2 февруари 2016 г.

Генералният директор на ЮНЕСКО г-жа Ирина Бокова откри изложбата „Сурова в Пернишко“

На 29 януари от 16:00 ч. генералният директор на ЮНЕСКО г-жа Ирина Бокова откри изложбата „Сурова в Пернишко“ в Националния етнографски музей. Д-р Иглика Мишкова, автор и куратор на изложбата, разведе г-жа Бокова и  я запозна с магията на новогодишния маскарад в Пернишко, в компанията на кавалерите, родени в град Перник и в село Дивотино – директора на ИЕФЕМ – БАН доц. д-р Петко Христов и съпруга на г-жа Бокова, г-н Калин Митрев.
















Изложбата се организира по повод вписването на Народния празник „Сурова“ – най-колоритния и емблематичен местен новогодишен български празник, в Представителния списък на Нематериалното културно наследство на човечеството – ЮНЕСКО под патронажа на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО. Организатори са ИЕФЕМ – БАН и РИМ – Перник, с любезното съдействие на катедра „Рекламен дизайн“ – НХА. Сурвакарската група от село Пещера представиха част от ритуала на хилядолетния празник, с автентични, маски, костюми и чанове.
В изложбата”Сурова в Пернишко” можем да прочетем разказ за народния празник „Сурова“, разказан с помощта на маските, костюмите и фотоси от различни години. И, за разлика от общоприетия музеен разказ, който представя единствено маскарада в миналото, в тази изложба акцентът е поставен върху маските, предоставени от самите общности – тези, които те днес ползват за своя най-голям празник – „Сурова“.
Защо „Сурова“, а не „Сурва“?
На 2 декември 2015 г., по време на заседанието на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, който провежда своята 10-та сесия в столицата на Намибия – Уиндхук, българската номинация „Народният празник Сурова в Пернишко” бе вписана в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Номинацията бе подготвена през 2013 г. Автори на досието са учените към ИЕФЕМ при БАН – доц. д-р Ваня Матеева, д-р Иглика Мишкова, д-р Милена Любенова и Цветанка Манова от Регионалния исторически музей в Перник. Така след Бистришките баби, Нестинарството и традицията за тъкане на чипровски килими, нашата страна записа поредния елемент.
Елементът е вписан в списъка на ЮНЕСКО именно като „Сурова“ – диалектно название на празника, използвано от самите местни общности в Пернишка област. Това название помага да се разграничи народния празник от градския фестивал „Сурва“. Фестивалът е част от градската култура, а „Сурова“ е хилядолетен обичай, запазен до наши дни от локалните общности, носители на елемента. Именно народният празник е вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО, а не градския фестивал, който е много по-ново събитие, датиращо от 1966 г., което се провежда в гр. Перник в края на януари.

Народният празник Сурова в Пернишко се изпълнява по традиция всяка година на 13 и 14 януари – Нова година по стария календар. За местните общности днес Сурова е най-обичаният празник. Основното ядро на елемента е маскарадната обредност, чрез която поколения наред се осъществява позитивен преход от старата към новата година. Преките изпълнители на тази старинна и жива до днес новогодишна обредност са сурвакарските маскарадни групи, които през тези дни играят и обхождат селищата.

Преките изпълнители на сурвакарските маскарадни игри са групи, съставени във всяко село от 50-60 души – мъже, жени и деца, които днес практикуват в няколко десетки села. Общо за региона участниците в маскарадните групи са над 2500 души и се наричат „сурвакари“, „сурвашкаре”, „сирвискаре”, „мечкаре”. 

Народният празник Сурова с традиционните маскарадни игри е жива практика в следните селища на Пернишка област: Бела вода, Ярджиловци, Драгичево, Кралев дол, Люлин, Батановци, Черна гора, Лесковец, Мещица, Големо Бучино, Богданов дол, Витановци, Расник, Ковачевци, Сирищник, Косача, Чепино, Светля, Габров дол, Лобош, Елов дол, Дивля, Извор, Стефаново, Друган, Бегуновци, Кошарево, Велковци, Долна Секирна, Гигинци, Ноевци, Слаковци, Радомир, Копаница, Дивотино, Пещера, Калище, Земен, Дрен, Ракиловци, Банище. 

Празникът Сурова в Пернишко изпълнява перспективно-интегрираща роля за изграждането на „мост между поколенията”. Атрактивността на маскарадното празнично преживяване привлича младите, подсилва самочувствието им като продължители на традицията и изразители на културната самобитност на своите селищни общности. В подготовката за празника Сурова участниците в маскарада задължително се стремят маските и костюмите им да са различни от тези на съседното село. Чрез празника всяка селищна общност изразява своя облик и утвърждава културната си идентичност.













Няма коментари: