28 юни 2013 г.

Представяне на книгата "Българският XX век. Колективна памет и национална идентичност"






Заповядайте на представянето на книгата Българският ХХ век. Колективна памет и национална идентичност (ИК „Гутенберг”) на 2 юли 2013 (вторник) от 16.30 ч. в ИЕФЕМ (ул. Московска 6а, зала 19). Сборникът ще бъде представен от доц. д-р Николай Вуков.

Текстовете в този сборник разкриват различни аспекти на взаимовръзките колективна памет - колективна идентичност - национална идентичност в периода на социализма и след 1989 г. Каква е културата на паметта в съвременното българско общество? Как се променя тя в условията на постсоциалистическа трансформация? Как се интерпретира, възприема и с какви значения се натоварва миналото днес? Как то влияе върху социалните процеси, използва ли се като ресурс на настоящето и бъдещето - това са част от въпросите, които са представлявали интерес за етнолозите, работили по изследователския проект Бъгларският XX век. Колективна памет и национална идентичност. Проектът е финансиран от МОМН и осъществен в периода 2007 - 2011 г. Сборникът представя резултатите от изследванията на екипа на проекта и докладите, изнесени на едноименната научна конференция през януари 2011 г. в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН в София.

25 юни 2013 г.

Какво заварихме в Киберия...

Първият ден от конференцията (сн.: д-р Ангел Ангелов, ИЕФЕМ-БАН)



На 20–21 юни 2013 г. в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН се проведе научната конференция Добре дошли в Киберия! Записки от дигиталния терен”, която събра специалисти от различни области на хуманитарното и социалното познание – етнолози, фолклористи, музиколози, изкуствоведи, историци, математически лингвисти и киноведи от няколко института на БАН и университети в страната, както и гости от Швейцария, Испания и Македония.

Интересът на участниците беше привлечен от разнообразни теми от кибер битието като виртуалното общуване, интернет революциите и мобилизациите, дигиталното изкуство, електронните музеи, библиотеки и бази данни, киберфолклора, видеоигрите, образованието и социализацията в цифрова среда и много други. Сред най-интересните проблеми се очерта този за деинституционализирането на обществото, освобождаването от властите и създаването на памет, институции, познавателни масиви, мрежи, ритуални комплекси в киберпространството „отдолу”, от самите негови ползватели. Широко дискутиран беше потенциалът на социалните мрежи и другите форми на интернет комуникация както за мобилизиране на граждански ресурс, така и за възстановяването на сякаш вече отмрели общности като земляческите сдружения и кръжоците, и за интензифицирането на естественото взаимодействие в мигрантските групи.

В днешния ден, когато събитийността в съвременните общества се определя от граждански инициативи и мобилизации в интернет пространството, организираната от ИЕФЕМ-БАН конференция се оказа повече от актуална – на фона на дочуващите се в залите на Царския дворец възгласи на протестиращите участниците вече анализираха социалните промени, довели до подобни политически феномени не само в България, а и в цяла Европа и САЩ.

Организационният комитет в състав проф. д.изк. Лозанка Пейчева, гл.ас. д-р Ангелина Илиева, гл.ас. д-р Лина Гергова и гл.ас. д-р Светла Казаларска ще подготви електронен сборник, включващ най-значимите доклади, а всички презентации на участниците, както и пълна галерия на събитието ще могат скоро да се видят на уебсайта на конференцията: www.folklor.bas.bg/cyberia.

гл.ас. д-р Лина Гергова, ИЕФЕМ-БАН

Андроника Мартонова, ИИИ-БАН (сн.: Ангел Ангелов)
Свобода Стоева, ИЕФЕМ-БАН (сн.: Ангел Ангелов)

Стела Ташева, ИИИ-БАН (сн.: Ангел Ангелов)
Ани Ангелова, СУ (сн.: Ангел Ангелов)

18 юни 2013 г.

Mеждународна научна конференция "Изследване на културното наследство - състояние, резултати, перспективи" (11-12 ноември 2013)

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей
при Българска академия на науките
 в рамките на „Дни на наследството в ИЕФЕМ-БАН 2013”


организира
МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ
„ИЗСЛЕДВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО –
СЪСТОЯНИЕ, РЕЗУЛТАТИ, ПЕРСПЕКТИВИ”
София, 11-12 ноември 2013

В началото на новото хилядолетие светът изживява същински бум на културно наследство. В България се натъкваме на него почти навсякъде и ежедневно – изложено в музеи; разгърнато в археологически и архитектурни ансамбли; инсценирано на празници, фестивали и концерти, пред туристи и медии, но и от самите медии; предлагано в магазини и по сергии; сервирано в ресторанти. През последните години се разкри дори нематериално културно наследство, за чието съществуване хората извън определени политически и научни кабинети в Париж и София не бяха и подозирали. Ръст бележат и полаганите грижи: достойните за ранга „наследство” културни форми се идентифицират, анализират и класифицират по специални научни методологии, а боравенето с тях е кодифицирано в закони и наредби. Употребата на самото словосъчетание „културно наследство” в политиката, медиите, туризма, всекидневните разговори и дори в научни текстове е почти инфлационна и затова – непрецизна и безразборна. Често то е използвано синонимно на „традиция”, „минало”, изобщо на „култура”, даже на „идентичност”.

Странно е, че при толкова динамични процеси и така мащабно производство на културни наследства българската етнологията, като се изключат публикациите и дейностите, обслужващи самото производство и управлението на културното наследство, обръща сравнително слабо внимание на този нов (или може би не съвсем нов) феномен. С желанието да навакса „изоставането” и да подтикне към по-нататъшни изследвания, настоящата конференция ще обърне внимание на политиките, стратегиите и практиките при създаването и боравенето с културни наследства.

Изложените по-горе най-общи наблюдения от всекидневието вече открояват някои от проблемите и полетата на възможни научни дирения (музеят като медия, пазарът на културно наследство и т.н.), а въпросите, които биха внесли конкретизация, могат да бъдат стотици и да се множат, тъй като почти всеки един от тях може да бъде насочен към отделни равнища (глобално, национално, регионално, локално) на протичане на процесите. Ето някои от тях:

Какви са дискурсите и кои са актьорите (групи, институции, вкл. онези в Париж и Брюксел) при създаването на наследство, как се дефинират и разпределят ролите?

Кой има правото или властта да решава какво е наследство и какво да се прави с него; как се осъществява легитимацията? Кои са всъщност наследниците и искат ли те да наследяват? Какво искаме и какво не искаме да наследяваме? Този въпрос е съвсем резонен предвид разрива между оценките на експертите при конкурсите по програмата „Живи човешки съкровища” и мненията, изразени чрез гласуване по инициатива на в. „Стандарт” през 2012 г.

Има ли нежелано наследство? В наследство обикновено се превръщат не цели културни форми и практики, а отделни техни фрагменти. Как се осъществява изборът? Кои фрагменти се смятат за добри, представителни, престижни или красиви? Кои се възприемат като „лоши” и се потискат или укриват? Как първите се натоварват с нов или допълнителен смисъл, стойност, значение? Как се адаптират към господстващите представи за културно наследство?

Какви са мотивите, интересите и целите (идеални и икономически; локални, вътрешно- и външнополитически), както и стратегиите и практиките при производството на наследство? Кой печели и кой губи конкурсите за титлата „наследство”? Как националната политика/програма се „спуска надолу”, какво се променя и губи в хода на комуникацията; какво в крайна сметка хората разбират, усвояват, прилагат?

Как се прокарват инициативи „отдолу нагоре”, ако такива съществуват? По какви критерии се избира наследство „отдолу”; различават ли се те от националните; как се постига компромис? Как протича интеракцията между отделните йерархически нива (концентрация на власт, лобиране и т.н.)?

Създават/изострят ли се конфликти в хоризонтален план (между конкуриращи се групи, селищата, държави) при оспорвано наследство и как се разрешават? След като „нещо” е вече сертифицирано или издигнато по друг начин в ранг „наследство”, какво се случва с него, как се използва то и титлата, кой има достъп до него и право да го експлоатира? Променя ли се то (или дори става нов културен артефакт?) и отношението към него; консервира ли се или е отворено за иновации? Как се осъществява икономизирането и комодифицирането му?

Как се разказва за наследството във всекидневието, медиите, документите (напр. в досието за конкурс – какви наративни стратегии се прилагат); как се визуализира и инсценира (филми, фотографии и т.н.)?

Поглеждайки към недалечното минало, следва да се запитаме има ли съвременното производство на културно наследство свои исторически предшественици или образци. Могат ли да се смятат за такива, например, централно дирижираната художествена самодейност и йерархизираните фестивали (общински-окръжни-национален) за народно творчество? С какво е по-различен конкурсът за „живи човешки съкровища”, реално „унаследил” от социалистическото минало йерархията и методите на администриране, оценяване и допускане до по-горен етап?

Тук се отваря един друг комплекс от въпроси – за властта (науката като власт!) и значението на етнологията при създаването на културно наследство, и то не само защото от няколко десетилетия насам фолклористи и етнографи са поставяни в ролята (или сами са я избрали) на културни политици, журиращи и експерти. Всъщност вече повече от век и половина именно етнографите и фолклористите са онези, които чрез присъщите на дисциплината си дейности (събиране на „живи старини”, класификация, музеализиране, архивиране, идентифициране и разчитане на скрити символики, интерпретации на странни вещи, текстове и ритуали и т.н.) влизат, както шеговито, но по съвсем сериозен повод подмята немският етнолог Кашуба, в ролята на културни креационисти или шамани и допринасят за създаването, утвърждаването и репродуцирането на наративи, образи и традиции, които сега след пореден прочит, подбор и дообработка биват повишавани в степен „наследство” (христоматиен пример е експлоатацията на текстовете на Д. Маринов). Накратко: не само чрез журиране, експертизи и помощ при изработка на конкурсни досиета, но и чрез самите си научни текстове етнологията променя културните форми и практики. Също толкова важни биха били разсъжденията върху конфликта на теории, методи и подходи в ситуации, в които етнолози искат едновременно да направляват и изследват процеси, свързани с културното наследство. В първия случай те неминуемо трябва да стоят на есенциалистки позиции, а във втория – да заемат конструктивистки. Могат ли тези два теоретични подхода да бъдат помирени? И бидейки актьор в създаването на културно наследство, а с това автоматично и обект на етноложко изследване, може ли етнологът да създаде и достатъчната дистанция, за да погледне отвън?

Не на последно място трябва да се каже, че културното наследство е не само продукт, но и белег на модерността, т.е. методологически би могло да се разглежда и на метаравнище: на какво е симптом културното наследство, за какви съвременни обществени настроения, развития и кризи свидетелства?

От желаещите да допринесат за изясняването на посочените или други същностни проблеми очакваме резюме с обем от 1500 до 1800 знака, вкл. интервалите, до 10 юли 2013 г. на адрес: nasledstvo2013@gmail.com.

English version

Изследователска работилница "Мобилност. Миграции. Култура" на 25 юни 2013 г.


Уважаеми колеги и приятели,

Заповядайте на поредната сбирка на познатия семинар, провеждан вече в рамките на Изследователска работилница „Мобилност. Миграции. Култура”, на 25 юни 2013 г. (вторник) от 16.00 ч. в Зала 19 на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ул. „Московска” 6а).

Тема: БЪЛГАРИТЕ В ИСПАНИЯ

Лектори: гл. ас. д-р Магдалена Славкова (ИЕФЕМ-БАН) и Алберто Алонсо Понга-Гарсия (докторант в Университета на Саламанка, Испания).

17 юни 2013 г.

Изложба "Корабните модели на България"



На 20 юни 2013 г. (четвъртък) в 18 часа в Етнографския музей (бившия Царски дворец, пл. „Княз Александър I” 1) се открива изложбата „Корабните модели на България”, организирана от Българската федерация по корабомоделен спорт и Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Изложбата показва корабни модели, награждавани на световни и европейски първенства, и може да бъде видяна до 20 юли 2013 г.

Снимки от откриването на изложбата ще намерите на страницата ни във Фейсбук.

16 юни 2013 г.

Специална награда на ИЕФЕМ в Седмия национален исторически конкурс за ученици



На 1 юни 2013 г. в Националния исторически музей на церемонията по награждаване на победителите в Седмия национален исторически конкурс „Толерантността на българския народ – заедно, въпреки различията” (2012 - 2013), организиран от Фондация „Ценности”, доц. д-р Петко Христов връчи Специалната награда на ИЕФЕМ на Веска Димитрова, Любен Ангелов и Недко Мутафчийски, ученици в 10 и 11 клас на ПГ „Васил Левски”, гр. Ихтиман, с научен ръководител Дима Бонева-Пенчева, за разработката на тема „Ние – различните”.

Програма на научната конференция "ДОБРЕ ДОШЛИ В КИБЕРИЯ: Записки от дигиталния терен"




20 ЮНИ (ЧЕТВЪРТЪК)

8:30 – 9:00 | РЕГИСТРАЦИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ

9:00 – 9:15 | ОТКРИВАНЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА

9:15 – 10:15
І панел: ПАМЕТ И НАСЛЕДСТВО В ДИГИТАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО
Водещ: Лозанка Пейчева
Светла Казаларска | След „края на музея”: музей 2.0?
Даниела Колева | Паметта за социализма като канон и архив: социалистическата популярна култура в мрежата
Николай Вуков | Виртуални граници: киберпроекции на спомените за войнишката служба в охрана на българската граница през периода на комунизма

10:15 – 10:30 | КАФЕ-ПАУЗА

10:30 – 13:00
ІІ панел: КИБЕРФОЛКЛОР / ФОЛКЛОРЪТ В КИБЕРПРОСТРАНСТВОТО

Водещ: Николай Вуков
Лозанка Пейчева, Венцислав Димов | Народна музика от България в WEB 2.0
Ива Кюркчиева | Групата Седянка във виртуалното и реалното пространство
Станислав Инчовски-Търнин | 9gag съвременен световен младежки забавен фолклор. Он-лайн общности на вкуса (Ападурай), нова символна иконичност и ефекти върху културната социализация на подрастващите
Горанчо Ангелов |Зурлаџиска музика, пред и по интернет глобализацијата

11:45 – 12:00 | КАФЕ-ПАУЗА

Цветелина Димитрова | За виртуалния фолклор или „Фейсбук” като пространство на съвременната социална поетика
Богдан Дичев | Фейсбук като комуникационно поле опит за начална характеристика
Ирина Коларска-Младенова | Интернет като пространство за теренни изследвания

13:00 – 14:00 | ОБЕДНА ПОЧИВКА

14:00 – 15:15
ІII панел: ВИРТУАЛНИ МОБИЛИЗАЦИИ И МОБИЛНОСТИ

Водещ: Светла Казаларска
Лина Гергова | Нови форми на празнуване и празнично съпреживяване
в киберпространството
Свобода Стоева | Кибер р/е/волюции (по българския случай)
Светослава Манчева | Опознаване на „другия“ чрез пътешествието с CouchSurfing
Милена Кьосева | Виртуален туризъм

                                                         15:15 – 15:30 | КАФЕ-ПАУЗА                                      

15:30 17:00
IV панел:  DIGITAL HUMANITIES

Водещ: Мила Маева
Александър Камю, Детелин Лучев | Digital Humanities. Предизвикателства на дигитализацията на хуманитарните науки
Стела Ташева | Електронни библиотеки за архитектурна графика
Десислава Панева-Маринова, Детелин Лучев | Среда за управление на цифровизирано културно съдържание – Виртуална енциклопедия на българската иконография
Константин Рангочев, Маргарет Димитрова | Семантично ориентирани модели за представяне на българското фолклорно наследство в цифрови библиотеки
Димитър Кабаиванов | Съвременният екран и виртуалната реалност

21 ЮНИ (ПЕТЪК)

9:00 – 10:15
V панел: КИБЕРОБРАЗОВАНИЕ
Водещ: Мариянка Борисова
Силвия Минева | Философски изследвания на виртуалната култура: как се прави философска виртуална лаборатория?
Петя Банкова | Да изживееш детството си в Киберландия
Мануела Бончева | Електронното дистанционно обучение по дисциплината „Музикален фолклор”: една виртуална реалност
Росен Малчев и Алекс Масларски | Клуб „Училищна телеграфна агенция” във виртуалното пространство (презентация)

10:15 10:30 | КАФЕ-ПАУЗА

10:30 11:30
VІ панел: РЕЛИГИИ И ВЯРВАНИЯ ВЪВ ВИРТУАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО
Водещ: Магдалена Славкова
Евгения Троева-Григорова | Религиозното в интернет
Яна Гергова | Харесай и сподели и всички твои желания ще се сбъднат. Чудотворните икони в социалните мрежи
Мария Димитрова |„Кога ще умреш?“ (предсказанието за смърт в киберпространството)

11:30 11:45 | КАФЕ-ПАУЗА

11:45 12:45
VІІ панел: ИГРИ И ФЕНОВЕ

Водещ: Лина Гергова
Ангелина Илиева | Случаят „Арменелос”: едно (без)пристрастно разследване
Катина Йонева | Културна и национална идентичност в компютърната игра „Perfect World International
Анелия Авджиева | Животът на един геймър – виртуална и физическа реалност (изследване)

12:45 14:00 | ОБЕДНА ПОЧИВКА

14:00 – 15:00
VІII панел:
ДИГИТАЛНИ ИЗКУСТВА
Водещ: Ангелина Илиева
Андроника Мартонова | Подценената реалност (Пост-Тянанмън в китайско независимо документално кино)
Анна Янева | Кибер изкуството – свят в света
Юлиан Митев | Видеоартът – „кибер-, дигитално или интернет изкуство”

15:00 – 15:15 | КАФЕ-ПАУЗА

15:15 – 16:30
IX панел: ОБЩНОСТИ И ИДЕНТИЧНОСТИ

Водещ: Евгения Троева-Григорова
Веселка Тончева | Полемиките в интернет: чия е общността от Голо бърдо, Албания?
Славка Каракушева | (Ре-)Конструиране на помашки колективни идентичности в новите медии
Венета Янкова | Виртуална орда. (За татарите като „net community”)
Иво Страхилов | Съществуват ли острови в интернет: случаят на Корсика

16:30 16:45 | КАФЕ-ПАУЗА

16:45 18:15
Х панел: МИГРАЦИИ И КИБЕРПРОСТРАНСТВО

Водещ: Веселка Тончева
Йелис Еролова | Интернет като средство за поддържане на регионалната идентичност на мигрантите от Свищов
Магдалена Славкова | Испания в снимки през погледа на българските мигранти
Алберто Алонсо-Понга Гарсия | Употреба на езика в киберпространството
Мила Маева | Българските християнски деноминации в Лондон и интернет
Мариянка Борисова, Таня Матанова | Фейсбук групите на българските мигранти в ЕС – типове, функции, граници

18:15 | ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ДИСКУСИЯ И ЗАКРИВАНЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА