2013/ktrio/).

13 септември 2013 г.

Изложба „В паяжината на дантелата” в Етнографския музей




На 17 септември 2013 г. (вторник) в 17.30 ч. в Етнографския музей (пл. „Княз Александър I” 1) ще се открие изложбата „В паяжината на дантелата”, организирана от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН и неформална група СедянкаТА.

Ще бъдат представени както старинни образци италианска, руска, френска и българска дантела, така и съвременни авторски произведения. Експонатите са изработени с дантела на совалки, известна у нас като калоферска или брюкселска, фриволитé, шита дантела кене и други все по-рядко срещащи се техники.

 















В последния ден на изложбата – 21 септември 2013 г. (събота) – посетителите ще могат да наблюдават демонстрация на разнообразни умения на майстори от Русия, Италия, Франция и България. На международния приложен семинар „Ръкоделието днес – начини за поддържане на уменията и традициите” участниците ще споделят своя опит по опазване и предаване на традиционните техники. Възраждането на интереса към тях създавa перспективи за съхранението им за бъдещите поколения.

10 септември 2013 г.

Детски панаир с майсторките от СедянкаТА в Етнографския музей (14 и 15 септември 2013)






Заповядайте тази събота и неделя (14 и 15 септември 2013 г.) от 10 до 17 ч. на Детския панаир в залите на Етнографския музей, където майсторките от ателие СедянкаТА ще научат малките ни посетители да вдяват игли, да връзват възли и панделки, да правят различни бодове. Всяко дете ще си изработи платнена кукла в народна носия, а по-сръчните ще усвоят и по-сложни умения, за да могат да украсят кърпата за глава с кене и да си преплетат совалки за коланчето. 

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН отново е партньор на Фондация EASYART в Шестото издание на Детския панаир, който предлага разнообразна програма oт ателиета със свободен достъп за децата на столицата.

Програмата на Детския панаир можете да изтеглите тук:

ФОТОГАЛЕРИЯ

Програма на научната конференция "ВИЖ КОЙ ГОВОРИ. Комуникационни и интерпретационни модели в музея" (19 - 20 септември 2013, ИЕФЕМ - БАН)



КОМУНИКАЦИОННИ И ИНТЕРПРЕТАЦИОННИ МОДЕЛИ В МУЗЕЯ
Първа научна конференция от серията „Дебати в музеологията”
19 - 20 септември 2013 г. (четвъртък – петък)
Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН
Зала 19, ул. „Московска” 6а, София

Могат ли да говорят предметите в музея? Какво ни казват? Какво чуваме? Какъв „език” говорят? Имаме ли нужда от „превод”? Чии са гласовете, с които са обвързани предметите, и в какви големи разкази и идеологически дискурси се вписват те? Видима ли е „агенцията”, която произвежда тези разкази и дискурси? Как кураторът упражнява „властта”, с която разполага? Имат ли „глас” посетителите в музея? И не на последно място – случва ли се „разговор” в музея?

Конференцията ще провокира интердисциплинарен дебат върху теориите, моделите и практиките на комуникация и интерпретация в музейната институция с оглед на съвременните развития в Новата музеология от позицията на постмодерните критически социални теории. В центъра на дебата ще бъдат поставени сложните дискурсивни и властови взаимоотношения, които възникват между предмет, куратор и публика в музейното пространство. Практиките в българските музеи ще бъдат съпоставени с примери от съвременната музеоложка практика.
П Р О Г Р А М А
19 септември 2013 г. (четвъртък)
8.45 – 9.00 Регистрация на участниците
9 – 9.15 Откриване на конференцията
9.15 – 10.15
Панел
I. ИДЕИ, ДЕБАТИ И ПРАКТИКИ В МУЗЕОЛОГИЯТА
Между комуникациите и интерпретациите в етнографския музей
ЛОЗАНКА ПЕЙЧЕВА (проф. д.изк., директор на ИЕФЕМ – БАН)
Експозицията като  медия и „Музей 4.0”
ИГЛИКА МИШКОВА (уредник, докторант, ИЕФЕМ – БАН)
Старата „нова музеология”
СВЕТЛА КАЗАЛАРСКА (гл. ас. д-р, ИЕФЕМ – БАН)
10.15 – 10.30 Кафе-пауза
10.30 – 11.30
Панел
II. КОМУНИКАЦИЯ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ В МУЗЕЯ (Част 1)
В крачка с модните тенденции:
в търсене на музейна комуникация извън пространството на музея
ЕЛЕНА ВОДИНЧАР (гл. ас. д-р, ИЕФЕМ – БАН)
Последната реч на Ернестина.
Интерпретационни модели и интерактивност на посланията в музея
НИКОЛАЙ НЕНОВ (доц. д-р, директор на Регионален исторически музей – Русе)
Оживяване на знанието. Интерактивните методи и българските музеи
МИЛЕНА БЕРБЕНКОВА (бакалавър, стажант в Национален природонаучен музей – БАН)
11.30 – 11.45 Кафе-пауза
11.45 – 13.00
Панел
II. КОМУНИКАЦИЯ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ В МУЗЕЯ (Част 2)
Музейна комуникация – добри практики, проблеми и перспективи
МИЛЕНА КЬОСЕВА (д-р)
Виж кой говори… И какво говори? (Няколко въпроса, възникнали във връзка с т.нар. обзорна или тематична екскурзоводска беседа в регионални и местни исторически музеи)
ВАНЯ ИВАНОВА (гл. ас. д-р, ПУ, Филиал „Л. Каравелов” – Кърджали)
Чий глас чуваме? (Ролята на куратора и емоционалният заряд)
МАЯ ВЕЛИЧКОВА (уредник, PR, Регионален исторически музей – Ловеч)
Музеят и хотелската политика в постмодерния културен туризъм
РУМЕН ДРАГАНОВ (докторант, СУ „Св.Климент Охридски“)
13.00 – 14.00 Обедна почивка
14.00 – 14.45
Панел III. МУЗЕЯТ И НЕГОВИТЕ ПУБЛИКИ
Експозицията – диалог с публиката
СВЕТЛА РАКШИЕВА (доц. д-р, ИЕФЕМ – БАН)
Неформални подходи за привличане на музейна публика в малкия град
ЕЛЕОНОРА АВДЖИЕВА (директор, Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян)
14.45 – 15.00 Кафе-пауза
15.0016.00
Панел
IV. МУЗЕЙНИ РАЗКАЗИ, ДИСКУРСИ, РЕПРЕЗЕНТАЦИИ (Част 1)
Езикът на думите и езикът на вещите в експозициите на българските мемориални музеи
ВЕРА БОНЕВА (проф. дин, Университет по библиотекознание и информационни технологии – София)
Една изложба – множество разкази
ВАЛЕНТИНА ГАНЕВА-РАЙЧЕВА (доц. д-р, ИЕФЕМ – БАН)
Музейният разказ за българското културно-историческо наследство
(Модели за формиране на национална идентичност)
ЯНА ТОДОРОВА (редовен докторант, Катедра „История и теория на културата”, Философски факултет,  СУ „Св. Климент Охридски”)
16.00 – 17.00 Обиколка на Етнографския музей


20 септември 2013 г. (петък)
9.00 – 10.00
Панел
IV. МУЗЕЙНИ РАЗКАЗИ, ДИСКУРСИ, РЕПРЕЗЕНТАЦИИ (Част 2)
Предмети, биографии, разкази.
За приложението на биографичния подход в музейната експозиция
АНА ЛУЛЕВА (доц. д-р, ИЕФЕМ – БАН)
Всекидневието от близкото минало – репрезентации и трансформации в музея
ТАТЯНА СТОИЧКОВА (доц. д-р, Факултет по изкуства, Катедра „Културология”, Югозападен университет „Неофит Рилски” – Благоевград)
Разкази от футболни музеи
ЖАНА ПОПОВА (гл. ас. д-р, Катедра „Радио и телевизия“, Факултет по журналистика и масова комуникация, СУ „Св. Кл. Охридски“)
10.00 – 10.15 Кафе-пауза
10.15 – 11.15
Панел
V. ДОБРИ ПРАКТИКИ (Част 1)
АНДРЕЙ ТОНЕВ (главен уредник, ИЕФЕМ – БАН)
Съхранявай и споделяй
ЕЛИ ТОДОРОВА (редовен докторант, ИЕФЕМ – БАН, Секция „Етнология на социализма и постсоциализма“)
Съвременният музей – сцена на познанието
СИЛВИЯ ТОШЕВА (Национален природонаучен музей – БАН, София)
11.15 – 11.30 Кафе-пауза
11.30 – 12.45
Панел
V. ДОБРИ ПРАКТИКИ (Част 2)
Отвореният музей, свързващ хора, места, обекти
ДЕСИСЛАВА ВУТОВА (уредник фонд „Художествено металообработване”, Музей на народните художествени занаяти и приложните изкутства – Троян)
Една пътуваща музейна изложба
ВАНЯ ЙОРДАНОВА (РИМ „Стою Шишков“ – Смолян)
Видинските плъсти – нещо ново, нещо старо
ДЕСИСЛАВА БОЖИДАРОВА (Регионален исторически музей – Видин)
Музейният Арт парк като „контактна зона”
МАРИЯ МИНКОВСКА (уредник фонд „Изобразително и приложно изкуство”, Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян)
12.45 – 14.00 Обедна почивка


14.00 – 15.00
Панел
VI. МУЗЕЯТ КАТО „КОНТАКТНА ЗОНА”
„Контактната работа” за превръщане на музея в „контактна зона”
ГЕОРГИ КУМАНОВ (Исторически музей – Велинград)
От любопитство до любознателност, или мисията на един музей
(Презентация с разсъждения по темата „Музеят като контактна зона”)
ЙОРДАНКА ШИЯКОВА (Ръководител отдел „Изобразителни изкуства, експозиционна и фондова дейност”, Музей „Дом на хумора и сатирата”– Габрово)
Един музеен експеримент на тема:
доколко българските музеи се вслушват в желанията и интересите на своята публика
СВЕТЛАНА МИХАЙЛОВА (уредник, екскурзовод, Музей „Дом на хумора и сатирата” – Габрово)
15.00 – 15.15 Кафе-пауза
15.15 – 16.30
Панел VII. ИЗКУСТВОТО В МУЗЕЯ
Музеят като лаборатория
ВАЛЕНТИНА ГАНЕВА-МАРАЗОВА (доц. д-р, Нов български университет)
Как различните видове изкуства могат да провокират интерес към дадено творчество. За един музеен експеримент – Музей „Емилиян Станев“
РАДКА ПЕНЧЕВА (д-р, зав. музей „Емилиян Станев” – В. Търново, филиал на Национален литературен музей)
Mузейният експонат като първообраз в изобразителното изкуство.
Примери от живописта на Златю Бояджиев (1903 – 1976)
МАРГАРИТА КУЗОВА (д-р, Нов български университет)
Новата функционалност на предмета в съвременната арт сцена
АННА ЯНЕВА (гл. ас. д-р, Нов български университет)
16.30 – 17.00 Заключителна дискусия



ОРГАНИЗАЦИОНЕН КОМИТЕТ

проф. д.изк. Лозанка ПЕЙЧЕВА, директор на ИЕФЕМ-БАН
гл. ас. д-р Елена ВОДИНЧАР
гл. ас. д-р Светла КАЗАЛАРСКА
Андрей ТОНЕВ, главен уредник
Иглика МИШКОВА, уредник