През 2016 г. Националният етнографски
музей отбелязва своята 110 годишнина. Неговото създаване като
самостоятелна културна институция се дължи на видния общественик,
книжовник, политик, духовен водач, етнограф и музеолог – Димитър
Маринов. Изложбата
„Етнографски етюди. На Димитър Маринов – посвещаваме!”
е своеобразен културно-исторически
пътеводител за делото на Димитър Маринов – личност, етнограф и музеолог
от национално значение. Официалното
откриване и тържествената церемония за награждаване на колеги от
Националния етнографски музей за цялостен принос в българската
етномузеология бяха на 14 октомври от 18:00 ч. в централното фоайе на
Княжеския дворец.
Изложбата,
заедно с конференцията „Жива старина: Научното наследство на Димитър
Маринов (1846-1940)“ през същия ден, поставя началото на Дните на
културното наследство в ИЕФЕМ – БАН от 14 (Петковден) до 26 октомври
(Димитровден).
През далечната 1903 г. Димитър Маринов,
тогава завеждащ Етнографския отдел при Народния музей, отправя до
Министъра на народното просвещение Рапорт с подробна програма за
„събиране на етнографически материали” за бъдещия Етнографски музей.
Желанието на неуморния и ненадминат народовед се сбъдва и през 1906 г.
той е назначен за директор на новосъздадения самостоятелен Етнографски
музей. Това е и първият в България център за музеоложки изследвания.
Само за няколко години първият директор успява да организира работата в
музея по европейски модел, да заложи основите на водещите етнографски
колекции, да създаде печатен орган „Известия на Етнографическия музей в
София” и най-важното – да промени у обществеността отношението към
българската народна култура.
Целта на изложбения проект е чрез
уникални музейни експонати да представи забравеното знание за ония
славни исторически времена, когато в началото беше само идеята за
Етнографически музей, а днес тя вече е на 110 години. Експозицията се
гради въз основа на етнографски предмети от основния фонд на Националния
етнографски музей (облекло, накити, шевици, дърворезба, керамика,
медникарство, музикални инструменти и пр.). Включването на копия в
изложбата както и голям обем писмена информация е сведено до минимум.
Единствено ще бъдат изложени на показ гипсови отливки на български
обредни хлябове. Планира се обособяването на специална стая за показ на
кратки филми за българската обредна култура. Документалната част на
изложбата е изградена от материали, предоставени от Централния архив на
БАН и Централната библиотека на БАН както и от Държавния архив. Особено
място в изложбата заемат въвеждащите текстове и етикетите към отделните
експозиционни композиции. Те са кратки, ясни и в повечето случаи са
извадки от трудове и кореспонденции на Димитър Маринов.
За
изследователя на живата народна старина Димитър Маринов Бонов най-добре
разказват неговите „Спомени из моя живот или моята биография”, които
ученият пише през 20-те години на ХХ век. Десетки страници той посвещава
на детството си, изпълнено с радост и разочарования; на срещата с
духовния си наставник Неофит Рилски; на ученето в Цариград и Белград; на
педагогическата си дейност в Лом, Русе, София; на участието си в
политическия живот на страната, на етнографските издирвания и идеята за
Етнографски музей.
Дългото животоописание Митко Маринов
започва със споменаването, че е роден в с. Армалуй (днес гр. Вълчедръм,
област Монтана) на 14 октомври, на Петковден, през 1846 година от баща
Върбан и майка Наца. Но съдбата му отрежда други родители, които да го
възпитат и отгледат – Марин и Вълкана Бонови, семейство на търговци от
гр. Лом. Своя разказ за живота Димитър Маринов продължава с обреда на
осиновяването и училището, с юношеските мечти и желание за знания, с
първите лични сътресения след загубата на родителите си и намирането на
душевен покой в християнската вярата. Всеки един от тези биографични
факти изиграва огромна роля при формирането на Димитър Маринов като
учител, общественик, книжовник, журналист, политик, народовед, музеолог и
духовен водач.
Експозицията започва с няколко ключови
моменти от биографията на Димитър Маринов: осиновяване, школуване,
стремеж към ученето и бащиния завет за силата на християнската вяра. С
помощта на различни музейни експонати са оформени кратки композиции,
препращащи към детството и юношеството на етнографа, който, описвайки
ги, започва с думите: „Колко живо помня това!”.
Изложбата е реализирана по проект, финансиран от Министерство на културата.
Партньори:
Исторически музей – Лом
Национален музей на образованието – Габрово
Централна библиотека на БАН
Национален архив на БАН
Държавна агенция „Архиви“
Куратор: д-р Елена Водинчар
Няма коментари:
Публикуване на коментар