СТУДЕНТСКИ КОНКУРС за изследване в областта на балканския и славянски фолклор

Често и хората на науката плащат дан на модата: избират теми, които изглеждат нови, отказват се от утвърдени понятия и ги заменят с новоизковани. Едно от понятията с подобна съдба е фолклорът и свързаната с него методология. Изчерпан ли е този подход? Само за миналото и за сценичните възстановки ли трябва да мислим, когато се спомене понятието фолклор?

Специалистите знаят, че дори и днес фолклорът не съществува само във изпълненията на певчески и танцови ансамбли. И днес хората продължават да общуват, да разказват, да създават свои кодове, разбираеми за членовете на определена общност. Фолклорът е общуване и общуването ражда фолклор. Той е творческо усилие, игра и съхраняване на знание за миналото. Фолклорът може да разграничи своето и чуждото и даже да се превърне в бунт.

Фолклористите у нас днес разкриват нови изследователски полета и осъзнават необходимостта да потърсят съмишленици с разнообразна базисна подготовка, за да обхванат по-широко европейското пространство и да погледнат на него от българска гледна точка. С тази цел Секция „Сравнителни фолклористични изследвания“ при Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН и редакцията на списание „Български фолклор“ организират конкурс за оригинално непубликувано изследване (статия), посветено на тема от областта на балканския и славянски фолклор.

Тематика: Изследванията (статиите) могат да бъдат посветени на различни теми от областта на фолклора, традиционната култура и всекидневието на балканските и славянските народи, като и на етничните и конфесионални групи, обитаващи балканските и славянски страни. 

Право на участие в конкурса имат дипломирани магистри и студенти в магистърски програми от всички специалности.

Изисквания за оформление: Статиите, с обем не по-голям от 30 000 знака (включително библиографията и бележките под линия), трябва да бъдат изпратени в електронен вид (doc или docx формат). Библиографията се оформя съобразно правилата на списание „Български фолклор“, които могат да бъдат намерени на интернет сайта на списанието (http://www.bulgarianfolklorejournal.net/Content/PravilaBF.pdf).

Срок: Статиите трябва да бъдат изпратени не по-късно от 30 април 2016 г. на адрес bulfolk@abv.bg, придружени от кратки данни за автора: специалност, факултет, университет, адрес за кореспонденция.

Награди: Организаторите на конкурса предвиждат две награди: І награда – публикация в списание „Български фолклор“ и едногодишен абонамент за списанието; поощрение – едногодишен абонамент за списание „Български фолклор“.

С изпращането на текст за участие в конкурса всеки участник приема условията на конкурса и декларира:
1. че е автор на изпратения от него текст;
2. че текстът не е публикуван и не е приет за печат в друго издание на български или на друг език;
3. че е съгласен текстът му да бъде публикуван в списание „Български фолклор“ съобразно възприетите от редакцията на списанието правила.

Примерни тематични области
- Мит – фолклор – ритуал (в традиционната култура и съвременността);
- Традиционни и нови фолклорни жанрове (народен епос, балади и други песенни жанрове, приказки, предания, паремии, вицове, градски легенди и т.н.): регионални, етнични, национални и наднационални особености;
- Фолклор и идентичност (национална, етнична, регионална, селищна, групова, професионална и т.н.);
- Фолклор и религия;
- Фолклор и фолклоризъм: фолклорът на сцената и в музея, фолклорът в архивите (вкл. аудио и видеоархиви), фолклорът в печатните издания, фолклорът в съвременните медии;
- Фолклорът и художествената литература;
- Фолклорът и децата;
- История на фолклористиката в отделните страни или региони;
- Изследване на балканска и/или славянска фолклорна/фолклористична проблематика в сравнителен план;
- Фолклорни явления в съвременността.

Този списък е предназначен да улесни участниците в конкурса при избора им на тема, но не нито е изчерпателен, нито – задължителен.

26.11.2015

Благодарствено писмо от г-жа Янка Такева, Национален клуб "Родолюбие"

„Маниерният език“ – тема на семинара „Потиснати гласове“

На 17 ноември Секция „Сравнителни фолклористични изследвания“ направи поредната среща от семинара „Потиснати гласове“ на тема: „Маниерният език“. Лектор беше гл. ас. д-р Богдан Дичев.

С понятието „маниерен език" се обхваща един сравнително хомогенен в културно-психологическо, комуникативно-мотивационно, стилистично, лексикално и в интонационно отношение модел на определен речеви изказ. На второ място, това е високопарен, псевдомъдър, фалшив, нерядко (но не винаги) наукообразно утежнен и кичозно орнаментиран модел, чиято цел е да представи носителя си като човек с – най-общо казано – големи интелектуални дадености. Маниерният език е позьорски – той не съответства на действителния културен фон на говорещото лице, а като в дивата природа, подобно на едно шарено оперение, има за цел да „продаде" по-скъпо носителя си и да го утвърди в някои от сферите на обществения договор според ценностните предпоставки за предимствата на образованата и начетена личност. Още по опростено – в най-крайната си форма маниерният език е най-често езикът на парвенюто, нагло препоръчващо се за личност с широк и богат културен светоглед.

-      той съществува в пъстрата си разнородност и в много области на общуването;

-   той е подчертано комерсиален, натрапващ се, парвенюшко декларативен, като изгражда целенасочено идеологическо внушение;

-   проявява се количествено различно у отделните хора, изкушени да го използват съзнателно или неволно – от изтървана реплика до цели изказвания;

-   смешен е в почти всичките си форми, но не е безобиден, защото е заразен и води до затлачване на усета към живото, образно слово;

-   не е субстанционален, а функционален феномен, маниерността не е заложена в определени думи, а в начина им на използване;

-   той е ролеви език – основното му въплъщение е високопарността, но в по-редки случаи може да се прояви в подробно развита, културно и психологически различна игрова концепция на отделна, цялостно изградена устойчива роля, която разиграва пред публиката си в продължение на години добре обмислен социален или политически сценарий;

-   различен е от досега познатите подобни езикови явления, но има допирни точки с езика на лъжата и с тарикатския език;

-   трябва да се разобличава с подхода и инструментариума на детайлния филологически (лингвостилистичен и прагматичен) анализ;

-   поддава се на непосредствена фолклоризация, имаща в отношението си към него явен хумористичен код;

-   изследването му и развенчаването му разчита не на последно място и на взаимодействието между отделните научни дисциплини, за да се разкрие комизмът му в езиков, но и в обществен и културен план.