ПОКАНА ЗА КОНФЕРЕНЦИЯ „ЕТНОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ” (Научни четения в памет на Христо Вакарелски и по случай 40-годишнината от издаването на „Етнография на България”)

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската

академия на науките (ИЕФЕМ-БАН) има удоволствието да ви покани на Научни

четения в памет на проф. Христо Вакарелски. Те са замислени като първа проява от

серия подобни общоинститутски Научни четения в чест на видни български етнолози и

фолклористи и ще се проведат на 13-14 май 2014 г. в ИЕФЕМ-БАН.

Христо Вакарелски (1896 – 1979) е един от най-изтъкнатите български етнографи, учен

с национален и международен авторитет. Той завършва славянска филология в

Софийския университет „Св. Климент Охридски” и специализира славянска и обща

етнография в Полша. Христо Вакарелски работи в Народния етнографския музей, по-

късно Етнографския институт с музей, с известни прекъсвания от 1927 г. до 1962 г.

Многопосочните му изследвания имат изключително значение за полагане на

академичните основи и развитието на българската етнография и фолклористика.

Христо Вакарелски е директор на Народния етнографски музей – София в периода

1945-1948 г. С негова помощ е осъществена огромна събирателска и възстановителна

дейност и е построена нова сграда на музея. Христо Вакарелски е почетен член на

етнографските дружества в Полша, Унгария, Австрия и на Международното общество за етнология и фолклор (SIEF). През 1965 г. е удостоен с Хердерова награда и е

нейният първи български лауреат.

Неговата проучвателска и събирателска работа обхваща практически всички български

региони от Вардарска и Егейска Македония, през Беломорска Тракия и централните

български земи до Добруджа пр. Автор e на първата цветна карта на български носии.

Творчеството му включва над 1200 научни статии и публикации у нас и в

чужбина. Първият му публикуван научен труд е "Библиография. Съчинения по

славянска филология и литературна история и критика в българския печат от 1910

включително до 1920 година" (1921 г.). Сред по-известните му творби са: ”Бит и език

на тракийските и малоазийските българи" (1935 г.), "Български народни гатанки" (1936

г.), "Понятия и представи за смъртта и душата" (1939 г.), "Български носии" (1941 г.),

"Български празнични обичаи" (1942 г.), „Насоки за събиране на етнографски

материали” (1945 г.), „Кратки бележки по етнография на българите” (1959 г.),

„Български народни обичаи” (1960 г.), „Българско народно изкуство” (1963 г.),

"Етнография на България" (1974 г.), „Български погребални обичаи” (1990 г.) и много

други. В последните години от живота си той работи усилено върху "Етнография на

Македония", от която в архива му остава сериозен подготвен корпус.

Идеята на организаторите в Научните четения да се представят разработки от всички

онези дялове на културата, които е засегнал проф. Христо Вакарелски през своя дълъг

етнографски път:

- Методически и практически насоки за събиране на етнографски материали;

- Веществена култура – единство на описание, образ, терминология и ритуална роля на

предметите;

- Български празнични обичаи;

- Погребални обичаи и обреди;

- Народно творчество;

- Народно изкуство;

- История на българската етнография;

- Дейци и проблеми на славянската етнография.

Организационен комитет:

Проф. д. изк. Лозанка Пейчева

Проф. д.и.н. Рачко Попов

Доц. д-р Еля Цанева

Гл. ас. д-р Мила Маева

Гл. ас. д-р Пламена Стоянова

Анита Комитска

Андрей Тонев

Заявки на теми и кратки резюмета (до 500 знака) за участие в конференцията се приемат до 14 февруари 2014 г. на ел. адрес: vakarelski2014@gmail.com
Одобрените кандидати ще получат потвърждение до 20 февруари 2014 г.

Аудиогид към изложбата „Имало едно време у дома”

От 15 януари 2014 г. Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН (пл. „Александър I” 1) предлага на своите посетители възможността да разгледат изложбата „Имало едно време у дома” с аудиогид в ръка и слушалки на уши.

