1 октомври 2015 г.

Националният регистър за нематериално културно наследствo беше представен в Европейската нощ на учените 2015

В Европейската нощ на учените на 25 септември Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН представи създадения от изследователите Национален регистър за нематериално културно наследство. В Регистъра се включват дейности (елементи), свързани с всички етнични и религиозни общности, живеещи на територията на страната – както в градска, така и в селска среда.


Регистърът представлява списък на дейности, свързани с различните типове знания и умения в областта на нематериалното културно наследство, практикувани на територията на България. Важно условие за вписване е тези знания и умения да продължават да се практикуват и да се предават на следващите поколения. Регистърът обхваща шест основни сфери на нематериалното културно наследство: 1) традиционни обреди и празници; 2) традиционно пеене и свирене; 3) традиционно танцуване и детски игри; 4) традиционно разказване; 5) традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци; 6) традиционна медицина.

    

Националната представителна листа на нематериалното културно наследство се изгражда в резултат от реализирането на Националната система „Живи човешки съкровища – България“. Вписването на елементите в Националната представителна листа се утвърждават от Министъра на културата на Република България и официално се обявява на церемония, която по традиция се случва на 24 юни (Еньовден).



ПРОГРАМАТА
Европейска нощ на учените в ИЕФЕМ – БАН
/25 септември, ул. „Московска” 6–А, Зала 19, 19:00 – 21:00 ч./
19:00
Представяне на Националния регистър на нематериалното културно наследство
Регистърът се състои от национален раздел и 28 регионални раздела, съответстващи на административното деление на страната и описващи елементите на нематериалното наследство във всяка една от тях.
юпер-снимка (122)19:30
Представяне на филми: Български вписвания в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството (ЮНЕСКО):
1. „Бистришките баби – архаична полифония, танци и ритуални практики от региона на Шоплука”
2. „Нестинарството, послания от миналото: Панагирът на Св. Св. Константин и Елена в с. Българи”
3. „Традицията на производство на чипровски килими“
20:00
Представяне на филми: Елементи, вписани в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство:
1. „Дянко Дянков – майсторът на старинни оръжия от град Априлци” – НЧ „Просвета”, гр. Априлци и Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства – Троян, обл. Ловеч
2. „Двугласното пеене в гр. Неделино” – НЧ „Светлина, гр. Неделино, обл. Смолян
3. „Срещнали се два буенеца – питали са” (представяне на лазарската обредност в с. Юпер) – НЧ „Напредък – Юпер 1915”, с. Юпер, общ. Кубрат, обл. Разград
4. „Народният празник Сурова в Пернишко” – Регионален исторически музей – гр. Перник
5. „Дервишов ден в Лесичово” – НЧ „Отец Паисий 1890” – с. Лесичово, общ. Лесичово, обл. Пазарджик
6. „Колани, тъкани „на кори”“ – Читалище „Пробуда-1958” – гр. Шумен, обл. Шумен

29 септември 2015 г.

Изложбата "Дар - власт - политика" в Националния етнографски музей

В края на септември Националният етнографски музей на площад „Александър I“ 1 откри изложбата „Дар – власт – политика“.


Детайлното изучаване на историята на културата през десетилетията на социализма придобива ново значение в съвременната хуманитаристика. В това отношение даряването в контекста на социалистическата действителност предизвиква голям изследователски интерес. А сред най-любопитните моменти от този феномен е размяната на дарове между политическите лидери и преди всичко – даряването на държавния глава на Народна Република България.

В тази връзка Националният етнографски музей откри камерната изложба „Дар - власт - политика”, която показва политическото даряване през втората половина на ХХ в.

Всички експонати са от колекцията на Националния етнографски музей при ИЕФЕМ-БАН и са подарени на музея от Тодор Живков и Людмила Живкова през 60-те – 70-те години на ХХ век. От една страна музейните артефакти в експозицията демонстрират конкретни исторически ситуации, при които е направено даряването. От друга – изразят етнокултурната принадлежност на дарителя. В същото време те са свидетели на властови взаимоотношения на ниво международна политика и комуникация в рамките на блоковото разделение на тогавашния свят, обвити са със сакрални и идеологически характеристики.

Освен с изящество, красота и уникална художествена стойност, предметите привличат погледа и със своята екзотичност – препращат към африкански, азиатски и латиноамерикански култури.

Изложбата може да бъде видяна до края на ноември на първи етаж в Националния етнографски музей.


24 септември 2015 г.

„Образование в музея. Състояние и перспективи в България”

На 24.09.2015 г. от 16.30 ч. в Зала №19 на ИЕФЕМ – БАН ще бъде представена книгата на д-р Иглика Мишкова „Образование в музея. Състояние и перспективи в България”. Книгата е издадена от ИК ”Гутенберг” по проекта на ИЕФЕМ ”Стимулиране развитието на научния потeнциал в изследванията на културната памет, културното наследство и идентичности” с финансовата подкрепа на ОП „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от ЕСФ на Европейския съюз.

 http://iefem.bas.bg/wp-content/uploads/2015/09/Iglika-Mishkova.jpg


 „Образование в музея“ представлява оригинален авторски принос към изследванията на една от същностните функции на музея – образователната. В книгата се представя научно изследване и теоретично изясняване на образователните функции на музеите чрез анализ на музейните експозиции, взаимоотношенията с публиката и създаването на специфични музейни образователни програми. Основният обект на изследването са музеите – както в България, така и в редица страни от Европа, САЩ и специално от района на Балканите. Анализът е поставен в по-широкия контекст на променящите се функции на музейната институция и концепциите за музейна експозиция и комуникация с публиката. Използван е интердисциплинарен подход – интегрира в себе си изследвания от музеоложки, етноложки, антропологически и исторически характер. Книгата е резултат от много добро познаване на съвременната научна литература, сполучливо подбрани добри практики на европейски музеи и богатия опит на авторката.
Иглика Мишкова е доктор по музеология, уредник в Националния етнографски музей – БАН. Автор и участник в множество етноложки проекти. Ръководи българския екип в проекта „Карнавалът – крал на Европа“ по програмата на Европейската комисия „Култура“. Автор е на публикации в сферата на етнологията и музеологията.
Представянето е част от програмата на третата национална конференция „Дебати в музеологията“ – „Музеят отвъд нацията?“, която ще се проведе в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН (ул. Московска 6-А), на 24 и 25 септември.
22.09.2015