На 18 декември на Коледния панаир на
книгата в НДК беше представен сборника с фолклорни текстове „Змей.
Змеица. Ламя и хала“, с редактор доц. д-р Вихра Баева от секция
„Етнология на словесните традиции“ към ИЕФЕМ – БАН.
„Змей.
Змеица. Ламя и хала“ е сборник с фолклорни текстове, обединени около
образите на змея и неговите близки „роднини“: змеицата, ламята и халата.
Както сами ще се убедите, разгръщайки страниците на книгата, змеят е
един от ключовите персонажи в нашия фолклор, наследник на древни
божества, могъщ и опасен противник, но същевременно почитан като
владетел на природните стихии, стопанин на планини, извори и пещери,
покровител на селища и родове. Змеицата и ламята (халата) заемат
по-скромно място във фолклорния свят на българите и се смятат главно за
вредители и врагове, но образите им също имат своите архаични корени,
специфичен облик и богата символика. На по-дълбоко ниво и четирите
свръхестествени създания са свързани помежду си и образите им възлизат
към древния архетип на митичния дракон.
В сборника са представени почти всички
жанрове на фолклорната словесност: като се започне от песните и
приказките, мине се през легендите, преданията и устните разкази и се
стигне до анекдотите и съвременните вицове, а също и до кратките форми
като поговорки, гатанки, клетви и баения. Присъстват също описания на
различни празници, ритуали и магически практики, както и вярвания и
представи, свързани с колоритните образи на змея, змеицата, ламята и
халата.
доц. д-р Вихра Баева
Ето какво казват за книгата нейните съставители:
„Змей. Змеица. Ламя и хала“ е една
книга, която разказва (и пее) за огнени змейове и змеици стръвници, за
люти лами и ненаситни хали, за любени от змей моми и мъже с крила под
мишниците, за храбри юнаци и чудни хубавици, за говорещи животни,
чудодейни предмети, коварни магьосници, праведни светци и още безброй
чудеса и чудесии. Но това е също и книга, която показва невероятното
богатство на българския фолклор с неговата красота, очарование и
мъдрост, с умението му да свързва ежедневното и свръхестественото,
веселото и страшното, сериозното и шеговитото. Показва ни също, че
фолклорът е скъпоценно наследство от миналото, но и нещо живо, което
непрестанно се променя и развива, като се появява в най-разнообразни
форми и понякога на най-неочаквани места. Иначе казано, това е книга,
която открехва врата към света на нашите предци – един свят, който сякаш
е на път да изчезне, но който всеки от нас по един или друг начин носи в
сърцето си.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар