8 юни 2016 г.

Изложбата „Д-р Евдокия Петева–Филова – завръщане в Двореца“ – пътуване към неуморимото сърце на българската етнография

На 11 май, 2016 г. Националният етнографски музей откри емблематичната за българската етнография изложба "Д-р Евдокия Петева–Филова – завръщане в Двореца". Планира се експозицията да остане в залите на музея до месец май, 2017 г.

Д-р Евдокия Петева-Филова е сред основателите и най-изтъкнати учени на Народния етнографски музей в България от неговото създаване през 1892 г. Огромна част от днешните етнографски изследвания се основават върху нейната работа като учен от европейска величина – от началото на втората до края на третата четвърт на миналия век. Въпреки мащабната ѝ дейност в областта на етнографията, д-р Евдокия Петева-Филова е слабо позната като изследовател на широката общественост у нас.







Изложбата е посветена на 110-годишнината от основаването на Националния етнографски музей. С нея ИЕФЕМ – БАН поставя началото на кампанията „Да възродим Националния етнографски музей“ под патронажа на Президента на Републиката г-н Росен Плевнелиев. Изложбата е част от Дните на културното наследство в ИЕФЕМ – БАН 2016.











Основната концепция на изложбата е да бъде представена научната работа на д-р Евдокия Петева-Филова заедно със самите експонати, които тя изследва, налични до днес във фонда на Националния етнографски музей. Кураторите на изложбата д-р Анита Комитска и Георги Царев композират пространството в залите в три основни тематични кръга: 1) Биография; 2) Трудове и експонати от българските етнически територии; и 3) Международна дейност. Уводният текст за изложбата е преведен на английски, немски, руски, италиански и японски език.
1)      Биография
Евдокия Василева Петева е родена на 21 март 1901 г. в Шумен. Баща ѝ Васил Петев е български офицер, началник на военното училище (1903 и 1905 г.), военен наставник на престолонаследника княз Борис. Майка ѝ Неда произхожда от видния казанлъшки род Папазоглу – крупни производители и износители на розово масло с кантори в Лондон, Виена, Лайпциг, Ню Йорк и др.

Евдокия Петева завършва история на изобразителните изкуства във Вюрцбург – Германия с титла доктор на философските науки. Специализира в Мюнхен и Париж. Кандидат-учителка е в Трета девическа гимназия в София (1924-1925). От 9 юли 1925 до 1 април 1940 г. е уредник в Народния етнографски музей в София.

Evdokiya PS

През 1932 г. сключва брак с проф. Богдан Филов, виден български археолог, председател на Българската академия на науките (1937-1944), министър-председател (1940-1943), регент (1943-1944) на малолетния цар Симеон Втори. Осъден на смърт и разстрелян на 1 февруари 1945 г. Като съпруга на министър-председателя и регент Богдан Филов през 1940-1944 г. д-р Петева е близка на Двореца и особено на Царица Йоанна.

След Деветосептемврийския преврат и ареста на Б. Филов, имуществото им е конфискувано от новата власт, а Евдокия е уволнена от Етнографския музей.  В семейното им жилище с проф. Б. Филов, на ул. „Кракра“ 26, се настанява сестрата на комунистическата функционерка Лиляна Димитрова. През май 1945 г., заедно с всички близки на осъдените и убити от Народния съд, втората дама на България е набързо изселена от София – първо е въдворена в колиба с пръстен под в Дулово, Добруджа (1946), а после в Русе и Ловеч. През 1957 г. я преместват в Самоков, където живее почти до смъртта си. Понеже комунистическият режим ѝ забранява да работи официално, тя се издържа с преподаване на уроци по немски и френски. Отказват ѝ да се завърне обратно в София, въпреки непрестанните ѝ жалби. През 1965 г. група български културни дейци, сред които Дечко Узунов, Гаврил Кацаров, Кръстю Миятев и Стефан Малденов молят председателя на Софийския градски народен съвет да даде софийско жителство на д-р Петева. Молбата им е уважена и в края на живота си тя получава разрешение да се приюти при роднини в София. Умира от хепатит през 1973 г. в София.

Първата част включва фотографии от детството и живота на Евдокия Петева, документите за постъпването и напускането ѝ на Народния етнографски музей, за нейната благотворителна дейност за църкви и сиропиталища – благодарствени писма от църковното настоятелство на черквата „Св. Св. Петър и Павел“, от католическото сиропиталище „Княгиня Евдокия“ и от Музея на Възраждането в Самоков.

2) Трудове и експонати от българските етнически територии

Д-р Петева е първият български етнограф – изкуствовед, автор на ред трудове (самостоятелни и в съавторство със Ст. Л. Костов), посветени на традиционната българска култура и изкуство, организира етнографски изложби, участва в научни форуми извън България. Член е на клуба на българските писателки.

Изследванията на д-р Петева включват: българското златарство, животинските и човешките фигури в текстилната орнаментика, софийските шевици и накити (съвместно със Ст. Л. Костов). За първи път Евдокия Петева търси и открива приликите между българското традиционно изкуство и традиционното изкуство в Средна Азия и Поволжието; за първи път тя изследва шевицата в Западна България и Македония.

Десетина години в Самоков и региона д-р Петева издирва оригинални документи и архиви за възрожденския художник и иконописец Никола Образописов. Книгата ѝ за творчеството и личността му е издадена посмъртно от БАН през 1994 г.

3)      Международна дейност

Третата част на изложбата представя международната дейност на д-р Евдокия Петева-Филова. Включени са документи от изложбите в Прага и в Хага, както и нейни публикации в немски, италиански, сръбски и скандинавски издания.

Сред най-ценните експонати в изложбата са трънският костюм с манофил (сукман) на над 200 години; сукай (част от невестинско забраждане) от с. Вранче, Прилепско; шевиците от Софийско и Смоковско; невестинските покривала за глава от с. Порече, Македония; старинните игли за глава – „чомалушка“; битолската сватбена престилка – „чултар“; сукманът от с. Еникьой, Узункюприйско, с декорация от човешки фигури и др.

Изложбата „Д-р Евдокия Петева-Филова – завръщане в Двореца“ е едно вдъхновяващо пътуване към неуморимото сърце на българската етнография през лоното на аристократичната висота и люлката на европейския научен и културен дух от началото на XX век до днес.

Няма коментари: