28 февруари 2015 г.

Кампания за популяризиране и избор на най-великите български научни открития



Българската академия на науките и вестник „Стандарт“ дават старт на кампания за избор на топ 10 на най-великите научни чудеса с български автор. На специален сайт ще се гласува в две категории – „Научни чудеса на България“ и „Млади откриватели“.
 
Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров изтъква, че с тази инициатива се поставят 4 основни цели:

–        да се напомни кои са великите български открития;
–        да се представят новите идеи и разработки;
–        да се стимулира инициативността на талантливите млади българи;
–       да се подпомогне реализацията на интересни идеи чрез предприемчиви индустриалци и други спонсори.

В кампанията по избор на научните чудеса на страната ни ще се включат и 14-те академични центрове на БАН. В тази категория ще дават предложения също научните институти на БАН, Министерството на образованието и науката, акредитираните български университети, Патентното ведомство, фирми в областта на иновациите.
В категория „Млади откриватели“ се очакват предложения от средните училища и професионалните гимназии. От 2000 г. насам чрез своя Ученически институт по математика и информатика БАН търси ученици с талант в тези области. От 2014 г. в обсега на БАН влязоха ученическите постижения и в други сфери, а най-добрите проекти ще се възползват от т.нар. научно съпровождане от страна на ментори от БАН.
Успоредно БАН и в. „Стандарт“ ще организират в цялата страна дискусии за представяне на постижения в икономиката, науката и образованието в съответния регион.
Вотът ще премине през няколко етапа. От първоначално излъчените за участие научни чудеса и млади откриватели ще бъдат избрани 20. От тях ще се подберат 10. В края на годината на специална церемония от тези 10 ще бъдат определени крайните победители.

Повече за кампанията може да разберете на официалния сайт на ИЕФЕМ-БАН - тук.

Източник: БАН

19 февруари 2015 г.

Предстоящо откриване на изложбата "Чипровски килими. Традиции и съвременност"



Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, съвместно с Историческия музей – Чипровци, Държавна агенция „Архиви” и община Чипровци организират изложба „Чипровски килими. Традиции и съвременност”. Откриването ще се състои на 26. Февруари 2015 г. от 17.00 часа в залите на Националния етнографски музей (пл. „Княз Александър І” № 1 Княжеския дворец). Експозицията ще бъде представена в осем зали на Националния етнографски музей в периода  до 5 октомври 2015 г. Посветена е на обявяването на чипровското килимарство като част от  световното нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. 

Повече за самото откриване и за традицията на чипровските килими вижте на страницата на ИЕФЕМ - тук.

Изследователска работилница „Мобилност. Миграции. Култура” представя Юлияна Ганева

За повече информация - тук.

17 февруари 2015 г.

Нова книга на професор Мила Сантова "Да уловиш неуловимото"



Премиера на книгата на проф. Мила Сантова „Да уловиш неуловимото“ се състоя на 18 февруари 2015 г. в Българска академия на науките. Основният герой в тази книга е Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство. Този документ, приет през 2003 година по време на Генералната конференция на световната организация и ратифициран днес от по-голямата част от страните по света, на практика преобръща разбирането за културното наследство.
Чрез утвърждаваните от Конвенцията стойности, към величествените вековни исторически паметници, като неразривна част от културното наследство днес се включват  живи хора, които носят научени от техните предци културни знания и умения и ги предават на следващите поколения.
И трите български вписвания в Световната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство (Бистришки Баби, Нестинарство, Чипровски килими) са свързани с проф. Мила Сантова, която е автор и/или ръководи екипите подготвили от името на България досиетата им. Проф. Сантова е ръководител на екипа, създал Българския национален регистър на нематериалното културно наследство и Националната система „Живи човешки съкровища – България”, които днес са основни културни политики на страната в опазването на този дял на културното наследство. Именно благодарение на тази работа на експертите в началото на 21-ви век България бе разпозната като заемаща едно от челните места в света в опазването му.
Първата част на книгата разказва за опита и работата на българските експерти в областта на нематериалното културно наследство, а втората предлага някои теоретични рефлексии към тази проблематика.
Изданието представи член-кореспондент Елка Бакалова, която определи написването на книгата като „културно-спасителна акция“. Тя изтъкна изцяло новаторския характер на книгата и посочи, че изследването поставя нов етап в развитието на българското изкуствознание. Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, учени, изследователи и колеги уважиха премиерата на книгата „Да уловиш неуловимото“ и пожелаха на проф. Мила Сантова тя да бъде четена и доразвивана.

 Източник: БАН

16 февруари 2015 г.

Благодарствено писмо от Директора на Културно-информационния център на Република България в Република Македония




Г-н Димитър Христов – Директор на Културно-информационния център на Република България в Република Македония, изразява своята благодарност към Председателя на Българската академия на науките – академик Стефан Воденичаров,  и  към Директора на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН – доцент Петко Христов. Поводът е представената изложба „Моят път към и през етнографията“, посветена  на живота и делото на българския етнограф Христо Вакарелски.


Благодарственото писмо може да видите тук.

15 февруари 2015 г.

Изложба на ИЕФЕМ–БАН в Българското посолство в Скопие


На 12 февруари 2015 г. в присъствието на посланика на Република България в Република Македония Н.Пр. Иван Петков и с решаващото съдействие на Културно-информационния център на Република България в Скопие, в салона на Българското посолство беше открита изложбата „Моят път към и през етнографията”, посветена на живота и делото на големия български етнограф Христо Вакарелски. Изложбата бе представена от Андрей Тонев – и.д. главен уредник на Националния етнографски музей, а за жизнения път на Христо Вакарелски, неговата активна родолюбива дейност в Македония като директор на Народния музей в годините на Втората световна война, както и за нереализирания му проект за написване на „Етнография на Македония” говори доц. Еля Цанева от ИЕФЕМ-БАН.

Директорът на ИЕФЕМ-БАН доц. Петко Христов представи най-новите книги на учените от Института, както и поредицата на списанията „Български фолклор” и „Българска етнография” от 2000 до 2014, които предостави като дарение за библиотеката на Българския културно-информационния център в Скопие. Той говори и за успешно реализираните през последните години съвместни изследователски проекти с колегите от Република Македония. По време на последвалия коктейл, любезно организиран от г-н Посланика на Република България, се състояха многобройни и прочувствени срещи на българските етнолози с техни сънародници от различни генерации, живеещи в Скопие, а времето не стигна да се отговори на всички въпроси, да се разкажат всички спомени от пребиваването на Христо Вакарелски в града, та до днешните актуални теми в живота на двете държави. В разговорите с присъстващите колеги от различни научни и културни институции на Република Македония бяха набелязани възможностите за бъдещи контакти и съвместни проекти на етнолозите от двете страни.

С представянето на изложбата и публикациите на ИЕФЕМ-БАН беше реализирана още една възможност за сътрудничество на БАН с държавните институции на Република България зад граница, за разширяване на контактите с Република Македония, както и за популяризиране на постиженията на българската наука сред обществеността в съседните ни държави. 
     

Снимки от събитието може да видите на сайта на ИЕФЕМ - тук.