Предтавяне на сборника "Празникът на Кирил и Методий - пространства на духа"

На 29 октомври 2015 г., 17.00 часа, в зала №19 на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей се състоя представянето на първият по рода си интердисциплинарен научен сборник за празника на Кирил и Методий. В навечерието на Деня на народните будители и в чест на 1200-годишнината от безсмъртието на Методий, екипът на проект „Празникът на св. Кирил и Методий – от националното към европейското духовно пространство. История, тенденции, перспективи” (Фонд научни изследвания, ДОО2 – 315/12.2008) представи двутомното издание „Празникът на Кирил и Методий – пространства на духа”.

Двата тома представят празника на Кирил и Методий в широка национална и европейска перспектива. Първият том е посветен на честванията му в Европа, вторият – в България. В изданието участват 27 автори – етнолози, фолклористи, социолози и музеолози. Двутомникът е резултат от проекта „Празникът на Св. Св. Кирил и Методий – от националното към европейското културно пространство. История, тенденции, перспективи“. Сборникът е първото интердисциплинарно изследване в широка славяно-европейска перспектива, осъществено от интердисциплинарен екип от специалисти (български и от чужбина), което отразява съвременните реализации и тенденции на развитие на празника в пост-модерния период.

Представянето на "Веда Словена - 140 години по-късно"

На 19 октомври 2015 г. от 18 часа в зала 19 на ул. Московска 6А беше представена книгата на доц. д-р Пламен Бочков „Веда Словена – 140 години по-късно". Представянето беше в рамките на семинар „Фолклорната словесност – традиции, състояние, тенденции", организиран от секция „Антропология на словесните традиции" при ИЕФЕМ – БАН. Събитието започна с експозе от автора на книгата, в което бяха засегнати основни аспекти на научните дебати около автентичността на „Веда словена" и бяха разкрити интересни моменти, свързани с подготовката на това ново изследване за сборника. Експозето представи някои от изказаните в книгата хипотези – за функционалното и смислово единство на двата тома на сборника, за смисъла на текстовете в него като разказващи фолклорната история на една локална общност, за ролята на Ст. Веркович и И. Гологанов в събирането, обработката и интерпретирането на тези текстове. Основен акцент беше аргументираната необходимост от анализи, които да отидат отвъд продължилите вече 140 години спорове и да разглеждат този сборник като феномен за своето време и с оглед на цялостния културен контекст, обграждащ неговата поява. Последвалата дискусия с участието на изявени учени в полето на фолклористиката, славистиката и културната история (проф. Валерия Фол, проф. Албена Георгиева, проф. Анатол Анчев, доц. Владимир Пенчев, доц. Валентина Ганева-Райчева, Любен Ботушаров и др.) открои значимостта на поставените в книгата въпроси и хипотези, и препотвърди необходимостта от нови завръщания и съвременни прочити на такива знакови за българската културна история текстове като „Веда словена".

доц. д-р Николай Вуков

Откриване на изложбата "Магия от Тракия" на РИМ Ямбол

От 16 октомври 2015 до 30 март 2016 г. Регионалният исторически музей на Ямбол гостува на ИЕФЕМ – БАН София с изложбата „Магия от Тракия” – вълшебно ушити женски носии и мистично обаятелни кукерски маски и костюми. Официалното откриване на 16 октомври започна с шумен и пъстър ритуален танц на кукерите от Ямбол и местна ямболска народна песен, изпълнена от колегата от ИЕФЕМ  д-р Галин Георгиев.

 

Изложбата представя традиционни женски костюми, тъкани и шевици от Ямболско /първите десетилетия на ХХ век/. Сукманената носия, характерна за региона, впечатлява с цветове, шевици и орнаменти, разкриващи вродено чувство за хармония. Всяка част е обобщено познание за света, както и визуален знак за възрастови и семейни различия.

 

Украсата е съсредоточена по полите, пазвата и ръкавите на сукмана и ризата, като най-ярката декоративна част е престилката. Различният начин на украса води до обособяване на няколко типа сукмани: белкосници; копринници; елховски и везани сукмани. Всички те са представени в изложбата, включени в различни композиции – сватба, лазарки, всекидневие и др. Цветната феерия се допълва и от няколко костюма на преселници от Одринска и Беломорска Тракия, както и от шевици, украсяващи елементи на женския костюм и разноцветни тъкани, внасящи уют в традиционния ямболски дом.

Магичното излъчване на изложбата се засилва и от представяне на кукерските игри от Ямболско, отличаващи се с многообразие, устойчивост и старинност. Архивни снимки от първите десетилетия на ХХ век запознават посетителя със старинни образци на кукерски костюми и маски. Представени са и основните персонажи в кукерската дружина, както и елементи от обредни действия. В изложбата са включени оригинални кукерски костюми, маски и атрибути, характерни и използвани от кукерските групи в миналото.