Представяне на сборника „Страдание и спасение. Паметта на еврейските общности в Русе, Шумен и Варна“

На 10 февруари, в Зала 19 на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, сдружение „Европейски пространства 21“ Русе представи на научния сборник

„Страдание и спасение.

Паметта на еврейските общности в Русе, Шумен и Варна“

Съставител и редактор: проф. д-р Николай Ненов, директор на Регионален исторически музей Русе
Водещ: доц. д-р Даниела Колева, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Сборникът съдържа устни разкази на еврейските общности за самите тях и живота им в Русе, Шумен и Варна. Разказите са резултат от теренно проучване, проведено през пролетта на 2015 г. То отразява не само състоянието на градските общности на евреите в Русе, Шумен и Варна, но осветлява паметта за тях, описва хора и събития, отнасящи се и за онази част от българските евреи, които днес живеят в държавата Израел. Тридесет наши сънародници – 17 жени и 13 мъже, чрез своите разкази и спомени изграждат впечатляващ териториален обхват на проучването, който в действителност покрива картата на страната.

Разказите са подредени в осем глави: Детство, Семейство, Квартал, Празници, Страдания, Всекидневие, Работа, Обетованата земя. Те съответстват на различните антропологически категории и представят чуто или преживяно от първо лице. Хронологията в книгата е съобразена единствено с битието в житейските цикли и поради това във всяка отделна глава може да се проследи картината за свят на различните поколения хора.

Като специфично средство в изследването се очертава използването на визуално-антропологическия подход, защото позволява да се разкрие визуалната, семиотичната и социалната логика на събраната колекция от снимки.

Онлайн изданието е публикувано на: pametta.com

Сборникът е част от проект „СТРАДАНИЕ И СПАСЕНИЕ. Паметта за еврейските общности – гарант срещу омразата в обществото“ на сдружение „Европейски пространства 21“, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г. Целта на проекта е да допринесе за ограничаване на расизма, ксенофобията и словото на омразата чрез съхраняване на местната културна памет и въвличане на млади хора.

Сдружение „Европейски пространства 21“ извършва дейност в обществена полза и работи в Русе от 1999 г.  Фокусира се върху дейности, свързани с хора, общество, медии и изкуства. Реализира проекти за съхраняване и популяризиране на местната памет.

„Музикално-танцовото наследство на българите в Западните покрайнини: традиция и иновации”

На 16 февруари 2016 г. (вторник) от 16.00 ч. в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН се проведе поредното събитие от семинара „Музика и танц в етноложки изследователски терени“ на секция „Етномузикология и етнохореология“. Гл. ас. д-р Евгения Грънчарова представи проучването

  „Музикално-танцовото наследство на българите в Западните покрайнини: традиция и иновации”

В теренното изследване се акцентира върху музикално-танцовата култура на българите в Димитровградско (Царибродско), Република Сърбия, чрез живия спомен за старата традиция и продължаващата жизнена практика. Българската общност в Западните покрайнини има не само богато историческо и културно минало, но притежава и съвременен културен календар, който представя нейното традиционно музикално-танцово наследство. Изследването е ориентирано към неговите особености – доколко музиката и българското хоро са запазили своите етнически характеристики и какви иновации са настъпили.

Сборникът "Поглед отвън" представя работата на Огюст Дозон и Леополд Гайтлер върху българския и балканския фолклор

На 9 февруари 2016 г. от 17:30 часа в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН се състоя представянето на книгата от поредицата „Ние българите“ –

„ПОГЛЕД ОТВЪН“

Огюст Дозон „Неиздавани български народни песни“
Леополд Гайтлер „Поетически традиции на траките и българите“

Изданието е спечелило конкурс на Министерството на културата.

Книгата представиха нейният съставител, научен редактор и преводач от чешки език доц. д-р Владимир Пенчев от секция „Стравнителни фолклористични изследвания“ в ИЕФЕМ – БАН и д-р Димитър Атанасов, с участието на рецензентите проф. Анатол Анчев и проф. Пламен Бочков. Преводът от френски език е на доц. д-р Петя Банкова.

Настоящото издание представя двама известни, но сравнително непознати автори, останали по своеобразен начин в историята на нашето Възраждане. Своеобразното се състои в това, че макар и по различни начини, и двамата са свързани със Стефан Веркович и неговата „Веда Словена“. Именно контроверзната публикация определя до голяма степен и отношението към тях – и двамата от самото начало са обявени за „поддръжници“, което определя и по-нататъшното им реноме в обществото, или поне в научните среди. И докато Огюст Дозон – и заради дипломатическата му дейност, и заради сборника с народни песни – няма как да бъде премълчан (въпреки че далеч не е сред фаворитите на пишещите и анализиращите онзи период от българското развитие), то Леополд Гайтлер твърдо е сложен в графата „и други“.

Второто нещо, което сродява двамата чужденци, е фактът, че те ни поднасят един поглед отвън, образно казано – през прозореца, към българската фолклорна култура. Вярно е, че французинът Дозон е две години консул (или по-скоро вицеконсул) в Пловдив, вярно е също, че чехът Гайтлер пътува из Македония, но никой от тях не се ангажира пряко нито като събирач, нито като изследовател на нашето фолклорно богатство.

От трета страна, насочванията им към българския фолклор са по-скоро епизодични, макар Дозон да публикува сборници и със сръбски и албански фолклорни творби, т.е. фолклористичните му интереси са явно изразени, а Гайтлер да се изявява като българист медиевист, но пък не се занимава иначе с фолклористична проблематика. С други думи, конкретните публикации и на двамата, предмет на настоящото издание, са по-скоро изключение в техния творчески път, но изключение, което има своето характерно място.