11 май 2014 г.

Конференция и изложба в памет на Христо Вакарелски, по случай 40-годишнината от издаването на „Етнография на България” и 145 години от създаването на Българска академия на науките




НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ
„ЕТНОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ”
(Научни четения в памет на Христо Вакарелски, по случай 40-годишнината от издаването на „Етнография на България” и 145 години от създаването на Българска академия на науките)

13-14 май 2014 г. зала 19 на ИЕФЕМ, ул. "Московска" 6А



На 13 и 14 май 2014 г. Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН) организира Научни четения в памет на проф. Христо Вакарелски. Те са замислени като първа проява от серия подобни общоинститутски Научни четения в чест на видни български етнолози и фолклористи.
Христо Вакарелски (1896 – 1979) е един от най-изтъкнатите български етнографи, учен с национален и международен авторитет. Той завършва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и специализира славянска и обща етнография в Полша. Христо Вакарелски работи в Народния етнографския музей, по- късно Етнографския институт с музей, с известни прекъсвания от 1927 г. до 1962 г. Многопосочните му изследвания имат изключително значение за полагане на академичните основи и развитието на българската етнография и фолклористика. Христо Вакарелски е директор на Народния етнографски музей – София в периода 1945-1948 г. С негова помощ е осъществена огромна събирателска и възстановителна дейност и е построена нова сграда на музея. Христо Вакарелски е почетен член на етнографските дружества в Полша, Унгария, Австрия и на Международното общество за етнология и фолклор (SIEF). През 1965 г. е удостоен с Хердерова награда и е нейният първи български лауреат.
Неговата проучвателска и събирателска работа обхваща практически всички български региони от Вардарска и Егейска Македония, през Беломорска Тракия и централните български земи до Добруджа пр. Автор e на първата цветна карта на български носии. Творчеството му включва над 1200 научни статии и публикации у нас и в чужбина. Първият му публикуван научен труд е "Библиография. Съчинения по славянска филология и литературна история и критика в българския печат от 1910 включително до 1920 година" (1921 г.). Сред по-известните му творби са: ”Бит и език на тракийските и малоазийските българи" (1935 г.), "Български народни гатанки" (1936 г.), "Понятия и представи за смъртта и душата" (1939 г.), "Български носии" (1941 г.), "Български празнични обичаи" (1942 г.), „Насоки за събиране на етнографски материали” (1945 г.), „Кратки бележки по етнография на българите” (1959 г.), „Български народни обичаи” (1960 г.), „Българско народно изкуство” (1963 г.), "Етнография на България" (1974 г.), „Български погребални обичаи” (1990 г.) и много други. В последните години от живота си той работи усилено върху "Етнография на Македония", от която в архива му остава сериозен подготвен корпус.
В рамките на Научните четения 40 изследователи от различни научни организации от страната ще представят дейността и творчеството на Христо Вакарелски, който оказва сериозно влияние върху съвременната българска етнология/етнография. Ще бъдат засегнати и всички онези дялове на културата,върху които Хр. Вакарелски работи през своя дълъг етнографски път като методически и практически насоки за събиране на етнографски материали; веществена култура; български празнични обичаи; погребални обичаи и обреди; народно творчество; народно изкуство и т. н.
Като част от конференцията на 13 май от 18 часа в залите на Етнографския музей (ИЕФЕМ–БАН) ще бъде открита изложба в памет на Христо Вакарелски "Моят път към и през етнографията". Въз основа на малко познати архивни материали и стари снимки, тя ще представи живота и работата на изтъкналия етнограф. Посетителите ще се запознаят с кариерата и творчеството му, но преди всичко с теренните му изследвания из различни част на страната и извън нея.



Коктейлът след официалното откриване на изложбата се осъществява с любезното съдействие на Винарска изба „Ямантиев“ – Ивайловград.
 

Няма коментари: