БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА ЕТНОЛОГИЯ И ФОЛКЛОРИСТИКА С ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ
ОТЧЕТЕН ДОКЛАД 2011 г.
Уважаеми колеги,
2011 г. бе първата година на създадения вследствие на структурната реформа на Българската академия на науките Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, обединил бившите Етнографски институт с музей и Института за фолклор - БАН. През изминалата година се осъществи окончателното административно изграждане на ИЕФЕМ и бе утвърдена постоянна структура на институцията. Научните и приложните постижения на ИЕФЕМ получиха висока оценка както от БАН, така и от национални, европейски и международни институции.
Още тук трябва да отбележим два важни положителни аспекта от развитието на ИЕФЕМ през изминалата година:
1. Продължаващите реформи в БАН, насочени към диференциране на бюджетите на първичните научни звена, отличиха работата на ИЕФЕМ с по-висока бюджетна субсидия за 2011 г. (9%), въз основа на високия й коефициент (базиран на формула, съставена от няколко показатели - 40% численост и средна заплата, 33% - международна оценка, 16, 5% за общонационални дейности, 5 % проектна активност и 5% научни публикации и 0,5 – патенти). ИЕФЕМ е водещ сред хуманитарните институти на БАН по брой научни публикации за 2010 г.
2. Въпреки продължаващата финансова криза и 30 % бюджетен дефицит, ръководството на ИЕФЕМ не допусна намаляване на доходите, както и излизане в неплатен отпуск на колегията, на базата на собствени приходи от научна и научно-приложна дейност.
Тези резултати отразяват успешното развитие на институцията въпреки ситуацията на социална и финансова криза. Както показва следващият по-долу отчет, те кореспондират и са следствие на успешната научноизследователска и научно-приложна работа на ИЕФЕМ.
1. ПРОБЛЕМАТИКА НА ЗВЕНОТО
1.1. Преглед на изпълнението на целите (стратегически и оперативни) и оценка на постигнатите резултати в съответствие с мисията и приоритетите на звеното, утвърдени от ОС на БАН при структурните промени през 2010 г.
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей е авторитетна национална институция, обединяваща историци-етнолози, филолози-фолклористи и културни антрополози, музиковеди, изкуствоведи и музеолози. Научната дейност се развива в съгласие със стратегическата мисия на института: „ИЕФЕМ, водеща научна организация в областта на етнологията, фолклористиката и културната антропология”, като проблематиката е подчинена на основните приоритети на института, насочени към изследването на:
· историческото и културното наследство, паметта, традиционната и съвременната култура;
· общностите, националната и европейските идентичности;
· динамиката, мобилността и многообразието на съвременния свят.
Ареалът на проучванията, обхващащ България и постсоциалистическото пространство, Балканите, Средиземноморието и Прибалтика, Далечния Изток, през 2011 г. е разширен с нови страни от Балканите и Централна Азия, както и с нови контакти и проекти в Черноморския и Дунавския регион.
През 2011 г. научноизследователската дейност продължи да се развива в рамките на нови публикации, договори за сътрудничество и представяне на резултатите на научни национални и международни конференции.
1.2. Визия за развитието на звеното и приоритети за периода 2013 – 2015 г.
Стратегическата цел на ИЕФЕМ в периода 2013 – 2015 г. е: ИЕФЕМ – водещ в националното научно пространство и пълноправен член на европейското изследователско пространство (ERA), подчинена на четири основни приоритета:
ü Развиване на настоящите и навлизане в нови изследователски полета, включвайки актуални теми и направления, с акцент върху интердисциплинарните изследвания (не само в рамките на хуманитарните и социалните науки, но и в сътрудничество с учени от други области – икономика, право и др.);
ü Разширяване ареала на изследванията. Водещата роля на националните изследвания постепенно трябва да се балансира с проучвания в Европа, Азия и САЩ, за да се постигне още по-висока конкурентоспособност на българската наука в европейското и световното изследователско пространство;
ü Повишаване експертността на сътрудниците на ИЕФЕМ и превръщането им в европейски и световно конвертируеми изследователи;
ü Пълноправно и пълноценно участие в европейските и международните изследователски и образователни програми, включване в/създаване на международни мрежи; все по-активно допълване на бюджетното финансиране с доходи от проекти и програми.
1.3. Връзка с политиките и програмите от приетите на ОС на БАН на 23.03.2009 г. „Стратегически направления и приоритети на БАН през периода 2009 – 2013 г.
Всички дейности на ИЕФЕМ са подчинени на основната стратегическа цел на БАН: Българската академия на науките – двигател в изграждането на общество, базирано на знание, и активен партньор в европейското изследователско пространство, и се реализират в рамките на приетите от БАН политики и програми:
ü Изследователска – изследвания, публикации, проекти (Политика 3. Национална идентичност и културно разнообразие в обединена Европа и света. Програма 3.1: Езикът, литературата, изкуството, архитектурата, етнокултурните традиции и фолклорът – принос на България към културното разнообразие на Европа и света в исторически и съвременен план. Програма 3.3. Ценностната система на българското общество);
ü Образователна – докторантски и специализирани програми, преподаване във ВУЗ у нас и в чужбина; учебни помагала (Политика 1. Науката – основна двигателна сила за развитие на националната икономика и общество, базирани на знания. Програма 1.6: Качествено и конкурентоспособно обучение);
ü Експертна дейност – на национално и европейско ниво (Политика 1. Науката – основна двигателна сила за развитие на националната икономика и общество, базирани на знания. Програма 1.5: Информационно, експертно и оперативно обслужване на българската държава и общество);
ü Международна дейност – проекти, научни мрежи, участие в/организация на научни форуми у нас и в чужбина (Политика 2: Научен потенциал и изследователска инфраструктура – част от европейското изследователско пространство).
ü Популяризиране на научната дейност – чрез работата на Етнографския музей; научно-популярни публикации и участия на учените в национални и регионални медии; разнообразни форми на представяне на ИЕФЕМ в Интернет (Политика 1. Науката – основна двигателна сила за развитие на националната икономика и общество, базирани на знания).
Цялостната дейност на ИЕФЕМ е насочена към пълноценната реализация както на мисията и целите на ИЕФЕМ, така и на стратегическата цел и политиките на БАН, в съгласие със Стратегия Европа 2020 на ЕС.
1.4.Извършвани дейности във връзка с точка 1.3.
През 2011 г. сътрудниците на ИЕФЕМ осъществяват научноизследователска дейност, нараснала в сравнение с 2010 г.: 689 публикации (514 през 2010 г.), от които 350 – издадени/339 – под печат и са цитирани 354 пъти. Те работят в рамките на 120 проекта, от които 52 международни (вкл. по 7 РП, както и по други европейски и международни програми, ЕБР), 68 национални (национални организации – 33, фирми – 1 и бюджетна субсидия – 34) и участват в 4 международни мрежи.
Значителна е и образователната активност: Учените в ИЕФЕМ преподават в Центъра за обучение при БАН (8 курса на български, английски и др. езици), както и във ВУЗ у нас и в чужбина (в 10 университети в 6 страни). През 2011 г. успешно защитават 4 докторанти и 1 е отчислен с право на защита.
Трябва да се отбележи, че популяризирането на изследователската дейност на ИЕФЕМ през 2011 г. е значително по-динамично, отколкото през 2010 г.: Етнографският музей представя 23 изложби (13 през 2010 г.), подготвени са 130 научно-популярни публикации (99 през 2010 г.), нараства медийното присъствие на учените, стимулирано от дейността на блога и страницата на ИЕФЕМ във Facebook (над 70 000 показвания).
65 учени от ИЕФЕМ осъществяват разнообразна експертна дейност и участват в 6 експертни проекта към наши и международни институции.
1.5. Полза/ефект за обществото от извършваните дейности по точка 1.4
Научноизследователската, образователната и популяризаторската дейност на ИЕФЕМ са насочени не само към постигане на високи научни резултати, но и към практическото им прилагане в полза на българското общество и евроинтеграционния процес. Те съдействат за разширяване и популяризиране на знанията за българската история, култура и традиции, за издигане на националното самочувствие на българските граждани и авторитета на България; за развитието на образователни политики, създаващи полезни практики за нуждите на българското общество. Изследванията на ИЕФЕМ утвърждават националните ценности чрез идентифицирането, опазването, експонирането и популяризирането на традиционното материално и нематериално културно наследство у нас и в чужбина.
Експертната дейност на учените от ИЕФЕМ, извършвана в рамките на проекти и поръчки на национални и европейски институции, директно обслужва важни за обществото въпроси, свързани с профила на института (проблеми на културното наследство, интеграцията на малцинствата и пр.).
Международната дейност издига авторитета не само на ИЕФЕМ и БАН, но и на българската наука като цяло, съдействайки за хомогенизацията на европейското изследователско пространство.
1.6.Взаимоотношения с институции
ИЕФЕМ активно сътрудничи с национални (Президентство на Република България, МОМН, ФНИ, МК, МВнР, МТСП, Държавна агенция за бежанци, Главна прокуратура, НК на ЮНЕСКО, Дирекция ООН и глобални въпроси и др.) и международни институции у нас (Фондация „Америка за България”, МЦМКВ и др.) и в чужбина (Фонд за развитие на висшето образование – Чехия, фондация ERSTE – Австрия, фондация „Отворено общество” – Будапеща, Endangered Language Fund – САЩ и др.).
Важна е работата на учени и експерти от ИЕФЕМ по програми и проекти на европейски институции:
ü Европейска комисия (Главна дирекция “Образование и култура”; програмите Culturae 2007 – 2013, COST Action, 7 FP “Cooperation”; програма „Хора за хора”; секторна програма „Грюндвиг” и др.).
ü Съвет на Европа (Главна дирекция „Училищно, извънучилищно и висше образование”);
ü Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (Бюро за демократични институции и човешки права).
1.7. Общонационални и оперативни дейности, обслужващи държавата
1.7.1. Практически дейности, свързани с работата на национални правителствени и държавни институции, националните културни институции и др. (относими към получаваната субсидия).
Колегията на ИЕФЕМ изпълнява разнообразни дейности по поръчка на национални правителствени и държавни научни и културни институции. Те са свързани както с пряката научна дейност на ИЕФЕМ (изработване на рецензии и становища, свързани с кариерното развитие на учените; подготовка на рецензии за публикации – вкл. за реферирани издания; работа в научни и Управителния съвет на БАН; участие в комисии към национални и международни организации; членство в международни и национални редколегии), така и с журиране на национални фолклористични форуми. През 2011 г. учените са подготвили 165 писмени становища.
Експертите на ИЕФЕМ работят в услуга на националните институции в две основни области: материалното и нематериалното културно наследство и в етническите процеси и етническата интеграция.
Тук трябва да се отбележи работата на експертен екип от ИЕФЕМ (М. Сантова, Л. Пейчева, А. Георгиева, В. Матеева, А. Щърбанова, И. Станоева, Р. Братанова), който от години работи в рамките на националните и международни проекти и програми на ЮНЕСКО. Те подготвят проекти за законови текстове и изготвят експертизи в различни комисии към МК и МнВР, свързани с нематериалното културно наследство и интелектуалната собственост. През 2011 г. в рамките на Работен семинар на ЮНЕСКО за обучение на обучители по проблемите на нематериалното културно наследство, проведен от екип на ЮНЕСКО, бе обучен още един специалист (Н. Вуков).
В ИЕФЕМ работят и водещи експерти (Е. Марушиакова и В. Попов) в областта на интеграцията на ромите – проблем, актуален не само на национално, но и на европейско ниво. Те са ангажирани не само с подготовката на програмни национални и европейски документи (стратегии, обучение, интеграционни политики) в рамките на Декадата на ромското включване, но са търсени и при сложни етнически ситуации, възникващи у нас. Тук специално следва да се спомене експертното становище, подготвено по молба на Президента на Република България във връзка с етническото напрежение в с. Катуница през есента на 2011 г.
По този начин експертизата на учени от ИЕФЕМ има важно значение за решаване на политически и обществени въпроси не само на национално, но и на и европейско ниво.
В същото време не бива да се пренебрегват дейности, които не получават високо признание, но в същото време са свързани с редица ползи както за научния, така и за обществения имидж на БАН и ИЕФЕМ, осъществявани от учени от ИЕФЕМ. Тук се открояват заслугите на Л. Гергова по популяризацията на дейностите на ИЕФЕМ в Интернет пространството, работата на Гр. Григоров, Л. Гергова и Г. Лозанова за дигитализирането на течението на „Български фолклор” за CEEOL (съвместно с редактора на списанието Регина Митева), както и благотворителната дейност, осъществявана от Й. Еролова, работеща за интеграцията на деца бежанци към Държавната агенция за бежанци у нас.
1.7.2. Проекти, свързани с общонационални и оперативни дейности, обслужващи държавата и обществото.
През 2010 г. учените от ИЕФЕМ работят по оперативни програми (2 проекта) и проекти на правителствени и държавни институции, както и с частни и неправителствени организации: МОНМ, МК, МВнР, Държавната агенция за българите в чужбина, Дипломатическия корпус, ИИБМ, ЦНИ, Фондация „Академик Кирил Стефанов”, Фондация „Филип Кутев”, Фондация „Вергилий Атанасов” и др. (общо 70 проекта). Най-голям е делът на проектите по Фонд „Научни изследвания” към ФНИ-МОНМ (31). Значителен е броят на индивидуалните проекти, разработвани в рамките на бюджетната субсидия (34).
Като два най-значими проекта (без ФНИ) се очертават:
v „Дни на Миладиновци 2011” (1 – 5 ноември 2011 г.), посветени на 150 г. от издаването на сборника на братя Миладинови, значително културно и научно събитие, осъществено от екип на ИЕФЕМ под ръководството на Директора, Организационен комитет с председател В. Ганева-Райчева и включване на почти цялата колегия на ИЕФЕМ. Форумът е проведен под патронажа на Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на културата на Република България, с партньорството на 30 СОУ „Братя Миладинови”, Народно читалище „Братя Миладинови 1917” – София, Сдружение за културни инициативи, Българското национално радио, Телевизия СКАТ и МетроМедия и генералното спонсорство на Корпоративна търговска банка АД и включва над 5 500 участници.
Богатата програма (изложба „Вечно жива старина”; Национален конкурс-надпяване; Кръгла маса; Ден на отворените врати в Етнографския музей; Национален ученически конкурс за есе, Национален ученически конкурс за рисунка, откриване на паметен знак, свързан с годишнината), превърна тържествата в една от най-масовите прояви, свързани с етнологията и форлклористиката у нас. Подготвя се издаване на сборник с доклади от кръглата маса, творби на лауреатите от двата конкурса и каталог на изложбата. Предстои организиране на изложба с отличените рисунки в залите на Етнографския музей.
v Европейска нощ на музеите 2011 г. (14 май 2011 г.) Европейската нощ на музеите, организирана с участието на всички музейни специалисти от екипа на Етнографския музей, под ръководството на главния уредник Св. Ракшиева и финансовото съдействие на Фондация „Филип Кутев”, НХА и Посолството на САЩ у нас.
В рамките на проекта са осъществени разнообразни културни прояви: три представителни изложби („Творения от светлина” – А. Бейти), „Традиции. Мисия. Послание. 60 години НФА „Филип Кутев”/ИЕФЕМ – Фондация «Филип Кутев», „Промяна на гледната точка” – съвместно с катедра „Мода” на НХА), концерт на Ансамбъл „Филип Кутев” и ретро-шоу слайдове от Стара София (Архив на ИЕФЕМ). Само в Нощта на музеите събитието е посетено от над 2 000 души.
2. РЕЗУЛТАТИ ОТ НАУЧНАТА ДЕЙНОСТ ПРЕЗ 2011 Г.:
Основната дейност на ИЕФЕМ е научноизследователската, реализирана по национални и международни проекти, чийто основен резултат са научните публикации. През 2011 г. са публикувани 16 монографии, 199 статии и студии (от които 62 в реферирани издания), 130 рецензии, научни съобщения и научнопопулярни статии и 9 публикации съвместно с чуждестранни учени. Под печат са предадени общо 339 публикации, от които 8 монографии. Трудовете на учени от ИЕФЕМ са цитирани 354 пъти. Като тенденция трябва да се отбележи нарастването броя на публикациите в реферирани издания (62 срещу 28 през 2010 т.), като наред с имената на утвърдени автори присъстват и имената на млади учени (М. Маева, В. Барова, М. Славкова, И. Марков, С. Захова, Я. Янчева).
Изборът на най-важно и ярко научно постижение сред 16 монографии, издадени от учени от ИЕФЕМ, е сложен. Дали да се номинира сборникът, посветен на трудовите миграции и издаден в авторитетна поредица в Германия (Sikimic, B., P. Hristov, B. Golubovic, eds. Labour Migrations in the Balkans. Studies on Language and Culture in Central and Eastern Europe" (SLCCEE), München-Berlin, Kubon&Sagner, 2011)? Или албумът със сериозно научно встъпление, посветен на комунистическите паметници в България, подготвен от Н. Вуков и Л. Пончироли (Vukov, N., L. Ponchiroli. Communism of Stone. Monuments in Bulgaria, 1944-1989: an Album. Mantova, Ponchiroli Editori, 2011)? Монографията на А. Анчев (Сянката. София, „Фенея”, 2011), на М. Маркова (Храна и хранене – между природа и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011) или на М. Георгиев (Старобългарска медицина. АИ „М. Дринов”, С., 2011)? Важен е и сборникът, съставен от Вл. Пенчев и колектив, посветен на българската общност в Австрия (Йовева-Димитрова, Сн., А. Кочева, Вл. Пенчев (съст.). Българската общност в Австрия – историческо, лингвистично и етноложко изследване. Т. 1. София, ДАБЧ, 2011). Заслужават внимание и книжките на сп. „Български фолклор”: посветената на дигитализацията на фолклорното наследство, съставена от В. Матеева (2010/№ 3-4), обобщаващата дългогодишни проучвания в България и Унгария, съставена от Н. Рашкова (2011/№ 1) и подготвената от секция „Сравнителни фолклористични изследвания” – Пенчев, Вл.,Ст. Станоев и И. Коларска-Младенова (съст.). „Ракурси към различията” (2011/№ 2). Престижното издание (Петров, П., К. Гел, Д. Добрева, К. Рот, Г. Волф. Нашата Европа. Български представи за своето и чуждото 1870 – 1945. София, Ciela, 2011) или монографията (Тончева, В., съст. Българите от Голо Бърдо, Албания. Език, обредност, музика. Част 2. София, ДАБЧ, Военно издателство, 2011), продължаваща изследванията й на българската общност в Голо Бърдо? Не по-малко внимание заслужава поредният шести том, посветен на градската култура (Симеонова, Г. (съст.). Проблеми на българската градска култура. Т. 6. Градът - средоточие на функции, С., 2011), както и задълбочената монография (Троева, Е. Религия, памет, идентичност: българите мюсюлмани. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011).
2.1. Най-важно и ярко научно достижение.
Отчитайки условността на всяка оценка на научните достижения, като най-важно и ярко научно постижение предлагаме две издания, продължаващи най-добрите традиции на българската етнология и фолклористика:
v Поредният том на най-старото научно издание, свързано с етнологията и фолклористиката в България, «Сборник за народни умотворения и народопис» и осми том на станалата вече класическа етноложка поредица „Етнографски проблеми на народната култура”:
Рашкова, Н. Сборник за народни умотворения и народопис. Кн. 62. Фолклор от Сакар. Част 2. Песни и инструментални мелодии. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2009, 1301 с. (излязъл през 2011 г.).
В сборника са нотирани и подбрани 1568 песни и 104 инструментални мелодии (от документирания репертоар на 222 певици, певци и свирачи от 30 села, проучени през 80-те години на ХХ в.), които представят пълните цикли на календарната и семейната обредност, трудовите практики и празниците в локалната музикална култура на населението в този край на Югоизточна България. Сборникът за пръв път представя изчерпателно един обособен регионален музикалнофолклорен репертоар от Тракийската фолклорна област.
Анчев, А., съст. Етнографски проблеми на народната култура. Т. 8. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, 352 с.
В сборника са представени различни аспекти от системата на българската традиционна култура, разгледани включително и на сравнителна балканска и славянска основа, като е продължена традицията да се разкрива синкретизмът и многофункционалността на изследваните проблеми. В своята съвкупност публикуваните студии разкриват динамиката на явленията, отнасящи се до българската традиционна култура, единството и многообразието й.
Томът съдържа статии на А. Анчев, В. Жекова, П. Банкова, Е. Троева, М. Маркова, К. Дончев, М. Галанова, А. Стефанова, Г. Симеонова и Д. Василева.
2.2. Най-важно и ярко научно-приложно постижение.
Втората основна дейност на ИЕФЕМ е работата на Етнографския музей. Наред с теренно-събирателската, фондовата и изследователската работа, ЕМ представя собствени изложби (с разнообразни източници на финансиране – ФНИ, Министерство на културата, БЧК, БКТБ, Посолство на Кралство Норвегия, Иранско посолство и Асоциация по иранистика, Палестинско посолство и Палестинска асоциация в България, Посолство на САЩ, Фондация Райнхард Меснер), гостува с тях в други музеи в страната и в чужбина, както и домакинства на чужди експозиции у нас. През 2011 г. са осъществени общо 23 изложби („Споделена Тракия” – посетила и други градове в страната, „Рефлексия на въображението”, „Народно изкуство на Палестина”, „Мартеници” – с ателие и демонстрации, „Отронен вишнев цвят”, Ателието на великденски писани яйца, Европейска нощ на музеите и споменатите в рамките й 3 изложби, вече номинираната „Вечно жива старина”, „Диалог между минало и настояще – дантела и везба”, „Възрожденският дух на Копривщица и Мелник. Авторските модели на Т. Нанчев”, „Айде колач да режемо, жито да се ражда!”, „Спомени в картина и звук – българското народно творчество през обектива на Вергилий Атанасов”), от които 6 гостуващи в различни институции у нас и в чужбина (участие в изложба „110 години от успението на Св. Наум – Велик просветител на българите”, представена в Народното събрание на Р България; Между два свята. Български маскарадни игри и маски” – Национален музей на изкуствата, Каунас, Литва; „Пътят на писаните яйца” – съвместно с ИМ Велинград и ПЕТ ЕООД, експонирана в АЕК „Етъра”; Участие в изложбата „Парите разказват” - „Алфа банк”, БНФ, ИМ Свищов, МНТ „Ив. Вазов”, НЛМ, НА – БАН, ОП „Стара София със Софийски ИМ, ЦДА, 7 СОУ; „Цветна магия. Български народни шевици” – на НЕМ, гостуваща в ИМ Радомир; „Българската стая”– Музей на планинската култура, Болцано, Италия).
Като най-ярко и важно научно-приложно постижение се очертава:
v Коледните ателиета в ИЕФЕМ (17.12.2011 г.): „Полезници-сполезници”, „Приказки за малки и големи”, „Сурвачки”, „Плъсти”, демонстрации на работилница „Седянка” (ръкоделие), „Коледни хлябове – ателие за деца”, „Детско изкуство – оцветяване и апликация”, ателие „Бабината коледна елха”.
Коледните ателиета са част от атрактивните за публиката и популяризиращите народната култура прояви, които през 2011 г. станаха традиция в ИЕФЕМ. Насочеността им към детската публика възпитава интерес и обич към българската традиционна култура.
Събитието, доставило много радост на малките столичани и техните родители, е подготвено от екип на ЕМ с куратор Св. Ракшиева, и осъществено с активното участие на Я. Гергова, А. Евстатиев, В. Гюрова и Е. Порталски, както и сътрудници на ИЕФЕМ (А. Георгиева, М. Любенова, А. Илиева, Л. Гергова, Г. Григоров, Г. Лозанова и др.). В събитието участваха и представители на софийските читалища.
3. МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО НА ЗВЕНОТО
Международната дейност на ИЕФЕМ е насочена към разширяване и задълбочаване на мрежата от контакти с чуждестранни научни институции във влиятелни научни центрове в ЕС, Русия, Украйна, САЩ и Китай. Целта й е не само разширяване на ареала на проучванията и представяне на българската наука, но и поддържане на адекватна на съвременните научни тенденции научна политика и компетентност на учените от ИЕФЕМ. Една от стратегическите задачи на международната политика на ИЕФЕМ е наред с националните да се изучават чуждите общности и култури, както и разработването на сравнителни и съпоставителни (балкански, славянски, средиземноморски, общоевропейски и пр.) проучвания.
Международното сътрудничество на ИЕФЕМ се осъществява на няколко нива, като основно място заемат международните проекти – 52 проекта (Програмите за НТС на МОМН – 3; по 7 РП – 3, 27 финансирани по други европейски и международни програми, по ЕБР – 19).
3.1. В рамките на договори и спогодби на ниво Академия:
През 2011 г. в рамките на академичните спогодби на БАН в ИЕФЕМ се осъществяват международни проекти, финансирани по Международната обменна програма на БАН (ЕБР) – 19 проекта (Беларус, Естония, Латвия, Литва, Китай, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Словакия, Словения, Сърбия, Чехия и Унгария).
3.2. В рамките на договори и спогодби на институтско ниво:
ИЕФЕМ работи в рамките на билатералните програми на МОМН (3), по договори с ФНИ, свързани с изследвания и специализации в страните от ЕС и пост-съветското пространство (3) или специализации в чужбина (2). Тук се включват и проектите, реализирани като партньорства или индивидуални участия в европейски програми (28) – 7 РП (3), „Култура 2007 - 2013” (2 проекта, от които 1 - партньорски), COST (2) и др., както и с чужди национални академични и образователни институции (Чешката, Словашката и Сръбската академии, Карловия университет в Прага, Институт „Макс Планк” – Германия, Британската библиотека, Австрийски фонд за научни изследвания, Естонска научна фондация и др.). Част от проектите на ИЕФЕМ са финансирани от национални и международни фондации в чужбина (Фондация ERSTE – Австрия, Отворено общество – Будапеща и др.).
Част от международната дейност на звеното се състои в организирането на международни конференции (4) и представянето на научните изследвания на сътрудниците на института на международни форуми в чужбина. През 2011 г. 28 учени от ИЕФЕМ са участвали в 77 международни форума в 41 страни (вкл. и България). В ИЕФЕМ са гостували 43 чуждестранни учени (в рамките на ЕБР, вкл. извън проект, и по програма „Еразъм” – на базата на 14 договора с вуз в Европа) от 11 страни. Учени от ИЕФЕМ са изнасяли лекции или са имали краткосрочни специализации в 16 страни.
Сред разнообразието от международни проекти като най-значими от гледна точка на приоритетни ареали - Балкани и гранични региони на ЕС от пост-съветското пространство (Балтика), както и разширяване на ареалния обхват на изследванията, открояваме следните три проекта:
v Проект „Международна научна конференция: „Миграции и идентичност: исторически, културни и езикови измерения на мобилността на Балканите”, проведена на 14 - 15 октомври 2011 г. в ИЕФЕМ-БАН (научен ръководител П. Христов).
Конференцията представи изследванията на автори от България и от 10 европейски и съседни балкански страни (Австрия, България, Гърция, Македония, Полша, Румъния, Словения, Сърбия, Хърватия и Украйна), занимаващи се с различни аспекти на миграционните движения и мобилността на балканските народи, както в рамките на Балканите, така и на трансграничните миграции към страните от ЕС. В нея взеха участие 30 учени – историци, етнолози, социолози, политолози и лингвисти, както утвърдени, така и млади изследователи на миграционната проблематика. Конференцията допринесе за сравнението и интерпретацията в актуален научен контекст на резултатите от досегашните изследвания на миграциите в балканския регион. Представените на конференцията изследвания ще бъдат публикувани в специален сборник, издание на ИЕФЕМ-БАН, финансиран от ФНИ към МОМН, благодарение на спечелен издателски проект.
Конференцията обединява няколко проекта, ръководени от П. Христов, в чиито рамки е публикуван авторитетен сборник, в който участват млади учени от ИЕФЕМ: Sikimic, B., Hristov, P., Golubovic, B. (Eds.) Labour Migrations in the Balkans. 2011, Studies on Language and Culture in Central and Eastern Europe" (SLCCEE), München-Berlin: Kubon&Sagner.
v Проект „България и Латвия: Проблеми на нематериалното културно наследство” (рък. М. Сантова, И. Станоева, М. Иванова, В. Ганева-Райчева) – с Института за етнология, Университет в гр. Рига, Латвия.
В рамките на проекта е извършена теренна работа и в НЦНКН на ИЕФЕМ са предадени значително количество архивирани материали. Участващи в проекта български експерти са канени от Министерство на културата на Латвия, Латвийската национална комисия за ЮНЕСКО, Латвийския национален център за нематериално културно наследство и института-партньор за изнасяне на обучителни лекции по проблематиката на нематериалното културно наследство. Като заключителен етап по проекта е проведена българо-латвийска кръгла маса „България – Латвия: нематериално културно наследство” (3 октомври 2011, София, ИЕФЕМ). Докладите ще бъдат отпечатани в Латвия на английски език като издание на ЛК за ЮНЕСКО.
Като трети проект, отразяващ един от приоритетите на ИЕФЕМ за разширяване на ареала на изследване към държавите от Близкия Изток, свързан с извънредно актуалната тема за исляма в Близкия Изток и Европа:
v Проект „Международна интердисциплинарна конференция „Хетеродоксният ислям на Балканите”, 7 - 8 януари 2011 г., Парк-хотел „Дедеман”, с координатор М. Маева, финансиран от Посолството на Република Иран у нас.
Конференцията, посветена на хетеродоксните мюсюлмани (една от най-специфичните и затворени общности в исляма), представи политически, религиозни, културни и методологически изследвания на учени от 8 страни (Албания, Косово, Македония, Турция, Иран, Великобритания, Полша и България) и специалисти от различни институции в България (ИЕФЕМ, СУ „Кл. Охридски”, НБУ и др.). Тя допринесе за обогатяване и разширяване на познанията и изследователския кръгозор по темата, както и за създаване на нови академични контакти, важни за бъдеща работа по съвместни научноизследователски и научно-приложни проекти.
4. УЧАСТИЕ НА ЗВЕНОТО В ПОДГОТОВКАТА НА СПЕЦИАЛИСТИ
Едно от основните направления в дейността на ИЕФЕМ е подготовката на докторанти и изнасянето на лекции у нас и в чужбина.
През 2011 г. в ИЕФЕМ се обучават 13 докторанти, 1 от които са отчислен с право на защита, а 4 са успешно защитили (с финансова награда от БАН за защита в срок);
Преподавателската дейност на учените от ИЕФЕМ се осъществява в рамките на Докторантската програма на БАН (8 курса), както и чрез изнасяне на лекции (34 преподаватели) във ВУЗ (и специализирани лицеи) у нас (СУ, ПУ, НБУ, ЮЗУ, НХА, НЛДЕК) и в чужбина (в университети в Чехия, Германия, Естония, Полша, Италия, Германия). 10 са преподавателите, осъществили лекционни курсове в рамките на програма „Еразъм” на ЕК. Общо през 2011 г. са изнесени 1690 лекции.
Образователната дейност, макар и удовлетворителна в рамките на ситуацията с дефицита на студенти и докторанти в рамките на националните ВУЗ, би могла съществено да се развие при няколко условия:
ü по-тясно сътрудничество с ВУЗ в страната, по-активно ръководство на дипломанти и насочването им към ИЕФЕМ за докторантура;
ü предоставяне на по-голяма свобода при избора на тема и научен ръководител;
ü създаване на подходящи условия за студентски, докторантски и пост-докторантски стажове за чуждестранни студенти в ИЕФЕМ (наличие на цялостна докторантска програма към ИЕФЕМ, с тенденция за по-нататъшното й развитие в Изследователския университет на БАН);
ü оптимизация на съществуващите и създаване на нови библиотечни фондове със специализирана литература;
ü създаване на по-добри условия за кариерно развитие и достойно заплащане на младите учени в БАН.
Най-важна е обаче препоръката за насочване към отлично финансирани европейски образователни програми като Мари Кюри, Жан Моне и др.(в рамките на програма „Учене през целия живот”), привличане на докторанти и специализанти от чужбина, както и търсене на нови възможности за повишаване на квалификацията на докторантите и младите учени на ИЕФЕМ в рамките на европейското изследователско пространство.
5. ИНОВАЦИОННА ДЕЙНОСТ НА ЗВЕНОТО И АНАЛИЗ НА НЕЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ
Като ефективна иновативна дейност на звеното безспорно може да се посочат новите форми за популяризиране на дейността на ИЕФЕМ, осъществена от PR-екипа на ИЕФЕМ:
БЛОГЪТ НА ИЕФЕМ-БАН (създаден през ноември 2010 г.) с версия и на английски език (http://iefem.blogspot.com/ / http://iefsem.blogspot.com/).
През изминалия период са публикувани 71 статии и блогът е посетен от около 17 000 потребители (от които 2 000 от чужбина). Версията на английски език (преводач З. Богданова) има около 30 публикации и около 2 000 показвания (1 300 от чужбина – ареалът се простира от Япония до Южна Америка).
FACEBOOK СТРАНИЦА НА ИЕФЕМ-БАН (http://www.facebook.com/iefem)
През декември 2010 г., с цел по-активен диалог с партньорите и публиката на ИЕФЕМ-БАН и особено на Етнографския музей, беше създадена и Facebook страница на института. Публикациите в страницата на ИЕФЕМ са прегледани над 53 000 пъти, публикувани са 536 коментара, а 186 души са се регистрирали като приятели на ИЕФЕМ-БАН.
Тези модерни инициативи без съмнение се отразиха на популярността на ИЕФЕМ, създадоха нови контакти в медиите, стимулираха посещаемостта на ЕМ, и, съответно, приходите му.
6. СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ НА ЗВЕНОТО И АНАЛИЗ НА НЕГОВАТА ЕФЕКТИВНОСТ
6.2. Отдаване под наем помещения и материална база
През 2011 г. са сключени следните договори за отдаване под наем на помещения на ул. Московска 6 А:
· Договор с „Глобал Коинс енд Медалс” ООД за отдаване под наем на площ от 134 кв.м. с месечен наем 11256,00 лв. с ДДС.
· Договор със СД „ВЕК – Варджийски и сие” за отдаване под наем на площ от 84,00 кв.м. с месечен наем 7069,20 лв. с ДДС.
7. КРАТЪК АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ НА ИЕФЕМ ЗА 2011 г.
През 2011 г. от бюджетна субсидия са получени 1 082 067,00 лв. и от собствени приходи 361 623,00 лв., както и приходи от дарение 3 180,00 лв. Общо приходите са 1 446 870,00 лв.
Щатните бройки на ИЕФЕМ към 31.12.2011г. са 120. Средногодишната работна заплата е 660,17 лв.
Собствените приходи на ИЕФЕМ са от:
· Български фирми и организации – 7 167,00 лв.
· От билети и такси – 16 718,00 лв.
· От продажба на списания – 1 773,00 лв.
· Приходи от такси на докторанти – 4 926,00 лв.
· Приходи от електронна библиотека (CEEOL) – 4 747,00 лв.
· Приходи от договори с чуждестранни институции – 34 461,00 лв.
· Приходи от договори 127 901,00 лв.
· Приходи от наеми 166 792,00 лв.
· Преходният остатък от 2010 г. е 377613,00 лв.
Субсидията е изразходвана както следва:
За заплати – 764 175,00 лв., за заплати на нещатен персонал – 6 306,00 лв., за осигурителни вноски – 152 645,00 лв., обезщетения по чл. 222 на 5 служители – 22 020,00 лв., обезщетения по чл. 224 – 109 дни на стойност 2 900,00 лв., процедури по защити – 12 бр. на стойност 9 473,00 лв., стипендии на 12 докторанти 73 150,00 лв., предсрочна защита на 4 докторанти – 4 000.00 лв., за успешно защитени дисертационни трудове на 3 човека – 3 000,00 лв., и охрана в сградата на Московска 6 А – 45 600,00 лв. с ДДС.
За издръжка на ИЕФЕМ са изразходвани 264 180,00 лв., от които за:
· ел. енергия, вода, горива – 32 394,00 лв.
· ремонти – 6 849,00 лв.
· командировки в страната – 36 316,00 лв.
· командировки в чужбина- 71 984,00 лв.
· материали -4 920,00 лв.
· външни услуги- 44 815,00 лв.
· научноизследователски разходи – 4 920,00 лв.
Преходният остатък за 2012 г. е 345 632,00 лв.
Постъпления по проекти през 2011г.:
· Фондация ERSTE – 17 029,00 лв. (Й. Еролова „Нови измерения на ромската мобилност в Централна и Източна Европа”).
· Фондация ERSTE – 17 432,00 (М. Славкова”Пътуващи хора, променящи се перспективи”).
От национални институции:
· „Великденски и коледни обичаи” – 4 000,00 лв. (И. Мишкова).
· Издаване списание „Български фолклор” – 2 000,00 лв. (Св. Петкова).
· От ФНИ–МОМН:
· Подготовка научно изследователски проекти за участие на български учени по 7 РП:
- П. Христов – 8000,00 лв.
- Е. Анастасова – 7950,00 лв.
· „Споделена святост – трансгранични поклоннически практики (България - Македония) 7 000,00 лв. (Е. Анастасова).
· Издаване на сборник „Миграция и идентичност: История, култура лингвистични размери на мобилността по Балканите” – 3 626,00 лв. (П. Христов).
· Издаване списание „Български фолклор” – 2 650,00 лв. (Св. Петкова).
· Издаване списание „Българска етнология”- 1 488,00 лв. (А. Лулева).
· „Информационни технологии за представяне с музика, ноти и текст на българските народни песни в дигитална библиотека” – 6 000.00 лв. (Л. Пейчева).
· „Младежки субкултури в постсоциалистическа България.” – 24 463,00 лв. (Вихра Барова).
· „Невидимият град: Публичните пространства в преход.” – 21 195,00 лв. (Л. Гергова).
· „Институциите на българите зад граница. Църквата – православни ценности, национална идентичност, институционална ангажираност”. – 10 795,00 лв. (М. Жекова).
· "Песента като маркер на общностната идентичност: два части случая." – 28 734,00 лв. (В. Тончева).
8. СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА ЗВЕНОТО В ИЗДАТЕЛСКАТА И ИНФОРМАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ. ПРЕПОРЪКИ
ИЕФЕМ има две собствени издания:
Списание „Българска етнология” с главен редактор А. Лулева и международен редакционен съвет, е водещо научно списание в България, което публикува оригинални научни статии в областта на етнологията, етномузеологията, културната/социалната антропология. Списанието е индексирано в ERIH (НАТ/С). Списанието е въвело система за анонимно рефериране. През 2011 г. са излезли от печат кн. 3 и кн. 4/2010, кн. 1/2011, редактирана и готова за печат е кн. 2-3/2011, в процес на рецензиране са статиите за кн. 4/2011. Планирани са и се работи по тематичните броеве на сп. Българска етнология за 2012 г.: 1/2012, «Етнология на религията» (съставител Е. Троева), 2/2012 «Етнология на спорта» (съст. П. Петров), 3/ 2012 «Политическа антропология» (съст. А. Лулева) и 4/2012 (сборна книжка).
Списание „Български фолклор” с главен редактор Св. Петкова и международна редакционна колегия. Списанието публикува статии в областта на фолклористиката и културната антропология и се индексира в Anthropological Index Online: http://aio.anthropology.org.uk. През 2011 г. са публикувани: кн. 2 за 2010 г. „История и памет” (съст. С. Бояджиева), кн. 3–4/ 2010 „Фолклорно наследство и дигитален архив” (съст. В. Матеева), кн. 1/2011 „България – Унгария” (съст. Н. Рашкова, кн.1/2011); както и специален брой на английски език „Bulgaria – Slovenia: Research” (Eds. Mila Santova, Jurij Fikfak), кн. 2/2011 „Ракурси към различията. Изследвания на етничната, религиозната и културната другост”. (съст. Вл. Пенчев, Ст. Станоев, И. Коларска). В процес на подготовка за печат са: кн. 3–4 за 2011 „Фолклористика в Украйна” (съст. Св. Петкова).
И двете списания спечелиха конкурси за финансиране на периодични издания (ФНИ), като списание “Български фолклор” получи финансиране в конкурса за периодични издания на МК. Желателно е през 2012 да продължи и издаването (кн. 4) на сп. Ethnologia Bulgarica. Редколегията има готовност със съставителството на книжката, необходимо е финансиране на преводите и отпечатването на броя.
През изминалата година се наблюдава позитивна промяна в развитието на сп. „Българска етнология”, което за една година се е превърнало в издание с анонимно рецензиране, както и с авторитетна международна редколегия, както и нарастване на доходите на сп. „Български фолклор” по линия на CEEOL.
Една от основните препоръки е насочена към продължаване на усилията за включване на сп. „Български фолклор” в ERIH, както и преминаването му към анонимно рецензиране.
Тъй като ERIH обновява базата си, е възможно не само включването на „Български фолклор”, но и промяна на категорията на „Българска етнология”. Остава препоръката за своевременното отпечатване на книжките и ритмичното им включване в CEЕOL, както и публикуването на емисии на английски език и он-лайн версии на двете списания и разширяване на разпространението им в електронни библиотеки с платен достъп.
ИЕФЕМ разполага с отдел “Научна информация и документация” (библиотека и архив) и Национален център за нематериално културно наследство, който включва Архив и Библиотечно-библиографски център. Структурните звена разполагат с уникални и постоянно допълващи се колекции от етнографски и фолклорни материали, както и с една от най-богатите специализирани библиотеки в страната. Те съхраняват материали на различни носители (видео, фоно, фото и хартиена основа), както и сбирки и документи, отразяващи народните традиции в тяхната цялост и развитие. Служителите в звената работят по издирването на нови (у нас и в чужбина) и съхраняването на съществуващите, материали, поддържането, инвентирането и обогатяването на архивните и библиотечните фондове.
Приоритетна задача на структурните звена продължава да бъде модернизирането на научноинформационния комплекс - чрез съвременно документиране и съхраняване в дигитален архив следва да се осигури опазването на застрашените от разрушаване и изчезване културни артефакти, както и обогатяването на библиотечния фонд.
9. КРАТКИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ
Отчетът на ИЕФЕМ за 2011 г. отразява сериозна и задълбочена научна, преподавателска, експертна и международна дейност, насочена към обществото. Припомняйки си миналогодишните препоръки, трябва да се отбележи, че една от тях е в голяма степен изпълнена:
· превръщането на ИЕФЕМ, и специално на ЕМ, в позната, посещавана и обичана институция, чрез увеличаване броя и разнообразяване на експозициите, създаване на специализирани програми за различни групи население, както и популяризиране на дейността му с усилията на новоучредения PR отдел и цялата колегия.
Без съмнение, работата на ЕМ трябва да продължи в същата посока, разширявайки както таргет-групите, така и разнообразието на експозициите, както и представянето им не само у нас, но и в чужбина.
Трябва специално да се отбележат усилията на PR-екипа (Л. Гергова и И. Мишкова), които работиха всеотдайно за популяризиране на дейността на ЕМ. Въпреки това, все още много остава да се направи (включване на програмата на ЕМ в гидовете на София, създаване на по-тесни контакти с читалищната и училищната мрежа, контакти с туристически агенции и пр.), за да се постигне по-голяма посещаемост на музея.
Друг важен момент е безпрецедентното участие на млади учени от ИЕФЕМ в конкурса на ФНИ, където М. Жекова, Л. Гергова, В. Барова и В. Тончева, спечелиха 4 проекта (16 % от фонда на Конкурса за млади учени в областта на социалните и хуманитарните науки), а изследванията на ИЕФЕМ – 12 издателски гранта (чрез АИ „Проф. М. Дринов”, както и индивидуално – П. Христов, изд. „Парадигма”).
Що се отнася до препоръките, които налага Отчет 2011, те биха могли да бъдат формулирани по следния начин:
· все по-активна международна дейност и разширяване на изследователския хоризонт на учените, издигане на международния авторитет на ИЕФЕМ и БАН чрез разработване на европейски проекти, участие в авторитетни научни форуми, публикации (на английски и други езици) в реферирани издания.
· търсене на допълнително финансиране при реализация на проекти, финансирани с бюджетна субсидия;
· продължаване на преподавателската работа за осигуряване на приемственост и прилив на млади специалисти;
· задълбочаване на съществуващите и иницииране на нови контакти с държавните институции у нас и в Европа, чрез предоставяне на експертна дейност, засягаща специфични политики, свързани с етническото, културното и социалното многообразие у нас;
· модернизиране на материалната база на ИЕФЕМ и утвърждаването му като модерна европейска институция;
· осигуряване на финансова стабилност чрез национални и международни проекти.
Няма съмнение, че тези цели могат да бъдат реализирани единствено със съвместни, консолидирани, мотивирани и целенасочени действия на цялата колегия, работеща като екип.
---
Публикувал: Л. Гергова
