На 11 май, 2016 г. Националният етнографски музей откри емблематичната за българската етнография изложба "Д-р Евдокия Петева–Филова – завръщане в Двореца". Планира се експозицията да остане в залите на музея до месец май, 2017 г.
Д-р Евдокия Петева-Филова е сред основателите и най-изтъкнати учени на
Народния етнографски музей в България от неговото създаване през 1892 г.
Огромна част от днешните етнографски изследвания се основават върху
нейната работа като учен от европейска величина – от началото на втората
до края на третата четвърт на миналия век. Въпреки мащабната ѝ дейност в
областта на етнографията, д-р Евдокия Петева-Филова е слабо позната
като изследовател на широката общественост у нас.
Изложбата е посветена на 110-годишнината от основаването на Националния етнографски музей.
С нея ИЕФЕМ – БАН поставя началото на кампанията „Да възродим
Националния етнографски музей“ под патронажа на Президента на
Републиката г-н Росен Плевнелиев. Изложбата е част от Дните на
културното наследство в ИЕФЕМ – БАН 2016.
Основната концепция на изложбата е да
бъде представена научната работа на д-р Евдокия Петева-Филова заедно със
самите експонати, които тя изследва, налични до днес във фонда на
Националния етнографски музей. Кураторите на изложбата д-р Анита
Комитска и Георги Царев композират пространството в залите в три основни
тематични кръга: 1) Биография; 2) Трудове и експонати от българските
етнически територии; и 3) Международна дейност. Уводният текст за
изложбата е преведен на английски, немски, руски, италиански и японски
език.
1) Биография
Евдокия Василева Петева е родена на 21
март 1901 г. в Шумен. Баща ѝ Васил Петев е български офицер, началник на
военното училище (1903 и 1905 г.), военен наставник на
престолонаследника княз Борис. Майка ѝ Неда произхожда от видния
казанлъшки род Папазоглу – крупни производители и износители на розово
масло с кантори в Лондон, Виена, Лайпциг, Ню Йорк и др.
Евдокия Петева завършва история на
изобразителните изкуства във Вюрцбург – Германия с титла доктор на
философските науки. Специализира в Мюнхен и Париж. Кандидат-учителка е в
Трета девическа гимназия в София (1924-1925). От 9 юли 1925 до 1 април
1940 г. е уредник в Народния етнографски музей в София.
През 1932 г. сключва брак с проф. Богдан
Филов, виден български археолог, председател на Българската академия на
науките (1937-1944), министър-председател (1940-1943), регент
(1943-1944) на малолетния цар Симеон Втори. Осъден на смърт и разстрелян
на 1 февруари 1945 г. Като съпруга на министър-председателя и регент
Богдан Филов през 1940-1944 г. д-р Петева е близка на Двореца и особено
на Царица Йоанна.
След Деветосептемврийския преврат и
ареста на Б. Филов, имуществото им е конфискувано от новата власт, а
Евдокия е уволнена от Етнографския музей. В семейното им жилище с проф.
Б. Филов, на ул. „Кракра“ 26, се настанява сестрата на комунистическата
функционерка Лиляна Димитрова. През май 1945 г., заедно с всички близки
на осъдените и убити от Народния съд, втората дама на България е
набързо изселена от София – първо е въдворена в колиба с пръстен под в
Дулово, Добруджа (1946), а после в Русе и Ловеч. През 1957 г. я
преместват в Самоков, където живее почти до смъртта си. Понеже
комунистическият режим ѝ забранява да работи официално, тя се издържа с
преподаване на уроци по немски и френски. Отказват ѝ да се завърне
обратно в София, въпреки непрестанните ѝ жалби. През 1965 г. група
български културни дейци, сред които Дечко Узунов, Гаврил Кацаров,
Кръстю Миятев и Стефан Малденов молят председателя на Софийския градски
народен съвет да даде софийско жителство на д-р Петева. Молбата им е
уважена и в края на живота си тя получава разрешение да се приюти при
роднини в София. Умира от хепатит през 1973 г. в София.
Първата част включва фотографии от
детството и живота на Евдокия Петева, документите за постъпването и
напускането ѝ на Народния етнографски музей, за нейната благотворителна
дейност за църкви и сиропиталища – благодарствени писма от църковното
настоятелство на черквата „Св. Св. Петър и Павел“, от католическото
сиропиталище „Княгиня Евдокия“ и от Музея на Възраждането в Самоков.
2) Трудове и експонати от българските етнически територии
Д-р Петева е първият български етнограф –
изкуствовед, автор на ред трудове (самостоятелни и в съавторство със
Ст. Л. Костов), посветени на традиционната българска култура и изкуство,
организира етнографски изложби, участва в научни форуми извън България.
Член е на клуба на българските писателки.
Изследванията на д-р Петева включват:
българското златарство, животинските и човешките фигури в текстилната
орнаментика, софийските шевици и накити (съвместно със Ст. Л. Костов).
За първи път Евдокия Петева търси и открива приликите между българското
традиционно изкуство и традиционното изкуство в Средна Азия и
Поволжието; за първи път тя изследва шевицата в Западна България и
Македония.
Десетина години в Самоков и региона д-р
Петева издирва оригинални документи и архиви за възрожденския художник и
иконописец Никола Образописов. Книгата ѝ за творчеството и личността
му е издадена посмъртно от БАН през 1994 г.
3) Международна дейност
Третата част на изложбата представя
международната дейност на д-р Евдокия Петева-Филова. Включени са
документи от изложбите в Прага и в Хага, както и нейни публикации в
немски, италиански, сръбски и скандинавски издания.
Сред най-ценните експонати в изложбата са
трънският костюм с манофил (сукман) на над 200 години; сукай (част от
невестинско забраждане) от с. Вранче, Прилепско; шевиците от Софийско и
Смоковско; невестинските покривала за глава от с. Порече, Македония;
старинните игли за глава – „чомалушка“; битолската сватбена престилка –
„чултар“; сукманът от с. Еникьой, Узункюприйско, с декорация от човешки
фигури и др.
Изложбата „Д-р Евдокия Петева-Филова –
завръщане в Двореца“ е едно вдъхновяващо пътуване към неуморимото сърце
на българската етнография през лоното на аристократичната висота и
люлката на европейския научен и културен дух от началото на XX век до
днес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар