Коледните ателиета събраха 516 лв в кампанията на ИЕФЕМ за Образователен център

516 лв са приходите от Коледни ателиета 2016 за кампанията „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“ за Образователен център на Националния етнографски музей . 200 лв от тях са от продадените билети в петък и събота (16 и 17 декември), а 316 лв – от даренията в кутията след концерта на хоровете на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“.

 На 16 и 17 декември ИЕФЕМ – БАН организира за пета поредна година събитието Коледни ателиета – за малки и пораснали майстори джуджета, вдъхновени за творчество пред Рождество Христово. Тази година ателиетата бяха част от кампанията „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“ за събиране на средства за постоянно действаш и модерен Образователен център в Националния етнографски музей. Децата и родителите се учиха и забавляваха в ателиетата за обредни коледни хлябове, сурвачки, коледни картички и украса, и разучаваха коледарски песни.

Любезните партньори на кампанията от СедянкаТА помагаха на децата в ателието за коледни картички. Верните партньори от пекарни и ресторанти Слънце Луна – Sun Moon помогнаха значително за ателието за коледни обредни хлябове. В края на Коледните ателиета прекрасен коледен концерт изнесоха хоровете от НГДЕК „Константин Кирил Философ“, а публиката подпомогна нашата кампания.

Кутиите за дарения за Образователния център вече са в обектите на нашите партньори от пекарни и ресторанти „Слънце Луна“, магазини за екипировка „Стената“ и книжарниците на Сдружение „Професионален форум за образованието“, както и в самия музей. Можете да подпомогне създаването на Образователния център на местата с кутии за дарения, чрез банковата сметка на ИЕФЕМ или като изпратите SMS с текст „DMS MUZEY“ на номер 17 777.

Банкова сметка на ИЕФЕМ – БАН:

Банка УниКредит Булбанк
IBAN: BG22 UNCR 9660 3119 9041 13
SWIFT BIC: UNCRBGSF
Основание за дарение: За Образователен център на Националния етнографски музей

Излезе сборника с фолклорни текстове „Змей. Змеица. Ламя и хала“

На 18 декември на Коледния панаир на книгата в НДК беше представен сборника с фолклорни текстове „Змей. Змеица. Ламя и хала“, с редактор доц. д-р Вихра Баева от секция „Етнология на словесните традиции“ към ИЕФЕМ – БАН.

 „Змей. Змеица. Ламя и хала“ е сборник с фолклорни текстове, обединени около образите на змея и неговите близки „роднини“: змеицата, ламята и халата. Както сами ще се убедите, разгръщайки страниците на книгата, змеят е един от ключовите персонажи в нашия фолклор, наследник на древни божества, могъщ и опасен противник, но същевременно почитан като владетел на природните стихии, стопанин на планини, извори и пещери, покровител на селища и родове. Змеицата и ламята (халата) заемат по-скромно място във фолклорния свят на българите и се смятат главно за вредители и врагове, но образите им също имат своите архаични корени, специфичен облик и богата символика. На по-дълбоко ниво и четирите свръхестествени създания са свързани помежду си и образите им възлизат към древния архетип на митичния дракон.

В сборника са представени почти всички жанрове на фолклорната словесност: като се започне от песните и приказките, мине се през легендите, преданията и устните разкази и се стигне до анекдотите и съвременните вицове, а също и до кратките форми като поговорки, гатанки, клетви и баения. Присъстват също описания на различни празници, ритуали и магически практики, както и вярвания и представи, свързани с колоритните образи на змея, змеицата, ламята и халата.

доц. д-р Вихра Баева

Ето какво казват за книгата нейните съставители:

„Змей. Змеица. Ламя и хала“ е една книга, която разказва (и пее) за огнени змейове и змеици стръвници, за люти лами и ненаситни хали, за любени от змей моми и мъже с крила под мишниците, за храбри юнаци и чудни хубавици, за говорещи животни, чудодейни предмети, коварни магьосници, праведни светци и още безброй чудеса и чудесии. Но това е също и книга, която показва невероятното богатство на българския фолклор с неговата красота, очарование и мъдрост, с умението му да свързва ежедневното и свръхестественото, веселото и страшното, сериозното и шеговитото. Показва ни също, че фолклорът е скъпоценно наследство от миналото, но и нещо живо, което непрестанно се променя и развива, като се появява в най-разнообразни форми и понякога на най-неочаквани места. Иначе казано, това е книга, която открехва врата към света на нашите предци – един свят, който сякаш е на път да изчезне, но който всеки от нас по един или друг начин носи в сърцето си.“

Очаквайте официалната премиера на сборника в ИЕФЕМ в края на януари 2017.

Представяне на книгата „Проф. Михайло Иванович Парашчук – украински скулптор и виден обществен деец (1878-1963)“

На 22 декември 2016 г. от 14:30 в зала 19 на ИЕФЕН – БАН, Посолството на Украйна в Република България организира представянето на документалния сборник

„Проф.Михайло Иванович Парашчук

– украински скулптор и виден обществен деец (1878-1963)„

 съавторът и съставител госпожа Емине Хакова с дъщеря си и съпруга си

Документалният сборник „Проф.Михайло Иванович Парашчук – украински скулптор и виден обществен деец (1878-1963)„  е съвместен продукт на плодовитата работа на г-жа Емине Хакова, дългогодишен архивист – старши експерт в Централния държавен архив на България и на д-р Виталий Москаленко – дипломат, специалист-балканист.

Михайло Парашчук беше не само виден скулптор, произведенията на когото украсчват главните сгради в българската столица и големите градове в страната, но и дипломат на Украйна. Включените в сборника материали обхващат дългия период – от 1917 до 2008 г. Голям интерес представляват малко известните писма, бележки и статии от биографичен характер, както и материалите, разкриващи извънредно плодотворната творческа и обществено-политическа дейност на Михайло Парашчук в България.

Книгата е плод на продължителна и усилена научна работа на авторите и представлява своеобразна енциклопедия на двустранните контакти, както и уникален летопис на обществения, политическия и културен живот в България и Украйна, а също и в широк европейски контекст.

На представянето присъстваха и взеха думата извънредния и пълномощен посланик на Украйна в Република България Н. пр. г-н Микола Балтажи, почетния консул на Украйна в гр. Русе Пламен Бобоков, ръководителят на Сдружението на украинските организации г-жа Олена Коцева, доцент Райна Камберова от катедрата по украинистика в Софийския университет, председателят  на Съюза на архитектите в България арх. Георги Бакалов, проф. Михайло Станчев от Харковския  университет.