НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ: БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА, ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ: ИНСТИТУЦИИ, ОРГАНИЗАЦИИ, ОБЩНОСТЕН ЖИВОТ

ИНСТИТУТЪТ ЗА ЕТНОЛОГИЯ И ФОЛКЛОРИСТИКА

С ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ – БАН

организира

НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА, ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ:

ИНСТИТУЦИИ, ОРГАНИЗАЦИИ, ОБЩНОСТЕН ЖИВОТ

29-30.09.2014 г.

София, ИЕФЕМ-БАН

Формирането на емигрантски/имигрантски общности е широко застъпено поле в съвременната българска и чуждестранна хуманитирастика. Редица научни изследвания са посветени на миграционните вълни след Първата и Втората световни войни; транснационалните икономически миграции, възникнали вследствие на ускорените глобализационни процеси през последните няколко десетилетия; семейната миграция и бежанските потоци. Особено актуални са проблемите, свързани с новите миграционни вълни в Европа и Америка след настъпилите политическите промени през 1989 г. В същото време научната тематика за миграционните процеси е в силна корелация с проблемите за развитието, интеграцията и вътрешния „живот” на емигрантски/имигрантски общности и тяхното културно, религиозно и социално взаимодействие с приемащата страна.

Научните изследванията на българските хуманитаристи в това поле респективно са насочени най-вече към българските емигрантски общности. Най-интензивни проучвания се очертават в няколко основни направления: традиционни български емигрантски общности в постсъветското пространство/традиционни български малцинства (Молдова, Украйна, Румъния); българската диаспора в страните от бившия социалистически блок (Унгария, Словакия, Чехия); емигрантски общности на български малцинствени групи (турци, роми); – миграции на Балканите; нови мигрантски общности в страните от Европейския съюз и Северна Америка. Все по-засилващ се е интересът към мигрантските общности у нас (още в миналото – белогвардейци, арменци, чехи, германци и др., и днес – трудова миграция от Азия и Африка). Напоследък ръст бележат и изследванията върху бежанските общности у нас като един от най-значимите и видими миграционни процеси на територията на България.

* * *

С конференцията „Българи в чужбина, чужденци в България: институции, организации, общностен живот” бихме искали да съберем на едно място различни гледни точки към съвременните мигрантски общности – български зад граница и чуждестранни на територията на страната ни. Научният форум е отворен за широк кръг специалисти – етнолози, социолози, културолози, социолингвисти, политолози, икономисти и пр., работещи по следните проблеми:

-          Организиране и институционализиране на българските общности в чужбина;

-          Ролята на българските национални представителства за мигрантските ни общности в чужбина;

-          Отношения местна власт – мигрантски общности в България и в чужбина;

-          Българските църкви в чужбина;

-          Българските училища, читалища, клубове в чужбина;

-          Български медии в чужбина;

-          Организации и представителство на имигрантите в България;

-          Вътрешен живот на мигрантските общности в България;

-          Бежанци в България – организации и взаимодействия.

както и всички теми, свързани с методологията и перспективите в изследването на съвременни мигрантски общности от всякакъв тип.

Добре дошли са както индивидуални заявки, така и заявки за панели. Желаещите да се включат в конференцията могат да изпращат своите заявки, съдържащи име на участника, заглавие и резюме на доклада и информация за контакт, на адрес: conference.iefem@abv.bg. За участие с панел, моля в заявката да бъдат включени имената на всички участници в него, заедно със заглавията и резюмета на предлаганите доклади, и информация за контакт на водещия панела.

Конференцията е отворена и  за чуждестранни участници, които да представят докладите си на български или английски език.

Разширени варианти на избрани доклади ще бъдат поканени за публикуване в сборник.

ВАЖНИ ДАТИ

Срок за подаване на заявки за участие                                             10 юли 2014 г.

Информиране за приемане/отхвърляне на заявката                              1 август 2014 г.

Изпращане на програма на участниците                                        31 август 2014 г.

ОРГАНИЗАЦИОНЕН КОМИТЕТ

гл.ас. д-р Мариянка Борисова

гл.ас. д-р Лина Гергова

гл.ас. д-р Йелис Еролова

гл.ас. д-р Таня Матанова

гл.ас. д-р Магдалена Славкова

д-р Яна Гергова

КОНСУЛТАТИВЕН КОМИТЕТ

доц. д-р Катя Михайлова

доц. д-р Владимир Пенчев

доц. д-р Женя Пимпире

Самостоятелна изложба на създателя на модерната миниатюра Армен Данегян.

На 11 февруари (вторник) в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей от 18ч. ще се състои официалното откриване на самостоятелната благотворителна изложба на създателя на модерна миниатюра Армен Данегян. Ще бъдат изложени тридесет негови творби, които ще можете да разгледате до 11 март в залите на ИЕФЕМ – БАН. Събитието се извършва с помощта на Общоарменския благотворителен съюз Парекордзаган: AGBU София.

Биография:

Роден през 1967 г., в Ереван, Армения. През  1984-1986 г., учи Миниатюра в колежа по Изкуства . През 1990-1993 учи в Университета за Академични Изкуства ( CAAU ). Художникът създава ново течение, определено като модерна миниатюрна живопис, което е нова страница в съвременното арменско изкуство. Представя различни серии, посветени на религиозни, патриотични и други теми. Миниатюрите на Армен Данегян са от края на 20–ти век и представляват гениален израз на нашата прекрасна Средновековна Миниатюра. Уникалното изкуство на Армен Данегян всъщност има своите дълбоки корени от Модерната Миниатюра, основата на средновековните изкуства и по същността си е Модерна Миниатюра. След като завършва подходящо образование по специалността си, художникът на първо място усвоява техниката на миниатюрата, това е едно от основните изисквания на миниатюрата на средновековието, след това той се опитва да работи върху различни материи, главно върху дърво. След период на големи усилия създава главните си произведения в стила на миниатюрата. Именно тях наричаме Модерна Миниатюра - сравнително нова област в арменските съвременни изящни изкуства, където Армен показва не само професионалните си принципи и майсторство , но и религиозно и художествено богатство. Художникът представя традиционните християнски мотиви в модерен стил и им дава оригинален цвят и фантастично решение. Тази нагласа е много важна за нашето изкуство, един от основните принципи - сравнението между традиционното и модерното. Трябва да се оцени и отдадеността и вдъхновението на художника към своите творби. Той изглежда е наследили не само призванието на нашите средновековни художници, но и техния талант и себеотрицание в името на работата.

"Етнография на миграциите: Българите в Средиземноморието"

СЪДЪРЖАНИЕ

НА ПРОФ. Д.И.Н. РАЧКО ПОПОВ (ПО ПОВОД НЕГОВИЯ 60-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ)

УВОДНИ ДУМИ

 ЕЛЕНА МАРУШИАКОВА, ВЕСЕЛИН ПОПОВ - ЕТНОЛОГИЯ И МИГРАЦИОННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (ВМЕСТО ПРЕДГОВОР)

 МИРЕЛЛА ДЕЧЕВА - ДИНАМИКА НА МИГРАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ ОТ БЪЛГАРИЯ КЪМ ИСПАНИЯ В КРАЯ НА ХХ И НАЧАЛОТО НА ХХІ ВЕК

 ТАНЯ ДИМИТРОВА - МИГРАЦИЯ И ИДЕНТИЧНОСТИ – НА ПРИМЕРА НА БЪЛГАРСКИТЕ МИГРАНТИ В ГЪРЦИЯ

 СОФИЯ ЗАХОВА - ФОРМАЛНИ И НЕФОРМАЛНИ МРЕЖИ НА БЪЛГАРИ В ИТАЛИЯ

 МИЛА МАЕВА - СЪВРЕМЕННИТЕ БЪЛГАРСКИ ЕМИГРАНТИ ВЪВ ФРАНЦИЯ – СВЕТЛА И ТЪМНА СТРАНА

 ЙЕЛИС ЕРОЛОВА - ОСТРОВЪТ НА АФРОДИТА – „ДОМ” ЗА МНОГО БЪЛГАРИ (ЕТНОЛОЖКО ПРОУЧВАНЕ ВЪРХУ БЪЛГАРСКИТЕ МИГРАНТИ В РЕПУБЛИКА КИПЪР)

 МАГДАЛЕНА СЛАВКОВА - СПЕЦИАЛИСТИ И ГУРБЕТЧИИ В ПОРТУГАЛИЯ ЕЛЕНА

 МАРУШИАКОВА, ВЕСЕЛИН ПОПОВ - МИГРАЦИИ НА ЦИГАНИТЕ ОТ ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА (ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ)