7 януари 2013 г.

НОВА КНИГА: „Непознатата Гóра” от Веселка Тончева




Очаквайте премиерата на книгата „Непознатата Гóра” (ИК РОД, 320 с.) от Веселка Тончева на 24 януари 2013 г. (четвъртък) от 19 ч. в Централния дом на архитекта на ул. Кракра №11.

Книгата ще представят доц. д-р Петко Христов и доц. д-р Наталия Рашкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Премиерата ще бъде съпроводена и с презентация на филма Сватба от с. Шищавец (Албания), изработен от режисьорката Екатерина Минкова със заснети от В. Тончева теренни материали.

Повече за книгата

В България Гóра и гораните са почти непознати. Областта е разположена между планините Шар, Кораб и Коритник, на териториите на днешните държави Косово (19 селища), Албания (9 селища) и Македония (2 селища).

В теоретичната първа част на книгата е направен обзор на историята на областта: от първите споменавания на името ѝ в документални източници от Средновековието, през подялбата на територията ѝ през 1925 г. между Кралство на сърби, хървати и словенци и Албания, до наши дни, когато по-голямата част от горанските села са включени в най-новата европейска държава – Република Косово (2008 г.). Представена е и гледната точка на самите горани за собствения им произход и история, за миграциите на тяхната общност, за стария и новия поминък – овчарството, гурбетите, печалбарството, в т.ч. сладкарството, и др. 

Първата част съдържа информация за говора на гораните – наричан „горански” или „нашенски”, и различните му припознавания в балканския езиков контекст. Тук се разисква и въпросът за религията на общността – ислямска, която обаче е приет доста късно (в Гора има християни до средата на ХІХ век), поради което паметта за християнското минало у гораните е силна. Важен проблем при проучването на гораните е този за тяхната идентичност: Кои са те? Как се възприемат в различните балкански държави? Как се самоопределят? Всички тези изследователски аспекти са посветени на гораните като общност, населяваща двата дяла на Гора – Призренска (Косовска) и Кукъска (Албанска), но емпиричният материал, който е използван, е събиран сред гораните в Албания. Те са значително по-слабо изследвани и акцентът в книгата е поставен върху тях.

В края на първата част е представена традиционната култура на гораните в Албания. Етноложки е описана календарната и семейната обредност, както и традиционните музика и танц на гораните от селата Шищавец и Борье, Кукъска Гора.

Втората част на книгата е оформена като приложения, съдържащи теренни материали, събирани в с. Шищавец – интервюта по различни теми, кратки словесни форми, както и песни (частично нотирани), които за първи път се записват и обнародват в България, а и на Балканите.

Съавтор на Приложенията в тази книга е Ндричим Ука от с. Шищавец, с когото В. Тончева заедно записва на терен и благодарение на чието съдействие работата в Гора е пълноценна и ефективна. Негова е идеята за книгата: за събиране на материали от албанската част на Гора и по-конкретно за изследване на родното му село – то безспорно е едно много интересно, доста голямо и живо село с история и културна памет. Тази идея обаче се оказва ограничаваща, тъй като Гора функционира като единен регион с обща история до преди по-малко от 100 години (1924 - 1925 г.). Затова и книгата разкрива в по-широк контекст кои са гораните, каква е историята им, как живеят, как мислят себе си, каква е традиционната им култура. Фокусът все пак е върху албанската част на Гора, която има доста по-различна историческа траектория именно поради попадането си на албанска територия.


Веселка Тончева (автор и записвач) е доцент, доктор, в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Изследва славяноезични общности в Албания.

Ндричим Ука (записвач) е горанин, роден в с. Шищавец, Гора, Албания. Студент е по архитектура в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София.

Няма коментари: