28 декември 2016 г.

Изложбата за Радка Кушлева остана в БАН до 7 декември

След близо два месеца в Националния етнографски музей, изложбата

„Родопския славей.
90 години от рождението на народната певица Радка Кушлева“


 остана до 7 декември във фоайето на БАН.




На 05 декември от 14:00 ч. Сдружение „Наследници на фолклорния огън“ 2016г. връчи в Големия салон на БАН,за трета поредна година Годишните фолклорни награди.
Наградени бяха: за цялостен принос – Янка Рупкина и Иван Тодоров; глас на годината – Надка Караджова, албумите „Плетеница“  – Пейо Пеев и „Оро се вие“ – Любка Рондова и Илия Луков; дует – Жечка Сланинкова и Ваня Вълкова; постановка  – „Тракийска сватба“ Маргарита Дикова; хореограф – Мариан Василев, дете талант – Мария Стефанова , нематериалното културно наследство, номинация на ИЕФЕМ – БАН – Юлка Игнатова / тъкачка на чипровски килими/, меценат Община Челопеч, ансамбъл на годината за 2 път е „Тракия“ и новата номинация.
Най-известните фолклорни кавалджии на България се качиха на сцената на Годишните фолклорни награди. Излязоха също кавалджии от различни поколения. Матьо Добрев, Недялко Недялков Кръстьо Димов  и Дамян Йорданов – дете талант на Годишните фолклорни награди 2015 г.
***
Експозицията "Родопския славей" представя документален и снимков материал от фонда на Държавен архив Смолян и личен архив на сестри Кушлеви. В изложбата, ще имате възможността да се докоснете до артистичните костюми използвани от фамилия Кушлеви. Организатор на изложбата е Сдружение „Наследници на фолклорния огън“.
Жената, наричана от народа “родопския славей“, Радка Кушлева е била пример за всеотдайност и творчески плам. Тя е първата и най-популярна изпълнителка на песенен фолклор от Родопите и чрез нейните песни музиката на  Орфеевата планина стана достояние на цяла България. Родена е в с.Широка лъка – Смолянско. Потомка е на големия род Кушлеви, известен в този край, като род на талантливи музиканти – певци и свирачи. Красивия глас и музикалната си памет Радка Кушлева наследява от баба си Мария Седянкова. Тя е прочута певица и сладкодумка, и предава своя репертоар на внучката си, като става нейна първа учителка и наставница. Първата песен, запята на 2 годинки от Радка е “Заспало е челебийче“. През цялото си съществуване, с големи изпитания и трудности движещата сила в нейния живот е била песента.
 През 1942 г. Кушлеви се установяват в Скопие. По това време Радка е ученичка, когато започва и нейната истинска певческа кариера. Учителка по пеене там е Надя Бърдарова и я насърчава да пее, дори я завежда на конкурс в радио Скопие, където комисията е очарована от младата певица. На 6 май по радиото прозвучава за първи път гласа на Радка Кушлева – красив и силен. Така на 16 години певицата печели не само симпатиите на комисията, но и спонтанното признание на слушателите, изразено чрез възторжени епитети и сравнения. От този ден Радка Кушлева започва да пее редовно по радио Скопие и става първата от народните певци, която изпълнява и популяризира родопската народна песен. Там прозвучават песните: „Бяла съм, бяла, юначе“, наречена „химна на Родопите“, „Кадона седи в бахчона“, „Заспало е челебийче“, „Радо мари Радо“ и др. През 1944 г., след завършване на образованието си Радка Кушлева става една от основателките на смесен хор „Кирил Маджаров“ в Смолян,  под диригентството на Атанас Капитанов. Като първа негова солистка, тя развива с него широка концертна дейност сред родопското население.
Макар и млада, тя се омъжва за голямата си любов, професионалния музикант Асен Попчев през 1945г. Той свири на тамбура и китара и винаги съпровожда нейните изпълнения. Радка и Асен образуват малка концертираща група, където заедно с тях пеят и свирят талантливи народни изпълнители – Христо Христов (Хиката), Атанас Пацев, и Делчо Андонов. Те са първите артисти, показващи народното изкуство на сцената, като го правят достъпно и близко за народа. Това е периода, който е много важен за развитието на Радка Кушлева. Именно тогава тя започва да издирва, заучава и пее старинни родопски песни.
След отличното си представяне на световния младежки фестивал в Будапеща през 1948 г., родопския т славей печели златен медал и лауреатско звание. Радка Кушлева се нарежда по известност до имената на вече утвърдени певци и певици по радио София. Тя прави записи на около 150 родопски народни песни, в съпровод на оркестрите на Коста Колев, Угърчинската  група, Тракийската тройка, оркестъра на Иван Кирев, Иван Кавалджиев, Христо Тодоров и много други. Освен с Ансамбъла при Окръжния народен съвет, на който е един от основателите, тя пее и  във вокалната група на радио София „Росна китка“ и с битова група „Наша песен“ при Концертна дирекция. В тези концерти Радка пее с Борис Машалов, Мита Стойчева, Гюрга Пинджурова, Борис Карлов, Атанаска Тодорова.
Радка Кушлева е не само певица с неспокоен изследователски дух. Тя непрекъснато търси  и нови форми за популяризиране на народната песен. Така идва идеята за привличане на нейните сестри в попрището на народното изкуство. Първо създава дует със сестра си Мария, а през 1956 г. Квартет, в който се включват нейните по малки сестри близначки – Анка и Стефка. По-късно квартета прераства в Секстет Кушлеви, в който започват да пеят нейните две дъщери Соня и Диди. Всеки член на секстета свири на различни инструменти, което им позволява да се хармонизират и обработват песните на състава. Репертоара им е разнообразен. Секстет Кушлеви, създаден през 1967 г., е изнесъл концерти в много страни, получавайки най-топли отзиви по отношение на завидна ансамбловост, точност на фразировката и висок професионализъм. Броят на изнесените концерти на състава е на над 4000, без да се включват отделните участия. Лауреати са на Второто общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство и носители на орден „Кирил и Методий“.
Безспорната заслуга на Радка Кушлева е, че нейният талант и майсторско изпълнение разкриват красотата и мелодичността на родопската песен, като стават достояние на всички любители на народните песни от всеки край на България.  „Тя живя и изгоря като творец. Всичко, което създаде и остави за поколенията  през краткия си земен път, е съхранено в паметта на българския народ.“, казва за родопския славей автора на изложбата Константин Лазаров.



Екип на изложбата:
Автор: Константин Лазаров
Куратор: д-р Анита Комитска
Екип: Вергиния Гюрова, Илиана Страхилова, д-р Андрей Тонев, д-р Петър Кърджилов

Няма коментари: