19 март 2014 г.

"Българите в Бесарабия, Таврия и Крим. Фото-хроника на ХХ век"

На 20 март от 18.00 ч. в залите на Института  за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН ще се открие фото-изложба, разказваща за живота на българите от Бесарабия, Таврия и Крим.
Изложбата се организира от екипа на българо-украинския проект "Конструиране на идентичността в контекста на пан-Европейска мобилност (българите в Украйна и украинците в България)" с ръководител от българска страна доц. д-р Петко Христов.

През 2010 г. Българския младежки клуб „Актив” от гр. Одеса, Украйна стартира кампания по събиране на стари снимки на българи от Бесарабия. Идеята е да се оформи малка мобилна фото-изложба, която с помощта на фотографията, да разкаже за живота на тази българска диаспора. За първи път старите снимки под надслов „Българите в Бесарабия. Хроника на ХХ век” се показват през април на 2010 г. в Одеския литературен музей, гр. Одеса, Украйна. В приветственото слово организаторите отбелязват, че крайната цел е фото-изложбата да бъде представена и в България. На 16.01.2014 г. тя е в Сливен, а на 01.03.2014 г. във Варна.
Поради големия интерес авторите на изложбата са поканили своите колеги от Центъра по българистика към Мелитополския педагогически университет „Б. Хмелницки”, гр. Мелитопол, Украйна, да се включат в изявата с фотографии на българи от Таврия и Крим. Така посетителите на Националния Етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще могат да видят в пълнота цялата българска общност от Украйна.
Изложбата се състои от автентични фотографии на българи от историческите диаспори в Бесарабия, Таврия и Крим. Фотодокументите представляват в миниатюра копия на реалността от целия ХХ век. Всяка снимка е къс разказ за отделната личност или за един конкретен момент, за една фаза от историческия процес или за определено събитие от социокултурния живот на тези наши сънародници. Различните сюжети (от сватба, училище, работа, казарма и пр.) фиксират душевните настроения на героите, техните взаимоотношения с времето и неговите предложения за бит, реализация и диалогизъм. Снимките впечатляват с духа на времето, който се е запечатал върху тях и чрез тях намира начин да комуникира с нашето съвремие.

Conference "The Museum and the Society of the Spectacle"

Extended deadline for submitting paper proposals:
July 20th, 2014

has the pleasure to invite you
to the second research conference in the series
on the topic
The Museum and the Society of the Spectacle
25–26 September 2014, IEFSEM–BAS (Moskovska Str. 6a, Sofia)

After twenty-five years of transition to market economy and neoliberal democracy museums in Bulgaria are only now beginning to search for ways to fit in the “society of the spectacle” in order to be able to compete successfully with the industries of culture, entertainment and leisure time. What are the strategies that museums resort to, following the logic of the market, in order to attract more visitors to their exhibition halls, and thus generate more income? What are, on the other hand, the implications of the commodification of the cultural values that museums study, preserve, put on display, interpret? Is it possible to reconcile the two extremes in the museum’s social mission today – education and entertainment? And what is the place of the social responsibility of the museum as an institution of the public sphere in this mission? These are the central questions that the second research conference in the series “Debates in Museology” aims to raise and examine.
Even if insufficiently discussed in our country until now, these questions are far from novel – since as early as the 1960s “Western” museums have been severely criticized and charged with accusations in commodification, disneyfication, commodity fetishism, etc. New Museology, which came out in the 1980s as a result of the critique of the museum, tried to transform it from a disciplinary modern institution and a “temple” of consumerism to an arena for public debate, “contact zone” (James Clifford), “people’s university” (Hugues de Varine), site of community memory. The very term “society of the spectacle”, introduced by Guy Debord in the distant 1967, has become a critical metaphor for consumer society, reducing the political implications of the term and moving away from the initial call of its author to “wake up” the spectator, drugged by spectacular images, by constructing so-called “situations” that disrupt and overturn the order of the spectacle. Similarly to the Situationists, the new museologists aim at “waking up” the museum visitor by provoking him/her to become aware of the museum context and from a passive “reader” of the museum text to become an active co-participant in his/her own museum experience.
“Society of the spectacle” was preceded by the critique of cultural industry as a means for “mass deception” in modern society, developed by representatives of the Frankfurt School such as Theodor Adorno, Max Horkheimer, and others in the 1940s. The term continued to produce new interpretations throughout the 1970s and 80s, as seen in the works of a number of French poststructuralists – Jean Baudrillard, for instance, examined the substitution of reality in postmodern society with simulations of reality (“hyperreality”). It is in this context that we would like to bring up the question of whether critical theory’s contemporary developments might have a bearing on the making of a new, critical, socially responsible postmodern museology. The proposed directions for discussing the topic of the conference gravitate around three core problems: the museum and the logic of the market; the museum as a spectacle; and the museum as a public arena.

Corporate culture and the museum – branding, advertising and marketing strategies in the museum;
The museum’s competitiveness among the industries of culture, entertainment and leisure time; the idea of an “all-inclusive” museum
The museum outside the museum – searching for new “museum” spaces
The museum and consumer society – disneyfying and commodifying cultural heritage in the museum
Issues of authenticity in the museum – original, copy, simulacrum (Baudrillard)
The exoticising “museum gaze” – back to the Renaissance “cabinets of curiosities”?
The spectacle of the “Other” in the ethnographic museum
The new media in the museum – mediatizing and virtualizing museum experience
The “playing man” (homo ludens) in the museum – games, hands-on activities, workshops, museum theater, historical re-enactments, etc.
The “affective turn” and the “work of imagination” (Appadurai) in the museum
Performativity in the museum – the museum text as a performative; the museum as performative space; the performing body in the museum
The tension between image and text in the museum exhibition
Ethics and aesthetics in the museum
Reconceptualizing the social mission of the museum today – between the scientific and the popular, between the educational and the amusing, between the trivial and the scandalous
The social responsibility of the museum as an institution of the public sphere (Habermas)
The museum visitor – a passive spectator or a (pro)active citizen?

Please, send your paper proposals by June 30th 2014 to muzej.iefem@gmail.com.
Paper proposals should include name and institutional affiliation of the participant, e-mail, title of the proposed paper, and a resume of minimum 1500 characters in Bulgarian or English. The conference proceedings will be published in a refereed academic publication.
The working languages of the conference are Bulgarian and English.
All costs for travel and accommodation will be covered by the participants.



·         Sending paper proposals: June 30th, 2014
·         Informing participants of the acceptance of their proposal: July 31st, 2014
·         Announcing the preliminary program of the conference: August 31st, 2014

Asst. Prof. Svetla Kazalarska, Ph.D.; Asst. Prof. Elena Vodinchar, Ph.D.; Yana Gergova, Ph.D.; Dimitar Vassilev, Ph.D. student (ABD)

Конференция "Музеят и обществото на спектакъла"

Удължен срок за подаване на заявки за участие:
20 юли 2014 г.

има удоволствието да Ви покани да вземете участие във
Втората научна конференция от серията
на тема
Музеят и обществото на спектакъла
25–26 септември 2014 г., ИЕФЕМ–БАН (ул. „Московска“ 6а, София)

След 25 години на преход към пазарна икономика и неолиберална демокрация музеите у нас едва сега започват да търсят начини да се впишат в „обществото на спектакъла“, за да се конкурират успешно с останалите индустрии на културата, развлеченията и свободното време. Какви са стратегиите, с които си служат музеите, следвайки логиката на пазара, за да привлекат повече посетители в своите зали, съответно – по-големи приходи? Какви са в същото време последствията от комодифицирането на културните ценности, които музеите издирват, съхраняват, излагат на показ, интерпретират? Възможно ли е да се намери компромис между двата крайни полюса в социалната мисия на музея днес – образованието и развлечението? И какво е мястото на социалната отговорност на музея като институция на публичната сфера в тази мисия? Това са централните въпроси, които Втората научна конференция от серията „Дебати в музеологията“ си поставя за цел да повдигне и разгледа.
Макар и недостатъчно обговорени у нас, тези въпроси съвсем не са нови – още от 60-те години на XX век насам „западните“ музеи са подложени на остри критики и обвинения в комодификация, диснификация, стоков фетишизъм и пр. Появилата се през 80-те вследствие на критиките към музея Нова музеология се опитва да го преобрази от дисциплинарна модерна институция и „храм“ на консумеризма в арена за публичен дебат, „контактна зона“ (Джеймс Клифърд), „народен университет“ (Юго де Варин), място на общностна памет. Самото понятие „общество на спектакъла“, въведено от Ги Дебор през далечната 1967 г., се е превърнало в социално-критическа метафора на консуматорското общество, редуцираща политическите импликации на понятието и отдалечаваща се от първоначалния призив на автора към „събуждане“ на зрителя, упоен от зрелището на образите, посредством конструирането на т.нар. „ситуации“, нарушаващи и преобръщащи реда на спектакъла. Подобно на ситуационистите, новите музеолози се стремят да „събудят“ музейния посетител, като го провокират да осъзнае музейния контекст и от пасивен „читател“ на музейния текст да се превърне в активен съ-участник в собственото си музейно преживяване.
„Обществото на спектакъла“ се предшества от критиката на културната индустрия като средство за „масова заблуда“ в модерното общество, разработена от представители на Франкфуртската школа като Теодор Адорно, Макс Хоркхаймер и др. през 40-те години. Понятието продължава да поражда нови интерпретации и през 70-те и 80-те в работата на редица френски постструктуралисти – Жан Бодрияр например проблематизира подмяната на реалността в постмодерното общество със симулации на реалност („хиперреалност“). В тази връзка поставяме въпроса дали съвременните развития на критическата теория имат място в създаването на една нова, критична, социално-отговорна постмодерна музеология. Възможните посоки за дебат по темата за музея и „обществото на спектакъла“ гравитират около три проблемни ядра: музеят и логиката на пазара; музеят като спектакъл; и музеят като публична арена.

Корпоративната култура и музеят – брандинг, рекламни и маркетингови стратегии на музея;
Конкурентоспособност на музея сред другите индустрии на културата, развлеченията и свободното време; идеята за музей от типа all-inclusive
Музеят извън музея – в търсене на нови „музейни“ пространства
Музеят и консуматорското общество – диснификация и комодификация на културното наследство в музея
Проблеми на автентичността в музея – оригинал, копие, симулакрум (Бодрияр)
Екзотизиращият музеен поглед – обратно към ренесансовите „кабинети на чудатостите“ (cabinets of curiosities)
Спектакълът на „другостта“ в етнографските музеи
Новите медии в музея медиализиране и виртуализиране на музейното преживяване
„Играещият човек“ (homo ludens) в музея – игри, интерактивни занимания, ателиета, музеен театър, исторически възстановки и др.
„Емоционалният обрат“ (affective turn) и „работата на въображението“ (Ападурай) в музея
Перформативност в музея – музейният текст като перформатив; музеят като перформативно пространство; перформативното тяло в музея
Напрежение между образ и текст в музейната експозиция
Етика и естетика в музея
Преосмисляне на социалната мисия на музея днес – между научното и популярното, между образователното и забавното, между тривиалното и скандалното
Социалната отговорност на музея като институция на публичната сфера (Хабермас)
Музейният посетител – пасивен наблюдател или (про)активен гражданин

Очакваме Вашите заявки за участие до 30 юни 2014 г. на адрес: muzej.iefem@gmail.com.
Заявките трябва да съдържат име и институционална принадлежност на участника, имейл за контакт, заглавие на предлагания доклад и резюме с обем от минимум 1500 знака на български или английски език. Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в рецензиран научен сборник.
Работните езици на конференцията са български и английски.
Разноските за пътни, настаняване и командировъчни са за сметка на участниците.



·         Краен срок за изпращане на заявки: 30 юни 2014 г.
·         Уведомяване на участниците за приемане на заявките им: 31 юли 2014 г.
·         Обявяване на предварителната програма на конференцията: 31 август 2014 г.

гл. ас. д-р Светла Казаларска, гл. ас. д-р Елена Водинчар, д-р Яна Гергова, Димитър Василев