На 26 и 27 март, 2016 г. секция „Сравнителни
фолклористични изследвания“, ИЕФЕМ – БАН, проведе в зала 19 на
ИЕФЕМ – БАН научната конференция
под надслов „Премълчаното“.
В съвременния полифоничен свят, в който
„всички говорят“, в света, в който има свобода на устното и на писменото
словото, както и широк достъп до различни и все по-модерни средства за
комуникация, съществува едно обширно поле на „мълчание/премълчаване“,
както и самоналожени или наложени „отвън“ и/или „отгоре“ (културни,
социални и политически) граници на „говоренето/изказването“. Без
съмнение отношенията между официалната култура и гласовете, които
отпадат при нейния монтаж, е една от важните насоки в съвременната
хуманитаристика. Изследването на тези отношения неизбежно поставя
въпросите кой? – пред кого? – какво? – кога? и защо? премълчава.
– Премълчаното от и за миналото и в пост-модерния свят: официален исторически и/или политически наратив и „малките истории“
(национална митология и нейните противоречиви локални версии;
премълчаното през и за социализма; Европа, „другата Европа” на
перифериите и „Европа извън Европа“)
– Потиснати гласове на малцинствени и маргинални
(социални, културни, субкултурни и контракултурни, етнични, религиозни,
полови, идеологически, и др.) личности, групи и общности
– Потиснати култури: национална/елитарна и локална/популярна култура
(етнокултурен центризъм или мултикултурализъм; общобългарска или
„унифицирана“ фолклорна традиция и „местен“ фолклор; култура „за износ“ и
култура „за вътрешна употреба“ и т.н)
– Премълчаното в академичния дискурс: научна етика и мълчанието на учения (преферирани и нежелани изследователски теми и резултати в хуманитаристиката)
– „Мълчаливите“ медии (цензура и автоцензура)
Няма коментари:
Публикуване на коментар