Изложбата връща посетителите в позабравения свят на традиционния селски дом и им разказва за строежа на къщата и огнището, изработването на някои знакови предмети от домашната покъщнина, приготвянето на хляба, характерните женски и мъжки домашни занятия и детските игри.

Аудиогидът обогатява музейното преживяване с допълнителна информация за изложените предмети от домашната покъщнина и любопитни подробности за свързани с тях вярвания и ритуални употреби. Включени са и записи на традиционни детски броилки и строителни благословии, събирани по време на теренните проучвания на етнолози и фолклористи, съхранявани в архива на Националния център за нематериално културно наследство при ИЕФЕМ–БАН. В аудиогида посетителите ще чуят още автентични песни, записани от Тодор Джиджев между 1964 и 1980 г. в различни селища на Тракия, събрани в сборника „Народни песни от Тракия” (Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, 2013). Аудиогидът е закупен по проект "Открит музей", финансиран от НФНИ.

Аудиогидът се предлага на български език на цена от 2 лв.

Откриване на изложбата "България за Япония" - празник по случай 55 години от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Япония

Вечерта на 15 януари в Националния етнографски музей беше своеобразен празник както за Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей и специалност Японистика към СУ „Св. Климент Охридски“, така и за всички посетители, които бяха гости на официалната церемония по повод откриването на изложбата „България за Япония“.  Чествахме 55 години от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Япония.

На събитието присъстваха както студенти от специалност Японистика, техни преподаватели, представители на държавни институции, колеги от ИЕФЕМ,  приятели на Националния етнографски музей, почитни гости, така и Негово Превъзходителство Такаши Коидзуми, посланик на Япония в Република България, заедно със съпругата си Томоко Коидзуми.

Официалната церемония беше открита с приветствените слова на проф.д.изк. Лозанка Пейчева, директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките, а Негово Превъзходителство Такаши Коидзуми отправи сърдечни благодарности към всички български приятели на Япония, които са част от тази инициатива. Посланикът подчерта, че е изключително щастлив от факта, че именно това събитие е първото в календара на новата 2014г.

Приветствия отправиха и доц. д-р Гергана Петкова от СУ „Св. Климент Охридски” - отговорник по специалност „Японистика”, Ангел Обрецов, директор на Дирекция "Америка, Азия, Австралия и Океания" при Министерство на външните работи и проф. дфн Александър Федотов, директор на Центъра за източни езици и култури на СУ "Св. Кл. Охридски“.

Проф. дфн Бойка Цигова представи юбилейния сборник „България – Япония - Светът“ /Университетско издателство, 2013/ и първото в страната студентско списание за научни разработки в областта на японистиката „Кръг“ /Университетско издателство, 2013, бр. 1/.

Андрей Тонев, главен уредник в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките водеше официалната церемония, а Анита Комитска, куратор на изложбата и истински любител на японската култура, гостоприемно посрещаше всички посетители.

В Огледалната зала, където е разположена изложбата „България за Япония“, която можете да посетите до 7 февруари, беше направена демонстрация на опаковане фурошики, докато в аудио-визуален кът имаше слайд-шоу, илюстриращо инициативи на специалност „Японистика“ за популяризиране на японската култура в България, както и кадри от Япония през обектива на студенти-специализанти.

Гостите разгледаха тематичните витрини, представящи японската традиционна култура /жилище и околна среда, култура на хранене, култура на опаковане фурошики /. Витрините включват предмети от бита, кратки описания и макети, изработени от студенти японисти, както и тематичния стенд, представящ студентски преводи на откъси от средновековното произведение Исе Моногатари. Произведението, както и жанрът ута-моногатари се представят за първи път в България.

Част от изложбата е интерактивеният кът-изненада, чрез който публиката става съпричастна към традиционната японска култура и да може сама да се превърне в активен участник в изложбата.

Можете да научите повече за изложбата като я посетите до седмия ден от месец февруари.

Още информация тук.

 Още снимки от вечерта във фейсбук страницата на ИЕФЕМ тук

Събитието се извършва със съдействието на „ДЖАЙКА“ и „Дружеството за приятелство България Япония“.