19 ноември 2015 г.

„Маниерният език“ – тема на семинара „Потиснати гласове“

На 17 ноември Секция „Сравнителни фолклористични изследвания“ направи поредната среща от семинара „Потиснати гласове“ на тема: „Маниерният език“. Лектор беше гл. ас. д-р Богдан Дичев.



С понятието „маниерен език" се обхваща един сравнително хомогенен в културно-психологическо, комуникативно-мотивационно, стилистично, лексикално и в интонационно отношение модел на определен речеви изказ. На второ място, това е високопарен, псевдомъдър, фалшив, нерядко (но не винаги) наукообразно утежнен и кичозно орнаментиран модел, чиято цел е да представи носителя си като човек с – най-общо казано – големи интелектуални дадености. Маниерният език е позьорски – той не съответства на действителния културен фон на говорещото лице, а като в дивата природа, подобно на едно шарено оперение, има за цел да „продаде" по-скъпо носителя си и да го утвърди в някои от сферите на обществения договор според ценностните предпоставки за предимствата на образованата и начетена личност. Още по опростено – в най-крайната си форма маниерният език е най-често езикът на парвенюто, нагло препоръчващо се за личност с широк и богат културен светоглед.

-      той съществува в пъстрата си разнородност и в много области на общуването;
-   той е подчертано комерсиален, натрапващ се, парвенюшко декларативен, като изгражда целенасочено идеологическо внушение;
-   проявява се количествено различно у отделните хора, изкушени да го използват съзнателно или неволно – от изтървана реплика до цели изказвания;
-   смешен е в почти всичките си форми, но не е безобиден, защото е заразен и води до затлачване на усета към живото, образно слово;
-   не е субстанционален, а функционален феномен, маниерността не е заложена в определени думи, а в начина им на използване;
-   той е ролеви език – основното му въплъщение е високопарността, но в по-редки случаи може да се прояви в подробно развита, културно и психологически различна игрова концепция на отделна, цялостно изградена устойчива роля, която разиграва пред публиката си в продължение на години добре обмислен социален или политически сценарий;
-   различен е от досега познатите подобни езикови явления, но има допирни точки с езика на лъжата и с тарикатския език;
-   трябва да се разобличава с подхода и инструментариума на детайлния филологически (лингвостилистичен и прагматичен) анализ;
-   поддава се на непосредствена фолклоризация, имаща в отношението си към него явен хумористичен код;
-   изследването му и развенчаването му разчита не на последно място и на взаимодействието между отделните научни дисциплини, за да се разкрие комизмът му в езиков, но и в обществен и културен план.

Няма коментари: