120 ГОДИНИ НАРОДЕН МУЗЕЙ (изложба)

На 31 октомври 2012 г. (сряда) в 18.00 ч. в залите на Етнографския музей на пл. „Княз Александър I Батенберг” №1 (бившия Царски дворец) се открива юбилейната изложба „120 години Народен музей” с автори Андрей Тонев и Анита Комитска. Изложбата е организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН и се провежда в рамките на Шишманови дни 2012, посветени и на 150-годишнината от рождението на проф. Иван Шишманов.

Етнографският музей е наследник на създадения през далечната 1892 г. самостоятелен етнографски отдел към Народния музей – плод на родолюбивите усилия на редица български учени и на далновидната държавническа политика от страна на институциите и княжеската власт. Днес Етнографският музей съхранява в своите фондове над 50 000 образци на народно облекло, тъкани, накити, дърворезба, ковано желязо, медни и керамични съдове и други предмети от бита на българина от ХVІІ век насам.

Историята и институционалното развитие на музея е проследена в изложбата чрез архивни документи и богат снимков материал. Посетителите също така ще се запознаят с първата инвентарна книга на музея и най-старите предмети, постъпили във фондовете му – невестински накити за глава от ХІХ век; църковна одежда от Боянската църква, ХVІІІ век, подарена от Софийската митрополия на Народния музей; котле от Македония с дата на изработка 1645 г., гравирано със сцени от житието на Исус Христос. Експозиционната дейност на музея през годините е представена с плакати, каталози и брошури от временните и постоянни експозиции на музея в страната и по света.

В изложбените зали на музея пред посетителя се разкрива богатството и очарованието на етнографското наследство на българските етнически територии – днешна Централна и Северна България, Тракия, Македония, както и Северна Добруджа, Бесарабия, Банат, Мала Азия и др., както и на други етнически общности, обитавали българските земи – каракачани, арменци, роми калайджии и др. В последната зала посетителят ще види подаръци на царското семейство, сред които носия на царица Йоанна, подарена от българите в Прилеп през 1941 г.

Наред с изложените предмети, в експозицията са пресъздадени и „живи картини” – тъкачка от Чипровци, родопски гайдар, демонстрация на ръкоделие и др. В изложбата има интерактивни пространства, което рядко се случва в българските музеи.