Децата се запознаха с Лазаруването в Националния етнографски музей

На 23 април /събота/ от 11:00 часа в Националния етнографски музей беше представен и отпразнуван обичаят Лазаруване. Събитието се организира от Детска лидерска академия към Академия президент, със съдействието на ИЕФЕМ – БАН. Поканени бяха майки и дъщери, баби и внучки, татковци и братчета също бяха добре дошли. Входът бе свободен, а посетителите можеха да се видят на видео стена  лазарския обичай от различни краища на България. .

Малките момичета се запознаха с историята за живота и възкресението на Св. Лазар, съпроводена от народни песни и стихотворения за Лазаровден. После лазарките изплетоха венчета от цветя и върбови клонки, украсиха своите лазарски кошнички. С направените украси, репетираха влизането в домовете на стопаните с песни. Накрая те бяха наградени с яйца, сухи плодове, орехи, царевица и изиграха несключено лазарско хоро.

Лазаров ден е един от най-цветните и жизнерадостни празници в българския народен календар. По традиция той се организира и чества само от жени и момичета. Празникът започва още рано сутринта. Младите момичета се обличали в празнични премени и разделени на групи по 5-6 лазарки. Те  обикалят селото, пеят и танцуват. Благославят домовете, в които влизат за здраве, плодородие и щастлив живот. В ръцете си лазарките носят малки кошнички, окичени със зеленина и цветя. Всички очакват лазарките с нетърпение.

Лазарките пеят за всеки член на семейството, за млади и стари. На девойките – за хубост, на момците – за храброст и ловкост. Благославят всички с добри пожелания. Навсякъде лазарките благославят труда на работливите стопани. Пеят за нивите, за къщата, за стоката. Смятало се , че къща,  посетена от лазарките е благословена. Благословена с това, което те пожелават с песните си.

Детска лидерска академия стартира през 2015 г. като съвместен проект на Академия Президент и Президентски клуб – България със съдействието на директорите на 120 ОУ “Георги Сава Раковски”, 104 СОУ “Захари Стоянов” и 192 ОУ “Христо Ботев” с подкрепата на Регионален инспекторат по образованието – София град. Програмата е предназначена за ученици от 4-и до 12-и клас и цели да помогне на младите участници да осъществят в най-пълна степен лидерския си потенциал чрез усвояване на знания и умения, необходими за успешна реализация във всяка сфера на активност.

Представянето на книгата „Етнокултурни паралели по пътя на българите в Балкано-кавказкото пространство и Поволжието“

На 12 април 2016 г. от 17:00 ч. в зала 19 на ул. „Московска“ 6А беше представена книгата на доц. дин Ружа Нейкова „Етнокултурни паралели по пътя на българите в Балкано-кавказкото пространство и Поволжието“.

 

Това е първото етноложко съпоставително изследване, извеждащо сродни духовни и материални равнища в традиционното наследство на народи, които споделят общо културно-историческо битие през Ранното средновековие (българи, чуваши, тата­ри, балкари, карачаи, осетини-алани и др.). То е осъществено чрез ана­литичните методи на етнологията, подкрепени с археологически и с писмени извори от ХVI век насам. Книгата пре­дизвиква критичен анализ на възгледите за българска ранносредновековна история и вяра-обредност, и поражда необходимостта от тяхното прераз­глеждане на базата на интердисциплинарен подход, включващ познания върху традиционната култура.

Фотоизложба „Старопланинското село Гостуша, Пиротско“ 11-28 април 2016

На 11 април от 17:00 ч. в Националния етнографски музей беше открита фотоизложбата „Старопланинското село Гостуша, Пиротско“. 20 пана с фотографии от Пиротското село включва гостуващата фотоизложба на Елена Петрович, осъществена с любезното съдействие на фондация „Балканско наследство“ и ИЕФЕМ – БАН. В огледалната зала на Националния етнографски музей посетителите ще открият красотите на планинска Гостуша, която, чрез проект за консервация, кандидатства за вписване в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

 

Гостуша, известна още като „каменното селище“ се намира в Югоизточна Сърбия, на територията на природен парк „Стара планина“. То представлява уникално за Сърбия планинско село, включено в списъка на националното културно наследство на страната. Изключителното му значение е отбелязано в редица нормативни документи, свързани както с опазването на културното наследство, така и с градското планиране и териториалното устройство.

 

Проектът за консервация дава представа за необикновената връзка между природа и архитектура, която успява да се съхрани в оригиналния си вид след повече от сто години. Спокойното съжителство на човека с природата успя да възроди забравени от десетилетия ценности с мисълта, че тази естествена симбиоза може да донесе устойчивост в бъдеще.

Селото е почти изоставено през 70‐те години на ХХ в. и днес, след почти четири десетилетия, единственото логично решение е завръщане към корените. Сръбските власти предприемат редица действия с цел опазване и защита не само на природното и културно богатство, но също така и на уникалната среда и нематериално наследство. За да опази уникалния ландшафт и архитектура, през 2011 година Институтът за защита на паметниците на културата ‐ Ниш започна успоредно изследователски проект и подготовка на необходимия набор от документи и дейности за защита според законите на страната. 

Присъщата ценност на естествените материали и съграденото от хората заедно с изобилието на природни ресурси и близостта на Гостуша до по‐големи населени места, язовир и ски курорт я правят толкова специална. Функционалната и архитектурната планировка на селото е много интересна. То се състои от жилищна част, която се намира в тесен каньон между две малки планински реки и от сателитни махали, които създават мрежа помежду си на разстояние от 300 до 500 метра от централното селище. Всички заедно съставляват един уникален жив организъм, който се променя със смяната на сезоните. Архитектурата на жилищните и стопанските постройки е адаптирана към терена и природните дадености. Камъкът доминира като основен строителен материал, и се използва в изобилие от основите до самите покриви.

 

Съвременната концепция за селски туризъм дава толкова много различни възможности за устойчиво развитие, особено на места като това. Опазването на архитектурното наследство е един от начините да се гарантира по‐добро и качествено туристическо предлагане и представяне на целия регион, както и запазване на неговата автентичност и ценности. 

В Националния етнографски музей фотоизложбата може да се види до 28 април. Входът е свободен. В Стара Загора тя ще гостува от 4 до 30 май в Регионална библиотека „Захарий Княжески“, а в Пловдив – от 2 юни до 3 юли в  Регионалния етнографски музей.

Заповядайте!

Изложба "Обредни хлябове от Салеми, Сицилия"

На 29.03.2016 г. от 17:00 ч. в залите на Националния етнографски музей ще беше открита гостуващата изложба „Обредни хлябове от Салеми”. Изложбата е създадена от Музея на хляба в Салеми, Сицилия.  Осъществява се под патронажа на Италианския културен институт в сътрудничество с Академията за образователни и културни иновации Италия – България, Община Самоков и ИЕФЕМ – БАН.

И днес в Салеми се почита Свети Йосиф (Сан Джузепе), покровителят на семейството. За 19 март са приготвяни олтари, наричани „Вечерите на Свети Йосиф”, чието име напомня за евангелските вечери. Тези олтари винаги са подготвяни от хора, които са получили благодат поради застъпничеството на светеца. До неотдавна човекът, който се e обрекъл на светеца и е организирал Вечерята, е обикалял улиците на града босоног и молел за милостиня, за да може да сбъдне своя обет.

Подготовката за Вечерите е дълга и продължава повече от 15 дни. Дели се на няколко етапа: приготвяне на хляба, сглобяване на олтара и осигуряване на храната за угощението. За подготовката и изработката на хляба отговарят жените в семейството, подпомагани от съседки, когато става дума за големи количества. Използваните инструменти за изобразителното оформяне са познати и ползвани в ежедневието: джобни ножчета, гребен с гъсти зъби, ножици, игли и ламаринен уред с малки зъбци. Хлябовете имат характерен златист цвят и блясък, добит от разбито яйце с капки лимон, намазани преди изпичането.

След приготвянето на хляба се преминава към подготовка на дървеното скеле за олтара и цялата конструкция около него. Скелето се изработва от греди, дървени оси, въжета и цялото е покрито с мирта (чемшир) и лавър. Тази структура наподобява храмовата. Върху олтара се подреждат хлябове, посветени на Иисус, на Светата Майка и Свети Йосиф. Около тях се подреждат множество хлябове с различна големина и декорация, които пресъздават  библейската история на Сътворението.

След официалното откриване гостите на Националния етнографски музей можеха да видят по какъв начин се извършва оформянето на хлябовете от представителите на Музея на хляба. Изложбата ще остане в музея до 28 април.

„Керамично вълшебство от Каникати, Сицилия“ – изложба на Кармела Ферери

На 29 март от 17:00 ч. в Националния етнографски музей ще беше открита изложбата „Керамично вълшебство от Каникати, Сицилия“. Тя представя удивителните творби на г-жа Кармела Ферери. Родена в Сицилия през 1959 г-жа Ферери приема керамиката за свое основно занимание. Тя учи керамика при известния керамик от Шака професор Фелипе Навара и става собственик на цех за керамика Типичита (Tipichìta) в Каникати, Сицилия.

 

Кармела прави копия на старинни средновековни образци на сицилианска керамика. Тя използва и орнаменти от традиционни образци, които доразвива в творбите си. Особено въздействащи са образите на растения, животни и човешки кралски ликове – в изящни форми и пъстри цветове, те даряват с магично обаяние и свежест всяка стая, в която попаднат.

                           

Цехът ѝ се превръща в място за срещи и благодатна почва за творческото въображение на много даровити дами от Каникати, които създават своя асоциация за култура и изкуство. Целта на сдружението е да насърчава изкуството във всичките му форми, като момент на обединение. В керамичното вълшебство Кармела Ферери  и нейните приятелки въвеждат и ученици от началните и средни училища в Каникати.

                         

Изложбата може да се види в Националния етнографски музей, от 29 март до 27 април, 2016 г.

Анна Данчев от Финландия гостува на ИЕФЕМ – БАН

На 29 март 2016 г. (вторник) от 16.00 ч. в зала 19 /ул. Московска 6А/
на ИЕФЕМ – БАН гостува  Анна Данчев от Финландия – певица, композитор, музиколог от българо-финландски произход.

 

Анна експериментира в различни стилове – като солист на самба оркестър, биг бенд, техно-етно-фюжън група, занимава се с класическо и джаз пеене. През 2013 г. създава групата за модерна етномузика Anna Dantchev Band. Тя изпълнява стари български народни песни, предимно родопски и шопски, които е научила от баща си и баба си Спасена, в характерен мултикултурен стил и аранжимент.

В момента е на магистърско обучение по програмата за глобална музика GLOMAS, осъществявана съвместно от музикални академии в Хелзинки и Орхус, Дания. В рамките на този курс Анна реализира една от мечтите си – да направи задълбочено изследване на българската оплакваческа традиция. Работата ѝ е своеобразна почит към прабаба ѝ, която е била известна оплаквачка в Етрополе.

Гостуването е в рамката на семинара „Музика и танц е етноложки изследователски терени“, организиран от секция Етномузикология и етнохореология при ИЕФМ – БАН.

Лекция „Водата в българския традиционен лечителски обред русалии и калушари – образи на психето, образи на Анима. Аналитичнопсихологически дискурси"

На 17 март 2016 г. (четвъртък) от 16.00 ч. в зала 19 на ИЕФЕМ-БАН, ул. „Московска“ 6А по научния проект на секция „Историческа етнология“ „Семинари по аналитичнопсихологическа антропология“, с ръководител проф. д.ф.н. Анатол Анчев, бе изнесена лекция на тема:

„Водата в българския традиционен лечителски обред русалии и калушари – образи на психето, образи на Анима. Аналитичнопсихологически дискурси”

Отворената лекция по проекта „Семинари по аналитичнопсихологическа антропология“ (САПА) е посветена на темата на водата и женския митологичен персонаж русалки в българския традиционен лечителски обреден комплекс русалии. Ще бъдат представени различни митологични паралели на символите на женското начало, присъстващи в ритуала, свързани с елемента вода и ще бъде направен психологически прочит на лечебния ритуал. Ще бъдат показани различни психологически паралели между русалките и архетипа на Анима в аналитичната психология и ще се обсъди каква е психотерапевтичната функция на ритуала.

Водещ: Михаела Виденова, психолог, редовен докторант в ИЕФЕМ-БАН, секция „Историческа етнология“.

„Панаирджийският певец Марин Иванов Николов в София 1984″ – прожекция и дискусия

На 15 март 2016 г., от 17:00 часа, в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН /ул. „Московска“ 6А/ се проведе прожекция на филма на Клаус Рот и Юлиана Рот:

„Панаирджийският певец Марин Иванов Николов в София 1984″

Филмът беше представен от проф. Клаус Рот.

„Етични принципи и етични кодове в опазването на нематериалното културно наследство”

На 15 март 2016 г., вторник от 10:00 часа
в заседателната зала на ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 6, ет. 7се проведе лекция от Семинара „Нематериално културно наследство” на тема:

„Етични принципи и етични кодове

в опазването на нематериалното културно наследство”

Лектор беше гл. ас. д-р Миглена Иванова

Днес етическата проблематика има все по-важно място в областта на медицината, политиката, бизнеса, научните изследвания и в много други сфери на живота. Отделни етични съображения вече са били обект на обсъждане в контекста на прилагането на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, но нито в Конвенцията, нито в Оперативните директиви за нейното прилагане могат да се открият системни насоки за създаването на кодекси за поведение или за последователно прилагане на етични принципи. В този смисъл следва специално да се отбележи наскоро гласуваното Решение 10.COM 15.a на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство и особено анексът към него, съдържащ изчерпателен набор от общи принципи, които да служат като основа за разработването и въвеждането на етични норми, съобразени с конкретния контекст на опазване на нематериалното културно наследство. По време на сбирката на семинара „Нематериално културно наследство” на 15 март 2016 г. ще бъде представен и коментиран този важен и все още недостатъчно популярен документ. Предвижда се също така да се обсъдят актуалното състояние на взаимодействието между носителите на нематериалното културно наследство и другите участници в процесите на опазването му, както и възможностите тези взаимоотношения да се регулират от нарочни етични правила и норми.

Национална научна конференция „Премълчаното“ – 26 и 27 март в ИЕФЕМ – БАН

На 26 и 27 март, 2016 г. секция „Сравнителни фолклористични изследвания“, ИЕФЕМ – БАН, проведе в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН научната конференция под надслов „Премълчаното“.

 

В съвременния полифоничен свят, в който „всички говорят“, в света, в който има свобода на устното и на писменото словото, както и широк достъп до различни и все по-модерни средства за комуникация, съществува едно обширно поле на „мълчание/премълчаване“, както и самоналожени или наложени „отвън“ и/или „отгоре“ (културни, социални и политически) граници на „говоренето/изказването“. Без съмнение отношенията между официалната култура и гласовете, които отпадат при нейния монтаж, е една от важните насоки в съвременната хуманитаристика. Изследването на тези отношения неизбежно поставя въпросите кой? – пред кого? – какво? – кога? и защо? премълчава.

Лекциите и дискусиите обхващат следните тематични ядра:

– Премълчаното от и за миналото и в пост-модерния свят: официален исторически и/или политически наратив и „малките истории“ (национална митология и нейните противоречиви локални версии; премълчаното през и за социализма; Европа, „другата Европа” на перифериите и „Европа извън Европа“)

– Потиснати гласове на малцинствени и маргинални (социални, културни, субкултурни и контракултурни, етнични, религиозни, полови, идеологически, и др.) личности, групи и общности

– Потиснати култури: национална/елитарна и локална/популярна култура (етнокултурен центризъм или мултикултурализъм; общобългарска или „унифицирана“ фолклорна традиция и „местен“ фолклор; култура „за износ“ и култура „за вътрешна употреба“ и т.н)

– Премълчаното в академичния дискурс: научна етика и мълчанието на учения (преферирани и нежелани изследователски теми и резултати в хуманитаристиката)

– „Мълчаливите“ медии (цензура и автоцензура)

Представяне на японското изкуство икебана, посветено на пролетта – 19 март, 2016

На 19.03.2016 г. от 14:00 часа в зала 19 /ул. „Московска“ 6А/ на ИЕФЕМ - БАН се проведе събитието

Представяне на японското изкуство икебана, посветено на пролетта

с презентации и демонстрации. от сдружение за икебана Сога и сдружение  Чадо Урасенке Танокай.

Посетителите имаха възможност да разгледат изложбата на композиции икебана, подготвена от двете организации. Тя остана отворена за посетителите пред зала 19 до вторник, 22 март.

Програмата за събота, 19 март, 14:00 – 17:30 ч.:

·        Кратко представяне на историята и философията на изкуството икебана – Сдружение Сога, Мария Кеменчеджиева

·        Представяне на Сен-но Рикю, неговата философия, стила Нагейре в икебана и  разновидността му чабана, която се използва при чаената церемония.

·         Представяне на школата Охара.

·         Представяне и демонстрация – Чадо Урасенке Танокай, Криси Прахова,         Моника Крекова

·        Представяне на Школата Согецу, Мария Кеменчеджиева

·         Демонстрация – Сдружение Сога, Мария Колева

·        Представяне на второто издание на албума „Вдъхновения“ на Рима Мирска, основател на Сдружение Сога

                      

Сдружение по икебана Сога

Сдружението по икебана Сога в България е създадено от Рима Мирска през 1995 г. Тя е завършила Sogetsu school в Токио и e получила името си Сога, което означава нежна, елегантна трева.
Основни дейности на сдружението:

•        Обучение – обучението в школата по икебана Сога е индивидуално и следва четиристепенната програма на японската школа „Согецу“, като се издават оригинални нейни сертификати. Водим обучения и в някои училища в София.

•        Украса – Сдружението предлага извършването на  нетрадиционна, уникална украса на външни и вътрешни, малки и големи пространства по различни поводи.

•        Изложби – Сдружението организира самостоятелни и съвместни изложби с представители на други изкуства. Традиционно участва с изложби в Дните на японската култура у нас

•        Демонстрации – демонстрацията на изкуството икебана е естетическа церемония, чрез която се разкрива одухотворяващата сила на творчеството. Предлагаме и организиране на уоркшопи за хора от различни възрасти.

Сдружение Чадо Урасенке Танокай

Чадо Урасенке Танокай България е сдружение основано през 1992 г. като клуб на любителите на чайната церемония и японска култура. През 1996 г. се реорганизира като Урасенке Дококай, а през 1998 г. се регистрира според българското законодателство като Сдружение за популяризиране на японската култура. През 2001 г. е регистрирано в централата на Урасенке, Зайдан Хожин Урасенке Конничиан Киото, Япония като Българско сдружение Чадо Урасенке Танокай, Inc.
Главната цел на българското сдружение Чадо Урасенке Танокай е да разпространява знанието за Пътят на чая и японската култура.

Със специалната помощ на гостуващи чайни майстори и преподаватели, българското сдружение Чадо Урасенке Танокай организира интензивни курсове и семинари за чайната церемония и всички японски изкуства, свързани с нея. Сдружението работи в тясно сътрудничество с Японското посолство в България, Международна фондация „Св. Св. Кирил и Методий”, училища в София, Софийски университет „Св. Климент Охридски” и др.

„Самуил в Разметаница: между легендите и действителността“ – изследване на гл. ас. д-р Димитър Атанасов

На 25 март от 18:00 ч. в заседателна зала 1 в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ гл. ас. д-р Димитър В. Атанасов от секция „Сравнителни фолклористични изследвания“, ИЕФЕМ – БАН, представи изследването си върху местната памет за братоубийствената война между цар Самуил и брат му Аарон, засвидетелствани в местността Разметаница, Средна Западна България.

Основен акцент в лекцията e мястото на тази версия на историческия сюжет в изграждането на историческия разказ за национална консумация и усилията за идеологическо хомогенизиране около опорните точки на нацията в края на 19 и началото на 20 век. С особено внимание е разгледано мястото на Централния Запад в българския исторически канон и усилието за неговото явяване на картата на българската есенциалност – в унисон или в като противотежест на свръхакцента „Македония“.

Събитието се реализира в рамката на постоянния семинар на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България.

„Етнологията на ХХI век – теория и практика“: конференция в памет на проф. Стоян Генчев

„ЕТНОЛОГИЯТА НА ХХI ВЕК – ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА“

КОНФЕРЕНЦИЯ В ПАМЕТ НА ПРОФ. СТОЯН ГЕНЧЕВ

ПО СЛУЧАЙ 80-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ

На 24 февруари 2016 г. се навършиха 80 години от рождението на изтъкнатия български учен проф. д.и.н. Стоян Генчев – дългогодишен ръководител на секция „Традиционна духовна и социално-нормативна култура“ на Етнографския институт с музей при БАН, чийто приемник е секция „Историческа етнология“ на ИЕФЕМ – БАН. През същата година се навършват и 26 години от неговата кончина.

Проф. д. и. н. Стоян Генчев е роден на 24 февруари 1936 г. в с. Чавдар, Софийска област в семейство на интелигенти. Висшето си образование завършва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1961 г. – специалност Българска филология. През 1970 г. защитава своята кандидатска дисертация на тема „Към проучването на различията в семейните обичаи около ятовата говорна граница в Северна България“ под ръководството на проф. Христо Гандев. В продължение на двадесет години проф. Стоян Генчев работи в ЕИМ и заема различни административни длъжности. От 1977 до 1982 г. е заместник-директор, а през лятото на 1990 г. е избран за директор на ЕИМ. От 1978 г. той е постоянен ръководител на секция „Традиционна духовна и социално-нормативна култура“. През последното десетилетие от своя жизнен път проф. Стоян Генчев бе научен ръководител на петима докторанти и консултант на четирима външни сътрудници. Освен това той успя да привлече с авторитета си специалисти от етнографските музеи в страната, при което ръководената от него секция се превърна в място за научни контакти и дискусии между научните сътрудници в института и музейни уредници от Пловдив, Велико Търново, Враца, Стара Загора, Габрово и Перник. От 1974 г. проф. Стоян Генчев започва университетската си преподавателска дейност в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, а през 1980 г. е лектор и във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. За своята преподавателска дейност той е избран за професор по етнография през 1988 г.

                   

В своя двадесет и пет годишен професионален път на учен проф. д-р Стоян Генчев е автор на две монографии, над 30 студии и множество статии, отзиви и рецензии в разнообразни области на етнографската наука – теория и методика на етнографското изследване, духовна и социално-нормативна култура, история на етнографията, теренното изследване, славистични сравнителни изследвания и др.

Конференцията в памет на проф. Ст. Генчев, организирана от секция „Историческа етнология“ в ИЕФЕМ при БАН, има за цел да представи значимото място на неговите изследвания в етнографската наука през ХХ век, да обобщи и концептуализира научното му наследство в теорията и практиката на българската етнология, да потърси съвременен прочит и осмисляне на неговите идеи в редица области на етнологията в съвременността. По повод годишнината ще си припомним и други аспекти от неговата многостранна дейност като учен, общественик, организатор и администратор (директор, ръководител на секция) на ЕИМ и това ще бъде крачка напред в опознаване миналото на институцията, ще подпомогне заниманията ни в областта на днешните усилия по написване на историята на институцията ИЕФЕМ, наследник на двата академични института – Етнографския институт с музей и Института за фолклор.

                           

Конференцията има за цел не само да припомни и популяризира работата на проф. Стоян Генчев в полето на етнографията, но също и да привлече вниманието на българската общественост върху социалната значимост на нашата наука.

18.03.2016