3 юли 2014 г.

ЕТНОЛОГИЯ НА ФУТБОЛА в бр. 1 на сп. „Българска етнология“ за 2014 г.




Уважаеми колеги,

В разгара на футболните страсти от световното първенство в Бразилия от името на редколегията на „Българска етнология“ имам удоволствието да ви съобщя, че предстои излизането от печат на брой 1 от списанието за 2014 г., посветен на футбола (съставител Ива Кюркчиева, отговорен редактор Мила Маева).

В социалните науки футболът е разглеж­дан като важен инструмент за конструиране на идентичности и е свързан с дина­миката им във всекидневната култура. Предложените на вниманието на читателите теми очер­тават основните тенденции в развитието на етнологията и антропологията на фут­бола в България. Включено е и едно изследване с балканска проблематика. Тексто­вете ясно илюстрират възможностите, които дава анализът на съвременните об­ществени процеси през призмата на футбола. Представените проучвания и резултати допринасят за развитието на това научно поле в страната и показват съотносимостта им с европейските изследвания.

Съдържанието на броя и резюмета на статиите в него ще намерите по-долу. Очакваме излизането на книжното тяло в следващите месеци.

Пожелавам на всички слънчево лято, изпълнено с успешни професионални занимания и заслужена почивка,

Ива Кюркчиева


 ISSN 1310–5213

БЪЛГАРСКА ЕТНОЛОГИЯ
Год. ХХХХ 2014 Кн. 1
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА ЕТНОЛОГИЯ И ФОЛКЛОРИСТИКА
С ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ – БАН
 


Тема на броя
ЕТНОЛОГИЯ НА ФУТБОЛА

СЪДЪРЖАНИЕ

Съставител Ива Кюркчиева


Ива Кюркчиева – Предисловие . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5

Вихра Барова – Генезис на субкултурната идентичност при футболните фенове . . . . . . . . . . . . . . 7

Кремена Йорданова – „Не подценявайте момичетата... Някои от тях са по-истински ултраси от вас“ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .  23

Горан Шантек – Статусът на феновете във футболните мачове между Хърватия и Сърбия през 2013 г.. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 38

Жана Попова – Футболните запалянковци като медийна публика . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 49

Пламен Пиндраков – Хосеп Суньол и ФК „Барселона“ като инструмент на ка­талунската идентичност, представени в българския периодичен печат. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 64

Ива Кюркчиева – Непрофесионалният футбол – идентичност и памет . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .  74

РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ

Ивайло Марков – Етнографски проблеми на народната култура. Т. 9, София, 2012. . . . . . . . . . . 89

Елена Водинчар – Елизавета Квилинкова. Заговоры, магия и обереги в народной медицине гагаузов. Кишинев, 2012. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 94

Евгения Троева – Вихра Баева. Разкази за чудеса. Локална традиция и личен опит. София, 2013. . 96

НАУЧЕН ЖИВОТ

Магдалена Славкова – Международна конференция „Polyphony vs. Cacophony: Etnic and Confessional Diversity of the Population in Odessa Region in the Context of Regional Democracy“, 12-14 септември 2013, Одеса, Украйна. Научно спи­сание „Постфактум: iсторико-антропологiчнi студii/Postfactum: Historical and Anthropological Studies“, (№1-4, 2013). . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 99

Иванка Петрова, Петър Петров – Научна конференция „Изследване на кул­турното наследство – състояние, резултати, перспективи“ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 103

Мариянка Борисова – Научна конференция „Водачите на маскарада“, 24 януари 2014, Перник. . 108


РЕЗЮМЕТА


Генезис на субкултурната идентичност при футболните фенове
Вихра Барова

В първата част на статията авторката прави преглед на генезиса на британските младежки субкултури с девиантно поведение, при които футболните пристрастия се превръщат в задължителен атрибут на идентичността. Същевременно задава теоретична рамка на изследването, свързана с концепциите за моралната паника, хибридизацията, както и културологичните анализи на Бирмингамската школа.
Във втората част е разгледано навлизането на западните младежки субкултури в социалистическия лагер и тяхното значение и употреба на местен терен. С помощта на етнографските методи в последната част на статията е представен в детайли основният обект на изследването – субкултурата на „кежуълс” в България и тяхната идентичност, която се формира както от социалните трансформации в обществото, така и от масовото потребление и масовите средства за комуникация.


„Не подценявайте момичетата... Някои от тях са по-истински ултраси от вас”
Кремена
Йорданова

Спортът, в частност футболът, винаги е приеман като характерно мъжко занимание, което акцентира върху мъжките ценности и където присъствието на другия пол е считано за неестествено. В последното десетилетие европейските стадиони стават свидетели на небивало присъствие на жени по време на футболни мачове. Това води до извода, че идеята за мъжката хегемония на стадиона може да бъде оспорена.  Изследването е проведено сред жени - футболни запалянковци в България. Основните въпроси, на които се стреми да отговори, са: какви са начините за ставане на футболен фен, как протича времето на фенките в доскоро мъжката среда, както и доколко е самостоятелно поведението им на стадиона.


Статусът на феновете във футболните мачове между Хърватия и Сърбия през 2013 г.
Горан Шантек

В тази статия е направен антропологичен анализ на футболните мачове между Хърватия и Сърбия, изиграни като част от световните квалификации за купата ФИФА 2014 в Загреб и Белград. Изследването, чиято главна тема е статусът на феновете в съвременния футбол, е осъществено в антропологичен план, главно чрез включено наблюдение. Представен е етнографски материал, фокусиран върху различните аспекти на изразяването на феновете, първо по време на срещата в Загреб и след това на тази в Белград. В заключението, структурирано въз основа на теренната работа, е интерпретиран статусът на феновете в съвременния футбол.



Футболните запалянковци като медийна публика
Жана Попова

Текстът представя резултатите от изследване на медийните избори, които правят футболните фенове. Интересен е въпросът дали привързаността към определен отбор влияе върху предпочитането на тв канала или радиото, което излъчва мачовете на този отбор? Изследването показва, че аудиторията от трибуните сменя канала веднага щом прекрати излъчването на двубоите на любимия отбор. Смесването на собствеността на медия и на клуб не е определящо за футболните зрители при избора на източници на информация. Но въпреки това, феновете изразяват своите критики към подобно явление в обществото. За тях е изчезнал вестникът като медия. Те търсят медии, в които да демонстрират своите позиции. Изчезнала е „моята медия“ като предпочитано издание или електронна медия и все още не се появила „моята медия“, в която феновете са и автори.



Хосеп Суньол и ФК „Барселона“ като инструмент на каталунската идентичност, представени в българския периодичен печат
Пламен Пиндраков


Статията изследва симбиозата между политическата еманципация на Каталуния в рамките на испанската държава през ХХ в. и трансформацията на ФК „Барселона“ от универсален футболен клуб, основан от чужденец, в отбор с откровено изразена регионална идентичност. Динамиката на този процес е проследена през личността на Хосеп Суньол, който се превръща в негов катализатор и начинът, по който животът и смъртта му рефлектират в историческото оформяне и развитие на ФК „Барселона“.

Паралелно с това е очертано представянето в българския периодичен печат на Суньол, както на неговата личност в персонален план, така и на посланията му. Целта е да се проследи доколко социалната и политическата обстановка в страната и промените, настъпили след 1989 г., се отразят на трактовката на темата в България.



Непрофесионалният футбол – идентичност и памет
Ива Кюркчиева

В текста анализирам влиянието на местен футболен турнир и създадения футболен музей в село близо до София като специфични време и място на памет.

Интересът ми е провокиран от факта, че футболът заема съществена част от жизнения свят на носителите на културата, засяга техните емоции, а преживяванията им, свързани с него, са изключително важни за самите тях. Той изпълва със съдържание делника и празника на хората, а същевременно по своеобразен начин се превръща в регулатор на междусъседски и междуселски взаимоотношения. Допринася също за адаптацията на младите в съвременното общество. Футболните занимания на местните хора имат сериозно влияние върху техния социален живот. Чрез футбола те набавят елементи за изграждане на локалната си идентичност, за повишаване самочувствието на общността и ясното разграничаване от другите.

Няма коментари: